Разрушения на домове, масови гробове и тормоз над цивилни. Вчера

Разрушения на домове, всеобщи гробове и тормоз над цивилни. Вчера огромните международни медии бяха позволени до градовете в Харковска област, които бяха под съветска окупация през последната съвсем половин година. Стоян Георгиев със специфичен репортаж по тематиката.

Украинският публицист Виктория Стрелцова е измежду първите, които стъпват в освободените градове и селата на Харковска област, които са под съветска окупация още от март.



Виктория се намирам в град Изюм, който беше окупиран повече от 5 месеца след яростни сражения.

70% от града сега е в руини, минимум хиляда цивилни са починали. Руските бойци са обстрелвали непосредствено от танковете жилищни здания. Върху жилищна постройка е хвърлена авиационна бомба, където в мазетата са се криели хора. Тогава повече от 40 души са починали под руините. Общо за 5 месеца в този град са починали повече от 1000 души от съветски обстрел.


Най-шокиращото изобретение в Изюм е всеобщ гроб с над 440 тела в гора покрай града. Върху част от телата има следи от мъчения. Президентът Зеленски даде образец с едно от телата, намерено с въже към врата и счупени ръце. Други са разстреляни. Зеленски назова Изюм новата Буча.

Виктория Стрелцова споделя за зверства във всички окупирани места от Харковска област.

„ Вече посетихме огромни градове като Балаклия и Вовчанск. А това, което се е случвало в тези градове, са безчовечен закононарушения, осъществявани от руснаците. И в Балаклия, и във Вовчанск рашистите са имали здания за изтезаване на хора. В Балаклия имало постройка на следствието, където те са били отделили два етажа със стаи за мъчения на локалното население. Разговарях с локален гражданин на Балаклия, той е някогашен строител. По време на обиск в дома му руснаците намират фотография. На фотографията - брат му и той са във военна униформа. И единствено за това са го наказвали. Измъчвали са го с ток и два пъти са го водили в стаите за мъчения. И макар тези страшни моменти той оцелява и в този момент продължава да живее в Балаклия. Разговаряхме с локалните хора. Те споделят, че макар, че мястото е било изцяло следено от руснаците, окупаторите са продължавали да стрелят. А по-късно са издавали техни вестници, в които на първа страница с огромни букви са съобщавали, че украинските военни обстрелват цивилни. Хората ни описват, че не са вярвали. Разбирали, че това пропагандата. Не са вярвали и са чакали да бъдат освободени. Пропагандата работила на всички окупирали територии. Те издавали техни вестници и са имали тяхна лична телевизия, където са разпространявали информация, че украинците се предават в плен, че не желаят да водят война, само че хората споделят, че са гледали на всичко това с подигравка. Просто не са вярвали “, споделя журналистката.



Военният специалист полк. Христо Христов споделя за стратегическата значителност на град Изюм и какъв брой основен е той за войната. Той е участник в редица задачи зад граница.

„ Изключително значимо стратегическо място. Ето за какво украинците се радват на толкоз много… в това число в Изюм. Те съумяха да завладеят едно огромно артилерийско хранилище и с боеприпаси, което значи, че съветската войска толкоз е бързала при своето оттегляне, че е нямала нужните камиони, с цел да изнесе това количество муниции на безвредно разстояние “, изясни полк. Христо Христов - боен специалист.

Три съществени фактора са повлияли за обрата на военните дейности и сполучливата украинска контраатака към Изюм. Според полк. Христов преди всичко са американските системи за артилерийски огън.

„ Новите системи за залпов огън „ Хаймарс “ и новата им гаубица М777. В какво се показва тяхното чудотворно, да го нарека влияние. В две съществени неща. Първо съветските системи имат аналози на тия двете, само че отстъпват по точност на водене на огън. И „ Смерч “ и „ Ураган “, с далекобойност до 92 км, само че липсва при тях тази точност. Докато „ Хаймарс “, което значи високо мобилна артилерийска ракетна система, има 6 ракети, които са извънредно прецизни. Те са GPS guided missiles. При тях отклонението е до 6 метра, а поразяващото пространство е 120 метра. Изключителна акуратност. Докато съветските залпови системи, те са на засищане на повърхност. С количество муниции “, изясни военният специалист.



Накратко Украйна стартира да удря съветските позиции с акуратност посредством системите „ Хаймарс “, до момента в който съветската артилерия няма прецизността на американската и има потребност от повече време, с цел да нанася тотално опустошение на огромен периметър, с цел да напредва.

„ Тук включването на новите гаубици М777 също способстваха за превес. По същия метод тази гаубица М777 - тя има аналог в съветската „ Мстар “. Но съветската по същия метод води огън, само че не е толкоз прецизна. И отстъпва по далекобойността. И ето тук към този момент разковничето за триумфа. Аз изстрелвам по теб, ти стреляш по мен, обаче моята ръка е по-дълга от твоята и ти не можеш да стигнеш моята ръка. И това изигра триумфа на унищожаването на логистичната база на съветската войска. Това докара до понижаване на БК-ата, боекомплекта за деня. Точно това липсваше на съветската войска в този миг - логистичните бази бяха унищожени. Бяха унищожени също по този начин базите с гориво. Поради тази причина в този момент в ръцете на украинците попадат извънредно доста танкове.И то от модерните Т80М и Т90, които в действителност са празни, те нямат боекомплекти и нямат гориво. По тази причина екипажите ги напущат и се изтеглят “, сподели полк. Христов.

Втората причина за надмощието на Украйна, съгласно специалиста, е разузнаването и модерната тактика за водене на война. Информация за местоположението на съветските муниции, командване и други основни позиции. Руската войска има потребност от повече муниции от украинската за същия коефициент на потребно деяние поради ниската точност на ударите. Унищожаването на хранилища и логистични бази са били причина за сполучливата контраатака. Третият фактор е морала на бойците.

„ Човешките запаси са извънредно значими. Украинците са мощно стимулирани. Виждайки своя опустошен град, своята разрушена татковина, те стискат зъби и потеглят с концепцията: загивам, само че пазя личните си деца, личната си страна. Докато мотивацията на съветските бойци не е на такова равнище. Една от аргументите за неуспеха им е, че събират доброволци. Няма време да се обучат – и ги изпращаш като пушечно месо. Самият образец, че беше изоставен съветски пълководец, тежко ранен и неговите бойци го оставиха, приказва за морала и подготовката на съветската войска сега. Днешният всеобщ гроб, който беше упоменат, постоянният боец няма да го направи. Това ще го направи наемник, който му липсват морално-етичните правила. И да съблюдава законите на войната “, разяснява военният специалист.

Смятате , че факторът морал ще е решителен за изхода ?

Аз считам, че това е решаващото, тъй като украинските бойци и те дават загуби, само че те виждат, че зад него е неговият апартамент, неговата къща, неговата татковина, децата му. Той към този момент е злобен. Силният му претекст е, че той няма към този момент какво да губи. Докато съветският наемник, приказваме, че в този момент няма срочнослужещи или най-малко са малко, само че техният претекст са единствено финансите. Понасяйки тези загуби, те ги деморализират. Аз съм бил в Кербала, когато бяхме обградени и знам какво е моралът в бойния дух.

Животът в освободените градове и села мъчно ще се завърне, тъй като те са съвсем изцяло разрушени.

„ Сега има доста работа за чиновниците на реда и локалните управляващи в освободените територии. И в Изюм, и в Балаклия, и във Вовчанск хората стартират да се завръщат. Домовете им са разрушени, няма ток, вода, връзки.. Но хората обаче се връщат там, тъй като там е техният дом. Така че управляващите се пробват да създадат всичко допустимо да могат хората умерено да посрещнат зимата, в своите домове ”, изясни Виктория.

Според военни специалисти човешките загуби и на Украйна, и на Русия след борбата в Харковска област са обилни и ще отнеме време преди някоя от двете армии да предприеме нова атака. Нова офанзива на Украйна е най-вероятна към окупираните от 2014 година територии на Донабас в Луганска област.