Джафер: Абсолютен провал в здравеопазването и комуникационен проблем между НЗОК и МЗ
Разликата в сумите, които НЗОК е заплащала за едно и също лекарство в частните, общинските и държавните лечебни заведения, е единствено образец за дълбоките проблеми в опазването на здравето. Това мнение изрази зам.-председателката на Народното събрание и народен представител от Движение за права и свободи в зд,авната комисия доктор Нигяр Джафер и изявление за DarikNews.bg.
По думите й абсурдът с медикаментите демонстрира дефицитите в връзката сред институциите. Честата промяна на шефовете на Касата пък била симптоматична и показвала, че казусът не е в съответните персони, а в нереформираната система.
Според нея, в случай че има секторни политики с безспорен неуспех, то опазването на здравето би трябвало да бъде сложено на челно място.
Смущаващи данни изнесе преди дни в изявление шефът на НЗОК доктор Дечо Дечев за медикаменти, които са заплащани на разнообразни цени в държавни, общински и частни лечебни заведения. Нарушение на закона видимо няма, само че съгласно вас редно ли е?
Истински ужас и възторг провокира изявлението на шефът на НЗОК. Дебатът отиде в посока за какво по този метод се комуникира сред институциите, а не по същината на казуса. Това е главният проблем на здравната система. Замитайки нещата под черджето, завоалирайки ги, се пренебрегват здравните структурни проблеми на опазването на здравето, които са в модела, в метода, по който действа, във фундамента.
Трябва да се създадат значимите промени, колкото и непопулярни да са те, а не да се концентрираме в пожарогасене, когато някой е споделил, че има проблем и то да бъде упрекван, че го е споделил посредством медиите. Излязоха нескрито проблеми в връзката сред институциите, което е безусловно неприемливо. Оказва се, че посредством медиите доста елементарно може да се сложи един проблем. Когато проф. Плочев съвсем по същия метод подходи, беше упрекнат, че е некоректен към министерството. Имаме към този момент един сериозен информационен проблем, който е отражение на същинските проблеми в здравната система. Ако има секторни политики с безспорен неуспех, опазването на здравето би трябвало да бъде сложено на челно място.
Може ли да се приказва за опълчване сред институциите, виновни за опазването на здравето?
За мен е симптоматично, че като шефове на НЗОК се смениха близо 20 души през последните 20 години. Което демонстрира, че казусът не е в персоните. Няма значение по какъв начин се споделя актуалният или бъдещият шеф на Касата. Няма значение по какъв начин се споделя и министърът на опазването на здравето, в случай че няма ясна визия какво би трябвало да се случи в системата и няма ясни цели. Управителят на НЗОК е декларирал, че има проблем. Но този проблем е единствено върхът на айсберга, това е есенцията на есенциите. Здравеопазването е в перманентна рецесия и то поради неналичието на воля да се върви към промени, които да трансформират модела.
Според доктор Дечо Дечев са заплатени високи цени за „ Пеметрексед " в частните лечебни заведения, тъй като не организират публични поръчки. Споделяте ли това мнение?
В съответния случай - да. Защото в действителност няма официално нарушаване на закона. Има записана оптималната пределна цена и тя не е нарушавана. Да, законно е, само че дали е рационално и заслужено, това е въпрос с риторичен темперамент.
Здравният министър обаче към този момент е подготвен с промени в закона, с които ще се задължат и частните лечебни заведения да организират публични поръчки. Закъсняла ли е тази мярка?
В случая наподобява навременна. Но даде своите провали до този миг това, което беше признато през 2016 година В този смисъл е хубаво, когато се трансформира законодателството, да се види дали няма да има абсурден резултат. С аргумента, че евродиректива желае равнопоставеност сред субектите, които организират публични поръчки, се стига до безспорна неравнопоставеност, тъй като се освобождава една група лечебни заведения. Много добре би трябвало да се уточни текстът, който ще бъде импортиран. Не е разумно да се задължават примерно лечебните заведения да вършат публични поръчки за строителни действия, тъй като в действителност частникът има интерес да харчи по-ефективно своите пари. Когато обаче се употребява обществен запас, да вземем за пример за лекарствени артикули и медицински произведения, може тъкмо да бъде написано, че тогава се организират търгове - когато се употребява обществен запас.
От министерството изясняват, че смяната в законодателството през 2016 година се е наложила поради тази евродиректива. В същото време излиза наяве, че Брюксел сега упорства точно и частните лечебни заведения да вършат публични поръчки. Не е ли парадоксално?
Интересна беше реакцията на здравното министерство, то се оказа в една кръгова защита последните няколко дни. Първоначално беше в шок, само че се отърси от шока и стартира да пази свои дейности и предлага към този момент решения, което е добре. А това демонстрира, че е хубаво да се посочват проблемите и да се търси решение, а не да бъдат замитани и да се работи на правилото " щом обществото и медиите не знаят, значи няма проблем ".
А по какъв начин е допустимо едни и същи медикаменти да се заплащат на толкоз разнообразни цени? Защо допустимите суми са с толкоз огромни граници?
Възможно е, когато става дума за един лекарствен артикул да се получат такива вариации. Защо? Фирмата или притежателят на разрешителното фиксира една пределна цена, като тя би трябвало да бъде съобразена с цените в 10 европейски страни и тя взе участие в реферирането на всички други цени и за другите пазари. Но постоянно има и абсурден резултат - от време на време самите компании избират вместо да понижат цената за България, да изтеглят продукта от нашия пазар, тъй като за тях той е дребен. Един е пазарът в Германия, различен в България, да вземем за пример. Когато имаш търгове, се стига до конкуренция и отстъпки и самата компания преценя, че може да си разреши да понижи цената, дотолкоз, че тя да падне фрапантно. Отдавна трябваше да е въведен електронният търг. Очакваният период през 2019 година не беше спазен, а в този момент сме се втренчили в декември 2020 година
В същото време българският пациент е най-доплащащият в Европейски Съюз, а е с невисок стандарт. Има доста неща, които могат да се трансформират в лекарствената политика. Има една такава наклонност - най-евтините лекарства, от които имат потребност огромна част от хората, да вземем за пример за хипертония, се оказва, че са с най-ниския % реимбурсиране. Когато един пенсионер би трябвало да си купи тези медикаменти за кръвно и би трябвало да доплати да вземем за пример 50%, това за него е голям проблем. А страната заплаща милиони за медикаменти, които са доста скъпи, само че другите, които са по 25-30 лв., се покриват едвам на 50%.
Реагирахте на смяна в наредбата за медикаментите, направена през август 2019 година Кое ви тормози по-конкретно?
През август 2019 година е изменена наредбата и се заменя текст, който гласи, че всички лечебни заведения би трябвало да се преценяват с пределните цени на медикаментите. Новият текст изключва частните лечебните заведения. Има неизменност в тази посока, това значи. Не е оправданието единствено с признатия през 2016 година закон, август отново е признат подобен текст. Нашата позиция постоянно е била кардинална.
Според Конституцията във всички лечебни заведения би трябвало да има равнопоставеност. Всички би трябвало да съблюдават едни и същи правила, всички би трябвало да одобряват и незабавно болните. Всички би трябвало да се отнасят по идентичен метод към всички пациенти, да одобряват и по-разходоемки пациенти. А не да се сортират пациенти, които са по по-скъпо платени клинични пътеки. Трябва да се организира доста сериозен спор.
Проблемът е в модела, в системата, дефицитите ще се задълбочават. Никой да не си прави илюзии, че с потушаване на пожари, ще може да оцелява дълго в тази среда, тъй като проблемите за перманентни.
По думите й абсурдът с медикаментите демонстрира дефицитите в връзката сред институциите. Честата промяна на шефовете на Касата пък била симптоматична и показвала, че казусът не е в съответните персони, а в нереформираната система.
Според нея, в случай че има секторни политики с безспорен неуспех, то опазването на здравето би трябвало да бъде сложено на челно място.
Смущаващи данни изнесе преди дни в изявление шефът на НЗОК доктор Дечо Дечев за медикаменти, които са заплащани на разнообразни цени в държавни, общински и частни лечебни заведения. Нарушение на закона видимо няма, само че съгласно вас редно ли е?
Истински ужас и възторг провокира изявлението на шефът на НЗОК. Дебатът отиде в посока за какво по този метод се комуникира сред институциите, а не по същината на казуса. Това е главният проблем на здравната система. Замитайки нещата под черджето, завоалирайки ги, се пренебрегват здравните структурни проблеми на опазването на здравето, които са в модела, в метода, по който действа, във фундамента.
Трябва да се създадат значимите промени, колкото и непопулярни да са те, а не да се концентрираме в пожарогасене, когато някой е споделил, че има проблем и то да бъде упрекван, че го е споделил посредством медиите. Излязоха нескрито проблеми в връзката сред институциите, което е безусловно неприемливо. Оказва се, че посредством медиите доста елементарно може да се сложи един проблем. Когато проф. Плочев съвсем по същия метод подходи, беше упрекнат, че е некоректен към министерството. Имаме към този момент един сериозен информационен проблем, който е отражение на същинските проблеми в здравната система. Ако има секторни политики с безспорен неуспех, опазването на здравето би трябвало да бъде сложено на челно място.
Може ли да се приказва за опълчване сред институциите, виновни за опазването на здравето?
За мен е симптоматично, че като шефове на НЗОК се смениха близо 20 души през последните 20 години. Което демонстрира, че казусът не е в персоните. Няма значение по какъв начин се споделя актуалният или бъдещият шеф на Касата. Няма значение по какъв начин се споделя и министърът на опазването на здравето, в случай че няма ясна визия какво би трябвало да се случи в системата и няма ясни цели. Управителят на НЗОК е декларирал, че има проблем. Но този проблем е единствено върхът на айсберга, това е есенцията на есенциите. Здравеопазването е в перманентна рецесия и то поради неналичието на воля да се върви към промени, които да трансформират модела.
Според доктор Дечо Дечев са заплатени високи цени за „ Пеметрексед " в частните лечебни заведения, тъй като не организират публични поръчки. Споделяте ли това мнение?
В съответния случай - да. Защото в действителност няма официално нарушаване на закона. Има записана оптималната пределна цена и тя не е нарушавана. Да, законно е, само че дали е рационално и заслужено, това е въпрос с риторичен темперамент.
Здравният министър обаче към този момент е подготвен с промени в закона, с които ще се задължат и частните лечебни заведения да организират публични поръчки. Закъсняла ли е тази мярка?
В случая наподобява навременна. Но даде своите провали до този миг това, което беше признато през 2016 година В този смисъл е хубаво, когато се трансформира законодателството, да се види дали няма да има абсурден резултат. С аргумента, че евродиректива желае равнопоставеност сред субектите, които организират публични поръчки, се стига до безспорна неравнопоставеност, тъй като се освобождава една група лечебни заведения. Много добре би трябвало да се уточни текстът, който ще бъде импортиран. Не е разумно да се задължават примерно лечебните заведения да вършат публични поръчки за строителни действия, тъй като в действителност частникът има интерес да харчи по-ефективно своите пари. Когато обаче се употребява обществен запас, да вземем за пример за лекарствени артикули и медицински произведения, може тъкмо да бъде написано, че тогава се организират търгове - когато се употребява обществен запас.
От министерството изясняват, че смяната в законодателството през 2016 година се е наложила поради тази евродиректива. В същото време излиза наяве, че Брюксел сега упорства точно и частните лечебни заведения да вършат публични поръчки. Не е ли парадоксално?
Интересна беше реакцията на здравното министерство, то се оказа в една кръгова защита последните няколко дни. Първоначално беше в шок, само че се отърси от шока и стартира да пази свои дейности и предлага към този момент решения, което е добре. А това демонстрира, че е хубаво да се посочват проблемите и да се търси решение, а не да бъдат замитани и да се работи на правилото " щом обществото и медиите не знаят, значи няма проблем ".
А по какъв начин е допустимо едни и същи медикаменти да се заплащат на толкоз разнообразни цени? Защо допустимите суми са с толкоз огромни граници?
Възможно е, когато става дума за един лекарствен артикул да се получат такива вариации. Защо? Фирмата или притежателят на разрешителното фиксира една пределна цена, като тя би трябвало да бъде съобразена с цените в 10 европейски страни и тя взе участие в реферирането на всички други цени и за другите пазари. Но постоянно има и абсурден резултат - от време на време самите компании избират вместо да понижат цената за България, да изтеглят продукта от нашия пазар, тъй като за тях той е дребен. Един е пазарът в Германия, различен в България, да вземем за пример. Когато имаш търгове, се стига до конкуренция и отстъпки и самата компания преценя, че може да си разреши да понижи цената, дотолкоз, че тя да падне фрапантно. Отдавна трябваше да е въведен електронният търг. Очакваният период през 2019 година не беше спазен, а в този момент сме се втренчили в декември 2020 година
В същото време българският пациент е най-доплащащият в Европейски Съюз, а е с невисок стандарт. Има доста неща, които могат да се трансформират в лекарствената политика. Има една такава наклонност - най-евтините лекарства, от които имат потребност огромна част от хората, да вземем за пример за хипертония, се оказва, че са с най-ниския % реимбурсиране. Когато един пенсионер би трябвало да си купи тези медикаменти за кръвно и би трябвало да доплати да вземем за пример 50%, това за него е голям проблем. А страната заплаща милиони за медикаменти, които са доста скъпи, само че другите, които са по 25-30 лв., се покриват едвам на 50%.
Реагирахте на смяна в наредбата за медикаментите, направена през август 2019 година Кое ви тормози по-конкретно?
През август 2019 година е изменена наредбата и се заменя текст, който гласи, че всички лечебни заведения би трябвало да се преценяват с пределните цени на медикаментите. Новият текст изключва частните лечебните заведения. Има неизменност в тази посока, това значи. Не е оправданието единствено с признатия през 2016 година закон, август отново е признат подобен текст. Нашата позиция постоянно е била кардинална.
Според Конституцията във всички лечебни заведения би трябвало да има равнопоставеност. Всички би трябвало да съблюдават едни и същи правила, всички би трябвало да одобряват и незабавно болните. Всички би трябвало да се отнасят по идентичен метод към всички пациенти, да одобряват и по-разходоемки пациенти. А не да се сортират пациенти, които са по по-скъпо платени клинични пътеки. Трябва да се организира доста сериозен спор.
Проблемът е в модела, в системата, дефицитите ще се задълбочават. Никой да не си прави илюзии, че с потушаване на пожари, ще може да оцелява дълго в тази среда, тъй като проблемите за перманентни.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ