Българи в Германия експлоатирани като бели роби
Разследване за непозволено приемане на обществени помощи, в което са забъркани български жители, сподели по какъв начин те са били експлоатирани, оповестява " Труд ", базирайки се на излизащия в Бремен в. „ Везер Курир “. Този факт е станал явен по време на работата на комисията към кметството, натоварена с изследване на проведените обществени измами. Българи, които от години живеят в Бремерхафен, дали показания пред комисията. Те описали изискванията, при които се опитвали да уредят живота си в пристанищния град, и по какъв начин влезнали в контакт с две организации, които сега са в центъра на следствие, стартирано от прокуратурата.
По данни на управляващите сред 2013 година и 2016 година над 1000 мигранти от Югоизточна Европа в разнообразни помощи са получавали обществени помощи (по така наречен система Hartz-IV), без да имат право на тях.
Организациите „ Агенция за претовареност и интеграция “ и „ Общество за фамилно и полово пълноправие “ са обвинени, че са снабдявали българите с подправени трудови контракти и по този начин са им разрешавали да претендират пред обществените управляващи за разпределяне на обилни обществени помощи. По подобен метод били източени над 6 млн. евро.
Българите не дали доказателства за тези обвинявания против двете организации. Но срещнали членовете на комисията с тъмната страна на живота на мигрантите от Югоизточна Европа – по какъв начин те стават жертва на безскрупулни предприемачи в пристанищния град.
Първият очевидец, 32-годишен риболовец, дошъл в Бремен през 2007 година от изостанал район в България с преобладаващо турско население. Мъжът не можел да чете и написа. В Германия години наред се издържал като надничар, наеман на работа понякога.
По думите му, работел за 6,50 евро на час за подизпълнител на локална корабостроителница. Наемали го за чистач по корабите. Никога обаче не е имал непрекъснати приходи от тази работа. „ Викаха ни предната вечер, в случай че има работа “, обяснил той.
Преди две години се срещнал със Селим Йозтюрк, ръководител на АЗИ. „ Всички българи в Бремерхафен се обръщат към него “, декларирал очевидецът. И пояснил – Йозтюрк уреждал доста неща за мигрантите, свързани с бюрокрацията. За всяка административна услуга той взимал от тях по 20 евро, в брой.
„ Мислехме, че работим по линия на обществения център “, споделил рибарят пред комисията. Самият Йозтюрк не правел нищо да разсее сходни недоразумения. Според очевидеца, ръководителят на АЗИ давал на клиентите си да подписват попълнени към този момент формуляри. Често те били необразовани, както самият очевидец.
Какви документи Йозтюрк подавал в обществения център оставало незнайно за тези, които слагали своя автограф. Според българина за първи път той получил услуги от обществения център в Бремерхафен напролет на 2015.
Друг очевидец от България описал сходна картина пред проверяващата комисия. В Германия той дошъл през 2012 година Отседнал в Бремерхафен, тъй като там към този момент имало негови родственици. След идването си в пристанищния град сънародници го посъветвали да откри „ верния човек “.
А това бил Селим Йозтюрк и неговата организация АЗИ. Според очевидеца, Йозтюрк вземал по 150 евро, в случай че посредничил за подаване на заявление за работа. За всяка административна услуга – по 25 евро, а за консултация в своя офис – 10 евро. Естествено, в брой.
Българинът разказал, че надницата му на час била сред 5 и 7 евро, бил наеман в корабостроителницата и сходни компании. Членове на комисията го попитали знае ли какъв брой е минималната почасова отплата в Германия (от 2015 минималната почасова отплата в Германия е 8,50 евро, от 1 януари т.г. тя възлиза на 8,84 евро, или българите получавали с към 20 до 40 на 100 по-малко – бел. ред.). На това очевидецът отвърнал: „ Ама ние не можем да четем. “
Дали Йозтюрк е бил забъркан в тази употреба на българите, от показанията им пред комисията не станало ясно. Един от очевидците се сетил за забавен подробност – Йозтюрк опитал да го убеди да му уреди посредством АЗИ следучилищна помощ за децата му. „ Аз не желаех, тъй като учителите на децата ми споделиха, че уроците в учебно заведение са задоволителни “, обяснил той.
Прокуратурата ревизира дали АЗИ не е издействала от обществените служби в Бремерхафен доста случаи на следучилищна помощ, която не е била употребена, само че е платена.
Местната администрация – необичайно пасивна
Членовете на комисията останали с усещане, че Йозтурк е имал толкоз огромно въздействие измежду българската общественост в Бремерхафен, тъй като локалните служби не се грижели изключително старателно за мигрантите. Само по този начин може да се изясни по какъв начин хора като 32-годишният риболовец цели седем години остават отвън радара на немската администрация. Мъжът не попада в никакви обществени регистри, здравни каси, няма никакви осигуровки. „ Някоя работа в миналото интересувала ли се е от Вас “, попитал общинарят Томас декор Брух (ХДС). Отговорът: Не.
По данни на управляващите сред 2013 година и 2016 година над 1000 мигранти от Югоизточна Европа в разнообразни помощи са получавали обществени помощи (по така наречен система Hartz-IV), без да имат право на тях.
Организациите „ Агенция за претовареност и интеграция “ и „ Общество за фамилно и полово пълноправие “ са обвинени, че са снабдявали българите с подправени трудови контракти и по този начин са им разрешавали да претендират пред обществените управляващи за разпределяне на обилни обществени помощи. По подобен метод били източени над 6 млн. евро.
Българите не дали доказателства за тези обвинявания против двете организации. Но срещнали членовете на комисията с тъмната страна на живота на мигрантите от Югоизточна Европа – по какъв начин те стават жертва на безскрупулни предприемачи в пристанищния град.
Първият очевидец, 32-годишен риболовец, дошъл в Бремен през 2007 година от изостанал район в България с преобладаващо турско население. Мъжът не можел да чете и написа. В Германия години наред се издържал като надничар, наеман на работа понякога.
По думите му, работел за 6,50 евро на час за подизпълнител на локална корабостроителница. Наемали го за чистач по корабите. Никога обаче не е имал непрекъснати приходи от тази работа. „ Викаха ни предната вечер, в случай че има работа “, обяснил той.
Преди две години се срещнал със Селим Йозтюрк, ръководител на АЗИ. „ Всички българи в Бремерхафен се обръщат към него “, декларирал очевидецът. И пояснил – Йозтюрк уреждал доста неща за мигрантите, свързани с бюрокрацията. За всяка административна услуга той взимал от тях по 20 евро, в брой.
„ Мислехме, че работим по линия на обществения център “, споделил рибарят пред комисията. Самият Йозтюрк не правел нищо да разсее сходни недоразумения. Според очевидеца, ръководителят на АЗИ давал на клиентите си да подписват попълнени към този момент формуляри. Често те били необразовани, както самият очевидец.
Какви документи Йозтюрк подавал в обществения център оставало незнайно за тези, които слагали своя автограф. Според българина за първи път той получил услуги от обществения център в Бремерхафен напролет на 2015.
Друг очевидец от България описал сходна картина пред проверяващата комисия. В Германия той дошъл през 2012 година Отседнал в Бремерхафен, тъй като там към този момент имало негови родственици. След идването си в пристанищния град сънародници го посъветвали да откри „ верния човек “.
А това бил Селим Йозтюрк и неговата организация АЗИ. Според очевидеца, Йозтюрк вземал по 150 евро, в случай че посредничил за подаване на заявление за работа. За всяка административна услуга – по 25 евро, а за консултация в своя офис – 10 евро. Естествено, в брой.
Българинът разказал, че надницата му на час била сред 5 и 7 евро, бил наеман в корабостроителницата и сходни компании. Членове на комисията го попитали знае ли какъв брой е минималната почасова отплата в Германия (от 2015 минималната почасова отплата в Германия е 8,50 евро, от 1 януари т.г. тя възлиза на 8,84 евро, или българите получавали с към 20 до 40 на 100 по-малко – бел. ред.). На това очевидецът отвърнал: „ Ама ние не можем да четем. “
Дали Йозтюрк е бил забъркан в тази употреба на българите, от показанията им пред комисията не станало ясно. Един от очевидците се сетил за забавен подробност – Йозтюрк опитал да го убеди да му уреди посредством АЗИ следучилищна помощ за децата му. „ Аз не желаех, тъй като учителите на децата ми споделиха, че уроците в учебно заведение са задоволителни “, обяснил той.
Прокуратурата ревизира дали АЗИ не е издействала от обществените служби в Бремерхафен доста случаи на следучилищна помощ, която не е била употребена, само че е платена.
Местната администрация – необичайно пасивна
Членовете на комисията останали с усещане, че Йозтурк е имал толкоз огромно въздействие измежду българската общественост в Бремерхафен, тъй като локалните служби не се грижели изключително старателно за мигрантите. Само по този начин може да се изясни по какъв начин хора като 32-годишният риболовец цели седем години остават отвън радара на немската администрация. Мъжът не попада в никакви обществени регистри, здравни каси, няма никакви осигуровки. „ Някоя работа в миналото интересувала ли се е от Вас “, попитал общинарят Томас декор Брух (ХДС). Отговорът: Не.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ