Разположена в испанското градче Бланес, на красивия Коста Брава, Ботаническата

Разположена в испанското градче Бланес, на красивия Коста Брава, Ботаническата ...

Маримуртра – балкон, надвесен над морето.


Разположена в испанското градче Бланес, на красивия Коста Брава, Ботаническата градина Маримуртра, което ще рече Море и мирта, е едно малко бижу на Средиземноморието. Благодарение на перфектното й разположение можеш да се възхитиш на прекрасни панорамни гледки и да опознаеш повече от 4 хиляди растителни вида, доста от които екзотични. Маримуртра е шедьовър на човек, влюбен в природата. Карл Фауст е германец, бизнесмен от Каталония, който през 1952 г. посвещава ентусиазма, силите и състоянието си в реализирането на една мечта – Ботаническата градина. А на мен най-много ми допада фактът, че на 50-годишна възраст той казва баста, оттегля се от стреса и се посвещава на истинската си любов. Дали трябва да живееш в Испания, за да вземеш подобно решение?

16-116-216-316-416-516-6
Малко история


Създателят на Ботаническата градина Мартимуртра Карл Фауст е роден в малко градче до Франкфурт на Майн през 1874 г. Родната му къща е запазена на улицата, която носи неговото име. Още от малък проявява интерес към естествените науки, но семейството му го насочва към търговията, която по-късно го отвежда в Барселона. Там създава предприятие Faust & Kaufmann, което съществува и до днес.

Любовта му към природата обаче никога не го напуска и той търси идеалното място, за да създаде ботаническа градина. Избира Бланес и през 1924 г., навършил 50, напуска бизнес ангажиментите си в предприятието, за да се отдаде на хобито си.

Фауст е хуманист, повлиян от идеите на Гьоте, и желанието му е да реализира нещо, полезно за човечеството. Чувства особено привличане към Средиземноморието, класическия свят и мечтае да създаде „епикурейска република за млади биолози“, където те биха могли да работят в сърцето на „една интересна градина, при идеален климат“.

Той започва да организира градината си и аклиматизацията на екзотичните видове под съветите на европейски ботаници като Йосиас Браун-Бланкет, Ерик Свентениус, Карлос Пау и други прочути имена. Умира, предполагам щастлив, на 24 април 1952 г. в Бланес, а на крайморската алея е бронзовата му статуя.

Музей на открито


Разходката ни започва от втората градина, в която преобладават палми, бамбук, кедър, толкова богата зеленина, че усещаш влагата да се просмуква навсякъде в тялото ти, бършеш потта и се опитваш да разгадаваш латинските надписи под растенията.

Първата градина е посветена на алпийски пейзаж, сухите американски региони и африканска растителност. Преобладават многобройни видове кактуси, палми. Тук е галерията на архитекта, има красива пергола и се намира лабораторията.

Но това, което ни оставя истински без дъх, е третата част на Ботаническата градина. Заоблени алеи, следващи терена, ни превеждат през разнообразие на цветя и дървета, чиито имена не знаем, но това не ни пречи да им се радваме, да ги фотографираме и да ахкаме от възторг. Поредният завой и сме пред малка кула със стълби, току на морския бряг. Гледката към скалите долу е великолепна, морето и небето се сливат в синя хармония, летят гларуси.

Следващата тераса над водната шир също предоставя чудно белведере, различно и не по-малко впечатляващо. Стълби, обрамчени с кипарис и украсени с тераси от цъфтящи  цветя, водят към красиво езеро с лилии. Мостче над водната повърхност дава възможност за кротко съзерцание на тихата им прелест.
Продължаваме покрай брега, за да стигнем до

кулминацията на красивите панорамни гледки


Колонада бележи мястото с класическа елегантност. Пред погледа се открива малък закътан плаж в ниското с няколко плажуващи, закотвена яхта и аматьор в морските спортове, опитващ се да балансира върху борд. На обрасъл със зеленина нос, сгушена в растителност белее къща. Чувствам се като попаднала в скрийнсейвър на компютъра, скочила в екрана на Travel tv, премигвам и ми се ще да запаметя всичко до най-малката подробност от този слънчев ден с градина и море.

Пътят ни минава покрай стъклена кутия, в която се отглежда капризната мимоза. Навремето майка ми, с чувство за хумор, поиска да кръстим планинската ни вила на това цвете, защото подпорните стени, които градеше баща ми, все падаха, а той започваше наново. Било растение, изискващо много грижи. Скрито под конусовидния похлупак, цветето потрепва с нежни листенца. Било достатъчно да ги докоснеш, за да се свият срамежливо.

При кафето ни очаква друга изненада. Само за няколко евро портретите ни се появяват върху чинийки. Малко кичозно, но пък мил спомен от една от най-богатите и интересни градини в Европа.

Фондацията, която се грижи за наследството на Фауст, предоставя гидове и придружава ученически групи за обучение. Една такава шумна банда почва да залива алеите, да конкурира птичите песни с крясъците си и ни напомня, че е време да се оттеглим, за да дадем възможност на тийнейджърите да изживеят своите щастливи мигове в това райско кътче.

Източник: trud.bg