Кирил Петков обяви за лична кауза разширяването на ваксинацията
Разширяването на имунизационния обсег против КОВИД е измежду приоритентите цели на Кирил Петков. Лидерът на „ Продължаваме промяната “ разгласи безапелационното си желание, влезе ли в ръководството, да направи сериозна разяснителна акция против обществото по отношение на имунизациите и хроничните болести. Поемат това като персонален ангажимент, означи Петков по време на диалозите по тематика стопанска система с експертните групи на четирите партии, които би трябвало да приготвят съдружното съглашение.
Петков разгласи обществено, че бизнесът ще бъде отворен изцяло и ще се върне към естественото си битие, когато имаме задоволително имунизационно покритие или потвърден добит имунитет измежду популацията.
Тази тематика бе измежду дискутираните – по кое време е възможво разхлбаване на коронавирус ограниченията и по какъв начин да продължат помощите към бизнеса в пандемията.
По време на диалозите всяка партия имаше опция да показа своите визии и оферти по съответни браншове и проблеми, по-късно се търсят допирните точки и се сформират описи с общи хрумвания. По тематиките, където има несъгласия, предстоят експетни срещи.
Най-активни в диалозите в бранш стопанска система са социалистът Румен Гечев, икономистът от Има Такъв Народ Любомир Каримански, Георги Ганев от „ Демократична България “, Калина Константинова и Кирил Петков от „ Продължаваме промяната “.
Записано бе, че всички партии са съгласни, помощите за бизнеса по време и след пандемията да продължат. Експертите се сплотиха и към изказванието, че би трябвало да се скъса с назначавенота на „ свои хора “ в администрацията и в ръководството на държавни компании. Имаше спор към опциите за приватизация на държавни компании. Надделя мнението, че не е значимо кой е притежателят, а по какъв начин се ръководи компанията.
От „ Продължаваме промяната “ оповестиха желанието си да включат нововъведенията като част от бъдещото Министерство на стопанската система. Искат и основаването на Борд за нововъведенията.
От „ ИТН “ желаят специфична промяна в БДЖ за възстановяване на качеството както на работата на железниците, по този начин и на услугите, които дава.
Партиите се сплотиха към концепцията индустриалните паркове да се построяват въз основата на деклариран интерес от вложители.
Предлага се също комерсиалните вериги да си сътрудничат тъй че да изнасят на открито български артикули.
Специално тематиката към връзката сред стопанската система и образованието ще се разисква и на следващия ден, на групата в бранш „ Образование “, акцентира Кирил Петков.
Българска социалистическа партия дадоха съответни оферти по какъв начин да се помогне на дребните и микрофирмите. Петър Кънев уточни, че през последните години са признати най-малко 12 закона, които утежняват активността на бизнеса. Големите компании съумяват да оцелеят, само че за дребните е мъчно, акцентира той. Българска социалистическа партия предлага, сподели Кънев, да се спре с практиката проектозакони да се вкарват през депутати-лобисти. Кирит Петков застана зад този апел и даже помоли сериозните диспути в новия парламент да се водят в пленарна зала, а не във фоайето.
Българска социалистическа партия упорстват също един път вечно да се реши въпроса с определянето на минималната работна заплата, с необлагаемия най-малко за всички приходи. Според Българска социалистическа партия би трябвало да се направи група, взаимно с опозицията, и да се направи обзор на действието на администрацията като по този метод се реши от какъв брой и каква е има потребност. В противоположен случай сякаш непрестанно се редуцира, а тя не става по-малко, сподели Кънев.
Да се постави завършек на обслужването на свои хора от Банката за развиване, сподели от своя страна Румен Гечев. Социалистите считат, че индустриалните зони би трябвало да обслужват производители, а не да са хранилища на задгранични компании. Даде образец със зоната в Божурище, където непозната компания складирала разглобени мебели, с които се съсипвали българските мебелни компании.
В края на срещата Кирил Петков разгласи, че е оптимист тъй като всички имат идентична визия, а разликите са единствено по какъв начин да се изпълнят изредените цели. " Явно хрумвания има, въпрос на воля е да бъдат реализирани ", уточни той.
Петков разгласи обществено, че бизнесът ще бъде отворен изцяло и ще се върне към естественото си битие, когато имаме задоволително имунизационно покритие или потвърден добит имунитет измежду популацията.
Тази тематика бе измежду дискутираните – по кое време е възможво разхлбаване на коронавирус ограниченията и по какъв начин да продължат помощите към бизнеса в пандемията.
По време на диалозите всяка партия имаше опция да показа своите визии и оферти по съответни браншове и проблеми, по-късно се търсят допирните точки и се сформират описи с общи хрумвания. По тематиките, където има несъгласия, предстоят експетни срещи.
Най-активни в диалозите в бранш стопанска система са социалистът Румен Гечев, икономистът от Има Такъв Народ Любомир Каримански, Георги Ганев от „ Демократична България “, Калина Константинова и Кирил Петков от „ Продължаваме промяната “.
Записано бе, че всички партии са съгласни, помощите за бизнеса по време и след пандемията да продължат. Експертите се сплотиха и към изказванието, че би трябвало да се скъса с назначавенота на „ свои хора “ в администрацията и в ръководството на държавни компании. Имаше спор към опциите за приватизация на държавни компании. Надделя мнението, че не е значимо кой е притежателят, а по какъв начин се ръководи компанията.
От „ Продължаваме промяната “ оповестиха желанието си да включат нововъведенията като част от бъдещото Министерство на стопанската система. Искат и основаването на Борд за нововъведенията.
От „ ИТН “ желаят специфична промяна в БДЖ за възстановяване на качеството както на работата на железниците, по този начин и на услугите, които дава.
Партиите се сплотиха към концепцията индустриалните паркове да се построяват въз основата на деклариран интерес от вложители.
Предлага се също комерсиалните вериги да си сътрудничат тъй че да изнасят на открито български артикули.
Специално тематиката към връзката сред стопанската система и образованието ще се разисква и на следващия ден, на групата в бранш „ Образование “, акцентира Кирил Петков.
Българска социалистическа партия дадоха съответни оферти по какъв начин да се помогне на дребните и микрофирмите. Петър Кънев уточни, че през последните години са признати най-малко 12 закона, които утежняват активността на бизнеса. Големите компании съумяват да оцелеят, само че за дребните е мъчно, акцентира той. Българска социалистическа партия предлага, сподели Кънев, да се спре с практиката проектозакони да се вкарват през депутати-лобисти. Кирит Петков застана зад този апел и даже помоли сериозните диспути в новия парламент да се водят в пленарна зала, а не във фоайето.
Българска социалистическа партия упорстват също един път вечно да се реши въпроса с определянето на минималната работна заплата, с необлагаемия най-малко за всички приходи. Според Българска социалистическа партия би трябвало да се направи група, взаимно с опозицията, и да се направи обзор на действието на администрацията като по този метод се реши от какъв брой и каква е има потребност. В противоположен случай сякаш непрестанно се редуцира, а тя не става по-малко, сподели Кънев.
Да се постави завършек на обслужването на свои хора от Банката за развиване, сподели от своя страна Румен Гечев. Социалистите считат, че индустриалните зони би трябвало да обслужват производители, а не да са хранилища на задгранични компании. Даде образец със зоната в Божурище, където непозната компания складирала разглобени мебели, с които се съсипвали българските мебелни компании.
В края на срещата Кирил Петков разгласи, че е оптимист тъй като всички имат идентична визия, а разликите са единствено по какъв начин да се изпълнят изредените цели. " Явно хрумвания има, въпрос на воля е да бъдат реализирани ", уточни той.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ