Първият вестник в Асеновград е издаден през 1891 г.
Развитието на периодическия щемпел, в последователен ред, в Станимака и Асеновград наблюдава и описа журналистът и асеновградчанин Марин Маринов. Той е издирил и снимал съвсем всички издания. Казва, че единствено за тези, от 20-те и 30-те години на предишния век, е разкрил само библиографски информации. Повод за хронологичното показване бе 127-мата годишнина от основаването на периодическия щемпел в Асеновград. Самият Марин Маринов е вестникар, а заниманието му е да събира първи издания на локални вестници.
" Дълг на всеки умишлен жител е да следи вестника на своя град ". Тази поговорка е водещото мото на вестник „ Родопско ехтене “. Затова, впечатлен от категоричността й, Марин Маринов стартира презентацията си точно с нея. Журналистът показа няколко думи за развиването на културата в някогаша Станимака. Въпреки сянката от огромния град наоколо - Пловдив, не е имало спънка в Асеновград да се води деен културен жиивот. За времето преди Освобождението и след 1878 година в Станимака са се развивали музиката, читалищното и библиотечното дело, фотографията, изобразителните изкуства, иконописта и фолклорът, публицистиката. Имало е функциониращо кино и три книжарници.
Най-старото печатно издание в града е „ Педагогиум “, излизало от 1891 година до 1895 година Започнало е като вестник, само че от втората година на издаването си то се преврща в научно-популярно педагогическо списание. В него са се разгласили най-вече творби за възпитатели и учители, преводни публикации по история и педагогика, по фамилно и учебно образование, по проблемите на предучилищната възраст, дописки и други материали от същата тема. През 1901 година е открита и първата печатница в Станимака - в новопостроена постройка на тогавашната улица „ Сливница “. Предполага се, че в началото се е работело единствено на една машина, позната с името „ американка “, задвижвана на крайник от служащите печатари. И евентуално, първите чиновници са били от Пловдив, тък като по това време Асеновград съставлява дребен аграрни регион и не е имало доста образовани хора. Създател на първата печатница е Атанас Кишкилов, който е роден в село Добростан. Основният занаят на фамилията му е било производството на кишкили (издълбани съдове от дърво – корита, хавани, дървени лъжици и други). На 18-годишна възраст Атанас Кишкилов се преселва в Станимаха и приключва първото българско образователно заведение в града - „ Караалановото учебно заведение “.
След довеждане докрай на образованието си, стартира да се занимава с търговия на жито и със земеделие. А по-късно открива първата пиперджийница за произвеждане на червен пипер в града. През годините до през днешния ден, изданията са над 25 на брой. Вестниците са с друга устременост – политическа, икономическа, научно-литературна, осведомителна, социална. Голяма част от вестниците излизат единствено в няколко броя, а главната причина за закриването им е липса на финансиране. Специално за Actualno.com журналистът Марин Маринов описа в резюме за най-интересната вест, която той е отразявал в кариерата си. Това е бил моментът на разкриване сривалището на Васил Левски в Мулдавски манастир „ Света Петка “, през 1974 година Тогава, в ситуирана наоколо до Обителта къща са открити остаряла ножица и шивашки принадлежности. Впоследствие се открило, че в това жилище се е криел Дяконът. Скоро се случило изменничество и Левски избягал през отвор (комин) в къщата. Прехвърлил се на близкия склон и избягал, като се укрил в манастир „ Света Петка “. Според изказвания на лекар Светозар Тошев по това време, в един от дуварите край въпросната къща е бил прикрит архивът на локалния комитет, основан от Васил Левски в Станимака, само че неоткрит до през днешния ден.
Накрая поговорихме и за свободата на словото. Маринов изрази мнението си, че в България опити са цензуриране на медии са се правили още от предишното. Това е била повода за закриване на вестник „ Асеновградски вик “, в който той е бил основен редактор.
" И в случай че някой е решил да се занимава с вестникарство може да пристигна при мен за съвет да му кажа да не се захваща! ", приключи презентацията си в Асеновград Марин Маринов.
" Дълг на всеки умишлен жител е да следи вестника на своя град ". Тази поговорка е водещото мото на вестник „ Родопско ехтене “. Затова, впечатлен от категоричността й, Марин Маринов стартира презентацията си точно с нея. Журналистът показа няколко думи за развиването на културата в някогаша Станимака. Въпреки сянката от огромния град наоколо - Пловдив, не е имало спънка в Асеновград да се води деен културен жиивот. За времето преди Освобождението и след 1878 година в Станимака са се развивали музиката, читалищното и библиотечното дело, фотографията, изобразителните изкуства, иконописта и фолклорът, публицистиката. Имало е функциониращо кино и три книжарници.
Най-старото печатно издание в града е „ Педагогиум “, излизало от 1891 година до 1895 година Започнало е като вестник, само че от втората година на издаването си то се преврща в научно-популярно педагогическо списание. В него са се разгласили най-вече творби за възпитатели и учители, преводни публикации по история и педагогика, по фамилно и учебно образование, по проблемите на предучилищната възраст, дописки и други материали от същата тема. През 1901 година е открита и първата печатница в Станимака - в новопостроена постройка на тогавашната улица „ Сливница “. Предполага се, че в началото се е работело единствено на една машина, позната с името „ американка “, задвижвана на крайник от служащите печатари. И евентуално, първите чиновници са били от Пловдив, тък като по това време Асеновград съставлява дребен аграрни регион и не е имало доста образовани хора. Създател на първата печатница е Атанас Кишкилов, който е роден в село Добростан. Основният занаят на фамилията му е било производството на кишкили (издълбани съдове от дърво – корита, хавани, дървени лъжици и други). На 18-годишна възраст Атанас Кишкилов се преселва в Станимаха и приключва първото българско образователно заведение в града - „ Караалановото учебно заведение “.
След довеждане докрай на образованието си, стартира да се занимава с търговия на жито и със земеделие. А по-късно открива първата пиперджийница за произвеждане на червен пипер в града. През годините до през днешния ден, изданията са над 25 на брой. Вестниците са с друга устременост – политическа, икономическа, научно-литературна, осведомителна, социална. Голяма част от вестниците излизат единствено в няколко броя, а главната причина за закриването им е липса на финансиране. Специално за Actualno.com журналистът Марин Маринов описа в резюме за най-интересната вест, която той е отразявал в кариерата си. Това е бил моментът на разкриване сривалището на Васил Левски в Мулдавски манастир „ Света Петка “, през 1974 година Тогава, в ситуирана наоколо до Обителта къща са открити остаряла ножица и шивашки принадлежности. Впоследствие се открило, че в това жилище се е криел Дяконът. Скоро се случило изменничество и Левски избягал през отвор (комин) в къщата. Прехвърлил се на близкия склон и избягал, като се укрил в манастир „ Света Петка “. Според изказвания на лекар Светозар Тошев по това време, в един от дуварите край въпросната къща е бил прикрит архивът на локалния комитет, основан от Васил Левски в Станимака, само че неоткрит до през днешния ден.
Накрая поговорихме и за свободата на словото. Маринов изрази мнението си, че в България опити са цензуриране на медии са се правили още от предишното. Това е била повода за закриване на вестник „ Асеновградски вик “, в който той е бил основен редактор.
" И в случай че някой е решил да се занимава с вестникарство може да пристигна при мен за съвет да му кажа да не се захваща! ", приключи презентацията си в Асеновград Марин Маринов.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ