ИПИ: Сега не е моментът да се раздуват разходите в бюджета
Разточителното харчене ще увеличи инфлацията и ще усили недостига следващата година И двата индикатора би трябвало да се държат под надзор поради задачата на България да влезе в еврозоната Компенсациите за бизнеса поради скъпата електрическа енергия би трябвало да са таргетирани
Въпреки нуждата от обществена политика и обезщетения поради високата инфлация, депутатите би трябвало да внимават с спомагателните разноски, с цел да не раздуят недостига в бюджета за следващата година. Твърде великодушното нарастване на заплати, пенсии и обезщетения даже има противоположен резултат и единствено ще увеличи инфлацията. В допълнение - по-голям недостиг в държавните финанси може да е още един риск пред приемането на страната в еврозоната през 2024 година Около тази теза се сплотиха икономисти при полемика за това какъв би бил.
Служебното държавно управление реши да не предлага проектобюджет за 2023 година, а вместо това изиска да се удължи действието на тазгодишния. Идеята беше да се избегне политическото наддаване, защото към момента няма постоянно определен кабинет и ясно болшинство в Народното събрание, което да носи отговорност.
Между първо и второ четене на законопроекта обаче бяха импортирани 16 оферти за нови разноски - главно от Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната ". Мнозинството от тях даже не са съпроводени с оценка на въздействието - т.е. не е ясно какъв брой ще коства приемането им, нито по какъв начин ще се финансират те (например посредством редуциране на други разноски или повдигане на данъци). По калкулации на ИПИ, в случай че бъдат признати всички тези оферти, минусът в бюджета следващата година ще се раздуе с спомагателни 5 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт. Според Петя Георгиева от института в тази обстановка, при която макар че не е импортиран бюджет се оферират нови разноски, се получава размиване на законодателната и изпълнителната власт, защото Народното събрание стартира да изземва функционалностите, присъщи на изпълнителната власт.
Реклама Без бюджет и без конкуренция
През 2004 година институтът поставя началото на традицията всяка година да показва бюджет, различен на оферти от държавното управление. По разбираеми аргументи тази година той няма съответни параметри, защото липсва и основа, на която да стъпи. Липсата на държавно управление значи липса на отговорност за фискалната политика, показват специалистите. Според тях в последните две години консенсусът за фискална непоклатимост, който имаше преди този момент сред политиците, към този момент отсъства.
Предвид положителните индикатори за българската стопанска система обаче - висок растеж на индустриалното произвеждане, рекорден експорт и исторически ниски равнища на безработицата, наподобява разумно за следващата година да може да се изготви бюджет, който да се вмести в правилото за под 3% недостиг, съгласно основния икономист на ИПИ Лъчезар Богданов. България би трябвало да се върне към " някои разбираеми и ясни котви ", с цел да може от тази обстановка да се излезе със здрав разсъдък, разяснява още той.
Очакванията на специалистите от Фискалния съвет, които бяха показани от Любомир Дацов са, че тази година бюджетът ще приключи на на минус от под 3% от Брутният вътрешен продукт по европейските правила. На касова основа даже ще е по-нисък - към 2.5 милиарда лева при планувани 6.2 милиарда лева За да не се подтиква в допълнение инфлацията обаче следващата година минусът в държавните финанси би трябвало да е не повече от 2% от Брутният вътрешен продукт.
Всъщност направените през последните две години нараствания на заплати в обществения бранш, нови помощи и по-високи пенсии също са проинфлационни ограничения. Дацов уточни, че в случай че Народното събрание в този момент одобри всички оферти на депутатите за нови нараствания на пенсии, на минимална заплата и нови данъчни облекчения, инфлацията ще остане на равнището от тази година - т.е. към 8-10% средногодишен показател на потребителските цени. Той изясни още, че с цел да няма проинфлационен резултат, повдигането на приходите би трябвало да следва растежа на цените с лаг от към 8-10 месеца.
Реклама Време за отдръпване на тласъците
Вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов пък акцентира нуждата от синхрон сред паричната и фискалната политика, като сега вярната антициклична политика е отдръпване на тласъците. Все още има място за дефицити, само че обезщетенията би трябвало да са ориентирани единствено към най-уязвимите семейства и компании, а ограниченията би трябвало да са добре таргетирани, навременни и лимитирани във времето. Парите по Плана за възобновяване и резистентност действително може да се забавят, само че това не съставлява риск за бюджета.
Именно обезщетенията за бизнеса поради високите цени на електрическата енергия, планувани като антикризисна мярка, в този момент са най-голямото перо в бюджета - 15 милиарда лева на година, и стават от ден на ден, уточни икономистът от " Отворено общество " Георги Ангелов. Компенсациите не са добре ориентирани, защото от тях се възползват и огромни компании като " Лукойл ", които осъществят облаги и действително нямат потребност от подкрепяне. Според него по-добро ориентиране на тези разноски и повишение на събираемостта могат да оказват помощ за уравновесяване на бюджета.
Неговата теза се споделя и от други специалисти. Наскоро тази рекомендация дадоха и специалистите от Международния валутен фонд, които бяха в страната. " С понижаването на цените на силата предлагаме съществуващите обезщетения за електрическа енергия за сдруженията да бъдат последователно понижени и сменени от по-добре ориентирана поддръжка, която да се дава директно на уязвимите семейства ",.
Ситуацията с бюджета в този момент е " най-сложната от много години ", счита депутатът от Демократична България и член да бюджетната комисия Мартин Димитров. Според него би трябвало да спре практиката да се оферират и одобряват разноски без никаква оценка за тяхното влияние. Така да вземем за пример във връзка с признатите обезщетения за тока за бизнеса все още към момента няма разбор за това какъв резултат са имали върху инфлацията и какъв брой компании са избавили от банкрут.
Въпреки нуждата от обществена политика и обезщетения поради високата инфлация, депутатите би трябвало да внимават с спомагателните разноски, с цел да не раздуят недостига в бюджета за следващата година. Твърде великодушното нарастване на заплати, пенсии и обезщетения даже има противоположен резултат и единствено ще увеличи инфлацията. В допълнение - по-голям недостиг в държавните финанси може да е още един риск пред приемането на страната в еврозоната през 2024 година Около тази теза се сплотиха икономисти при полемика за това какъв би бил.
Служебното държавно управление реши да не предлага проектобюджет за 2023 година, а вместо това изиска да се удължи действието на тазгодишния. Идеята беше да се избегне политическото наддаване, защото към момента няма постоянно определен кабинет и ясно болшинство в Народното събрание, което да носи отговорност.
Между първо и второ четене на законопроекта обаче бяха импортирани 16 оферти за нови разноски - главно от Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната ". Мнозинството от тях даже не са съпроводени с оценка на въздействието - т.е. не е ясно какъв брой ще коства приемането им, нито по какъв начин ще се финансират те (например посредством редуциране на други разноски или повдигане на данъци). По калкулации на ИПИ, в случай че бъдат признати всички тези оферти, минусът в бюджета следващата година ще се раздуе с спомагателни 5 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт. Според Петя Георгиева от института в тази обстановка, при която макар че не е импортиран бюджет се оферират нови разноски, се получава размиване на законодателната и изпълнителната власт, защото Народното събрание стартира да изземва функционалностите, присъщи на изпълнителната власт.
Реклама Без бюджет и без конкуренция
През 2004 година институтът поставя началото на традицията всяка година да показва бюджет, различен на оферти от държавното управление. По разбираеми аргументи тази година той няма съответни параметри, защото липсва и основа, на която да стъпи. Липсата на държавно управление значи липса на отговорност за фискалната политика, показват специалистите. Според тях в последните две години консенсусът за фискална непоклатимост, който имаше преди този момент сред политиците, към този момент отсъства.
Предвид положителните индикатори за българската стопанска система обаче - висок растеж на индустриалното произвеждане, рекорден експорт и исторически ниски равнища на безработицата, наподобява разумно за следващата година да може да се изготви бюджет, който да се вмести в правилото за под 3% недостиг, съгласно основния икономист на ИПИ Лъчезар Богданов. България би трябвало да се върне към " някои разбираеми и ясни котви ", с цел да може от тази обстановка да се излезе със здрав разсъдък, разяснява още той.
Очакванията на специалистите от Фискалния съвет, които бяха показани от Любомир Дацов са, че тази година бюджетът ще приключи на на минус от под 3% от Брутният вътрешен продукт по европейските правила. На касова основа даже ще е по-нисък - към 2.5 милиарда лева при планувани 6.2 милиарда лева За да не се подтиква в допълнение инфлацията обаче следващата година минусът в държавните финанси би трябвало да е не повече от 2% от Брутният вътрешен продукт.
Всъщност направените през последните две години нараствания на заплати в обществения бранш, нови помощи и по-високи пенсии също са проинфлационни ограничения. Дацов уточни, че в случай че Народното събрание в този момент одобри всички оферти на депутатите за нови нараствания на пенсии, на минимална заплата и нови данъчни облекчения, инфлацията ще остане на равнището от тази година - т.е. към 8-10% средногодишен показател на потребителските цени. Той изясни още, че с цел да няма проинфлационен резултат, повдигането на приходите би трябвало да следва растежа на цените с лаг от към 8-10 месеца.
Реклама Време за отдръпване на тласъците
Вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов пък акцентира нуждата от синхрон сред паричната и фискалната политика, като сега вярната антициклична политика е отдръпване на тласъците. Все още има място за дефицити, само че обезщетенията би трябвало да са ориентирани единствено към най-уязвимите семейства и компании, а ограниченията би трябвало да са добре таргетирани, навременни и лимитирани във времето. Парите по Плана за възобновяване и резистентност действително може да се забавят, само че това не съставлява риск за бюджета.
Именно обезщетенията за бизнеса поради високите цени на електрическата енергия, планувани като антикризисна мярка, в този момент са най-голямото перо в бюджета - 15 милиарда лева на година, и стават от ден на ден, уточни икономистът от " Отворено общество " Георги Ангелов. Компенсациите не са добре ориентирани, защото от тях се възползват и огромни компании като " Лукойл ", които осъществят облаги и действително нямат потребност от подкрепяне. Според него по-добро ориентиране на тези разноски и повишение на събираемостта могат да оказват помощ за уравновесяване на бюджета.
Неговата теза се споделя и от други специалисти. Наскоро тази рекомендация дадоха и специалистите от Международния валутен фонд, които бяха в страната. " С понижаването на цените на силата предлагаме съществуващите обезщетения за електрическа енергия за сдруженията да бъдат последователно понижени и сменени от по-добре ориентирана поддръжка, която да се дава директно на уязвимите семейства ",.
Ситуацията с бюджета в този момент е " най-сложната от много години ", счита депутатът от Демократична България и член да бюджетната комисия Мартин Димитров. Според него би трябвало да спре практиката да се оферират и одобряват разноски без никаква оценка за тяхното влияние. Така да вземем за пример във връзка с признатите обезщетения за тока за бизнеса все още към момента няма разбор за това какъв резултат са имали върху инфлацията и какъв брой компании са избавили от банкрут.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ