Разследванията на Биволъ за източването на ПИБ бяха напълно потвърдени

Разследванията на Биволъ за източването на ПИБ бяха изцяло доказани от прокуратурата. Повече от скандално е, че тя не видя учредения за осъществени закононарушения, за разлика от банкрута на КТБ, за което към този момент са повдигнати обвинявания. Биволъ апелира прокурорското разпореждане за преустановяване на инспекцията и упорства пред Апелативна прокуратура да бъде възбудено досъдебно произвеждане по потвърдени данни за жесток обир на банка.
Данните за източването на ПИБ, а евентуално и други банки, към този момент не са табу и за Европейската комисия, както излиза наяве от последния отчет за икономическите несъответствия в Европа. В него черно на бяло е посочено, че банковите стрес-тестове извършени от Българска народна банка „ не дават отговор напълно на условията на рекомендацията (на Комисията б.ред) “ и прикриват действителното положение на банковия бранш.
„ Към някои институции обаче би трябвало да се подходи с изключително внимание, като измежду тях е една банка от редовно значение “, се споделя в обобщението.
Има съществени учредения да се направи извод, че става дума за ПИБ, която е единствената систематична банка с дефицит на капитал, съгласно така наречен стрес-тестове необятно рекламирани от властта на ГЕРБ като сполучливи.
В отчета на Комисията са посочени и съответните аргументи за това съмнение от Европа: „ кредитирането на свързани лица и покупко-продажбите сред тях “. Посочва се също, че българските управляващи не намират решение на този проблем. Защо ли и #КОЙ има интерес от това!? Във всички случаи, това не е страната и обществото.
С други думи – в Европа са отчели, че следствията на Биволъ за ПИБ са обезпокоително достоверни и милиарди левове на вложителите са раздадени като заеми на един безпаричен кипърец, обвързван със притежателите на банката. Името на този развой е „ източване “, а престъпната му подготовка е по няколко члена на Наказателния кодекс и може да се прочете в неотдавна повдигнатото обвиняване от прокуратурата по делото КТБ.
В такава обстановка наложителни и само съответни са незабавни и решителни дейности от страна на Правителството и Българска народна банка, като одържавяване на банката – гнила ябълка и обвинявания против всички виновници за кражбата, като се стартира със притежателите и шефовете и се стигне до виновните лица и институции, съзнателно прикриващи закононарушението.

Прокуратурата твърдо пасува
За разлика от Еврокомисията държавното обвиняване избра да си затвори очите пред скандалните следствия на Биволъ изнесени в няколко изявления от края на 2014 и началото на 2015 година Прокуратурата ги удостовери напълно и даже откри още по-скандални данни за източване /тук/. Парадоксално обаче е, че по едно и също време с това приключи инспекцията с мнение, че няма данни за осъществено закононарушение. Дали това е тип магистратска корупция или сериозна шизофрения? По-долу цитираме няколко от заключенията на прокурор Дойчо Тарев, основани върху отчет на Българска народна банка за положението на ПИБ от 2014 година
В хода на осъществяваните инспекции са направени и констатации по повод високата цена на капитала от първи и втори ред както и някои неясноти по повод метода на финансиране и произхода на капитала при покупката на издадените от банката облигации. В тази връзка са дадени рекомендации на банката за нуждата от свежи вложения от страна на акционерите в капитала, както и констатацията, че същите не могат да ги обезпечат.
Преведено на понятен език Цеко и Ивайло (акционерите на ПИБ) наливат мръсни пари в банката, само че и те не им стигат да покрият голямата дупка. И още:
Отчетността на банката е доста мощно изкривена и не дава действителна визия за положението й. Въпреки направените констатации и дадени инструкции за отстраняването на неточностите в отчетните данни при последвалите отдалечени инспекции се установи, че не са отстранени.
Има и друго име за такава отчетност – имитация. Причините за фалшифицираната отчетност са елементарни – би трябвало да се прикрие обир на финанси на банката от нейните притежатели. Механизмът на този обир е разказан в детайли в постановлението по отношение на 436 милиона лв. заем за покупката на Кремиковци.
Основните заеми били отпуснати по времето на първичните притежатели на трите сдружения. В рамките на три месеца след отпущането на заемите, сдруженията са препродадени на офшорни компании. На 25.09.2013 година сдруженията „ Надин Металс Трейд “ ЕООД, „ Валпет Консулт “ ЕООД, и „ Елтрейд Къмпани “ ЕООД получили нови заеми от ПИБ АД, които дали като заеми на фирмите – майки. Тези заеми били отпуснати към този момент при новите шефове на сдруженията, които са някогашни чиновници на ПИБ АД.
Компаниите-майки в действителност са няколко кипърски офшорки, зад които има основателни подозрения, че действително принадлежат на притежателите на ПИБ Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Какво в действителност става? Бивши чиновници получават големи суми, стотици милиони, от банката и ги дават на… компании на притежателите на банката. След време, когато тези „ неприятни заеми “ стават очевидни и светват в алено, парите освен, че не са върнати, а посредством цесионна врътка ПИБ дава в допълнение още пари на офшорките, с цел да изкупи неприятните си заеми! Нечувано:
Така банкерите реалокират в личните си офшорни джобове десетки милиони от депозитите на елементарните инвеститори. Прокуратурата го установи, Българска народна банка го установи, само че необичайно по какъв начин никоя институция не вижда в това фрапантния проблем, или нарушаване на закона!
Ето по какъв начин прокуратурата на Цацаров е приложила „ двоен и специфичен критерий “ към откритите обстоятелства и условия в съпоставяне със случая на КТБ. При КТБ за установени сходни и по-малки нарушавания бе открито съображение прокуратурата да образува наказателно произвеждане, а при ПИБ за същите или по-сериозни действия СГП намира, че са осъществени единствено административни нарушавания и отхвърля да извърши отговорността си на бранител на законите и публичния интерес. В този смисъл са изводите на СГП, по отношение на отпуснатите от ПИБ непозволени (надвишаващи в пъти законово-регламентираните размери) кредитни експозиции на групата от компании „ Кремиковци “, се явява в нарушаване на ЗКИ и Регламент 575/2013 година на Европейски Съюз. Тук са и изводите на СГП за отпуснатите необезпечени заеми от ПИБ на ЮЛЕН и ВИТОША СКИ, още веднъж в нарушаване на ЗКИ и Регламент 575/2013 година на Европейски Съюз.
Абсурдни са изводите на СГП, че макар че „ отчетността на банката е мощно изкривена и не дава действителна визия за положението й “, то това не дава съображение на СГП да образува наказателно произвеждане. СГП въпреки всичко е открила свързаността сред компаниите от групата „ Кремиковци “, „ ОЦК “, „ Витоша ски “ и „ Юлен “, която съгласуваност се употребява за източване на ПИБ, в това число и с цесиите и прихващанията. Въпреки установените необезпечени заеми, в нарушаване на ЗКИ и Регламент 575/2013 година на Европейски Съюз, получаваме непонятен отвод да се образува наказателно произвеждане!
Прокурорската инспекция се проточи цели две години, през които ПИБ е съумяла да извърши ново закононарушение, излиза наяве от текста на постановлението. Тя е съумяла да се „ освободи “ от токсичните заеми по подозрителен метод, като подписва неизгодна цесия за невъзвръщаемите от офшорките пари. Цесия за 20% от цената на заема. Така 70 милиона евро, взети от банката, след цесия стават 14 милиона, а за тях заплаща пак……. ПИБ!! Това прави

Щета от 84 милиона евро, пари на вложителите в банката
Tова съставлява освен вреда заради занемареност, а крупна кражба. Офшорните компании, първо са получили 70 милиона евро и не са ги върнали, а след това са взели още 14 милиона евро за прикриване на далаверата. По документи те са благосъстоятелност на обществено слабия кипърец Георгиус Георгиу, който по всичко проличава да е подставено лице на притежателите на банката Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Прокуратурата обаче отхвърля да види проблем. Прокурорът Дойчо Тарев изобщо не е обърнал внимание на данните за собствеността на офшорките изнесени в следствията на Биволъ.
Между другото същият магистрат стана прочут с двете оправдателни присъди по делата против някогашния народен представител Христо Бисеров за данъчни измами и отхвърли да го подведе под отговорност за пране на пари. Тарев бе в екип с фамозната прокурорка Боряна Бецова, отказала да образува наказателни производства против Делян Пеевски за генезис на средствата и имуществото му в противоречие с данъчните заявления, както и оневини някогашния министър на Движение за права и свободи от кабинета Орешарски Иван Данов, който Биволъ разкри в машинация на френската обществена система. Така че съгласно бекграунда на прокурор Тарев, по никакъв начин не е чудно неговото разпореждане.
Това значи единствено и само едно: прокурорски чадър над един развой на жесток обир на парите на вложителите в ПИБ и на данъкоплатците, които избавиха банката през лятото на 2014 година Част от заплащанията към офшорките и по-конкретно противоположното изкупуване на цесиите на неприятните заеми са се случили точно в интервала откакто ПИБ получи държавна помощ, за която

България е излъгала Европейската комисия
В Брюксел са научили също от нашите разкрития, че България е излъгала за обезпеченията на държавната помощ за ПИБ. Вместо годни обезпечения – злато, валута и сходни бързо ликвидни активи, страната е приела като залог вземанията на ПИБ към няколко десетки офшорки, зад които стои кипърския малоимотен жител Георгиус.
Дали Европейската комисия е била осведомена, че като залог за държавната помощ се одобряват заеми, които съгласно самата Българска народна банка не са обезпечени, намират се в просрочие и са отпуснати на свързани лица? Кореспонденцията по въпроса се пази в загадка, само че надали е инцидентно, че откакто Биволъ разгласява първите си следствия за необезпечените заеми на ПИБ една българска служителка в Комисията – Софи-Бертан Хадживелчева, скоропостижно си откри нова работа в Швейцария. Случайно или не, тъкмо тя е била виновна за преценката дали да се позволи държавната помощ за ПИБ./Бивол