Размерът на заплатите традиционно е една от основните теми за

...
Размерът на заплатите традиционно е една от основните теми за
Коментари Харесай

Защо заплатите у нас растат в пъти по-бързо от производителността на труда?

Размерът на заплатите обичайно е една от главните тематики за дикусия в България. Работодателите настояват, че дават високи хонорари, а служащите им считат, че не получават задоволително. Синдикатите от време на време тръбят, че трудещите се са ощетени, а страната е някъде по средата, пробвайки се да угоди на всички, с цел да резервира както растежа на стопанската система, по този начин и обществения мир.
В последното тримесечие на 2018 година растежът на продуктивността на труда се усилва с 3.3% по отношение на същия интервал на миналата година. В същото време общите разноски за труд на работодателите (заплати + обществени и здравни осигуровки, компенсации и др.) се усилват с 6.8%.
Данните, несъмнено, варират и съгласно секторите и икономическите действия. В IT промишлеността традиционнно има висока добавена стойност и огромно търсене на фрагменти, което въздейства и върху заплащането, до момента в който в селското стопанство тя е доста по-ниска. Въпреки това през 2018 година заплатите във всички промишлености се усилват с най-малко 6%, а в някои - до 14%, написа пише „ 24 часа “.
За да се дефинират по-точно трендовете при заплатите и продуктивността на труда, е нужно по-задълбочено разглеждане на съответните браншове. Например, в случай че в даден бранш от стопанската система фрагментите са дефицитни или има условия за неочакван растеж на продажбите, е обикновено растежът на заплатите да изпреварва растежа на продуктивността на труда.
Голямото нарастване не постоянно значи огромно заплащане. В туристическия отрасъл се следят едни от най-високите растежи на заплатите в последните 3-4 години, достигащи до 10-14% спрямо миналата година. Въпреки това работещите в този бранш получават най-ниските заплати.
У нас има и една друга специфичност, която много мощно изкривява картината и пречи да се направи по-пряка връзка сред продуктивността на труда и заплащането. Това е минималната работна заплата.
През последните 10 години у нас продуктивността на труда в България се е повишила с 230%, а растежът на минималната работна заплата е 460%, т.е. двойно по-голям.
Минималният застрахователен приход в България бе повишен с 20% даже през 2009 година - в първата година на рецесията – пренебрегвайки предизвестията на Европейската комисия, че административното повишение на разноските за труд ще попречи за възобновяване на пазара на труда и е в ущърб най-много на нискоквалифицираните служащи, които първи пострадаха от загубата на работни места.
Такова високо увеличение на минималния застрахователен приход, преди всичко, къса директната връзка с пазара на труда, тъй като се прави без оглед на продуктивността, опциите, търсенето и предлагането. Освен това този приход не се преценява въобще с районните разлики, каквито съществуват у нас, а даже в противен случай – още повече ги ускорява.
Стига се до такава степен, че в някои области в България минималната работна заплата надвишава междинната, което значи, че тъкмо нискоквалифицираните и необразованите хора си намират още по-трудно работа. А това задълбочава проблемите на пазара на труда тъкмо в най-бедните региони.
В последна сметка първопричината за ниската продуктивност на труда и високата безработица за някои възрасти в някои области от страната не е в заплащането, а в неналичието на бизнес среда и съществуването на доста неквалифицирани и нискообразовани фрагменти.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР