По следите на един апокриф: дисертацията на доц. Петър Илиев е неоткриваема
Разследването е препубликувано с дребни съкращения от - самостоятелна онлайн платформа, подкрепяща районни публицисти. Заглавието е на " Дневник ".
Обезценяването на научните степени и звания в България е развой, който разяжда академичната общественост от вътрешната страна. И рискува да срине така и така нежното доверие в нея.
Ако в тоталитарната страна присъждането на тези звания беше централизирано, бюрократизирано и следено, то през днешния ден всеки университет има правото да хабилитира фрагменти на правилото " през днешния ден - ти мене, на следващия ден - аз тебе ".
Тази паразитна процедура е обхванала цялата система на висшето обучение у нас
и към този момент дава своите плодове. Все отново в някои университети с отдавнашна традиция и престиж има опозиция против нея. В други хабилитирането се оказва надалеч по-лесно.
Нещо повече - до присъединяване в конкурс се позволяват лица, които са плагиатствали и това е било открито обществено, въпреки и в незавършена процедура, какъвто е казусът с някогашния учител по конституционно право в Софийския университет (СУ) " Св. Климент Охридски " Петър Илиев.
Етичната комисия: Петър Илиев е копирал от труда на доцент Киселова дружно с грешките
Ако процедурата против него за плагиатство, в което го уличи Етичната комисия на СУ, беше приключена с дисциплинарно произвеждане, а не с, щеше да бъде отнета и хабилитационната му купа " лекар " по право, разяснява пред " За истината " правосъдният министър Атанас Славов. Според него по случая е била сезирана и Комисията по академична нравственос към Министерството на образованието и науката. Не е известно дали е разгледала проблема.
по какъв начин Петър Илиев се явява като единствен претендент на конкурс за доцент по обществено право в Тракийския университет и го печели, макар че не е получил нужното по закон нормално болшинство " 50% плюс 1 " от гласовете на факултетния съвет, както изисква правилникът му. И е назначен от ректора след мнение на адвокати от университета, че разпоредбите са спазени.
Петър Илиев към този момент е доцент, само че съгласно адвокати гласовете за избора му не доближават
В състезанието Илиев показва една монография, четири студии и осем публикации. Хабилитационната му дисертация " Принципи на организация и активност на правосъдната власт в българската правова страна " е предадена за щемпел от създателя на 7 февруари т.г. в рекламната организация " Евромедиа ", сподели инспекция.
На въпрос на " За истината " към един от двамата издатели - Димитър Иванов, излязла ли е от щемпел книгата и в какъв тираж, се получиха отговори, които припомнят повече за стила на Държавна сигурност , в сравнение с за позиция на издател, академични учител и създател на научни книги. (Иванов е учител в библиотекарския университет - УниБИТ, и шеф на Институт за проучване и развиване на водачеството в осведомителна среда в образователното заведение - бел. ред.)
Отначало Иванов твърдеше, че монографията към момента не е излязла от щемпел, след това, че " няма да дочакаме книгата, тъй като той е издателят и ще я издаде, в случай че желае ". Накрая показа трета версия - че са издадени толкоз бройки, колкото са нужни за хабилитацията, а тиражът бил издателска загадка.
Монографията има ISBN - интернационален общоприет код за книги, които са налични за обществеността, т.е. са обществени. В Националния указател на издаваните книги в България е посочена и плануваната дата на издаването й - 28 февруари т.г. Но след обстойна инспекция в няколко отдела на Националната библиотека стана ясно, че
научният труд на Петър Илиев не попада в нейните фондове (поне до 19 юли т. г.)
Монографията не е приложена и към документите на състезанието, удостовери пред " За истината " професор Добри Ярков - ректор на Тракийския университет (ТУ)
Книгата " черно на бяло " не е виждала и проф. Мария Нейкова - декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет и един от двамата рецензенти в състезанието. За улеснение, като член на журито, тя поискала от създателя монографията в PDF формат, само че като " правист и професор по право тя нямало по какъв начин да работи, с изключение на по процедурите на закона ". Затова подложила на инспекция за плагиатство всички изявления, показани за хабилитацията.
Нейкова, също както и ректорът на ТУ, няма скрупули, че е предложила назначението на Илиев. За да бъде правилна и да съблюдава условието на Закона за развиване на академичната общественост, в който едно от изискванията за заемане на длъжността " доцент " е
" претендентите да нямат потвърдено по законоустановения ред плагиатство или неистинност
на показаните данни в научните им писания ", тя твърди, че отправила запитване към Министерството на образованието и науката и получила оттова вербален отговор, че по мнението на Етичната комисия в СУ не е откривана процедура за доказване на плагиатство на някогашния учител по конституционно право в Юридическия факултет.
Оказва се, че с изключение на създателят, издателят и членовете на научното жури на състезанието, които са написали рецензиите си и мненията си въз основа на текст, прочетен в PDF формат,
други хора нямат обществен достъп до хабилитационния труд на Илиев. От което поражда разумният въпрос: за какво той не желае издаването му и разпространението му в университетските среди? Нали всеки академик написа, с цел да бъде четен и представен?
Категоричен отговор на този въпрос може да даде единствено инспекция на способените институции. Според Закона за развиване на университетския състав в България монографията би трябвало да е излязло от щемпел автентично научно проучване с ISBN, което има редактори или рецензенти и е в размер не по-малък от 100 страници. Здължително е и хабилитационният труд да е оповестен и регистриран в Към днешна дата там няма подобен труд. " Принципи на организация и активност на правосъдната власт в българската правова страна " има ISBN, само че не е отпечатана, т.е. не извършва наредбите на закона.
На какво съображение тогава е определен и назначен като доцент в Тракийския университет Петър Илиев, който не получава и нужното болшинство от 50+1 гласа от присъстващите членове на факултетния съвет?
Това значи, че Министерството на образованието и науката би трябвало да ревизира законността на състезанието и избора на Петър Илиев, както и да се ревизира дали не е изработен опит да се заобиколи законът. Софийската районна прокуратура към този момент води, което беше формирано при започване на 2022 година по сигнал на БОЕЦ против Петър Илиев и още не е завършено. " За истината " попита, само че не получи информация какво се случва с това следствие.
Съкратената книга на Петър Илиев се показва като оригинала от 2015 година
В този сюжет вършат усещане, че част от участниците са свързани с библиотекарския университет.
Издателят на апокрифната монография и учител там е заемал при тоталитарния режим управителна служба в Шести отдел на Шесто ръководство на Държавна сигурност, а в този момент е учител в УниБИТ.
След като напуща Софийския университет след абсурда за плагиатство, Петър Илиев става хоноруван помощник в библиотекарския, излиза наяве от една от рецензиите. От началото на 2023 година е и хоноруван учител по комерсиално, административно и стопанско право в Стопанския факултет на Тракийския университет.
Рецензентът му проф. Мария Нейкова е част от университетския състав на УниБИТ- преподава в катедрата " Национална сигурност ". В същия университет Нейкова е защитила и дисертация за отсъждане на научната степен " лекар на науките ".
Интересен подробност е и в двата проектокабинета на партията.
" За истината " потърси двама професори от СУ за коментар
на този към момента недовършен сюжет.
Според проф. Нели Огнянова, учител по медийно право, да се показват " удостоверения " на състезания, вместо книга с тираж, не е казус. Но това не е проблем на закона, а на неговата корист и на практиките, тъй като, когато е писан, създателите му не са предполагали, че ще е нужна жандармерия да следи за спазването му.
В собствен пост във фейсбук проф. Огнянова разгласява линк към публикация в " Ню Йорк Таймс ", от която излиза наяве, че президентът на " Станфорд " ще подаде оставка, откакто отчет е открил пропуски в проучванията му. Марк Тесие-Лавин е бил освободен от обвинявания в научна машинация и непозволено държание, само че прегледът демонстрира, че работата му има " голям брой проблеми " и " пада под нормалните стандарти за научна суровост ". Краткият коментар на Огнянова е " Стандарти. Да не си измисляш случайно, да не приказваме за елементарните преписвачи! ".
Проф. Тодор Танев, някогашен министър на образованието, разяснява случая: " Тук не става дума за пари, а за удар по имиджа на целия университет. А тези, които съблюдават закона, са изкарани балъци. Което е обидно за всички нас. Кадрите на Държавна сигурност си сътвориха университети и превзеха половината от държавните. А в този момент желаят и да са новият хайлайф. "
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Обезценяването на научните степени и звания в България е развой, който разяжда академичната общественост от вътрешната страна. И рискува да срине така и така нежното доверие в нея.
Ако в тоталитарната страна присъждането на тези звания беше централизирано, бюрократизирано и следено, то през днешния ден всеки университет има правото да хабилитира фрагменти на правилото " през днешния ден - ти мене, на следващия ден - аз тебе ".
Тази паразитна процедура е обхванала цялата система на висшето обучение у нас
и към този момент дава своите плодове. Все отново в някои университети с отдавнашна традиция и престиж има опозиция против нея. В други хабилитирането се оказва надалеч по-лесно.
Нещо повече - до присъединяване в конкурс се позволяват лица, които са плагиатствали и това е било открито обществено, въпреки и в незавършена процедура, какъвто е казусът с някогашния учител по конституционно право в Софийския университет (СУ) " Св. Климент Охридски " Петър Илиев.
Етичната комисия: Петър Илиев е копирал от труда на доцент Киселова дружно с грешките Ако процедурата против него за плагиатство, в което го уличи Етичната комисия на СУ, беше приключена с дисциплинарно произвеждане, а не с, щеше да бъде отнета и хабилитационната му купа " лекар " по право, разяснява пред " За истината " правосъдният министър Атанас Славов. Според него по случая е била сезирана и Комисията по академична нравственос към Министерството на образованието и науката. Не е известно дали е разгледала проблема.
по какъв начин Петър Илиев се явява като единствен претендент на конкурс за доцент по обществено право в Тракийския университет и го печели, макар че не е получил нужното по закон нормално болшинство " 50% плюс 1 " от гласовете на факултетния съвет, както изисква правилникът му. И е назначен от ректора след мнение на адвокати от университета, че разпоредбите са спазени.
Петър Илиев към този момент е доцент, само че съгласно адвокати гласовете за избора му не доближават В състезанието Илиев показва една монография, четири студии и осем публикации. Хабилитационната му дисертация " Принципи на организация и активност на правосъдната власт в българската правова страна " е предадена за щемпел от създателя на 7 февруари т.г. в рекламната организация " Евромедиа ", сподели инспекция.
На въпрос на " За истината " към един от двамата издатели - Димитър Иванов, излязла ли е от щемпел книгата и в какъв тираж, се получиха отговори, които припомнят повече за стила на Държавна сигурност , в сравнение с за позиция на издател, академични учител и създател на научни книги. (Иванов е учител в библиотекарския университет - УниБИТ, и шеф на Институт за проучване и развиване на водачеството в осведомителна среда в образователното заведение - бел. ред.)
Отначало Иванов твърдеше, че монографията към момента не е излязла от щемпел, след това, че " няма да дочакаме книгата, тъй като той е издателят и ще я издаде, в случай че желае ". Накрая показа трета версия - че са издадени толкоз бройки, колкото са нужни за хабилитацията, а тиражът бил издателска загадка.
Монографията има ISBN - интернационален общоприет код за книги, които са налични за обществеността, т.е. са обществени. В Националния указател на издаваните книги в България е посочена и плануваната дата на издаването й - 28 февруари т.г. Но след обстойна инспекция в няколко отдела на Националната библиотека стана ясно, че
научният труд на Петър Илиев не попада в нейните фондове (поне до 19 юли т. г.)
Монографията не е приложена и към документите на състезанието, удостовери пред " За истината " професор Добри Ярков - ректор на Тракийския университет (ТУ)
Книгата " черно на бяло " не е виждала и проф. Мария Нейкова - декан на Центъра по юридически науки в Бургаския свободен университет и един от двамата рецензенти в състезанието. За улеснение, като член на журито, тя поискала от създателя монографията в PDF формат, само че като " правист и професор по право тя нямало по какъв начин да работи, с изключение на по процедурите на закона ". Затова подложила на инспекция за плагиатство всички изявления, показани за хабилитацията.
Нейкова, също както и ректорът на ТУ, няма скрупули, че е предложила назначението на Илиев. За да бъде правилна и да съблюдава условието на Закона за развиване на академичната общественост, в който едно от изискванията за заемане на длъжността " доцент " е
" претендентите да нямат потвърдено по законоустановения ред плагиатство или неистинност
на показаните данни в научните им писания ", тя твърди, че отправила запитване към Министерството на образованието и науката и получила оттова вербален отговор, че по мнението на Етичната комисия в СУ не е откривана процедура за доказване на плагиатство на някогашния учител по конституционно право в Юридическия факултет.
Оказва се, че с изключение на създателят, издателят и членовете на научното жури на състезанието, които са написали рецензиите си и мненията си въз основа на текст, прочетен в PDF формат,
други хора нямат обществен достъп до хабилитационния труд на Илиев. От което поражда разумният въпрос: за какво той не желае издаването му и разпространението му в университетските среди? Нали всеки академик написа, с цел да бъде четен и представен?
Категоричен отговор на този въпрос може да даде единствено инспекция на способените институции. Според Закона за развиване на университетския състав в България монографията би трябвало да е излязло от щемпел автентично научно проучване с ISBN, което има редактори или рецензенти и е в размер не по-малък от 100 страници. Здължително е и хабилитационният труд да е оповестен и регистриран в Към днешна дата там няма подобен труд. " Принципи на организация и активност на правосъдната власт в българската правова страна " има ISBN, само че не е отпечатана, т.е. не извършва наредбите на закона.
На какво съображение тогава е определен и назначен като доцент в Тракийския университет Петър Илиев, който не получава и нужното болшинство от 50+1 гласа от присъстващите членове на факултетния съвет?
Това значи, че Министерството на образованието и науката би трябвало да ревизира законността на състезанието и избора на Петър Илиев, както и да се ревизира дали не е изработен опит да се заобиколи законът. Софийската районна прокуратура към този момент води, което беше формирано при започване на 2022 година по сигнал на БОЕЦ против Петър Илиев и още не е завършено. " За истината " попита, само че не получи информация какво се случва с това следствие.
Съкратената книга на Петър Илиев се показва като оригинала от 2015 година В този сюжет вършат усещане, че част от участниците са свързани с библиотекарския университет.
Издателят на апокрифната монография и учител там е заемал при тоталитарния режим управителна служба в Шести отдел на Шесто ръководство на Държавна сигурност, а в този момент е учител в УниБИТ.
След като напуща Софийския университет след абсурда за плагиатство, Петър Илиев става хоноруван помощник в библиотекарския, излиза наяве от една от рецензиите. От началото на 2023 година е и хоноруван учител по комерсиално, административно и стопанско право в Стопанския факултет на Тракийския университет.
Рецензентът му проф. Мария Нейкова е част от университетския състав на УниБИТ- преподава в катедрата " Национална сигурност ". В същия университет Нейкова е защитила и дисертация за отсъждане на научната степен " лекар на науките ".
Интересен подробност е и в двата проектокабинета на партията.
" За истината " потърси двама професори от СУ за коментар
на този към момента недовършен сюжет.
Според проф. Нели Огнянова, учител по медийно право, да се показват " удостоверения " на състезания, вместо книга с тираж, не е казус. Но това не е проблем на закона, а на неговата корист и на практиките, тъй като, когато е писан, създателите му не са предполагали, че ще е нужна жандармерия да следи за спазването му.
В собствен пост във фейсбук проф. Огнянова разгласява линк към публикация в " Ню Йорк Таймс ", от която излиза наяве, че президентът на " Станфорд " ще подаде оставка, откакто отчет е открил пропуски в проучванията му. Марк Тесие-Лавин е бил освободен от обвинявания в научна машинация и непозволено държание, само че прегледът демонстрира, че работата му има " голям брой проблеми " и " пада под нормалните стандарти за научна суровост ". Краткият коментар на Огнянова е " Стандарти. Да не си измисляш случайно, да не приказваме за елементарните преписвачи! ".
Проф. Тодор Танев, някогашен министър на образованието, разяснява случая: " Тук не става дума за пари, а за удар по имиджа на целия университет. А тези, които съблюдават закона, са изкарани балъци. Което е обидно за всички нас. Кадрите на Държавна сигурност си сътвориха университети и превзеха половината от държавните. А в този момент желаят и да са новият хайлайф. "
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ