Рейчъл Райт струваше колкото армия с няколко артилерийски полка – въпреки това беше забравена след войната
Ребека Райт постоянно е имала положителни връзки с един от съюзническите генерали – Филип Шеридан. Той, както и още доста други, имат потребност от помощ и Ребека може да е последният човек, който да я даде. Нейната спирачка е застрашаването на фамилията ѝ, изключително откакто множеството съседите в Уинчестър са фенове на Конфедерацията. Докато Рейчъл мисли какво тъкмо да прави и какъв е най-безопасния метод, родната ѝ майка ще показа, че от време на време би трябвало да се вършат жертви, затова майката е подготвена да се жертва, стига съюзническите армии да не паднат.
Шеридан е поел командването на армията в Шенандоа при започване на август 1864 година и генерал-лейтенант Юлс С. Грант, дружно с Линкълн и секретаря на войната Едуин Стантън, упорстват да стартира по-рано своето нахлуване в долината, където са ситуирани силите на генерал-лейтенант Джубал Ърли.
Генерал Шеридан По това време командването припомня и още нещо – неуспехът на тези военни маневри сигурно ще докара до доста съществени последици и ще сложи на колене изборната акция на Линкълн. И генералът чака, освен това повече от месец, с цел да направи съвършената маневра сред Харпърс Фери и Фишър Хил. Междувременно Линкълн продължава да желае по-бързи дейности. На 12 септември написа по телеграфа на Грант, че би трябвало да се съберат всички сили и броят им да се доближи до 10 000 души – одобряват се и доброволци и по-късно безшумно и бързо силите да се концентрират в лагера на Грант и по този метод съперникът да е заставен да нападне. Единственият проблем е, че Грант няма толкоз хора, само че пък ще би трябвало да ги откри, с цел да не обърка изборите и тъкмо затова връща позитивен отговор. Неговото странствуване стартира на 15 септември, Шеридън също стартира да работи в тази посока, като събира информация по отношение на армията на Ърли.
Нещо още по-интересно е, че разузнавачите са подготвени да облекат униформи на конфедерацията и по този метод да влязат във вражеските линии и да схванат тъкмо от кои локални могат да получат подпомагане. Сред другарските елементи се появява един предан плебей на име Томас Лоус. Той е закупен и работи в Милууд. Имал позволение от Ърли да влиза в Уинчестър и да продава стока. По това време Шеридан знае, че точно цивилните са повече от скъпи и стартира да търси тъкмо подобен, с цел да се разменя информация с Лоус. За да може срещите да бъдат изцяло безвредни, някои от локалните би трябвало да дава обежище и да не разгневява половината южен Уинчестър. По това време Шеридан се пробва да получи малко повече информация от генерал-майор Джордж Крук – същият е прекарал лятото в района и познава доста по-добре локалните, като знае и кои тъкмо са симпатизанти на съдружниците. Крук показва точно Ребека Райт като евентуалния човек като добра връзка.
Тя е на 24 години и работи като учителка към този миг. Крук е имал достойнството да спи в нейния дом, да вечеря със фамилията ѝ, както и да разбере какви тъкмо са претекстовете им да поддържат съдружниците. Поради високият интерес и политическите пристрастия, тя е жена, която се следи доста зорко от съседите в Уинчестър. Шеридан въпреки всичко пита доколко може да се довери на Ребека и Крук ще върне писмо, което гласи, че е подготвен да сложи генералските си пагони като залог, в случай че Ребека съобщи някого. На 15 септември Шеридан написа на Райт една записка на хартиена салфетка, която за учителката се коства прекомерно патриотична и изискваща преданост. Шеридан желае да разбере какви са позициите на Ърли, броят им и дивизиите в неговата войска. Генералът желае от учителката да употребява един от правилните куриери, който постоянно посещава града, само че тя самата в никакъв случай да не се заплашва.
Това е Лоус, който получава дребна капсула, която да носи в устата си и да е подготвен да я погълне, в случай че конфедерацията направи някаква инспекция. На идващият ден робът идва вкъщи на Ребека. Дори и негър, мъжът въпреки всичко демонстрира невероятни обноски и висок език, което не се среща толкоз постоянно по това време в Америка. Лоус счита, че може да бъде предаден на бунтовниците, в случай че се наложи, само че на този стадий не е бил опасност. Ребека обаче на този стадий няма какво да показа, не знае къде е армията на Ърл и не знае по какъв начин би трябвало да помогне.
Лоус си потегля с празни ръце, а преподавателката стартира да се чуди какво в действителност ще се случи с нея, в случай че стартира да оказва помощ. Многократно домовете на симпатизантите са били претърсвани за всякаква доказателства. Нейният татко Амос е трябвало да се изтегля от Уинчестър през март 1862 година Отношението към него може да е асъдействало за подпомагането на съдружниците. Все отново по-късно Амос е бил хванат и се държи в плен от конфедерацията. Само два дни по-рано офицер от конфедерацията се е настанил в прилежащата къща.
Райт стартира да работи за него и даже да оказва помощ в градината, като двамата стартират да водят някакви дребни диалози по отношение на войната. Това, което офицерът споделя е нещо по-ценно от злато. Той споделя, че няма никаква интензивност от страна на Шенъндоан. Пехотните дивизии на генерал-майор Джоузеф Кършоу също не са толкоз дейни във военните дейности, а майор Къстноу, който управлява артилерийския батальон е напуснал долината, с цел да се реалокира в Северна Вирджиния покрай Питсбърг. Ребека ще напише това на дребна записка и ще показа, че конфедерацията е с доста по-малко елементи, в сравнение с публично има. Лоус носи това известие и продължава нагоре по веригата. Шеридан получава данните в верния миг и съумява да се срещне с Грант, който се намира в Харпърс Фери. Разгъва се публично картата и стартират да се мислят най-различни тактики за нахлуване на силите на Ърли. Единственото, което Грант може да направи в тази обстановка е да се съгласи със своя военачалник и да разреши задачата да стартира. Шеридан счита да предвижи своите сили на юг от Нютаун и да спре южния път за оттегляне.
Скаутите обаче оповестяват, че има някаква смяна в позициите на Ърли. По това време той взема решение да раздели силите си, изпращайки дивизии на военачалник Джон Б. Гордън в Робърт Роудс покрай Мартинсбърг, където да ударят пътищата за Балтимор и Охайо и по-късно подрежда на военачалник Джон Брекинридж да се настанят към Бункер Хил. Запазва само генерал-майор Стивън Рамсюр да пази Уинчестър.
По това време Ребека няма никаква визия дали нейните известия са съумели да стигнат до Шеридан. Когато артилерията и огън от мускети стартират да се чуват на запад от Уинчестър на 19 септември, сигнализирайки началото на третата борба за града, Ребека се чуди дали информацията ще е донесла някаква изгода или тя ще остане в историята като дамата, която основава една от най-черните и кървави борби в страната. На 19 септември в града става стартира да пада артилерия и първите ѝ мисли са кой тъкмо побеждава в това стълкновение.
Докато борбата се разраства, Ребека се крие в мазето на своята къща. По-късно същия следобяд ще чуе по какъв начин борбата продължава да се разпростира в цялостния си капацитет. В далечината вижда кавалерия, която носи флагове със свезди и чернивени линии. След това се връща назад в мазето и споделя, че остарелият байрак се връща назад вкъщи. Шеридан се движи триумфално със своята войска в Уинчестър.
Заедно с военачалник Крук те ще бъдат следващите спечелили. Победителят желае да изпрати бързо известие на Грант и е ориентиран още веднъж към къщата на Ребека. При идването ще съобщи на шпионката, че успеха е напълно и само с помощта на нея. По това време тя не се радва толкоз, изключително откакто съседите слушат всичко. От учителската стая, генералът изпраща положителните вести. Преди да си тръгне, той ще попита какво би трябвало да направи, с цел да се отблагодари и Ребека упорства да не се дава никаква информация за нейното присъединяване в тази борба.
Просто счита, че по този начин нейният живот ще бъде доста по-безопасен. По време на цялата война, никой не схваща какво тъкмо е направила Ребека. Обещанието се съблюдава, само че също по този начин идват и помощи в фамилията, които разрешават малко по-нормален живот. Малко преди края на войната, говеждото месо е единственото, което се предлага като някаква премия. На 7 януари 1867 година Шеридан изпраща още една записка по военачалник Джейм Форсит, който апропо би трябвало да занесе и месото.
В нея още веднъж благодари за помощта и припомня, че успеха ще се случи само и единствено от нейната информация, тъй като няколко дни преди да има каквито и да е познания за фронта, опасенията са, че тук сраженията ще се водят с месеци. Отново има клетва, че генералът в никакъв случай няма да не помни какво е направено и по какъв начин са избавени доста животи. Междувременно до момента в който сестрата и майката на Ребека пазят огромната загадка, тя малко не помни, че не би трябвало да демонстрира какви блага и оферират съдружниците и постоянно се разхожда гордо с всички хранителни запаси по улицата, даже победоносно.
Скоро обаче ще се появи информация в Балтимор Сън, който счита, че точно нейната интервенция е и повода за загубата на Конфедерацията – също така се твърди, че една от сестрите на Ребека е помогнала за тъкмо това. На 20 февруари 1867 година всички в Уинчестър знаят за подаръците, които дамата получава. Други вестници споделят, че е получила златен часовник от военачалник Шеридан, както и верижка с брошка и други скъпоценности.
Всички дарове разпознавали нейният принос, само че изданието въпреки това оставя единствено буквите, което в дребен град е отличен справочник. В града има два типа хора, едните са фенове, другите са съперници и към момента осъждат дейностите на преподавателката. Ето за какво и в своята биография тя ще показа, че откакто към този момент тайната става социална, тя и нейното семейство са били обществено кастрирани и никой не желал да приказва с нея.
Някои момчета ще плюят по нея на улицата. След като отношението е толкоз неприятно, конгресменът Тадеус Стивънс и сенатор Саймън Камерън ще гласоподават и провиснал военна пенсия. Камерън обаче първоначално се дърпа, тъй като не може да даде военна пенсия на граждански. Семейството Райт най-сетне ще се реалокира във Филаделфия, където стартират да стъпват по-здраво на краката си и да печелят по-добре.
Скоро Ребека ще получи работа на служител в Държавната хазна и там ще поддържа архива. През 1882 година излиза наяве, че някой се пробва да смени учителката и връзките на горните равнища стартират да я тормозят. Преди даже да успее да запише каквато и да било тъжба, точно Шеридан ще подсети за заслугите ѝ към армията и обстоятелството, че този човек е съумял да промени хода на историята. Тя остава на тази служба до гибелта си през май 1914 година
По-късно излиза наяве, че дамата в никакъв случай не е получила военна пенсия, въпреки и да се е гласувало отпущането на сумата от 5000 $. Гласовете не са задоволителни и парите не се отпускат. По-късно брачният партньор ѝ Уилям Бонсал ще опише, че чужд сенатор е получил сумата от 20 хиляди $, които да им даде, само че тъй като парите не са толкоз публични, е подготвен да ги раздели с тях, с цел да получи някакви средства. Бонсал отхвърля парите, както и поддръжката на непознатия. Ребека в никакъв случай не повдига тематиката, само че съумява да разгневи и доста други. Шеридан даже не знае, че такива средства не са отпуснати, въпреки тъкмо той да предлага и да повдига въпроса. Това обаче не е толкоз огромен проблем, преподавателката печели повече внимание във Филаделфия и постоянно е канена на всички събития на армията.
През април 1889 година е изпратена на среща на ветераните в Харисбург и споделя, че всеки един от тях е станал, даже и сакатите, с цел да се поклони смирено пред дамата, която е съумяла да избави доста повече от бойните приятели. На една от фотосите може да се види, че Ребека Райт в действителност носи подаръците, които генералът в миналото е направил. Много по-късно всички ще признаят, че Ребека е коствала колкото една цяла войска, с няколко полка артилерия, тъй като е предоставила точните данни на точния човек. По-сериозните самопризнания идват доста по-късно в нейния живот, само че тази героиня в никакъв случай не става богата за стореното.
