Маримуртра – балкон, надвесен над морето
Разположена в испанското градче Бланес, на красивия Коста Брава, Ботаническата градина Маримуртра, което ще рече Море и мирта, е едно малко украшение на Средиземноморието. Благодарение на съвършеното й разположение можеш да се възхитиш на прелестни панорамни гледки и да опознаеш повече от 4 хиляди растителни типа, много от които екзотични. Маримуртра е шедьовър на човек, влюбен в природата. Карл Фауст е немец, предприемач от Каталония, който през 1952 година посвещава ентусиазма, силите и положението си в реализирането на една фантазия – Ботаническата градина. А на мен най-вече ми подхожда фактът, че на 50-годишна възраст той споделя баста, отдръпва се от напрежението и се посвещава на същинската си обич. Дали би трябвало да живееш в Испания, с цел да вземеш сходно решение?
Малко история
Създателят на Ботаническата градина Мартимуртра Карл Фауст е роден в малко градче до Франкфурт на Майн през 1874 година Родната му къща е непокътната на улицата, която носи неговото име. Още от дребен демонстрира интерес към естествените науки, само че фамилията му го насочва към търговията, която по-късно го води в Барселона. Там основава дружество Faust & Kaufmann, което съществува и до през днешния ден.
Любовта му към природата обаче в никакъв случай не го напуща и той търси идеалното място, с цел да сътвори ботаническа градина. Избира Бланес и през 1924 година, навършил 50, напуща бизнес уговорките си в предприятието, с цел да се отдаде на заниманието си.
Фауст е хуманист, повлиян от концепциите на Гьоте, и желанието му е да осъществя нещо, потребно за човечеството. Чувства изключително привличане към Средиземноморието, класическия свят и мечтае да сътвори „ епикурейска република за млади биолози “, където те биха могли да работят в сърцето на „ една забавна градина, при съвършен климат “.
Той стартира да провежда градината си и адаптацията на екзотичните типове под препоръките на европейски ботаници като Йосиас Браун-Бланкет, Ерик Свентениус, Карлос Пау и други фамозни имена. Умира, допускам благополучен, на 24 април 1952 година в Бланес, а на крайморската алея е бронзовата му скулптура.
Музей навън
Разходката ни стартира от втората градина, в която доминират палми, бамбук, кедър, толкоз богата зеленина, че усещаш влагата да се просмуква на всички места в тялото ти, бършеш потта и се опитваш да разгадаваш латинските надписи под растенията.
Първата градина е отдадена на алпийски пейзаж, сухите американски райони и африканска растителност. Преобладават многочислени типове кактуси, палми. Тук е галерията на архитекта, има красива пергола и се намира лабораторията.
Но това, което ни оставя същински без мирис, е третата част на Ботаническата градина. Заоблени алеи, последващи терена, ни превеждат през многообразие на цветя и дървета, чиито имена не знаем, само че това не ни пречи да им се радваме, да ги фотографираме и да ахкаме от екстаз. Поредният завой и сме пред дребна кула със стълби, току на морския бряг. Гледката към скалите долу е превъзходна, морето и небето се сливат в синя естетика, летят гларуси.
Следващата тераса над водната простор също дава чудно белведере, друго и не по-малко впечатляващо. Стълби, обрамчени с кипарис и украсени с тераси от цъфтящи цветя, водят към красиво езеро с лилии. Мостче над водната повърхнина дава опция за добродушно съзерцаване на тихата им хубост.
Продължаваме около брега, с цел да стигнем до
кулминационната точка на красивите панорамни гледки
Колонада бележи мястото с класическа грациозност. Пред погледа се открива дребен скътан плаж в ниското с няколко плажуващи, закотвена яхта и дилетант в морските спортове, опитващ се да балансира върху ръб. На обраснал със зеленина нос, сгушена в растителност белее къща. Чувствам се като попаднала в скрийнсейвър на компютъра, скочила в екрана на Travel tv, премигвам и ми се ще да запаметя всичко до най-малката детайлност от този безоблачен ден с градина и море.
Пътят ни минава около стъклена кутия, в която се отглежда капризната мимоза. Навремето майка ми, с възприятие за комизъм, изиска да кръстим планинската ни вила на това цвете, тъй като подпорните стени, които градеше татко ми, все падаха, а той започваше отначало. Било растение, изискващо доста грижи. Скрито под конусовидния капак, цветето потрепва с нежни листенца. Било задоволително да ги докоснеш, с цел да се свият срамежливо.
При кафето ни чака друга изненада. Само за няколко евро портретите ни се появяват върху чинийки. Малко кичозно, само че пък благ спомен от една от най-богатите и забавни градини в Европа.
Фондацията, която се грижи за наследството на Фауст, дава гидове и съпровожда училищен групи за образование. Една такава шумна тайфа почва да залива алеите, да конкурира птичите песни с крясъците си и ни припомня, че е време да се оттеглим, с цел да дадем опция на младежите да изживеят своите щастливи мигове в това райско кътче.
Малко история
Създателят на Ботаническата градина Мартимуртра Карл Фауст е роден в малко градче до Франкфурт на Майн през 1874 година Родната му къща е непокътната на улицата, която носи неговото име. Още от дребен демонстрира интерес към естествените науки, само че фамилията му го насочва към търговията, която по-късно го води в Барселона. Там основава дружество Faust & Kaufmann, което съществува и до през днешния ден.
Любовта му към природата обаче в никакъв случай не го напуща и той търси идеалното място, с цел да сътвори ботаническа градина. Избира Бланес и през 1924 година, навършил 50, напуща бизнес уговорките си в предприятието, с цел да се отдаде на заниманието си.
Фауст е хуманист, повлиян от концепциите на Гьоте, и желанието му е да осъществя нещо, потребно за човечеството. Чувства изключително привличане към Средиземноморието, класическия свят и мечтае да сътвори „ епикурейска република за млади биолози “, където те биха могли да работят в сърцето на „ една забавна градина, при съвършен климат “.
Той стартира да провежда градината си и адаптацията на екзотичните типове под препоръките на европейски ботаници като Йосиас Браун-Бланкет, Ерик Свентениус, Карлос Пау и други фамозни имена. Умира, допускам благополучен, на 24 април 1952 година в Бланес, а на крайморската алея е бронзовата му скулптура.
Музей навън
Разходката ни стартира от втората градина, в която доминират палми, бамбук, кедър, толкоз богата зеленина, че усещаш влагата да се просмуква на всички места в тялото ти, бършеш потта и се опитваш да разгадаваш латинските надписи под растенията.
Първата градина е отдадена на алпийски пейзаж, сухите американски райони и африканска растителност. Преобладават многочислени типове кактуси, палми. Тук е галерията на архитекта, има красива пергола и се намира лабораторията.
Но това, което ни оставя същински без мирис, е третата част на Ботаническата градина. Заоблени алеи, последващи терена, ни превеждат през многообразие на цветя и дървета, чиито имена не знаем, само че това не ни пречи да им се радваме, да ги фотографираме и да ахкаме от екстаз. Поредният завой и сме пред дребна кула със стълби, току на морския бряг. Гледката към скалите долу е превъзходна, морето и небето се сливат в синя естетика, летят гларуси.
Следващата тераса над водната простор също дава чудно белведере, друго и не по-малко впечатляващо. Стълби, обрамчени с кипарис и украсени с тераси от цъфтящи цветя, водят към красиво езеро с лилии. Мостче над водната повърхнина дава опция за добродушно съзерцаване на тихата им хубост.
Продължаваме около брега, с цел да стигнем до
кулминационната точка на красивите панорамни гледки
Колонада бележи мястото с класическа грациозност. Пред погледа се открива дребен скътан плаж в ниското с няколко плажуващи, закотвена яхта и дилетант в морските спортове, опитващ се да балансира върху ръб. На обраснал със зеленина нос, сгушена в растителност белее къща. Чувствам се като попаднала в скрийнсейвър на компютъра, скочила в екрана на Travel tv, премигвам и ми се ще да запаметя всичко до най-малката детайлност от този безоблачен ден с градина и море.
Пътят ни минава около стъклена кутия, в която се отглежда капризната мимоза. Навремето майка ми, с възприятие за комизъм, изиска да кръстим планинската ни вила на това цвете, тъй като подпорните стени, които градеше татко ми, все падаха, а той започваше отначало. Било растение, изискващо доста грижи. Скрито под конусовидния капак, цветето потрепва с нежни листенца. Било задоволително да ги докоснеш, с цел да се свият срамежливо.
При кафето ни чака друга изненада. Само за няколко евро портретите ни се появяват върху чинийки. Малко кичозно, само че пък благ спомен от една от най-богатите и забавни градини в Европа.
Фондацията, която се грижи за наследството на Фауст, дава гидове и съпровожда училищен групи за образование. Една такава шумна тайфа почва да залива алеите, да конкурира птичите песни с крясъците си и ни припомня, че е време да се оттеглим, с цел да дадем опция на младежите да изживеят своите щастливи мигове в това райско кътче.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ