По-малко спасени заради изгубени донори
Реализираните трупни донори от 2014 до 2018 година у нас са 2,66 на 1 млн. население, до момента в който неосъществените са 2,88. Това излиза наяве от плана за Национална стратегия за поощряване на донорството и подкрепяне на трансплантацията в Република България (2019-2023 г.). Програмата бе обещана от управлението на Министерство на здравеопазването в средата на октомври 2018 година, когато починаха двама пациенти, чакащи белодробна трансплантация. Общо осъществени и неосъществени донори за 5 години у нас са 5,54 на 1 млн., което е към 4 пъти по-малко от междинното за Европейски Съюз - 20,74 на 1 млн. население.
За интервала 2016-2019 година у нас са осъществени едвам 108 трансплантации на бъбрек (80 от трупен донор и 28 от жив), 41 на черен дроб (36 от трупен и 5 от жив донор), 19 на сърце. За последните 12 години алогенните трансплантации (присаждане на кафези от различен човек) на стволови кафези са 177.
Недостиг на органи за трансплантация и на подготвени експерти, недоразвита и зле оборудвана материална база за взимане, запазване и присаждане на стволови кафези, липса на задоволителна осведоменост на българските жители за донорството са част от проблемите, които са регистрирани в програмата.
Програмата предлага 14 стъпки за превъзмогване на проблемите. До края на 2019 година би трябвало да се образува Национален координационен съвет, който ще реализира управлението на националната стратегия, ще бъдат избрани 6 районни и 30 регионални (за София - трима) координатори по донорство. Регионалните координатори ще би трябвало всеки месец да се регистрират пред Националния съвет за какво няма евентуални донори от лечебните заведения в района. Директорите на лечебни заведения, в които се правят действия по донорство, ще носят експлицитна отговорност за образуване на процеса по разкриване, поддържане и даване на евентуални донори с открита мозъчна гибел.
Министерство на здравеопазването, дирекция на " Медицински действия ", както и организация " Медицински контрол " и бъдещия координационен съвет ще бъдат виновни за образуване и осъществяване на осведомителна акция за даряването на органи, тъкани и кафези. Включване на тематики за трансплантацията и донорството в образователните проекти на междинните учебни заведения е друга стъпка информиране на обществото.
За интервала 2016-2019 година у нас са осъществени едвам 108 трансплантации на бъбрек (80 от трупен донор и 28 от жив), 41 на черен дроб (36 от трупен и 5 от жив донор), 19 на сърце. За последните 12 години алогенните трансплантации (присаждане на кафези от различен човек) на стволови кафези са 177.
Недостиг на органи за трансплантация и на подготвени експерти, недоразвита и зле оборудвана материална база за взимане, запазване и присаждане на стволови кафези, липса на задоволителна осведоменост на българските жители за донорството са част от проблемите, които са регистрирани в програмата.
Програмата предлага 14 стъпки за превъзмогване на проблемите. До края на 2019 година би трябвало да се образува Национален координационен съвет, който ще реализира управлението на националната стратегия, ще бъдат избрани 6 районни и 30 регионални (за София - трима) координатори по донорство. Регионалните координатори ще би трябвало всеки месец да се регистрират пред Националния съвет за какво няма евентуални донори от лечебните заведения в района. Директорите на лечебни заведения, в които се правят действия по донорство, ще носят експлицитна отговорност за образуване на процеса по разкриване, поддържане и даване на евентуални донори с открита мозъчна гибел.
Министерство на здравеопазването, дирекция на " Медицински действия ", както и организация " Медицински контрол " и бъдещия координационен съвет ще бъдат виновни за образуване и осъществяване на осведомителна акция за даряването на органи, тъкани и кафези. Включване на тематики за трансплантацията и донорството в образователните проекти на междинните учебни заведения е друга стъпка информиране на обществото.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ