Адвокат Александър Кашъмов пред „Труд“: Записани инструкции за журналистиката в закон навява на други времена
Размахват пръст и към скритите камери
Българският вид на еврорегламента за отбрана на персоналните данни GDPR към този момент е реалност. Но не просто факт, а неповторим! В присъщото си влечение да настигнат европейците и да ги надминат дори, българските депутати освен трансформираха националния закон в синхрон с GDPR, само че го и дописаха – с 10 критерия. По 10 точки ще се ревизира дали едно слово е журналистическо и заслужава ли статут, при който обработката на персонални данни е позволена. От юрист Александър Кашъмов, който управлява правния екип на авторитетната „ Програма достъп до информация “, научаваме, че няма друга страна в Европейски Съюз, която да синхронизира своя правилник с европейския по този метод.
– Г-н Кашъмов, с измененията в Закона за отбрана на персоналните данни депутатите узакониха едни инспекции на медиите, които са непредвидими, меко казано. Комисия ще ревизира планово и по сигнали дали „ е налице законосъобразно култивиране на персоналните данни за журналистически цели “. Това поражда мощно подозрение за цензура. То е обяснимо, само че основателно ли е, съгласно вас, или не е?
– Нека да кажем преди всичко, че измененията в Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД) за привеждане в сходство с GDPR бяха нужни и множеството от тях са позитивни. „ Програма достъп до информация “ внесе сериозни бележки към проектозакона за тия промени още предходната година и част от тях бяха отразени. Остана обаче като проблем внасянето на 10 критерия, по които медиите ще се ревизират. Не ни е известно друго законодателство на страна член на Европейски Съюз, където това е направено. На второ четене във водещата парламентарна комисия този текст за критериите беше усъвършенстван по наше предложение, като се добави „ доколкото са относими “, т.е. да е ясно, че не всички критерии по едно и също време би трябвало да са налице, с цел да превалира свободата на словото. Въпреки това обаче считам, че проблемите не са отпаднали. И сега Комисията за отбрана на персоналните данни има пълномощие да преглежда тъжби против медии. И дано да кажем, че нейната процедура, изключително в последната година, е позитивна – регистрира съответно салдото сред публикуването на персонални данни и отбраната на публичен интерес. В предишното обаче имаше неприятни прецеденти на налагане на санкции по 11 000 лева на дребни медии – нещо, което е убийствено, изключително за локалните вестници.
– Спомням си случая със смолянския вестник „ Отзвук “, който беше разгласил следствие за локален предприемач. Той заведе дело за клюка, загуби го, само че по-късно подаде тъжба в Комисията за отбрана на персоналните данни – че бил оповестен негов нотариален акт – и вестникът беше санкциониран с 11 000 лева Той щеше да банкрутира и да бъде затворен, само че съдът разгласи санкцията за противозаконна. И комисарите си носят тая присъда като обеца на ухото.
– Стои обаче въпросът по какъв начин ще ползват 10-те критерии едни членове на предстоящ състав на комисията, които нямат на практика опит, а то у нас не е изключено, знаете. Няма ли да се вдъхновят да играят ролята на цензор, като виждат, че самият закон им е дал правото да преценят кое слово е журналистическо и кое не.
– При инспекцията на всеки обособен случай, както разбираме, от нас публицистите ще се изисисква да документираме и да потвърждаваме, че сме спазили 10- те критерия при обработката за персоналните данни. Това надълбоко ни смущава. Аз да вземем за пример съм от дълго време в занаята, само че за мен, както и за други сътрудници, с които разговарях, множеството от тези критерии са неразбираеми и неразбираеми.
– Наистина „ вкарването “ на професионални стандарти в тромави и тежко звучащи текстове е сериозен проблем. Вносителите показваха вяра, че по този начин за публицистите щяло да бъде по-добре, защото щели да знаят и схващат какви са условията към тях. Това не е тъкмо по този начин, защото текстовете са по-скоро юридически, написани в опит да се възпроизведе в компактен тип обширната процедура на Европейския съд по правата на индивида. Тя обаче е разбираема основно за осведомени адвокати и е надалеч от професионалния език на публицистиката. Интересно нашите народни представители не се ли замислят за какво в Европейската спогодба за правата на индивида не са записани 10 критерия, по които да се преценя дали словото заслужава да бъде оповестено! Когато става въпрос за една независимост, ти казваш най-общо в какви случаи предстои на ограничение и оставяш съответното използване на съдилищата. Да се записват подробни указания в закон – по какъв начин да се упражнява журналистическата специалност – това подухва на едни други времена. Такива указания не са записани даже в Закона за радиото и малкия екран, който регламентира активността на електронните медии. Впрочем, България е от страните, в които няма закон за печата и това постоянно се е определяло като постижение. Свободата на словото допуска и независимост на публицистите и медиите, които по силата на своя дълг са критици на всяка власт, да вършат следствия в публичен интерес и да избират тематиките си. Съдът в Страсбург неслучайно ги е нарекъл „ публичен пазач “ със значително значение за демократичното общество. Разбира се, свободата на словото не е безгранична. Тя предстои на избрани ограничавания и условия, с цел да се защитят други човешки права.
– „ Определени “ ограничавания ли казахте? А какво „ несъмнено “ има примерно в тая точка 10 от закона, която гласи: „ други условия, относими към съответния случай “? Може ли тези условия да са по убеждение на комисията и подвластни от това дали медията е комфортна за властта? – Целта в точка 10 е била да не се затваря опцията да се реши, че дадена обява дава отговор на критериите, което е от изгода за свободата на словото. Има обаче други критерии, които са неразбираеми. Какво значи да вземем за пример „ въздействието, което разкриването на персоналните данни би оказало на положителното име на някого “ – точка 1? И сега се водят в съдилищата доста каузи за клюка, основно от политици и предприемачи, които са се почувствали с накърнено положително име в резултат на погрешна информация. Сега излиза, че е под въпрос и изнасянето на вярна информация, която слага някого в неподходяща светлина! Ами какво значи това да преценят „ събитията, при които персоналните данни са станали известни – точка 3. Това явно е размахване на пръст към скритите камери, които могат да се употребяват единствено по изключение и според разпоредбите на журналистическата нравственос, само че значи ли, че ще се изследва по какъв начин е получена информацията, въпреки да е приета и отбраната на източниците в алинея 4?
– В плана за смяна на закона се споделяше, че медиите, които са проверявани от комисията, са длъжни да разкриват източниците си на информация. Този текст беше в очевадно несъгласие с практиката на евросъда, съгласно която публицистите имат освен право, а и обвързване да пазят информаторите си в загадка. Затова той отпадна и ето какво написа в алинея 4 в този момент: “ Упражняването на пълномощията на комисията не може да води до откриване на тайната на източниците на информацията. “ През точка 3 обаче, алинея 4 може да се заобиколи!
– Затова не излиза наяве по какъв начин ще се ползват тези текстове от една бъдеща комисия, която може да не е склонна да следи добросъвестно салдото сред правата.
– Както разбирам, вие имате доверие в в този момент настоящата Комисия за отбрана на персоналните данни. Нейният началник Венцислав Караджов декларира, че 10-те критерия ( или десетте точки от член 25з, които коментираме) имат за цел да оказват помощ на публицистите да преценяват салдото сред свободата на изложение и правото на информация, и персоналната цялост на личността, била тя обществена или непопулярна. Тази цел ще се реализира ли на процедура?
– Не се колебая, че замисълът е доброжелателен. Но, за жалост, това няма да има значение, когато законовите текстове заживеят личен живот. Те могат да основат усещане у незапознати със спецификата на журналистическата активност, че съществена работа на комисията е да следи публицистиката и медиите. А това не е по този начин. Основната цел на GDPR е да спре злоупотребите на едрия бизнес с данни на консуматори, да се ограничи свободното култивиране и прекачване на данни посредством интернет, обществените мрежи и други Много дребна част от жалбите през миналите 16 години от използването на Закона за отбрана на персоналните данни се отнасят до медийни изявления. Сега обаче се основава визия, че надали не те са главният предмет на отбраната на персоналните данни.
– Нещо повече. Покрай смяната в закона в частта му за медиите ние се сещаме за Златанов, някогашния началник на една друга комисия – за спор на ползи, който под диктовката на големци с букви си водеше в бележника мемоари: „ тоя да се удари…оня да се оправи “. Но може би прекаляваме с черногледството?
– За страдание не е казус у нас държавната власт да се употребява за „ затваряне на устата “ на критиците, вместо по предопределение. През миналите години имахме случаи на наказания, налагани по отношение на медии от Комисията за финансов контрол, от Комисията за защита на конкуренцията и други Споменахме и случаи по Закона за персоналните данни. Виждаме по какъв начин се употребява европейското законодателство и в някои други страни в Източна Европа, където властимащите се самозабравиха и лимитират свободите, и изключително особеното мнение.
– Както споменахте, много преди да бъдат признати дефинитивно, измененията в Закона за персоналните данни събраха маса рецензии – от Програмата достъп до информация, която вие представлявате, от бизнеса, от адвокатурата. Кои от рекомендациите ви бяха признати и кои подценени?
– Трябва да се признае, че бяха признати много рецензии: по отношение на потреблението на ЕГН за търсене в обществените регистри, за възстановяване на салдото със отбраната на адвокатска и друга професионална загадка, за унищожаване на високите минимуми на санкциите, които в в този момент настоящия закон са 10 000 лв.. Като че ли салдото със свободата на словото остана най-щекотливият миг. И там има прогрес, доколкото се усъвършенства наредбата на чл.25з, само че оставането на съответно написаните критерии продължава да буди терзания.
– Ами санкциите, които постанова Комисията за отбрана на персоналните данни? Те са страховити – до 20 000 000 евро или 4% от оборота на нарушителя. Г-н Караджов изяснява, че тия санкции се придвижват непосредствено от европейския правилник в нашия, тъй като GDPR е с превес над българското право. Но едно е 20 000 000 евро санкция в Германия, а друго е в България, където свободните медии едвам оцеляват.
– Действително Общия правилник за отбрана на данните не разрешава страните членки на Европейски Съюз да понижават санкциите по лично убеждение. Мисля, че можеше обаче да се плануват степени, при които се постановат тези наказания, тъй че фамилният и дребният бизнес, както и медиите и публицистите, да се усещат спокойни. Високите наказания са причина за непрекъснато терзание и автоцензура. През последната година комисията даде явен сигнал, че в практиката си ще се придържа преди всичко към предварителната защита и даването на инструкции по вярното използване на закона, без да стартира с налагане на наказания. Тази процедура е значимо да продължи и след законовите промени.
– В Закона за персоналните данни на германците пишело категорично: рестриктивните мерки на еврорегламента не важат за медиите и публицистите, тъй като те служат на публичния интерес да осведомят. А у нас, споделя господин Караджов, комисията ще прави „ разлика сред потреблението на персонални данни за журналистически следствия и самоцелното им издание в папарашки и жълти издания “. Как по този начин? Има ли някъде в правния мир определение коя вест е жълта и папарашка?
– Самият правилник споделя, че страните членки би трябвало да плануват дерогации, т.е. изключения от приложението на условията за отбрана на персоналните данни, когато става въпрос за тяхното потребление за журналистически цели. Затова и най-естественият законодателен метод е да се напише ясно в закона, че той не се ползва в тези случаи, както са създали в други страни членки на Европейски Съюз. Такава е уредбата сега – чл.4, ал.2 от ЗЗЛД планува данните да се обработват за задачите на журналистическото и художественото изложение. Не стана ясно какво постанова смяната й. От друга страна, самата поръчка, че посредством GDPR и ЗЗЛД ще се нападат „ самоцелни изявления “ и „ жълти “ медии, към този момент е рискова. Произволното обмисляне на дадена обява като „ жълта “ или „ самоцелна “ може да докара до цензура, до задушаване на рецензията на ръководството, на другите гледни точки.
– Депутати от болшинството акцентират, че всичко е съгласно европейския правилник, а той пък е съгласно решенията на Европейския съд по правата на индивида. Чела съм много решения на този съд по отношение на публицистиката. В тях постоянно написа, че медиите са публичен пазач, че не трябва да се цензурират или „ смразяват “ от властта, че хората с обществени длъжности, като министри, депутати, кметове са с по-занижена отбрана на персоналната си цялост. Помогнете ми да видя тия постулати в променения закон за персоналните данни?
– Тези постулати ги няма в измененията в Закона за отбрана на персоналните данни. А те фактически са най-съществената част от практиката на Съда в Страсбург. Точно това се вижда тук, че опитът да се извлече съгласно субективно виждане някакво наличие от тези решения и да се облече в законов текст, води до педантизъм, до пропускане на значителното и ударение върху второстепенното. Неслучайно когато става въпрос за съществени права, за свободи, обезпечени с Конституцията, в демократичните страни има самоограничение от по-детайлна уредба. Всяко предугаждане на условности в нормативни текстове може да докара до ограничение на обсега на тези свободи.
Нашият посетител
Александър Кашъмов е рoдeн пpeз 1971 година в Coфия. Зaвъpшил пpaвo и филocoфия в CУ “Cв. Kлимeнт Oxpидcки ”(1997). Cпeциaлизиpaл пpeз 1997 година в Биpмингaмcкия yнивepcитeт – Beликoбpитaния, във Baшингтoн, Hю Йopк и Бpaтeлбopo в CAЩ. Ceгa e шeф нa пpaвния eкип нa нeпpaвитeлcтвeнaтa opгaнизaция “Пpoгpaмa Дocтъп дo Инфopмaция ” ( ПДИ). Члeн e нa Coфийcкaтa aдвoкaтcкa кoлeгия oт 1999 година пoд нeгoвo pъкoвoдcтвo ПДИ e вoдилa нaд 250 дeлa пo Зaкoнa зa дocтъп дo oбщecтвeнa инфopмaция. Зaнимaвa ce и c пpaвa нa чoвeкa, c aдминиcтpaтивни, гpaждaнcки, нaкaзaтeлни и тъpгoвcки дeлa. Cпopeд дoклaд нa Xoxeгep (2008 г). aдвoкaт Kaшъмoв e cpeд 20-тe нaй-влиятeлни oбщecтвeници в Бългapия.
Българският вид на еврорегламента за отбрана на персоналните данни GDPR към този момент е реалност. Но не просто факт, а неповторим! В присъщото си влечение да настигнат европейците и да ги надминат дори, българските депутати освен трансформираха националния закон в синхрон с GDPR, само че го и дописаха – с 10 критерия. По 10 точки ще се ревизира дали едно слово е журналистическо и заслужава ли статут, при който обработката на персонални данни е позволена. От юрист Александър Кашъмов, който управлява правния екип на авторитетната „ Програма достъп до информация “, научаваме, че няма друга страна в Европейски Съюз, която да синхронизира своя правилник с европейския по този метод.
– Г-н Кашъмов, с измененията в Закона за отбрана на персоналните данни депутатите узакониха едни инспекции на медиите, които са непредвидими, меко казано. Комисия ще ревизира планово и по сигнали дали „ е налице законосъобразно култивиране на персоналните данни за журналистически цели “. Това поражда мощно подозрение за цензура. То е обяснимо, само че основателно ли е, съгласно вас, или не е?
– Нека да кажем преди всичко, че измененията в Закона за отбрана на персоналните данни (ЗЗЛД) за привеждане в сходство с GDPR бяха нужни и множеството от тях са позитивни. „ Програма достъп до информация “ внесе сериозни бележки към проектозакона за тия промени още предходната година и част от тях бяха отразени. Остана обаче като проблем внасянето на 10 критерия, по които медиите ще се ревизират. Не ни е известно друго законодателство на страна член на Европейски Съюз, където това е направено. На второ четене във водещата парламентарна комисия този текст за критериите беше усъвършенстван по наше предложение, като се добави „ доколкото са относими “, т.е. да е ясно, че не всички критерии по едно и също време би трябвало да са налице, с цел да превалира свободата на словото. Въпреки това обаче считам, че проблемите не са отпаднали. И сега Комисията за отбрана на персоналните данни има пълномощие да преглежда тъжби против медии. И дано да кажем, че нейната процедура, изключително в последната година, е позитивна – регистрира съответно салдото сред публикуването на персонални данни и отбраната на публичен интерес. В предишното обаче имаше неприятни прецеденти на налагане на санкции по 11 000 лева на дребни медии – нещо, което е убийствено, изключително за локалните вестници.
– Спомням си случая със смолянския вестник „ Отзвук “, който беше разгласил следствие за локален предприемач. Той заведе дело за клюка, загуби го, само че по-късно подаде тъжба в Комисията за отбрана на персоналните данни – че бил оповестен негов нотариален акт – и вестникът беше санкциониран с 11 000 лева Той щеше да банкрутира и да бъде затворен, само че съдът разгласи санкцията за противозаконна. И комисарите си носят тая присъда като обеца на ухото.
– Стои обаче въпросът по какъв начин ще ползват 10-те критерии едни членове на предстоящ състав на комисията, които нямат на практика опит, а то у нас не е изключено, знаете. Няма ли да се вдъхновят да играят ролята на цензор, като виждат, че самият закон им е дал правото да преценят кое слово е журналистическо и кое не.
– При инспекцията на всеки обособен случай, както разбираме, от нас публицистите ще се изисисква да документираме и да потвърждаваме, че сме спазили 10- те критерия при обработката за персоналните данни. Това надълбоко ни смущава. Аз да вземем за пример съм от дълго време в занаята, само че за мен, както и за други сътрудници, с които разговарях, множеството от тези критерии са неразбираеми и неразбираеми.
– Наистина „ вкарването “ на професионални стандарти в тромави и тежко звучащи текстове е сериозен проблем. Вносителите показваха вяра, че по този начин за публицистите щяло да бъде по-добре, защото щели да знаят и схващат какви са условията към тях. Това не е тъкмо по този начин, защото текстовете са по-скоро юридически, написани в опит да се възпроизведе в компактен тип обширната процедура на Европейския съд по правата на индивида. Тя обаче е разбираема основно за осведомени адвокати и е надалеч от професионалния език на публицистиката. Интересно нашите народни представители не се ли замислят за какво в Европейската спогодба за правата на индивида не са записани 10 критерия, по които да се преценя дали словото заслужава да бъде оповестено! Когато става въпрос за една независимост, ти казваш най-общо в какви случаи предстои на ограничение и оставяш съответното използване на съдилищата. Да се записват подробни указания в закон – по какъв начин да се упражнява журналистическата специалност – това подухва на едни други времена. Такива указания не са записани даже в Закона за радиото и малкия екран, който регламентира активността на електронните медии. Впрочем, България е от страните, в които няма закон за печата и това постоянно се е определяло като постижение. Свободата на словото допуска и независимост на публицистите и медиите, които по силата на своя дълг са критици на всяка власт, да вършат следствия в публичен интерес и да избират тематиките си. Съдът в Страсбург неслучайно ги е нарекъл „ публичен пазач “ със значително значение за демократичното общество. Разбира се, свободата на словото не е безгранична. Тя предстои на избрани ограничавания и условия, с цел да се защитят други човешки права.
– „ Определени “ ограничавания ли казахте? А какво „ несъмнено “ има примерно в тая точка 10 от закона, която гласи: „ други условия, относими към съответния случай “? Може ли тези условия да са по убеждение на комисията и подвластни от това дали медията е комфортна за властта? – Целта в точка 10 е била да не се затваря опцията да се реши, че дадена обява дава отговор на критериите, което е от изгода за свободата на словото. Има обаче други критерии, които са неразбираеми. Какво значи да вземем за пример „ въздействието, което разкриването на персоналните данни би оказало на положителното име на някого “ – точка 1? И сега се водят в съдилищата доста каузи за клюка, основно от политици и предприемачи, които са се почувствали с накърнено положително име в резултат на погрешна информация. Сега излиза, че е под въпрос и изнасянето на вярна информация, която слага някого в неподходяща светлина! Ами какво значи това да преценят „ събитията, при които персоналните данни са станали известни – точка 3. Това явно е размахване на пръст към скритите камери, които могат да се употребяват единствено по изключение и според разпоредбите на журналистическата нравственос, само че значи ли, че ще се изследва по какъв начин е получена информацията, въпреки да е приета и отбраната на източниците в алинея 4?
– В плана за смяна на закона се споделяше, че медиите, които са проверявани от комисията, са длъжни да разкриват източниците си на информация. Този текст беше в очевадно несъгласие с практиката на евросъда, съгласно която публицистите имат освен право, а и обвързване да пазят информаторите си в загадка. Затова той отпадна и ето какво написа в алинея 4 в този момент: “ Упражняването на пълномощията на комисията не може да води до откриване на тайната на източниците на информацията. “ През точка 3 обаче, алинея 4 може да се заобиколи!
– Затова не излиза наяве по какъв начин ще се ползват тези текстове от една бъдеща комисия, която може да не е склонна да следи добросъвестно салдото сред правата.
– Както разбирам, вие имате доверие в в този момент настоящата Комисия за отбрана на персоналните данни. Нейният началник Венцислав Караджов декларира, че 10-те критерия ( или десетте точки от член 25з, които коментираме) имат за цел да оказват помощ на публицистите да преценяват салдото сред свободата на изложение и правото на информация, и персоналната цялост на личността, била тя обществена или непопулярна. Тази цел ще се реализира ли на процедура?
– Не се колебая, че замисълът е доброжелателен. Но, за жалост, това няма да има значение, когато законовите текстове заживеят личен живот. Те могат да основат усещане у незапознати със спецификата на журналистическата активност, че съществена работа на комисията е да следи публицистиката и медиите. А това не е по този начин. Основната цел на GDPR е да спре злоупотребите на едрия бизнес с данни на консуматори, да се ограничи свободното култивиране и прекачване на данни посредством интернет, обществените мрежи и други Много дребна част от жалбите през миналите 16 години от използването на Закона за отбрана на персоналните данни се отнасят до медийни изявления. Сега обаче се основава визия, че надали не те са главният предмет на отбраната на персоналните данни.
– Нещо повече. Покрай смяната в закона в частта му за медиите ние се сещаме за Златанов, някогашния началник на една друга комисия – за спор на ползи, който под диктовката на големци с букви си водеше в бележника мемоари: „ тоя да се удари…оня да се оправи “. Но може би прекаляваме с черногледството?
– За страдание не е казус у нас държавната власт да се употребява за „ затваряне на устата “ на критиците, вместо по предопределение. През миналите години имахме случаи на наказания, налагани по отношение на медии от Комисията за финансов контрол, от Комисията за защита на конкуренцията и други Споменахме и случаи по Закона за персоналните данни. Виждаме по какъв начин се употребява европейското законодателство и в някои други страни в Източна Европа, където властимащите се самозабравиха и лимитират свободите, и изключително особеното мнение.
– Както споменахте, много преди да бъдат признати дефинитивно, измененията в Закона за персоналните данни събраха маса рецензии – от Програмата достъп до информация, която вие представлявате, от бизнеса, от адвокатурата. Кои от рекомендациите ви бяха признати и кои подценени?
– Трябва да се признае, че бяха признати много рецензии: по отношение на потреблението на ЕГН за търсене в обществените регистри, за възстановяване на салдото със отбраната на адвокатска и друга професионална загадка, за унищожаване на високите минимуми на санкциите, които в в този момент настоящия закон са 10 000 лв.. Като че ли салдото със свободата на словото остана най-щекотливият миг. И там има прогрес, доколкото се усъвършенства наредбата на чл.25з, само че оставането на съответно написаните критерии продължава да буди терзания.
– Ами санкциите, които постанова Комисията за отбрана на персоналните данни? Те са страховити – до 20 000 000 евро или 4% от оборота на нарушителя. Г-н Караджов изяснява, че тия санкции се придвижват непосредствено от европейския правилник в нашия, тъй като GDPR е с превес над българското право. Но едно е 20 000 000 евро санкция в Германия, а друго е в България, където свободните медии едвам оцеляват.
– Действително Общия правилник за отбрана на данните не разрешава страните членки на Европейски Съюз да понижават санкциите по лично убеждение. Мисля, че можеше обаче да се плануват степени, при които се постановат тези наказания, тъй че фамилният и дребният бизнес, както и медиите и публицистите, да се усещат спокойни. Високите наказания са причина за непрекъснато терзание и автоцензура. През последната година комисията даде явен сигнал, че в практиката си ще се придържа преди всичко към предварителната защита и даването на инструкции по вярното използване на закона, без да стартира с налагане на наказания. Тази процедура е значимо да продължи и след законовите промени.
– В Закона за персоналните данни на германците пишело категорично: рестриктивните мерки на еврорегламента не важат за медиите и публицистите, тъй като те служат на публичния интерес да осведомят. А у нас, споделя господин Караджов, комисията ще прави „ разлика сред потреблението на персонални данни за журналистически следствия и самоцелното им издание в папарашки и жълти издания “. Как по този начин? Има ли някъде в правния мир определение коя вест е жълта и папарашка?
– Самият правилник споделя, че страните членки би трябвало да плануват дерогации, т.е. изключения от приложението на условията за отбрана на персоналните данни, когато става въпрос за тяхното потребление за журналистически цели. Затова и най-естественият законодателен метод е да се напише ясно в закона, че той не се ползва в тези случаи, както са създали в други страни членки на Европейски Съюз. Такава е уредбата сега – чл.4, ал.2 от ЗЗЛД планува данните да се обработват за задачите на журналистическото и художественото изложение. Не стана ясно какво постанова смяната й. От друга страна, самата поръчка, че посредством GDPR и ЗЗЛД ще се нападат „ самоцелни изявления “ и „ жълти “ медии, към този момент е рискова. Произволното обмисляне на дадена обява като „ жълта “ или „ самоцелна “ може да докара до цензура, до задушаване на рецензията на ръководството, на другите гледни точки.
– Депутати от болшинството акцентират, че всичко е съгласно европейския правилник, а той пък е съгласно решенията на Европейския съд по правата на индивида. Чела съм много решения на този съд по отношение на публицистиката. В тях постоянно написа, че медиите са публичен пазач, че не трябва да се цензурират или „ смразяват “ от властта, че хората с обществени длъжности, като министри, депутати, кметове са с по-занижена отбрана на персоналната си цялост. Помогнете ми да видя тия постулати в променения закон за персоналните данни?
– Тези постулати ги няма в измененията в Закона за отбрана на персоналните данни. А те фактически са най-съществената част от практиката на Съда в Страсбург. Точно това се вижда тук, че опитът да се извлече съгласно субективно виждане някакво наличие от тези решения и да се облече в законов текст, води до педантизъм, до пропускане на значителното и ударение върху второстепенното. Неслучайно когато става въпрос за съществени права, за свободи, обезпечени с Конституцията, в демократичните страни има самоограничение от по-детайлна уредба. Всяко предугаждане на условности в нормативни текстове може да докара до ограничение на обсега на тези свободи.
Нашият посетител
Александър Кашъмов е рoдeн пpeз 1971 година в Coфия. Зaвъpшил пpaвo и филocoфия в CУ “Cв. Kлимeнт Oxpидcки ”(1997). Cпeциaлизиpaл пpeз 1997 година в Биpмингaмcкия yнивepcитeт – Beликoбpитaния, във Baшингтoн, Hю Йopк и Бpaтeлбopo в CAЩ. Ceгa e шeф нa пpaвния eкип нa нeпpaвитeлcтвeнaтa opгaнизaция “Пpoгpaмa Дocтъп дo Инфopмaция ” ( ПДИ). Члeн e нa Coфийcкaтa aдвoкaтcкa кoлeгия oт 1999 година пoд нeгoвo pъкoвoдcтвo ПДИ e вoдилa нaд 250 дeлa пo Зaкoнa зa дocтъп дo oбщecтвeнa инфopмaция. Зaнимaвa ce и c пpaвa нa чoвeкa, c aдминиcтpaтивни, гpaждaнcки, нaкaзaтeлни и тъpгoвcки дeлa. Cпopeд дoклaд нa Xoxeгep (2008 г). aдвoкaт Kaшъмoв e cpeд 20-тe нaй-влиятeлни oбщecтвeници в Бългapия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ