Мнения Daily - Антисунитската политика в Ирак и Сирия роди ИДИЛ
Реалната заплаха не е новата салафитска идеология. Още по тематиката
И още: КТБ ли? Какво беше това?
И още: Руските туристи не са зло, а клиенти; Защо не махнат Паметника на руската войска
Как се роди " Ислямска страна "
Антисунитската политика в Ирак и Сирия роди ИДИЛ
Халифатът на ИД е признак на рецесия. За псевдохалифата на ИД няма нито религиозно, нито историческо опрощение. Идеолозите към самопровъзгласилия се, а в това време вероятно към този момент погубен, халиф Абу Бакр ал Багдади имат детски показа за развиването на цивилизацията. Те построиха демонична система за незаконен гнет, която роди цяло ново потомство от примитивни насилници без всевъзможни морални задръжки.
И макар че концепциите на ИД още са живи, действителната заплаха от тяхното прераждане не се корени в привлекателността на новата салафитска идеология. Истинската заплаха се крие в това, че обществените и политическите аргументи за възникването на тази идеология не престават да съществуват и през днешния ден.
Както знаем, възходът на ИД е тясно обвързван с разпадането на държавността в Ирак и Сирия. Ако не беше сектантската политика на някогашния иракски министър председател Нури ал Малики, който подложи сунитите на систематични гонения, и в случай че не бяха неконтролируемите нападения на шиитските милиции, проповедниците на терора от ИД вероятно нямаше да получат никаква поддръжка от сунитското население.
Защо се роди джихадизмът на ИД? Яростта на сунитите и отчаянието им от потисническата политика в Ирак, както и бомбеният гнет на Асад в Сирия просто ги тласнаха в прегръдките на тази джихадистка фракция. Антисунитската политика в Ирак и Сирия беше главният фактор, породил основаването на ИД. Затова оня, който желае радикално да изтръгне корена на джихадизма, би трябвало да даде действителна вероятност за бъдещето на тези милиони сунити сред Ирак и Сирия, които се оказаха без дом и татковина. Местните и интернационалните политици би трябвало да работят за това иракските сунити да получат действително посланичество в политическата система на опустошения Ирак.
А това може да се реализира единствено в случай че в сегашен Ирак бъде мощно лимитирано въздействието на прилежащ Иран. Едновременно с това би трябвало да се подсилят позициите на централното иракско държавно управление, с цел да се предотврати по-нататъшното накъсване на страната по ливански модел.
Трайна победа над ИД няма да има, в случай че не се стигне до решение на главните спорове и несъгласия в Средния изток. Защото би било наивно да се има вяра, че ИД може да бъде победена благодарение на доброжелателна разяснителна работа и превантивни стратегии.
----------------
Когато поддържаме насилието към другите, тоягата неусетно шари и по нашия тил.
Бит и психика
Динко е воин менте
Фотограф:
Вчерашният воин през днешния ден се озовава в ареста. Това не ни ли дава забавен мотив за размисъл? Не е ли редно най-сетне тези, които до неотдавна кичеха същия този " популярен " българин с лаврови венци, да си зададат въпроса какво се е случвало с бежанците, които той е ловял по границата? Колко от тях са били бити? Как Динко се е отнасял към тях, до момента в който толкоз българи не спираха да въздишат по него и да го хвалят? Дали не е бил плесници и не е удрял и бежанки? Какъв е бил броят на неговите жертви? И къде са били органите на реда по това време? О, вие, органи на реда, от сън бездънен се събудете! И това са същите органи, които в този момент задържат Динко и го тикват в ареста за 24 часа.
Всички знаем, че тоягата на непознат тил не боли. Но когато става дума за обществото, гърбът е общ. И до момента в който ние поддържаме насилието към другите, тоягата неусетно шари и по нашия тил, и по гърбовете на фамилиите ни и на децата ни. И страшното е, че в същото това време ние ликуваме, до момента в който с повсеместен екстаз следим същата тази сопа.
Последният ми въпрос е какво вършат в този момент и по какъв начин се усещат всички тези, които издигаха Динко на фундамент и желаеха да му връчват награди, ордени и да го вършат народен воин. Дали въобще се замислят? Честно казано, двоумя се. И този текст евентуално още веднъж ще се окаже някакъв си там антибългарски стон. Но вярата крепи индивида. Дори 10 % да се замислят по изброените въпроси, има смисъл. Всъщност има смисъл даже в случай че става дума за един %. Защото тези, които още през цялото време предупреждаваха, че Динко е рисково събитие, ще станат повече. Което би било голям триумф.
Момент! Какво се случва с новите герои ли? Нали това е най-важният въпрос. Очевидно част от тях са чиста проба ментета. Време е да си създадем равносметка и да осъзнаем кои от новите герои са подправени и кои същински. Динко беше искрено менте и вижте какво стана най-после. Няма нищо по-лошо от герои ментета. Но ето, в този момент най-малко можем да се похвалим с едно менте по-малко.
------------
Строителите му заложиха разрухата в неговия произход.
Културна полемика
Паметникът " 1300 години България " се разпадна като социализма
Фотограф:
Време е да спрем разногласията за паметника " 1300 години България " – него към този момент го няма. И не го унищожи общината, а времето и строителите му, които заложиха разрухата в неговия произход.
Така той повтори ориста на социализма – унищожи принудително нещо друго, с цел да се настани на негово място, само че тъй като страдаше от тежки генетични недостатъци, единствено за няколко десетилетия рухна под тежестта на личната си неплатежоспособност.
И няма никакво значение дали паметникът е бил оригиналност, достижение или връх на естетиката; дали е бил добър като концепция, въпреки и неприятен като осъществяване. Защото и от бранителите на социализма непрекъснато чуваме, че е бил доста добра концепция, само че не случила на реализатори – и по тази причина дано опитаме отново.
Раздялата с този монумент беше мудна и мъчителна, също както раздялата със социализма. Полуразложеният му мъртвец можеше още дълго да трови атмосферата, в случай че не беше се появил някой да прибере останките. За страдание никой не пристигна да изнесе останките на социализма, с цел да влезе и тук малко чист въздух.
Сега е време да помислим за войнишкия монумент – по какъв начин да го създадем по този начин, че ориста му да не наподобява на тази на Старчевия. Това може би няма да е доста мъчно, в случай че представителите на арт гилдията признаят, че даже първата дума да би трябвало да е тяхна, последната постоянно принадлежи на жителите, които ще живеят с този мемориал
И още: КТБ ли? Какво беше това?
И още: Руските туристи не са зло, а клиенти; Защо не махнат Паметника на руската войска
Как се роди " Ислямска страна "
Антисунитската политика в Ирак и Сирия роди ИДИЛ
Халифатът на ИД е признак на рецесия. За псевдохалифата на ИД няма нито религиозно, нито историческо опрощение. Идеолозите към самопровъзгласилия се, а в това време вероятно към този момент погубен, халиф Абу Бакр ал Багдади имат детски показа за развиването на цивилизацията. Те построиха демонична система за незаконен гнет, която роди цяло ново потомство от примитивни насилници без всевъзможни морални задръжки.
И макар че концепциите на ИД още са живи, действителната заплаха от тяхното прераждане не се корени в привлекателността на новата салафитска идеология. Истинската заплаха се крие в това, че обществените и политическите аргументи за възникването на тази идеология не престават да съществуват и през днешния ден.
Както знаем, възходът на ИД е тясно обвързван с разпадането на държавността в Ирак и Сирия. Ако не беше сектантската политика на някогашния иракски министър председател Нури ал Малики, който подложи сунитите на систематични гонения, и в случай че не бяха неконтролируемите нападения на шиитските милиции, проповедниците на терора от ИД вероятно нямаше да получат никаква поддръжка от сунитското население.
Защо се роди джихадизмът на ИД? Яростта на сунитите и отчаянието им от потисническата политика в Ирак, както и бомбеният гнет на Асад в Сирия просто ги тласнаха в прегръдките на тази джихадистка фракция. Антисунитската политика в Ирак и Сирия беше главният фактор, породил основаването на ИД. Затова оня, който желае радикално да изтръгне корена на джихадизма, би трябвало да даде действителна вероятност за бъдещето на тези милиони сунити сред Ирак и Сирия, които се оказаха без дом и татковина. Местните и интернационалните политици би трябвало да работят за това иракските сунити да получат действително посланичество в политическата система на опустошения Ирак.
А това може да се реализира единствено в случай че в сегашен Ирак бъде мощно лимитирано въздействието на прилежащ Иран. Едновременно с това би трябвало да се подсилят позициите на централното иракско държавно управление, с цел да се предотврати по-нататъшното накъсване на страната по ливански модел.
Трайна победа над ИД няма да има, в случай че не се стигне до решение на главните спорове и несъгласия в Средния изток. Защото би било наивно да се има вяра, че ИД може да бъде победена благодарение на доброжелателна разяснителна работа и превантивни стратегии.
----------------
Когато поддържаме насилието към другите, тоягата неусетно шари и по нашия тил.
Бит и психика
Динко е воин менте
Фотограф:
Вчерашният воин през днешния ден се озовава в ареста. Това не ни ли дава забавен мотив за размисъл? Не е ли редно най-сетне тези, които до неотдавна кичеха същия този " популярен " българин с лаврови венци, да си зададат въпроса какво се е случвало с бежанците, които той е ловял по границата? Колко от тях са били бити? Как Динко се е отнасял към тях, до момента в който толкоз българи не спираха да въздишат по него и да го хвалят? Дали не е бил плесници и не е удрял и бежанки? Какъв е бил броят на неговите жертви? И къде са били органите на реда по това време? О, вие, органи на реда, от сън бездънен се събудете! И това са същите органи, които в този момент задържат Динко и го тикват в ареста за 24 часа.
Всички знаем, че тоягата на непознат тил не боли. Но когато става дума за обществото, гърбът е общ. И до момента в който ние поддържаме насилието към другите, тоягата неусетно шари и по нашия тил, и по гърбовете на фамилиите ни и на децата ни. И страшното е, че в същото това време ние ликуваме, до момента в който с повсеместен екстаз следим същата тази сопа.
Последният ми въпрос е какво вършат в този момент и по какъв начин се усещат всички тези, които издигаха Динко на фундамент и желаеха да му връчват награди, ордени и да го вършат народен воин. Дали въобще се замислят? Честно казано, двоумя се. И този текст евентуално още веднъж ще се окаже някакъв си там антибългарски стон. Но вярата крепи индивида. Дори 10 % да се замислят по изброените въпроси, има смисъл. Всъщност има смисъл даже в случай че става дума за един %. Защото тези, които още през цялото време предупреждаваха, че Динко е рисково събитие, ще станат повече. Което би било голям триумф.
Момент! Какво се случва с новите герои ли? Нали това е най-важният въпрос. Очевидно част от тях са чиста проба ментета. Време е да си създадем равносметка и да осъзнаем кои от новите герои са подправени и кои същински. Динко беше искрено менте и вижте какво стана най-после. Няма нищо по-лошо от герои ментета. Но ето, в този момент най-малко можем да се похвалим с едно менте по-малко.
------------
Строителите му заложиха разрухата в неговия произход.
Културна полемика
Паметникът " 1300 години България " се разпадна като социализма
Фотограф:
Време е да спрем разногласията за паметника " 1300 години България " – него към този момент го няма. И не го унищожи общината, а времето и строителите му, които заложиха разрухата в неговия произход.
Така той повтори ориста на социализма – унищожи принудително нещо друго, с цел да се настани на негово място, само че тъй като страдаше от тежки генетични недостатъци, единствено за няколко десетилетия рухна под тежестта на личната си неплатежоспособност.
И няма никакво значение дали паметникът е бил оригиналност, достижение или връх на естетиката; дали е бил добър като концепция, въпреки и неприятен като осъществяване. Защото и от бранителите на социализма непрекъснато чуваме, че е бил доста добра концепция, само че не случила на реализатори – и по тази причина дано опитаме отново.
Раздялата с този монумент беше мудна и мъчителна, също както раздялата със социализма. Полуразложеният му мъртвец можеше още дълго да трови атмосферата, в случай че не беше се появил някой да прибере останките. За страдание никой не пристигна да изнесе останките на социализма, с цел да влезе и тук малко чист въздух.
Сега е време да помислим за войнишкия монумент – по какъв начин да го създадем по този начин, че ориста му да не наподобява на тази на Старчевия. Това може би няма да е доста мъчно, в случай че представителите на арт гилдията признаят, че даже първата дума да би трябвало да е тяхна, последната постоянно принадлежи на жителите, които ще живеят с този мемориал
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ