Разумни и крилати същества са летели из Луната през 1835

Разумни и крилати същества са летели из Луната през 1835 година и това е разкрил именитият астроном Джон Хершел. Тези изказвания популяризира сериозният американски вестник „ Ню Йорк Сън “, който по това време е институция в пресата с голям тираж и още по-голямо въздействие.

Новината гръмва освен в Америка, само че и по целия останал свят, най-малко където има преса. Никой, даже шефовете на вестника, обаче не подозират, че са жертва на доста ловка операция и добре скроена подправена вест, каквато през днешния ден можем да съпоставим единствено с някои фейкове във връзка с ковида, написа "Телеграф ".

През август 1835 година „ Ню Йорк сън “ - „ Ню Йоркско Слънце “ - стартира да разгласява поредност публикации по въпроса за живота на Луната. Така излиза, че Хершел по загадка поръчка на английското държавно управление построява на нос Добра вяра невъобразим до тогава голям рефлекторен телескоп, с чиято помощ може да прегледа повърхността на Луната до най-дребните елементи.

Хершел бил разкрил на земния сателит морета, реки, гори, долини. А телескопът бил толкоз мощен, че можел да прегледа добре всички причудливи животни. Но най-много вижда странна раса от човекоподобни същества с крила, като при прилепите.
null
Илюстрация за навиците на лунното население и по какъв начин може да оказва помощ с летателните апарати на земните хора

Заради интереса „ Ню Йорк Сън “ печата троен тираж. Другите медии подемат тематиката, която е безспорният номер 1. Съществуващия и през днешния ден в. „ Ню Йорк Таймс “ също стартира да печата вести за „ разкритията “ на Хершел.

Вестниците се надпреварват да пускат и илюстрации, изобразяващи лунния живот. Нещо повече - стартира изцяло съществено от учени и политици да се търсят начини по какъв начин да се реализира контакт с рационалните хора от Луната. Дори американското държавно управление обмисля какви пари ще трябват за задачата.

Един сериозен жител пък предлага на Великите равнини – огромното плато сред Съединени американски щати и Канада - да се изпише голям надпис с камъни, с цел да могат да го видят лунните хора. Тук обаче се появява спор какво тъкмо да бъде изписано и изключително дали британският език ще бъде свестен от извънземните.

А американската протестантска черква обмисля способи за покръстване на жителите на спътника в християнството, като тя прави тъкмо разграфен проект за финансиране с дарения на галактическа задача до Луната, с цел да отидат проповедници там и да популяризират Божието обучение.

Статиите са преведени на доста езици, измежду тях са немски, испански, френски, португалски, италиански, турски и съветски. В Европа обаче имало доста повече подозрения за лунните хора. На нашия континент решили да изчакат Джон Хершел, който по това време в действителност бил на нос Добра вяра, да се върне и да даде детайлности по въпроса.

Ричард Адамс Лок основава огромната имитация

След време измамата била разкрита. Оказва се, че създател на подправените вести е редакторът в „ Ню Йорк Сън “ Ричард Адамс Лок (Richard Adams Locke).

Скептиците се съмнявали в достоверността на написаното още с първата обява, само че били в малцинство. Йелският университет изпратил своя делегация на посетители на вестника. Учените поискали да им бъдат показани публикациите от европейските научни списания и изявления, на които от вестника се позовавали.

Такива нямало, само че Лок с хитри ходове успявал дълго време да увърта и от университета решили да мълчат преди да огласят, че съгласно тях това е гигантска неистина. Основният аргумент бил обаче софтуерен – съгласно Йелския университет Хершел не можел да построи толкоз мощен телескоп, който да вижда повърхността на Луната в такива детайлности.

Малко по-късно самият Лок паднал в клопката. Една вечер той бил в нюйоркски бар и си пиян повече от нормалното. Развеселен, той се похвалил най-после, че е измислил всичко от досада, а и да има какво да написа през летния интервал, когато на процедура нищо забавно не се случвало в Голямата ябълка.

За негова неволя обаче хвалбата му изтекла и вестта незабавно била оповестена от конкурентните вестници. Това по този начин и не повлияло на тиражите на „ Ню Йорк Сън “, които продължавали да бъдат най-големите.

Дори след разкритието мнозина продължавали да имат вяра в съществуването на лунните крилати хора и призовавали управляващите да си разгласяват проектите за среща с извънземните. Точно тогава се основали комитети за другарство с тях. Мнозина твърдели, че държавните управления в Америка и Европа се пробват да прикрият истината за извънземните, тъй като мислели по какъв начин да им разгласят война и търсели скрити изгоди. (Същото като чипирането по време на коронавирус имунизация.)

Джон Хершел, като неоспорим престиж, персонално опровергава мистификацията

Точка на разногласието за лунните хора сложил самият Хершел, който няколко години след огромната шумотевица отишъл в Ню Йорк да изнесе открита лекция. Той опровергал всички клюки и разногласието последователно смълчан, само че останал в историята като едно от най-успешните тиражирания на подправени вести.

А що се отнася до самият Лок, то той бил позорно уволнен. И до ден сегашен името му е знак на измислици в името на сензацията.

А в най-големия музей на света – Смитсониън, има специфична колекция на материали по въпроса от целия свят. Мнозина се питат за какво въпреки всичко тази небивалица за лунните същества е съумяла да придобие такива размери и да й повярват толкоз доста хора.

През ХIХ век напълно съществени учени считали, че другите планети от Слънчевата система и самата Луна може да бъдат населявани от огромни рационални същества. На процедура това и до ден сегашен не е опровергано. А що се отнася до съществуването на считани за по-примитивни форми на живот, като едноклетъчни, през днешния ден даже е измежду водещите теории.