Вълни от мигранти тепърва отново ще има
Разселванията по света, при които хора са принудени да изоставен родните си места, са нарастнали в пъти от 1990-те насам, а единствено за последните пет години броят на бежанците доближи равнища над тези от времето на Втората международна война.
Няколко аргументи се показват най-често за това:
Конфликтите предизвикват големи бежански талази. Страни като Сомалия и Афганистан, да вземем за пример, навлязоха в своето трето и надлежно четвърто десетилетие на разрушителни войни, довели до гибелта на стотици хиляди и преместването на милиони.
Десетки мигранти изненадаха туристи на испански плаж
Мигрантите в Германия: Те живеят в очакване и в боязън
Повече от ясно е, че колкото по-дълго продължава един спор, толкоз повече неустойчивост се основава за хората и те ще потърсят ново място, където да стартират живота си изначало.
В същото време, трагичните нови спорове и военни зони способстват за общата картина на неустойчивост и неразбираемо бъдеще. Докато фокусът от 2014 насам е върху Сирия, откъдето идват болшинството от днешните бежанци в Европа, то Южен Судан, Йемен, Бурунди, Украйна и Централноафриканската република са страни, откъдето бягат хиляди, само че без това да е по този начин очевидно извън.
Към днешна дата, три са страните, от които бягат най-вече хора
поради спорове през последните години. Над 5 милиона души са напуснали Сирия, 3 милиона - Афганистан, и 2 милиона - Сомалия.
Вътрешният спор в Колумбия принуди над 6 милиона да изоставен домовете си и да се заселят в други елементи на страната. В Сирия този брой е близо два пъти повече – над 11 милиона са вътрешноразселени. В Ирак над 5 милиона души са изгубили домовете си и са потърсили избавление в прилежащи градове или провинции, както поради политиките на държавното управление в Багдад, по този начин и поради боевете с Ислямска страна.
Breaking: 149,785 #migrants & #refugees arrived by sea to Europe. 2,826 dead/missing ➡️ https://t.co/NrTqBYkT2C pic.twitter.com/yh1dBnvulK
— IOM (@UNmigration) October 31, 2017
Но войните са единствено едната причина за бежанските талази. Другата е климатът
От 2006 до 2011 година огромни елементи от Сирия попадат под ударите на невиждана от десетилетия суша. Това докара до растеж на бедността и преселването на хора от провинцията към огромните градски центрове, а това от своя страна – към повишаване на напрежението измежду най-уязвимите елементи от популацията, останали без сигурен достъп до храна и доходи.
В книгата си „ Убийството на една гражданска война “ разказвам по какъв начин пораждат някои от бунтовническите фракции и по какъв начин пренаселените покрайнини на столицата Дамаск и град Алепо, в допълнение към несъответстващи държавни промени, довеждат до това цели региони да попаднат в цикъла на бедността и безработицата.
Тези фактори предизвикват разселването на 2 милиона души още преди да избухне гражданската война. Когато стартират военните дейности и страната се разделя на размирен и държавни региони, тези фактори способстват за последвалата рецесия.
Един от резултатите е този бежански поток към Европа, на който станахме очевидци през 2013-2014 година и който политическите партии използваха, с цел да завоюват поддръжка.
Германия отпраща имигрантите посредством уеб страница
Европейски Съюз е дал леговище на два пъти повече мигранти през 2016
Според проучванията, образецът от Сирия може да се види в най-малко 1/3 от света
В Близкия изток и Африка климатичните промени към този момент засегнаха големи площи, а това довежда до бедствия като наводнения и суша. Земите с посеви се трансформират в пустиня, а горещите талази убиват добитъка, от който зависят милиони хора. В резултата – фермери, скотовъдци и рибари се преселват към по-плодородни региони или напущат като цяло страната, в която живеят.
Бунтът в Тунис, да вземем за пример, избухна точно посред обществена и икономическа рецесия, в която цените на съществени артикули се повишиха фрапантно. Това, което локалните хора не можеха да знаят е, че цените се качват вследствие на суша и регулацията от страна на най-големите компании, разчитащи точно на порочни водачи и режими.
Климатичните промени довеждат и до спорове. Не е нужно да приказваме даже за най-видимите по новинарските излъчвания конфликти: така наречен „ водни спорове “, в които освен милиции, само че и цели страни оспорват контрола върху речните корита, се трансформират от ден на ден във фактор, грозящ интернационалната сигурност. Египет и Еритрея към този момент знаят това от личен опит.
Ако до момента политиците в Европа и Съединени американски щати говореха единствено за екстремизма, като извършител на бежански талази (а това не е така),
какво да чакаме, когато водата в цели региони свърши, храната не доближава до нуждаещите се, а обособени групи стартират да се бият за оцеляване?
Анализаторите по сигурност и учени от дълго време предизвестяват за резултата от климатичните промени и следствията им. Често се дава за образец региона на Сахел. Там от ден на ден ферми опустяват поради сушата, а Сахара уголемява територията си към региони, които до скоро са оцелявали даже с дребното налично количество дъжд. Постепенно понижава питейната вода и достъпът до храна, а това води до миграция. Заради администрация или отвращение на локалните управляващи, филантропичните помощи са спирани.
Досега афганистанските и сирийските бежанци бяха съществена тематика в Европа, само че
скоро бягащите от Африка ще ги последват
Никой от тези хора не взима багажа си, казвайки си, че чака да се увеличи равнището на газовете – те просто усещат бедността, сушата и неналичието на запаси. Стената, която европейските страни построиха с милиони евро в лицето на режима на Кадафи, падна, и през днешния ден крайбрежието на Средиземно море съставлява насочен пункт към избавителната Европа. Десетилетията репресии от страна на Кадафи единствено утежниха обстановката, сходна на тази в Сирия.
Докато европейците разискват какво да вършат с бежанските талази, все по-често измежду интернационалната общественост се търсят способи за стабилизиране на регионите, от които идват хората. Не е задоволително единствено да се приказва за безкрайните спорове, а и за това по какъв начин да се влага, с цел да се пригодим към новите условия. Това значи да се обърне съществено внимание на климатичните промени, които са измежду главните аргументи за пораждане на спорове, въпреки и хората по места да не осъзнават незабавно това.
Междувременно, в Африка обстановката става по-тежка. Последните проучвания демонстрират, че до 30-40 години над 200 милиона души ще останат без непрекъснат достъп до храна. Температурата в региона на Сахел ще нарасне с пет градуса до 2050 година, а популацията ще е повишено до 300 милиона. До края на века то ще е 600 милиона. Проблеми има и в Азия, където в Китай пустинните региони също нарастват за сметка на обработваемите площи.
Union africaine à l’ONU “En 2050 il y aura 200 millions de migrants dûs au Climat. Il faut créer une croissance durable” #climate #migration pic.twitter.com/e2xv0D2StO
— Vincent Jechoux (@vincentjechoux) October 19, 2017
Това са единствено част от предвижданията, несъмнено. Ако бъдат взети съответни ограничения, рецесията може да се избегне или най-малко следствията й да се сведат до най-малко. 161 са страните, които са очевидци на бедствия и миграция от 2008 година насам – включително и стопански развити страни като Съединени американски щати. От 2008 до 2013 година
27 милиона души напущат годишно домовете си поради климатичните промени
През 2014 година 350 000 души пробват да доближат Европейския съюз, само че този брой може да нарасне до 200 милиона, когато станем очевидци на цялостния резултат от климатичните промени.
Междувременно водачи н развитите страни по този начин и не намират волята да подхващат ограничения против климатичните промени и следствията им в лицето на филантропичните рецесии по света. Границите стават все по-милитаризирани, а цели района от земното кълбо се трансформират в пустинни зони, в които враждуващи групи се борят за оцеляване с дребното останали запаси.
Няколко аргументи се показват най-често за това:
Конфликтите предизвикват големи бежански талази. Страни като Сомалия и Афганистан, да вземем за пример, навлязоха в своето трето и надлежно четвърто десетилетие на разрушителни войни, довели до гибелта на стотици хиляди и преместването на милиони.
Десетки мигранти изненадаха туристи на испански плаж
Мигрантите в Германия: Те живеят в очакване и в боязън
Повече от ясно е, че колкото по-дълго продължава един спор, толкоз повече неустойчивост се основава за хората и те ще потърсят ново място, където да стартират живота си изначало.
В същото време, трагичните нови спорове и военни зони способстват за общата картина на неустойчивост и неразбираемо бъдеще. Докато фокусът от 2014 насам е върху Сирия, откъдето идват болшинството от днешните бежанци в Европа, то Южен Судан, Йемен, Бурунди, Украйна и Централноафриканската република са страни, откъдето бягат хиляди, само че без това да е по този начин очевидно извън.
Към днешна дата, три са страните, от които бягат най-вече хора
поради спорове през последните години. Над 5 милиона души са напуснали Сирия, 3 милиона - Афганистан, и 2 милиона - Сомалия.
Вътрешният спор в Колумбия принуди над 6 милиона да изоставен домовете си и да се заселят в други елементи на страната. В Сирия този брой е близо два пъти повече – над 11 милиона са вътрешноразселени. В Ирак над 5 милиона души са изгубили домовете си и са потърсили избавление в прилежащи градове или провинции, както поради политиките на държавното управление в Багдад, по този начин и поради боевете с Ислямска страна.
Breaking: 149,785 #migrants & #refugees arrived by sea to Europe. 2,826 dead/missing ➡️ https://t.co/NrTqBYkT2C pic.twitter.com/yh1dBnvulK
— IOM (@UNmigration) October 31, 2017
Но войните са единствено едната причина за бежанските талази. Другата е климатът
От 2006 до 2011 година огромни елементи от Сирия попадат под ударите на невиждана от десетилетия суша. Това докара до растеж на бедността и преселването на хора от провинцията към огромните градски центрове, а това от своя страна – към повишаване на напрежението измежду най-уязвимите елементи от популацията, останали без сигурен достъп до храна и доходи.
В книгата си „ Убийството на една гражданска война “ разказвам по какъв начин пораждат някои от бунтовническите фракции и по какъв начин пренаселените покрайнини на столицата Дамаск и град Алепо, в допълнение към несъответстващи държавни промени, довеждат до това цели региони да попаднат в цикъла на бедността и безработицата.
Тези фактори предизвикват разселването на 2 милиона души още преди да избухне гражданската война. Когато стартират военните дейности и страната се разделя на размирен и държавни региони, тези фактори способстват за последвалата рецесия.
Един от резултатите е този бежански поток към Европа, на който станахме очевидци през 2013-2014 година и който политическите партии използваха, с цел да завоюват поддръжка.
Германия отпраща имигрантите посредством уеб страница
Европейски Съюз е дал леговище на два пъти повече мигранти през 2016
Според проучванията, образецът от Сирия може да се види в най-малко 1/3 от света
В Близкия изток и Африка климатичните промени към този момент засегнаха големи площи, а това довежда до бедствия като наводнения и суша. Земите с посеви се трансформират в пустиня, а горещите талази убиват добитъка, от който зависят милиони хора. В резултата – фермери, скотовъдци и рибари се преселват към по-плодородни региони или напущат като цяло страната, в която живеят.
Бунтът в Тунис, да вземем за пример, избухна точно посред обществена и икономическа рецесия, в която цените на съществени артикули се повишиха фрапантно. Това, което локалните хора не можеха да знаят е, че цените се качват вследствие на суша и регулацията от страна на най-големите компании, разчитащи точно на порочни водачи и режими.
Климатичните промени довеждат и до спорове. Не е нужно да приказваме даже за най-видимите по новинарските излъчвания конфликти: така наречен „ водни спорове “, в които освен милиции, само че и цели страни оспорват контрола върху речните корита, се трансформират от ден на ден във фактор, грозящ интернационалната сигурност. Египет и Еритрея към този момент знаят това от личен опит.
Ако до момента политиците в Европа и Съединени американски щати говореха единствено за екстремизма, като извършител на бежански талази (а това не е така),
какво да чакаме, когато водата в цели региони свърши, храната не доближава до нуждаещите се, а обособени групи стартират да се бият за оцеляване?
Анализаторите по сигурност и учени от дълго време предизвестяват за резултата от климатичните промени и следствията им. Често се дава за образец региона на Сахел. Там от ден на ден ферми опустяват поради сушата, а Сахара уголемява територията си към региони, които до скоро са оцелявали даже с дребното налично количество дъжд. Постепенно понижава питейната вода и достъпът до храна, а това води до миграция. Заради администрация или отвращение на локалните управляващи, филантропичните помощи са спирани.
Досега афганистанските и сирийските бежанци бяха съществена тематика в Европа, само че
скоро бягащите от Африка ще ги последват
Никой от тези хора не взима багажа си, казвайки си, че чака да се увеличи равнището на газовете – те просто усещат бедността, сушата и неналичието на запаси. Стената, която европейските страни построиха с милиони евро в лицето на режима на Кадафи, падна, и през днешния ден крайбрежието на Средиземно море съставлява насочен пункт към избавителната Европа. Десетилетията репресии от страна на Кадафи единствено утежниха обстановката, сходна на тази в Сирия.
Докато европейците разискват какво да вършат с бежанските талази, все по-често измежду интернационалната общественост се търсят способи за стабилизиране на регионите, от които идват хората. Не е задоволително единствено да се приказва за безкрайните спорове, а и за това по какъв начин да се влага, с цел да се пригодим към новите условия. Това значи да се обърне съществено внимание на климатичните промени, които са измежду главните аргументи за пораждане на спорове, въпреки и хората по места да не осъзнават незабавно това.
Междувременно, в Африка обстановката става по-тежка. Последните проучвания демонстрират, че до 30-40 години над 200 милиона души ще останат без непрекъснат достъп до храна. Температурата в региона на Сахел ще нарасне с пет градуса до 2050 година, а популацията ще е повишено до 300 милиона. До края на века то ще е 600 милиона. Проблеми има и в Азия, където в Китай пустинните региони също нарастват за сметка на обработваемите площи.
Union africaine à l’ONU “En 2050 il y aura 200 millions de migrants dûs au Climat. Il faut créer une croissance durable” #climate #migration pic.twitter.com/e2xv0D2StO
— Vincent Jechoux (@vincentjechoux) October 19, 2017
Това са единствено част от предвижданията, несъмнено. Ако бъдат взети съответни ограничения, рецесията може да се избегне или най-малко следствията й да се сведат до най-малко. 161 са страните, които са очевидци на бедствия и миграция от 2008 година насам – включително и стопански развити страни като Съединени американски щати. От 2008 до 2013 година
27 милиона души напущат годишно домовете си поради климатичните промени
През 2014 година 350 000 души пробват да доближат Европейския съюз, само че този брой може да нарасне до 200 милиона, когато станем очевидци на цялостния резултат от климатичните промени.
Междувременно водачи н развитите страни по този начин и не намират волята да подхващат ограничения против климатичните промени и следствията им в лицето на филантропичните рецесии по света. Границите стават все по-милитаризирани, а цели района от земното кълбо се трансформират в пустинни зони, в които враждуващи групи се борят за оцеляване с дребното останали запаси.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ