Собственикът на Телефонната палата може да я надстрои
Разрешението обещано от основният проектант Здравко Здравков за смяната на устройствения проект за Телефонната палата, който позволява етажите й от 5 да станат 6, разсъни неодобрение на жители и организацията " Спаси София ".
Телефонната палата в София няма да бъде надстроявана, а силуетът на съществуващите тавански пространства ще бъде изменен с 20 градуса - споделиха за " Дневник " от пресцентъра на сдружението " Нове Холдинг ", в което акционер е Васил Божков. Бизнесменът е член на Съвета на шефовете на " НГ Пропърти " ЕАД, което купи постройката през предходната година за 33.9 млн. лв..
Една дребна смяна
Започната през 1938 година и издигната през 1949 година по план на архитектите Станчо Белковски и Борис Йолов, Телефонната палата е архитектурно-исторически монумент от най-ниската категория " за сведение ", като попада и в предпазената историческа зона на централната градска част. По тази причина всяка смяна по нея би трябвало да бъде съгласувана и с Националния институт за недвижимо културно завещание и Министерството на културата.
© Дневник
Проектът за смяната на силуета на покрива
Проектът за смяната на покрива на постройката е утвърден от министерството през ноември 2017 година, а основният проектант на София е издал окончателното си позволение на 12 февруари 2018 година Според документите височината на постройката ще се промени с метър и половина и може да доближи до 27.5 метра.
Съществуващото покривно пространство ще бъде завършено по този начин, че да се основат нови пространства, които да могат да се употребяват, обясниха от " Нове холдинг ".
От " Спаси София " дефинират смяната като " безумство " и " заличаване на паметта, историята и хубостта " на града. От организацията дефинират кмета на София Йорданка Фандъкова, зам.-кмета по просвета Тодор Чобанов, Здравко Здравков, премиера Бойко Борисов, Боил Банов и " общински съветници " като " проводници на стопански ползи ".
Световен културен център
С плана притежателят трансформира предназначението на Телефонната палата, като желанието му е тя ще се трансформира в " обществено-обслужваща " постройка с изложбени площи, музейна част и софтуерни пространства, споделиха още от пресцентъра на " Нове холдинг ". От там показват, че сходни реконструкции са " естествена процедура във всички водещи международни музеи – Лувъра, Бритиш мюзиъм, Мусео дел Прадо и други ".
Така съгласно сдружението Телефонната палата ще бъде превърната в " международен културен център ", което ще е " най-големия частен културен капиталов план в България през последните 70 години " . Промените по вътрешността на постройката ще бъдат направени от " водещи международни архитекти ", които ще бъдат определени с конкурс, който ще бъде разгласен идващия месец. Предвижда се още фасадата да бъде реставрирана.
По покривите ще ги познаете
Същата смяна в покрива бе направена на постройката на Централната поща, за което също беше изменен устройственият проект. Покривът на държавната Българска банка за развиване пък беше надстроен с два нови мансардни етажа, при ремонта преди 3 години. Тогава постройката на банката на ул. " Дякон Игнатий ", която е монумент на културата от " локално значение ", беше изцяло разрушена, като беше непокътната единствено фасадата й и по-късно бе построена още веднъж.
© Надежда Чипева, Капитал
Покривите на Централната поща (вляво) и на Телефонната палата (вдясно)
Искане за същата смяна на покривния етаж има и притежателят на столичния " Гранд хотел България ". За импортирания в общината план се разбра пред лятото, само че планът е отритнат от Министерството на културата на 23 януари.
Хотелът обаче е монумент на културата от най-високата категория " национално значение ", като също като Телефонната палата е по план на проектант Станчо Белковски.
" Това повдига и спомагателен въпрос - за какво категорията за отбрана е единствено " за сведение ", т.е. най-ниската, макар че това е първата Телефонна палата в страната ", пишат още " Спаси София ".
Телефонната палата в София няма да бъде надстроявана, а силуетът на съществуващите тавански пространства ще бъде изменен с 20 градуса - споделиха за " Дневник " от пресцентъра на сдружението " Нове Холдинг ", в което акционер е Васил Божков. Бизнесменът е член на Съвета на шефовете на " НГ Пропърти " ЕАД, което купи постройката през предходната година за 33.9 млн. лв..
Една дребна смяна
Започната през 1938 година и издигната през 1949 година по план на архитектите Станчо Белковски и Борис Йолов, Телефонната палата е архитектурно-исторически монумент от най-ниската категория " за сведение ", като попада и в предпазената историческа зона на централната градска част. По тази причина всяка смяна по нея би трябвало да бъде съгласувана и с Националния институт за недвижимо културно завещание и Министерството на културата.
© Дневник
Проектът за смяната на силуета на покрива
Проектът за смяната на покрива на постройката е утвърден от министерството през ноември 2017 година, а основният проектант на София е издал окончателното си позволение на 12 февруари 2018 година Според документите височината на постройката ще се промени с метър и половина и може да доближи до 27.5 метра.
Съществуващото покривно пространство ще бъде завършено по този начин, че да се основат нови пространства, които да могат да се употребяват, обясниха от " Нове холдинг ".
От " Спаси София " дефинират смяната като " безумство " и " заличаване на паметта, историята и хубостта " на града. От организацията дефинират кмета на София Йорданка Фандъкова, зам.-кмета по просвета Тодор Чобанов, Здравко Здравков, премиера Бойко Борисов, Боил Банов и " общински съветници " като " проводници на стопански ползи ".
Световен културен център
С плана притежателят трансформира предназначението на Телефонната палата, като желанието му е тя ще се трансформира в " обществено-обслужваща " постройка с изложбени площи, музейна част и софтуерни пространства, споделиха още от пресцентъра на " Нове холдинг ". От там показват, че сходни реконструкции са " естествена процедура във всички водещи международни музеи – Лувъра, Бритиш мюзиъм, Мусео дел Прадо и други ".
Така съгласно сдружението Телефонната палата ще бъде превърната в " международен културен център ", което ще е " най-големия частен културен капиталов план в България през последните 70 години " . Промените по вътрешността на постройката ще бъдат направени от " водещи международни архитекти ", които ще бъдат определени с конкурс, който ще бъде разгласен идващия месец. Предвижда се още фасадата да бъде реставрирана.
По покривите ще ги познаете
Същата смяна в покрива бе направена на постройката на Централната поща, за което също беше изменен устройственият проект. Покривът на държавната Българска банка за развиване пък беше надстроен с два нови мансардни етажа, при ремонта преди 3 години. Тогава постройката на банката на ул. " Дякон Игнатий ", която е монумент на културата от " локално значение ", беше изцяло разрушена, като беше непокътната единствено фасадата й и по-късно бе построена още веднъж.
© Надежда Чипева, Капитал
Покривите на Централната поща (вляво) и на Телефонната палата (вдясно)
Искане за същата смяна на покривния етаж има и притежателят на столичния " Гранд хотел България ". За импортирания в общината план се разбра пред лятото, само че планът е отритнат от Министерството на културата на 23 януари.
Хотелът обаче е монумент на културата от най-високата категория " национално значение ", като също като Телефонната палата е по план на проектант Станчо Белковски.
" Това повдига и спомагателен въпрос - за какво категорията за отбрана е единствено " за сведение ", т.е. най-ниската, макар че това е първата Телефонна палата в страната ", пишат още " Спаси София ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ