Развитието на газовите и петролни находища в изключителната икономическа зона

...
Развитието на газовите и петролни находища в изключителната икономическа зона
Коментари Харесай

30 000 работни места и $26 милиарда за хазната носят черноморските газови находища в Румъния

Развитието на газовите и петролни залежи в изключителната икономическа зона на Румъния в Черно море ще донесе на страната спомагателни $71,3 милиарда към брутния вътрешен артикул сред 2018 и 2040 година, демонстрира отчет на Deloitte, поръчан от Romanian Black Sea Titleholders Association (RBSTA) - асоциация на фирмите, получили концесии в румънския черноморски район.

Анализът демонстрира, че находищата ще основат общо 30 605 директни и непреки работни места за интервала, а добивът ще донесе общи доходи за държавната хазна от $26 милиарда, от които от концесионни хонорари $5,5 милиарда. Средните доходи за бюджета ще бъдат $1,13 милиарда годишно, или към една четвърт от недостига за 2016 година

Ефектът е обмислен при планирани $15,7 милиарда финансови и $6,5 милиарда оперативни разноски. Така всеки вложен $1 милиард ще основава нови $3 милиарда към брутния вътрешен артикул на северната ни съседка за идващите 23 години.

Ако бъде взето поради въздействието на находищата при положително развиване върху свързани браншове (пренос на газ, например) и други промишлености (химическа, петрохимическа и производството на електрическа енергия от газ), близо $9 милиарда вложения ще бъдат вероятни с помощта на остатъка на газ и икономическата конкурентноспособност, който той ще донесе. Тези вложения ще донесат нови 42 хиляди работни места и $18,3 милиарда доходи за бюджета, както и $99 милиарда към Брутният вътрешен продукт сред 2020 и 2040 година

Трябва да бъде маркирано, че тези изгоди ще бъдат реализирани без никакво увеличение на държавните разноски. Нещо повече, увеличеното произвеждане ще поддържа националния бюджет.

Освен това спомагателните запаси ще обезпечат енергийна самостоятелност на северната ни съседка, както и ще допринесат за реализиране на задачите за понижаване на изпускането на парникови излъчвания.

Румъния бе първата страна в света, която публично записва рандеман на нефт - още през 1857 година Съединени американски щати последва този ход след две години. Тогава добивът бе 1 960 барела, които са били рафинирани в единствената рафинерия в страната в Плоещ, на 60 км от Букурещ.

През 1975 година бе сложена първата офшорна платформа в Черно море. Първата локация, Well 1 Ovidiu East, бе с дълбочина 84 метра. Първите обилни находища от нефт обаче бяха открити чак на третата локация, наречена Lebada (Лебеда) в блока XVIII Istria.

В момента към осем % от петрола и кондензата (ултра лек петрол) се добива в морето. През 2016 година добивът бе 27 милиона барела, а общото ползване надвиши 82 милиона барела.

Първото търсене на газ на сушата е през 1908 година, като то се оказва несполучливо. При второто, на 2,9 км от първата локация в Сармасел, е открит газ на дълбочина 302 метра. Днес добивът на газ отговоря за 31% от вътрешното произвеждане на сила. През 2016 година добивът доближи 8,7 милиарда кубични сантиметра, а спомагателни 1,3 милиарда кубични сантиметра бяха импортирани, с цел да покрият потреблението.

Изчислява се, че има потвърдени запаси от газ от общо 105,5 милиарда кубични сантиметра (като се изключват запасите, до които може да се доближи посредством фракинг).

Колко запаси има в морето?

Находищата в XVIII ISTRIA са измежду най-старите и се пресмята, че там остават към едвам 6 милиарда кубични сантриметра газ. В блоковете Doina и Ana, откъдето добивът ще стартира през 2020 година, има към 9,5 милиарда кубични сантриметра.

EX-27 MURIDAVA дава обещание 4,85 милиарда кубически сантиметра газ и 11,7 милиарда барела нефт.

В кладенеца Domino 1 има сред 42 и 84 милиарда кубични сантриметра газ, а в новооткрито находище в блока EX-30 TRIDENT може би има над 30 милиарда кубични сантриметра газ.

Каква е обстановката в България?

В България първите изследвания стартират да се приготвят през 2012 година, само че действително започнаха чак през 2016 година. Големи западни компании изследват за петрол и газ блоковете " Хан Аспарух " и " Силистар ", като резултатите за първия наподобяват по-обнадеждаващи. Френската Total и сътрудниците й австрийската OMV и испанската Repsol приготвят трети изследователски сондаж в блока, който се намира край Варна.

В края на 2016 година френският петролен колос заяви, че е разкрил петрол в " Хан Аспарух ", само че без да дава спомагателни детайлности. Ключови за точното място на новото изследване ще бъдат резултатите от втория сондаж.

Shell към момента проучва събраните данни от изследването на блок " Силистар " и не е ясно дали ще добива петрол и газ у нас.

Преките изгоди за България от сондажите са доста по-малки от тези на северната й съседка. В интервала 2012-2015 година страната ни е получила 6 млн. лв. концесионни такси за употребяваната повърхност, а при подписването на контракта през 2012 година в държавния бюджет са влезнали още 80 млн. лв., по данни на Министерство на енергетиката.

В началото на годината стана ясно, че трети блок в българската част от Черно море ще бъде препоръчан на вложители за търсене и изследване на петрол и газ. Става дума за дълбоководния " Хан Тервел ", който е с повърхност 4032 кв. км и се намира на юг от " Хан Аспарух " и на изток от " Хан Кубрат ".
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР