Победители и губещи от развиващите се пазари
Развиващите се стопански системи пострадаха тежко през тази година по време на всеобщите разпродажби на международните дългови пазари, предизвикани частично от растящите лихвени проценти в Щатите. При което болшинството вложители в техни активи се опариха съществено. Доходите им от базовия показател на дълговите бумаги в локални валути - JPMorgan GBI-EM Composite - паднаха с 3.5% от началото на годината до края на предходната седмица, а еквивалентът в доларово изражение - с 4.8 %. Корпоративният дълг в твърда валута загуби 1.1% през този интервал.
Тези цифри обаче са единствено част от историята. Комбинация от характерни за всяка обособена стопанска система фактори провокираха забележителна дисперсия в достиженията на разрастващите се пазари. Например, вложителите в деноминирани в щатски долари дългови бумаги на Замбия са натрупали загуби в размер на 29.5% от 1 януари до 20 ноември. А тези, които са купили облигации на Белийз, са спечелили 5.9% от вложенията си.
Обстоятелствата, оказали въздействие на всичките разрастващи се стопанства, са растящите лихвени проценти, които по предписание тласкат нагоре доходността, респективно смъкват цените на книжата. За дълга в локални валути този проблем се утежнява от внезапния спад на паричните единици на множеството разрастващи се пазари към препускащите нагоре зелени пари. Повечето нежелани заглавия през 2018-а са генерирани от Турция и Аржентина. Техните облигации в твърда валута са най-губещи от началото на годината, паралелно с книжата на Замбия и Венецуела, като последната към този момент е във банкрут и продължава да затъва все по-дълбоко в политически, стопански и филантропичен безпорядък.
Чуждестранните вложители разграбиха аржентинските облигации с вярата, че президентът модернизатор Маурисио Макри, който встъпи в служба в края на 2015-а, ще заздрави финансовото състояние на страната. Поредица от политически неточности, както и неправилното му разбиране, че има време за постепенни промени, разстроиха неговите проекти. В момента Аржентина е повишила лихвите до впечатляващите 60% и е декларирала избавителен заем от МВФ за 57 милиарда щ. $ - най-големият в историята на фонда. Деноминираните в долари аржентински облигации са изгубили 18.6% на база на общата им рентабилност от началото на годината. Все отново, рискът от прекъсване на обслужването на външния дълг е сведен доста, тъй като МВФ замества вложителите до 2022-ра.
Прегряващата стопанска система на Турция докара до растеж на инфлацията и до набъбващ недостиг по настоящата сметка. Но обичайното икономическо решение на казуса посредством стягане на паричната политика бе възпрепятствано от неортодоксалния мироглед на турския президент Реджеп Ердоган, че високите лихви по-скоро подтикват, а не овладяват инфлацията. Това провокира срив на турската лира. А събитието, че лъвският къс от държавния, банковия и корпоративния дълг на нефинансовите институции е деноминиран в щатски долари, увеличи риска от банкрут на страната и отслаби стопанската система й, която клони към криза.
Що се касае до Замбия, падащите задгранични запаси, растящите цени на суровия нефт и поевтиняващата квача предизвикаха опасения, че държавното управление може да приключи обслужването на големите задгранични отговорности. Инвеститорите пък бяха разочаровани от пропуща на Замбия да настрои макроикономическата си политика по този начин, че да реши проблемите или да изиска помощ от МВФ.
В контраст на губещите могат да се посочат и някои спечелили. Пазарните играчи, вложили средства в дълговите бумаги в твърда валута на Ангола, Ирак, Азербайджан и Монголия, чиято обща тежест в базовия показател на "Джей Пи Моргън " е 3.6%, регистрираха скромни облаги. Основната причина за позитивния резултат е, че и четирите страни са експортьори на недопечен нефт или на метали. Мексико пък съумя да стабилизира песото, което разреши на вложителите да осъществят приход от 3.2 %. Той се отдава на всеобщото утешение, че държавното управление контракти удобен сурогат на пакта за свободна търговия (NAFTA) с Щатите и Канада.
Тези цифри обаче са единствено част от историята. Комбинация от характерни за всяка обособена стопанска система фактори провокираха забележителна дисперсия в достиженията на разрастващите се пазари. Например, вложителите в деноминирани в щатски долари дългови бумаги на Замбия са натрупали загуби в размер на 29.5% от 1 януари до 20 ноември. А тези, които са купили облигации на Белийз, са спечелили 5.9% от вложенията си.
Обстоятелствата, оказали въздействие на всичките разрастващи се стопанства, са растящите лихвени проценти, които по предписание тласкат нагоре доходността, респективно смъкват цените на книжата. За дълга в локални валути този проблем се утежнява от внезапния спад на паричните единици на множеството разрастващи се пазари към препускащите нагоре зелени пари. Повечето нежелани заглавия през 2018-а са генерирани от Турция и Аржентина. Техните облигации в твърда валута са най-губещи от началото на годината, паралелно с книжата на Замбия и Венецуела, като последната към този момент е във банкрут и продължава да затъва все по-дълбоко в политически, стопански и филантропичен безпорядък.
Чуждестранните вложители разграбиха аржентинските облигации с вярата, че президентът модернизатор Маурисио Макри, който встъпи в служба в края на 2015-а, ще заздрави финансовото състояние на страната. Поредица от политически неточности, както и неправилното му разбиране, че има време за постепенни промени, разстроиха неговите проекти. В момента Аржентина е повишила лихвите до впечатляващите 60% и е декларирала избавителен заем от МВФ за 57 милиарда щ. $ - най-големият в историята на фонда. Деноминираните в долари аржентински облигации са изгубили 18.6% на база на общата им рентабилност от началото на годината. Все отново, рискът от прекъсване на обслужването на външния дълг е сведен доста, тъй като МВФ замества вложителите до 2022-ра.
Прегряващата стопанска система на Турция докара до растеж на инфлацията и до набъбващ недостиг по настоящата сметка. Но обичайното икономическо решение на казуса посредством стягане на паричната политика бе възпрепятствано от неортодоксалния мироглед на турския президент Реджеп Ердоган, че високите лихви по-скоро подтикват, а не овладяват инфлацията. Това провокира срив на турската лира. А събитието, че лъвският къс от държавния, банковия и корпоративния дълг на нефинансовите институции е деноминиран в щатски долари, увеличи риска от банкрут на страната и отслаби стопанската система й, която клони към криза.
Що се касае до Замбия, падащите задгранични запаси, растящите цени на суровия нефт и поевтиняващата квача предизвикаха опасения, че държавното управление може да приключи обслужването на големите задгранични отговорности. Инвеститорите пък бяха разочаровани от пропуща на Замбия да настрои макроикономическата си политика по този начин, че да реши проблемите или да изиска помощ от МВФ.
В контраст на губещите могат да се посочат и някои спечелили. Пазарните играчи, вложили средства в дълговите бумаги в твърда валута на Ангола, Ирак, Азербайджан и Монголия, чиято обща тежест в базовия показател на "Джей Пи Моргън " е 3.6%, регистрираха скромни облаги. Основната причина за позитивния резултат е, че и четирите страни са експортьори на недопечен нефт или на метали. Мексико пък съумя да стабилизира песото, което разреши на вложителите да осъществят приход от 3.2 %. Той се отдава на всеобщото утешение, че държавното управление контракти удобен сурогат на пакта за свободна търговия (NAFTA) с Щатите и Канада.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ