ИЗВОДЪТ от 2 октомври: Три „златни пръста” крепят порочния кабинет
Реално видяно, ситуацията в Народното събрание не се промени значително с изборите на 2 октомври. Двете най-големи обединения си смениха местата (ГЕРБ размени ПП), една нова партия се намърда в Народното събрание („ Български напредък ”), а едвам остаряла изпадна (ИТН); две запазиха местата си (ДПС – трета, а Демократична България – шеста), една се изкачи нагоре („ Възраждане ” е четвърта), а друга се смъкна надолу (БСП е пета).
Това е всичко, фрапантна смяна няма. И тъкмо това е казусът.
За да се излезе от политическата невъзможност, трябваше да се реализира някой от следните разновидности. Първият – едни от участниците на изборите да завоюва толкоз гласове, че да ръководи самичък.
Вторият – няколко близки по цели и идеология обединения се показват задоволително добре, с цел да могат да образуват относително устойчива коалиция с (поне минимално) парламентарно болшинство. Това не стана – желанията на гласоподавателите не откриха фокус и се разпиляха сред доста и разнообразни политици.
Така в Народното събрание влязоха още веднъж 7 обединения, от които нито една няма съществено предимство пред другите, а разприте посред им вършат диалога за взаимно ръководство сложен, може би и неосъществим.
Затова още в първите минути, откакто бяха оповестени изборните резултати, започнаха и кроежите – ще съумее ла ГЕРБ да примами Политическа партия и Демократична България за управническа коалиция; ще склони ли десницата да поддържа държавно управление, зад което може да застане ДПС; ще се осмели ли някой да протегне ръка на „ Възраждане ” и да вкара проруските популисти в ръководството на страната. Описаха се всевъзможни сюжети, проиграха се всевъзможни комбинации.
Самите политици бързичко орязаха вероятните разновидности – още вечерта след вота Кирил Петков и Асен Василев отхвърлиха да въвлекат Политическа партия в схемите на ГЕРБ и ДПС; на идващия ден първо Корнелия Нинова съобщи същото за Българска социалистическа партия, а малко по-късно и Христо Иванов за Демократична България.
Така нещата опряха до това ще може ли да се разбере ГЕРБ с Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и БВ. И надали ще се трансформират със замислените от Бойко Борисов договаряния в жанр 90-те години. Набързо скърпените обединения от политици, които не би трябвало да имат нищо общо между тях, са специалитет на родната политика отдавна насам. Кризата, почнала предходната година, обаче направи сходни политически извращения на практика неизбежни.
Интересното беше, че тогава парламентарни конфигурации като актуалната се приветстваха като нещо положително за българската политика. Христо Иванов да вземем за пример обясняваше, че парламент, в който има много на брой и относително равни по мощ обединения, няма да може да бъде доминиран и манипулиран, както постъпваха герберите в предишното с Народното събрание.
Много хубаво звучи, нали? Първо обаче се оказа, че по този начин става надалеч по-трудно да се реализира единодушие. И второ, прекалено много бяха улеснени тези, които държаха стабилността на парламентарното болшинство като пленник на ползите си.
В учебникарски образец за това се трансформира партията на Слави Трифонов. Шоуменът и хората му толкоз старателно преследваха личните си стремежи, че станаха причина за рухването на първото българско държавно управление вследствие на избор на съмнение в най-новата ни история, а след това попречиха да се образува ново, като по този начин ни запратиха на избори – четвърти подред за по-малко от 2 година
И в този момент се вижда, че ситуацията в Народното събрание остава непроменено – имаме две огромни обединения – ГЕРБ и ПП; 4, които с много условности могат да бъдат избрани като междинни по мярка – Движение за права и свободи, „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и ДБ; и една дребна – БВ.
Реклама
Всичките са посочили в предишното, че мъчно могат да се понасят, и единственият метод да се съберат в коалиция е с доста и неособено приятни взаимни отстъпки. И какво в този момент, да чакаме, че в новия парламент няма да се държат по същи на¬чин като в остарелия? Няма метод!
Движение за права и свободи потрива ръце за властта – още по време на предизборната акция хората на Ахмед Доган разправяха на висок глас, че ще вземат участие в идващото ръководство. Направили си бяха сметката и бяха разбрали, че възможното последващо държавно управление ще увисне на конец, навързан към няколко „ златни пръста “. И бяха сигурни, че един от тези пръсти ще бъде точно техният – като трета мощ в Народното събрание, ГЕРБ не могат да си разрешат да ги подценен, даже и да желаят. Както вървят нещата, тъкмо по този начин ще се получи и тогава „ обръчите от компании “ към придвижването още веднъж ще имат мотив да честват.
Розово наподобява бъдещето и за „ Възраждане ”
Хората на Костя Копейкин така и така в предния парламент гласоподаваха дружно с депутатите от ГЕРБ-СДС. Били съпротива, просто мненията им съвпадали, оправдаваха се националистите. Ами, и в ръководство също ще се намерят доста благоприятни условия позициите им да съответстват.
Волен Сидеров и неговата „ Атака “ двукратно подкрепяха герберски държавни управления, а преди време той беше тъкмо толкоз несдържан в нападките си против Запада и старателен в поддръжката си за Русия, колкото е и Костадинов в този момент. На вожда на „ Въз¬раждане “ даже няма да му се наложи да изостави тази изразителност, с помощта на която гласоподавателите избутаха партията му до четвъртото място. Спокойно може да крепи едно вероятно ръководство с депутатски гласове в сериозните моменти.
От „ Български напредък “ извънредно държат да вземат участие персонално в ръководството. Поне по този начин наподобява, в случай че се съди по охотата, с която партийният водач Стефан Янев се включи в създаването на сюжети, с които да оцелее едно постоянно държавно управление. Теорията му за кабинет на „ супер- малцинството “ звучи съвсем като покана „ единствено ние и ГЕРБ “.
Нищо чудно даже да вижда тайничко себе си като евентуален министър председател.
Щом усвои реториката в жанр „ Путин е агресор “ (но едвам откакто и президентът Румен Радев заприказва така), в случай че цялата страна гледаше на неговата партия като на проруска, значи желанията му са напълно съществени. Борисов омекна към президента преди много време и надали ще има срещу да употребява тънката нишка, която свързва „ Дондуков “ 2 с Янев, който служеше на Радев като министър председател.
Най-лошото в тази обстановка е, че напълно евентуално е едно държавно управление на малцинството, подкрепено от Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и БВ, без те официално да вземат участие в него. Така публиката няма да знае какво ще получат в подмяна. А те ще изискат доста, в случай че разрешат на кабинета да се облегне върху тях, в това няма никакво подозрение. Обществеността обаче няма да може да го управлява по никакъв метод, тъй като договорката ще се провежда и подписа зад кулисите.
Подобно държавно управление с мандата на ГЕРБ ще бъде по-лошо от всичко до момента. Първо, ще бъде сложено според, каквато партията на Борисов в никакъв случай не е изпитвала, тъй като не е управлявала с толкоз малко лични депутати.
Второ, ще увисне на капризите на политически сили, които прокарват интензивно противообществени и антинационални ползи – като стартираме от „ обръчите “, минем през Кремъл и стигнем до сенчестите зали на „ Дондуков 2. При подобен вид дори следващи предварителни избори не наподобяват толкоз страшни.
Публикация на „ Сега ”, заглавието е на Narod.bg
Това е всичко, фрапантна смяна няма. И тъкмо това е казусът.
За да се излезе от политическата невъзможност, трябваше да се реализира някой от следните разновидности. Първият – едни от участниците на изборите да завоюва толкоз гласове, че да ръководи самичък.
Вторият – няколко близки по цели и идеология обединения се показват задоволително добре, с цел да могат да образуват относително устойчива коалиция с (поне минимално) парламентарно болшинство. Това не стана – желанията на гласоподавателите не откриха фокус и се разпиляха сред доста и разнообразни политици.
Така в Народното събрание влязоха още веднъж 7 обединения, от които нито една няма съществено предимство пред другите, а разприте посред им вършат диалога за взаимно ръководство сложен, може би и неосъществим.
Затова още в първите минути, откакто бяха оповестени изборните резултати, започнаха и кроежите – ще съумее ла ГЕРБ да примами Политическа партия и Демократична България за управническа коалиция; ще склони ли десницата да поддържа държавно управление, зад което може да застане ДПС; ще се осмели ли някой да протегне ръка на „ Възраждане ” и да вкара проруските популисти в ръководството на страната. Описаха се всевъзможни сюжети, проиграха се всевъзможни комбинации.
Самите политици бързичко орязаха вероятните разновидности – още вечерта след вота Кирил Петков и Асен Василев отхвърлиха да въвлекат Политическа партия в схемите на ГЕРБ и ДПС; на идващия ден първо Корнелия Нинова съобщи същото за Българска социалистическа партия, а малко по-късно и Христо Иванов за Демократична България.
Така нещата опряха до това ще може ли да се разбере ГЕРБ с Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и БВ. И надали ще се трансформират със замислените от Бойко Борисов договаряния в жанр 90-те години. Набързо скърпените обединения от политици, които не би трябвало да имат нищо общо между тях, са специалитет на родната политика отдавна насам. Кризата, почнала предходната година, обаче направи сходни политически извращения на практика неизбежни.
Интересното беше, че тогава парламентарни конфигурации като актуалната се приветстваха като нещо положително за българската политика. Христо Иванов да вземем за пример обясняваше, че парламент, в който има много на брой и относително равни по мощ обединения, няма да може да бъде доминиран и манипулиран, както постъпваха герберите в предишното с Народното събрание.
Много хубаво звучи, нали? Първо обаче се оказа, че по този начин става надалеч по-трудно да се реализира единодушие. И второ, прекалено много бяха улеснени тези, които държаха стабилността на парламентарното болшинство като пленник на ползите си.
В учебникарски образец за това се трансформира партията на Слави Трифонов. Шоуменът и хората му толкоз старателно преследваха личните си стремежи, че станаха причина за рухването на първото българско държавно управление вследствие на избор на съмнение в най-новата ни история, а след това попречиха да се образува ново, като по този начин ни запратиха на избори – четвърти подред за по-малко от 2 година
И в този момент се вижда, че ситуацията в Народното събрание остава непроменено – имаме две огромни обединения – ГЕРБ и ПП; 4, които с много условности могат да бъдат избрани като междинни по мярка – Движение за права и свободи, „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и ДБ; и една дребна – БВ.
Реклама
Всичките са посочили в предишното, че мъчно могат да се понасят, и единственият метод да се съберат в коалиция е с доста и неособено приятни взаимни отстъпки. И какво в този момент, да чакаме, че в новия парламент няма да се държат по същи на¬чин като в остарелия? Няма метод!
Движение за права и свободи потрива ръце за властта – още по време на предизборната акция хората на Ахмед Доган разправяха на висок глас, че ще вземат участие в идващото ръководство. Направили си бяха сметката и бяха разбрали, че възможното последващо държавно управление ще увисне на конец, навързан към няколко „ златни пръста “. И бяха сигурни, че един от тези пръсти ще бъде точно техният – като трета мощ в Народното събрание, ГЕРБ не могат да си разрешат да ги подценен, даже и да желаят. Както вървят нещата, тъкмо по този начин ще се получи и тогава „ обръчите от компании “ към придвижването още веднъж ще имат мотив да честват.
Розово наподобява бъдещето и за „ Възраждане ”
Хората на Костя Копейкин така и така в предния парламент гласоподаваха дружно с депутатите от ГЕРБ-СДС. Били съпротива, просто мненията им съвпадали, оправдаваха се националистите. Ами, и в ръководство също ще се намерят доста благоприятни условия позициите им да съответстват.
Волен Сидеров и неговата „ Атака “ двукратно подкрепяха герберски държавни управления, а преди време той беше тъкмо толкоз несдържан в нападките си против Запада и старателен в поддръжката си за Русия, колкото е и Костадинов в този момент. На вожда на „ Въз¬раждане “ даже няма да му се наложи да изостави тази изразителност, с помощта на която гласоподавателите избутаха партията му до четвъртото място. Спокойно може да крепи едно вероятно ръководство с депутатски гласове в сериозните моменти.
От „ Български напредък “ извънредно държат да вземат участие персонално в ръководството. Поне по този начин наподобява, в случай че се съди по охотата, с която партийният водач Стефан Янев се включи в създаването на сюжети, с които да оцелее едно постоянно държавно управление. Теорията му за кабинет на „ супер- малцинството “ звучи съвсем като покана „ единствено ние и ГЕРБ “.
Нищо чудно даже да вижда тайничко себе си като евентуален министър председател.
Щом усвои реториката в жанр „ Путин е агресор “ (но едвам откакто и президентът Румен Радев заприказва така), в случай че цялата страна гледаше на неговата партия като на проруска, значи желанията му са напълно съществени. Борисов омекна към президента преди много време и надали ще има срещу да употребява тънката нишка, която свързва „ Дондуков “ 2 с Янев, който служеше на Радев като министър председател.
Най-лошото в тази обстановка е, че напълно евентуално е едно държавно управление на малцинството, подкрепено от Движение за права и свободи, „ Възраждане “ и БВ, без те официално да вземат участие в него. Така публиката няма да знае какво ще получат в подмяна. А те ще изискат доста, в случай че разрешат на кабинета да се облегне върху тях, в това няма никакво подозрение. Обществеността обаче няма да може да го управлява по никакъв метод, тъй като договорката ще се провежда и подписа зад кулисите.
Подобно държавно управление с мандата на ГЕРБ ще бъде по-лошо от всичко до момента. Първо, ще бъде сложено според, каквато партията на Борисов в никакъв случай не е изпитвала, тъй като не е управлявала с толкоз малко лични депутати.
Второ, ще увисне на капризите на политически сили, които прокарват интензивно противообществени и антинационални ползи – като стартираме от „ обръчите “, минем през Кремъл и стигнем до сенчестите зали на „ Дондуков 2. При подобен вид дори следващи предварителни избори не наподобяват толкоз страшни.
Публикация на „ Сега ”, заглавието е на Narod.bg
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ