Развитието на съвременната медицина позволи на хората да мислят за

Развитието на актуалната медицина разреши на хората да мислят за пандемиите като за събития, които са останали надалеч в предишното. Затова ролята на специалистите, които имат знания в региона на биологията – и в частност в медицината, вирусологията и други, е сериозно значима в този момент. Но ролята на учените, които изследват естествената среда, също има своето значимо значение. Учените предизвестяват, че в бъдеще се чака пандемиите да се разгръщат все по-бързо и да бъдат все по-чести, само че също така ще оказват все по-голямо въздействие върху сигурността, здравето и стопанската система. Съответно в случай че не бъдат наложени редица промени, ориентирани към методологията, с която до момента сме се справяли с инфекциозните заболявания, има огромна възможност това предизвестие да се реализира.

В публикация на Междуправителствена платформа за биоразнообразие и екосистеми услуги  –  IPBES, която се отнася до така наречен „ епоха на пандемия “ се загатва, че в природата съществуват сред 631 000 и 827 000 незнайни за нас вируси, които могат  да обиден човешкия тип. Зоонозите (болести, които се предават от животните на хората и обратно) са съществували и ще продължава да ги има. Сред основните моменти в гореспоменатия отчет е изказванието, че измежду аргументите за пандемията и аргументите, които водят до климатична и екологична рецесия, има подобие. Тук могат да бъдат посочени промените в земеползването, разширението на земеделските земи, увеличението на продукцията от тях, търговията и потреблението на диви животни. Загубата на биоразнообразие, паралелно с климатичните промени, усилват риска от разпространяване на инфекции.

Бяхме ли предизвестени какво ни чака?

В последните 20 години имаше редица тревожни сигнали за разпространение на заболявания от животни към хора, като „ H5N1 ”, „ Ебола “ и „ Марбург “, на които не беше обърнато задоволително внимание. С нарушаването на естествените екологични условия, тяхната поява и постигане до хората се улеснява. Измененията в изискванията, подбудени и от климатичните промени, водят до увеличение на популациите на типове, които придвижват заразни заболявания. Примерът с разпространяването на хантавирус в югозападните елементи на Съединени американски щати в края на предишния век потвърждава, че увеличението на количеството превалявания води до избуяване на растителността, което се показва в увеличена популация на гризачите, преносители на въпросния вирус.

Така стигаме до сегашния напън върху стопанската система. Само няколко месеца след започването на пандемията – до юли 2020 година, тя коства над 8 милиарда $ в световен мащаб. Според калкулации, в случай че беше осъществена предварителна предварителна защита, вложенията, по отношение на актуалните загуби, щяха да бъдат 100 пъти по-малки. Този проблем се разисква все по-често – жизненоважно е да насочим напъните си точно към попречване на дадена рецесия, с цел да не се постанова да ревизираме какъв брой сме готови за нея. Затова на напред във времето излиза деградирането на местообитанията и значимостта на този развой при разглеждане на риска от пандемии. 

Каква е връзката сред „ здравето “  на местообитанията и пандемиите?

Отговорът на този въпрос е повече от явен. Начинът, по който използваме поземления ни запас, разширението на земеделието, неустойчивите търговия, произвеждане и консумация, както и разрушаването на местообитанията и климатичните промени – всичко това води до все по-честия ни контакт с живи организми, до които до момента не сме имали допир. Интензивното взаимоотношение сред дивите и домашните животни от една страна, и хората – от друга, непроменяемо води до увеличение на патогенността (механизми, посредством които дадени организми предизвикват заболявания). Освен това има и други фактори – „ отварянето “ на тропическите гори, разтопяването на пермафроста и на ледовете на Арктика и Антарктика отключват разпространяването на непознати до този миг патогени.

Обезлесяване във влажни тропични гори. Снимка: Tarcisio Schnaider/ Shutterstock

Какви са вероятните решения?

За да се понижи риска от сходни пандемии би трябвало да се замислим по-дълбоко върху метода си на живот и в случай че се постанова – да го променим радикално. Необходими са промени, основани върху научни доводи. Неустойчивото потребление на земята, загубата на биоразнообразие и климатичните промени са измежду точките, върху които би трябвало да се съсредоточим.

Рискът от пандемии би бил доста по-ограничен, в случай че стартираме да влагаме повече старания в предварителната защита. Да, част от тези старания са и  повишаването на персоналната и груповата хигиена, само че може да се регистрира, че даже по-важна е предварителната защита, която би изключила нуждата от това да си триеш ръцете със алкохол на всеки 10 минути. Самият ни метод би трябвало да бъде преразгледан. Това не значи, че не би трябвало да разчитаме на ваксини и лекуване. Ако индивидът стартира да влага повече старания да ограничи дейностите, свързани със загубата на биоразнообразие, тогава би могъл да се надява на по-светло бъдеще. Увеличаването на площите със предпазени територии и по-стриктното им запазване, изключително когато става въпрос за области с висока степен на биоразнообразие, би лимитирало до момента ни с възможни бъдещи патогени.

В доклада на Междуправителствената платформа за биоразнообразие и екосистеми услуги  –  IPBES, се показват редица благоприятни условия за въвеждане на политики, които биха лимитирали риска от появяването на пандемии, ориентирани към опазването на местообитанията. Сред тях изпъкват:

- основаването на интернационален орган, който да дава научни доказателства и експертизи на управляващите;

- прогнозиране на рискови територии;

- насърчаване на оценки на риска за здравето при създаването на огромни планове за земеползване, като изключително внимание би трябвало да се обръща на последствията върху биоразнообразието;

- понижаване на заплахата от разпространяване на зоонози посредством интернационалната търговия;

- унищожаване на високорискови типове от описите за търговия.

Живеем в непрекъснато изменящ се свят, резултат и от вмешателството ни в естествената среда, както и от климатичните промени. Това води до директни и косвени последствия за нас, в това число и до разпространяването на заразни заболявания. А предварителната защита, в която централна роля има опазването на местообитанията, би довела до голям брой стопански облекчения на процесите, които се развиват в следствие. Именно по тази причина би трябвало да насочим старания и в тази тенденция.

Източник: Борислав Григоров / Климатека