Разпознават ли българите фалшивите новини?
Разпознават ли българите подправените вести. Отговор на този въпрос търси проучване на „ Алфа рисърч” и фондация „ Конрад Аденауер”.
На въпрос дали са срещали подправена вест в медиите 70% от интервюираните са дали отговор, че са попадали на такава през последната година.
Това е огромен % и по тази причина попитахме какво хората в България схващат под подправена вест, изясни Боряна Димитрова от „ Алфа рисърч”. Близо 45% дават отговор, че това са компромати против известни хора, а 35%, че става въпрос за сензации за известни хора.
Това значи, че хората свързват подправените вести с жълтото и сензационното, с това което излиза в жълтите медии, а не в сериозните.
Едва 16% показват, че подправените вести са измисляне на несъществуващи събития.
Сензациите изместват фокуса от действителните подправени вести и до момента в който хората са съсредоточени върху сензациите, подправените вести могат умерено да шестват из медиите, да се одобряват за истина, разяснява Боряна Димитрова. Нещо съществено, фактологично и скучно може да е доста по-опасно от сензациите, посочи тя.
На въпроса до каква степен медиите в България са самостоятелни над 41% показват, че са по-скоро подвластни, а 25% – изцяло подвластни. Само 10% настояват, че медиите са самостоятелни.
Доверието в медиите в страните от Европейски Съюз е директно обвързвано с доверието в институциите и в качеството на демокрацията, разяснява шефът на „ Алфа рисърч”. Именно по тази причина северните народи най-вече имат вяра на огромните медии в своите страни.
От изследването прави усещане, че най-трудно подправените вести разграничават най-младите, които се осведомят от „ Фейсбук” и „ Туитър”, където има един забележителен размер от информация, която мъчно може да се ревизира, сподели Боряна Димитрова.
Изследването демонстрира и ниско доверие към информацията, която идва посредством посланията на политиците.
По думите на Димитрова резултатът демонстрира, че политиците са и създатели, и жертви на личната си дискредитация – занимават се повече с това, в сравнение с да осведомят за значимите решения.
-->
На въпрос дали са срещали подправена вест в медиите 70% от интервюираните са дали отговор, че са попадали на такава през последната година.
Това е огромен % и по тази причина попитахме какво хората в България схващат под подправена вест, изясни Боряна Димитрова от „ Алфа рисърч”. Близо 45% дават отговор, че това са компромати против известни хора, а 35%, че става въпрос за сензации за известни хора.
Това значи, че хората свързват подправените вести с жълтото и сензационното, с това което излиза в жълтите медии, а не в сериозните.
Едва 16% показват, че подправените вести са измисляне на несъществуващи събития.
Сензациите изместват фокуса от действителните подправени вести и до момента в който хората са съсредоточени върху сензациите, подправените вести могат умерено да шестват из медиите, да се одобряват за истина, разяснява Боряна Димитрова. Нещо съществено, фактологично и скучно може да е доста по-опасно от сензациите, посочи тя.
На въпроса до каква степен медиите в България са самостоятелни над 41% показват, че са по-скоро подвластни, а 25% – изцяло подвластни. Само 10% настояват, че медиите са самостоятелни.
Доверието в медиите в страните от Европейски Съюз е директно обвързвано с доверието в институциите и в качеството на демокрацията, разяснява шефът на „ Алфа рисърч”. Именно по тази причина северните народи най-вече имат вяра на огромните медии в своите страни.
От изследването прави усещане, че най-трудно подправените вести разграничават най-младите, които се осведомят от „ Фейсбук” и „ Туитър”, където има един забележителен размер от информация, която мъчно може да се ревизира, сподели Боряна Димитрова.
Изследването демонстрира и ниско доверие към информацията, която идва посредством посланията на политиците.
По думите на Димитрова резултатът демонстрира, че политиците са и създатели, и жертви на личната си дискредитация – занимават се повече с това, в сравнение с да осведомят за значимите решения.
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ