В България това е масов спорт
Реалност ли е корупцията в България? Или просто " чувство " и " вестникарско подстрекателство "? Две " дребни " вести, които останаха съвсем незабелязани, ни доближават до отговора, разяснява Ясен Бояджиев за " Дойче веле ".
За да противодейства на корупцията, България към този момент си има специфичен закон и специфична комисия, която пък напълно скоро ще си има новоизбран ръководител (или от дълго време квалифициран " наш " човек). Едва пръкнала се, комисията незабавно се впусна (заедно с прокуратурата) в първата си акция - против кмет на дребна община. Твърди се, че се " договарял самичък със себе си " и раздавал публични поръчки на свои родственици. Местното население (или една проведена част от него) стачкува и си желае кмета, тъй като не има вяра, че е отговорен.
Но комисията има доста сериозен проблем с доверието: огромна част от обществото счита, че към този момент корупцията получава повече подпомагане, в сравнение с противопоставяне - и чака да види същата интензивност против нейните прояви по високите етажи на властта. Оттам обаче се чуват гласове, че такива прояви няма, доколкото няма доказателства и присъди. И че корупцията в действителност е не толкоз действителност, колкото " прочувствена категория ", " чувство " и " вестникарско подстрекателство ". Кметска зараза
Докато се лимитира единствено по " високите етажи ", този спор надали може да излъчи победител. Защото, първо, като неминуем съдия в него се явява прокуратурата, а доверието в нея е също много проблематично. И второ, тъй като политическите (и финансовите) залози са прекомерно огромни.
Затова дано да забележим какво става по " ниските етажи на властта ". Ще ни оказват помощ две " дребни " вести, които останаха съвсем незабелязани.
Тази неделя в десетина села из страната се организираха изключителни кметски избори. Всъщност, такива избори се организират непрестанно - по кметските места, изключително в по-малките общини и обитаеми места, има огромно текучество. Причините за това са разнородни, само че измежду най-често срещаните е спорът на ползи и по-конкретно - трагичният по мащабите си конфликт със законовата възбрана за съвместяване на обществения пост с комерсиална активност. Кметове редовно " не помнят " да прекратят присъединяване си в търговски сдружения или пък (като в упоменатия нагоре случай) въртят бизнес със себе си посредством подставени лица.
Например: общински кмет дал десетки хиляди левове общински пари на частна компания, с цел да може тя да взе участие в търг, разгласен от самия него.
" Бившата " компания на селски кмет 10 години изпълнявала общински публични поръчки. Той счита, че не е направил нищо неправилно и че отстраняването му се дължи на " политическа офанзива ". Съжалява, че се е " набъркал в тая политика ", само че все пак се е кандидатирал отново.
В същата община се следи нещо като кметска зараза - единствено през последните няколко месеца поради непозволена комерсиална активност са отстранени шестима кметове.
Съветнически несгоди
Още по-показателна е втората вест. " Български общини могат да останат без общински съветници ", сигнализира тези дни председателката на общинския съвет в черноморска община (любима туристическа дестинация), която оглавява и Националната асоциация на ръководителите на общински препоръки. Оказва се, че към този момент и общинските съветници са изправени пред същите трагични несгоди с спора на ползи. Причината: новият антикорупционен закон императивно им не разрешава да бъдат еднолични търговци, съдружници, акционери или членове на управителните органи на търговски сдружения, имащи подписани контракти с общината, в която са общински съветници, или с нейни търговски сдружения и предприятия. Заради този текст в 80% от общините все още имало огромно терзание.
Това терзание е разбираемо, само че изричането му на глас е толкоз потресаващо със своята безсрамна искреност, че чак звучи като фейлетон. Не е обаче. Общинарите, видите ли, не били срещу самите ограничавания по принцип. Даже доста харесват закона. Ама в случай че може, той да не важи за тях. Затова желаят " да бъдат конкретизирани законовите текстове ", тъй че за към този момент подписаните контракти да бъде уредено заварено състояние. Защото " доста общинари към този момент извършват отговорностите си непозволено " (тоест, имат комерсиално взимане-даване със личните си общини). И в този момент са изправени пред трагичен избор (бизнес договорите с общината или мястото в общинския съвет), който никак не им се желае да вършат.
Колко тъкмо са изпадналите в това нежелано състояние и какво ще изберат, е мъчно да се каже. Но в случай че се съди по изказванието на цитираната председателка, че " в един миг може да останем без общински съветници ", би трябвало да са доста. И е прекомерно евентуално за множеството от тях бизнесът да се окаже по-голям от службата в полза на обществото и " доверието на гласоподавателите ". Иначе (без договорите и съответните облаги) защо са се " набъркали в тая политика " и какъв е смисълът да остават в нея? Елитът в този всеобщ спорт
Разбира се, някои ще кажат, че не е наложително всеки сходен случай да бъде обсъждан като корупция в нейния стеснен смисъл. Но това е въпрос на терминология и формулировка, който и в новия антикорупционен закон изобщо не е решен. Във всеки случай става дума за спор на ползи, който е нещо като преддверие към корупцията и наложителна съставна част в нейния по-широк смисъл, включващ най-разнообразни форми на (зло)употреба (с) на властта. Както се вижда, близо 10 години след приемането на Закона за попречване и определяне на спор на ползи, по низините на властта това събитие освен не е изкоренено, само че даже се е трансформирало в нещо като всеобщ спорт.
Но " високото спортно майсторство ", елитът в този спорт е по върховете на властта, където ползите и изкушенията са доста по-големи. От друга страна там " предотвратяването и установяването " е надалеч по-малко евентуално, тъй като опциите и лостовете за прикритие са доста повече. Високите етажи на властта сами си избират и назначават хората, които да ги управляват и да " противодействат " на корупцията.
За да противодейства на корупцията, България към този момент си има специфичен закон и специфична комисия, която пък напълно скоро ще си има новоизбран ръководител (или от дълго време квалифициран " наш " човек). Едва пръкнала се, комисията незабавно се впусна (заедно с прокуратурата) в първата си акция - против кмет на дребна община. Твърди се, че се " договарял самичък със себе си " и раздавал публични поръчки на свои родственици. Местното население (или една проведена част от него) стачкува и си желае кмета, тъй като не има вяра, че е отговорен.
Но комисията има доста сериозен проблем с доверието: огромна част от обществото счита, че към този момент корупцията получава повече подпомагане, в сравнение с противопоставяне - и чака да види същата интензивност против нейните прояви по високите етажи на властта. Оттам обаче се чуват гласове, че такива прояви няма, доколкото няма доказателства и присъди. И че корупцията в действителност е не толкоз действителност, колкото " прочувствена категория ", " чувство " и " вестникарско подстрекателство ". Кметска зараза
Докато се лимитира единствено по " високите етажи ", този спор надали може да излъчи победител. Защото, първо, като неминуем съдия в него се явява прокуратурата, а доверието в нея е също много проблематично. И второ, тъй като политическите (и финансовите) залози са прекомерно огромни.
Затова дано да забележим какво става по " ниските етажи на властта ". Ще ни оказват помощ две " дребни " вести, които останаха съвсем незабелязани.
Тази неделя в десетина села из страната се организираха изключителни кметски избори. Всъщност, такива избори се организират непрестанно - по кметските места, изключително в по-малките общини и обитаеми места, има огромно текучество. Причините за това са разнородни, само че измежду най-често срещаните е спорът на ползи и по-конкретно - трагичният по мащабите си конфликт със законовата възбрана за съвместяване на обществения пост с комерсиална активност. Кметове редовно " не помнят " да прекратят присъединяване си в търговски сдружения или пък (като в упоменатия нагоре случай) въртят бизнес със себе си посредством подставени лица.
Например: общински кмет дал десетки хиляди левове общински пари на частна компания, с цел да може тя да взе участие в търг, разгласен от самия него.
" Бившата " компания на селски кмет 10 години изпълнявала общински публични поръчки. Той счита, че не е направил нищо неправилно и че отстраняването му се дължи на " политическа офанзива ". Съжалява, че се е " набъркал в тая политика ", само че все пак се е кандидатирал отново.
В същата община се следи нещо като кметска зараза - единствено през последните няколко месеца поради непозволена комерсиална активност са отстранени шестима кметове.
Съветнически несгоди
Още по-показателна е втората вест. " Български общини могат да останат без общински съветници ", сигнализира тези дни председателката на общинския съвет в черноморска община (любима туристическа дестинация), която оглавява и Националната асоциация на ръководителите на общински препоръки. Оказва се, че към този момент и общинските съветници са изправени пред същите трагични несгоди с спора на ползи. Причината: новият антикорупционен закон императивно им не разрешава да бъдат еднолични търговци, съдружници, акционери или членове на управителните органи на търговски сдружения, имащи подписани контракти с общината, в която са общински съветници, или с нейни търговски сдружения и предприятия. Заради този текст в 80% от общините все още имало огромно терзание.
Това терзание е разбираемо, само че изричането му на глас е толкоз потресаващо със своята безсрамна искреност, че чак звучи като фейлетон. Не е обаче. Общинарите, видите ли, не били срещу самите ограничавания по принцип. Даже доста харесват закона. Ама в случай че може, той да не важи за тях. Затова желаят " да бъдат конкретизирани законовите текстове ", тъй че за към този момент подписаните контракти да бъде уредено заварено състояние. Защото " доста общинари към този момент извършват отговорностите си непозволено " (тоест, имат комерсиално взимане-даване със личните си общини). И в този момент са изправени пред трагичен избор (бизнес договорите с общината или мястото в общинския съвет), който никак не им се желае да вършат.
Колко тъкмо са изпадналите в това нежелано състояние и какво ще изберат, е мъчно да се каже. Но в случай че се съди по изказванието на цитираната председателка, че " в един миг може да останем без общински съветници ", би трябвало да са доста. И е прекомерно евентуално за множеството от тях бизнесът да се окаже по-голям от службата в полза на обществото и " доверието на гласоподавателите ". Иначе (без договорите и съответните облаги) защо са се " набъркали в тая политика " и какъв е смисълът да остават в нея? Елитът в този всеобщ спорт
Разбира се, някои ще кажат, че не е наложително всеки сходен случай да бъде обсъждан като корупция в нейния стеснен смисъл. Но това е въпрос на терминология и формулировка, който и в новия антикорупционен закон изобщо не е решен. Във всеки случай става дума за спор на ползи, който е нещо като преддверие към корупцията и наложителна съставна част в нейния по-широк смисъл, включващ най-разнообразни форми на (зло)употреба (с) на властта. Както се вижда, близо 10 години след приемането на Закона за попречване и определяне на спор на ползи, по низините на властта това събитие освен не е изкоренено, само че даже се е трансформирало в нещо като всеобщ спорт.
Но " високото спортно майсторство ", елитът в този спорт е по върховете на властта, където ползите и изкушенията са доста по-големи. От друга страна там " предотвратяването и установяването " е надалеч по-малко евентуално, тъй като опциите и лостовете за прикритие са доста повече. Високите етажи на властта сами си избират и назначават хората, които да ги управляват и да " противодействат " на корупцията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ