Над 3000 лв трябват за нормален живот в София
Разликата в приходите на най-богатите и най-бедните 20% се е нараснала от 6.1 пъти през 2012 година до 7.7 през 2016 година
2 325 лева са нужните средства за прехрана на 4-членно домакинство, включващо двама родители и две деца. Това сочат последните данни на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ. С тези средства е допустимо да се обезпечи покриване на разноските за храна, за поддържане на жилището, опазване на здравето, обучение, превоз и отмора по отношение на междинните български стандарти. Усреднените стойности на издръжката на живота за 1 лице от 4-членно домакинство са в размер от 581,31 лева
Сметките демонстрират, че с цел да може да се живее обикновено, разполагаемият общ приход на този вид домакинство да не е по-нисък от 2 325 лева, а в случай че работната заплата е единствен източник на приходи, то нейният чист размер не би трябвало да бъде по-нисък от 1 163 лева за всеки от двамата родители (бруто 1489 лева.).
За София обаче трябват повече пари. Необходимите средства за живот на четичленно семейство в столицата са 3 023,64 лева и надвишават междинните за страната стойности с 30%.
Следователно, в случай че приходите на 4-членно домакинство се образуват единствено от работните заплати на двамата родители, то за всеки от тях СРЗ не би трябвало да бъде по-ниска от 1512 лева Официалните данни за трудовите хонорари на наетите лица през четвърто тримесечие на 2017 година за София-столица, регистрират чистата СРЗ от 1 151 лева (бруто 1476 лева.), която с близо 24% по-ниска от нужната заплата за прехрана на живота (при 27% през трето тримесечие), регистрират икономистите от ИССИ.
Плавното повишаване на цената на издръжката на живот стартира от края на предходната година, само че растежът стана по-отчетлив през първото тримесечие на 2017 година, след което последва закъснение на темповете малко над нулата и в края на годината под въздействието на външни и вътрешни фактори още веднъж се форсира нагоре. Основен принос за покачването на издръжката имат питателните артикули с растеж от 3.9% на годишна база, при нехранителните артикули растежът се задържа на релативно по-ниски равнища от 1.1%.
Наред с директното въздействие на цените на главните артикули и услуги значителен принос имат и редица други социално-икономически индикатори, които отразяват смяната на виталния стандарт на семействата. В края на 2017 година има резистентен растеж на българската стопанска система, освен това със постоянни темпове (в диапазон 3.6-3.9%), понижение на безработицата с към 25 хиляди лица, и постигане до 5.6%, най-ниските равнища след 2008г., покачване на заетостта с 161 хиляди лица, а коефициентът на претовареност доближава 52.3% и към този момент нахвърля този от 2008 г (50.8%). Работните заплати нарастват приблизително с 10.6%. Тези индикатори директно въздействат за повишаване на покупателната дарба на семействата и за повишение на вътрешното ползване на семействата. Вътрешното ползване гладко нараства, след мощния годишен спад през 2013 година (-2.5%), и доближава до 4.6% (трето тримесечие на 2017г.).
Очакванията за актуалната година – постоянен напредък на Брутният вътрешен продукт (3,8% през 2018 година и 3,6% 2019), безработицата ще понижава (6% през 2018 година и 5.7% 2019), приходите ще нарастват, а вътрешното ползване да продължи да бъде главен мотор на българската стопанска система. Средствата на Европейски Съюз ще продължат да подтикват обществените вложения през 2018 година, съгласно зимната междинна икономическа прогноза на Европейска комисия за 2018 година
Интересна динамичност се следи при изтеглените и импортираните спестявания. Съотношението сред изтеглените спестявания и общия приход през последното тримесечие на 2017г резервира равнищата на 2010 година (4.3%), до момента в който сумата по влог като дял от общия разход нараства до 5.5%, при 1.1% през същия интервал на 2010 година В номинално изражение, изтеглените и импортираните суми на 1 лице от домакинство, демонстрират, че в интервала от 2010-2014 година изтеглените спестявания доста надвишават импортираните суми по влог. През този интервал семействата прибягват по-често към евакуиране на спестяванията, в сравнение с заделят средства за инвестиции. През 2015-2017 година вложените средства нарастват и към този момент изпреварват изтеглените.
Допълнителната информация от социологически проучвания, обаче демонстрират съществено неравноправие в спестяванията на българите. Според данни на социологическа организация към 70% от българите не разполагат с банкови депозити и не икономисват (ТРЕНД, ноември 2017). Данните на Българска народна банка, за депозитите на семействата, обрисуват наклонност за понижаване на спестяванията в ниските депозитни групи и надлежно противоположния тренд при най-високите спестовни групи. Броят на депозитите до 1000 лева понижават със 7.2%, а максимален растеж от 13.7% бележат тези сред 200 и 500 хиляди лева Общият брой на депозитите до 1000 лв. съставляват 64% от всички депозити на семействата. (БНБ, декември 2017 г.).
Тези данни демонстрират, че актуалният напредък на приходите не се разпределя отмерено, а по-скоро се концентрира в най-високите подоходни групи. Разликата в приходите на най-богатите и най-бедните 20% се е нараснала от 6.1 пъти през 2012 година до 7.7 през 2016 година
2 325 лева са нужните средства за прехрана на 4-членно домакинство, включващо двама родители и две деца. Това сочат последните данни на Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ. С тези средства е допустимо да се обезпечи покриване на разноските за храна, за поддържане на жилището, опазване на здравето, обучение, превоз и отмора по отношение на междинните български стандарти. Усреднените стойности на издръжката на живота за 1 лице от 4-членно домакинство са в размер от 581,31 лева
Сметките демонстрират, че с цел да може да се живее обикновено, разполагаемият общ приход на този вид домакинство да не е по-нисък от 2 325 лева, а в случай че работната заплата е единствен източник на приходи, то нейният чист размер не би трябвало да бъде по-нисък от 1 163 лева за всеки от двамата родители (бруто 1489 лева.).
За София обаче трябват повече пари. Необходимите средства за живот на четичленно семейство в столицата са 3 023,64 лева и надвишават междинните за страната стойности с 30%.
Следователно, в случай че приходите на 4-членно домакинство се образуват единствено от работните заплати на двамата родители, то за всеки от тях СРЗ не би трябвало да бъде по-ниска от 1512 лева Официалните данни за трудовите хонорари на наетите лица през четвърто тримесечие на 2017 година за София-столица, регистрират чистата СРЗ от 1 151 лева (бруто 1476 лева.), която с близо 24% по-ниска от нужната заплата за прехрана на живота (при 27% през трето тримесечие), регистрират икономистите от ИССИ.
Плавното повишаване на цената на издръжката на живот стартира от края на предходната година, само че растежът стана по-отчетлив през първото тримесечие на 2017 година, след което последва закъснение на темповете малко над нулата и в края на годината под въздействието на външни и вътрешни фактори още веднъж се форсира нагоре. Основен принос за покачването на издръжката имат питателните артикули с растеж от 3.9% на годишна база, при нехранителните артикули растежът се задържа на релативно по-ниски равнища от 1.1%.
Наред с директното въздействие на цените на главните артикули и услуги значителен принос имат и редица други социално-икономически индикатори, които отразяват смяната на виталния стандарт на семействата. В края на 2017 година има резистентен растеж на българската стопанска система, освен това със постоянни темпове (в диапазон 3.6-3.9%), понижение на безработицата с към 25 хиляди лица, и постигане до 5.6%, най-ниските равнища след 2008г., покачване на заетостта с 161 хиляди лица, а коефициентът на претовареност доближава 52.3% и към този момент нахвърля този от 2008 г (50.8%). Работните заплати нарастват приблизително с 10.6%. Тези индикатори директно въздействат за повишаване на покупателната дарба на семействата и за повишение на вътрешното ползване на семействата. Вътрешното ползване гладко нараства, след мощния годишен спад през 2013 година (-2.5%), и доближава до 4.6% (трето тримесечие на 2017г.).
Очакванията за актуалната година – постоянен напредък на Брутният вътрешен продукт (3,8% през 2018 година и 3,6% 2019), безработицата ще понижава (6% през 2018 година и 5.7% 2019), приходите ще нарастват, а вътрешното ползване да продължи да бъде главен мотор на българската стопанска система. Средствата на Европейски Съюз ще продължат да подтикват обществените вложения през 2018 година, съгласно зимната междинна икономическа прогноза на Европейска комисия за 2018 година
Интересна динамичност се следи при изтеглените и импортираните спестявания. Съотношението сред изтеглените спестявания и общия приход през последното тримесечие на 2017г резервира равнищата на 2010 година (4.3%), до момента в който сумата по влог като дял от общия разход нараства до 5.5%, при 1.1% през същия интервал на 2010 година В номинално изражение, изтеглените и импортираните суми на 1 лице от домакинство, демонстрират, че в интервала от 2010-2014 година изтеглените спестявания доста надвишават импортираните суми по влог. През този интервал семействата прибягват по-често към евакуиране на спестяванията, в сравнение с заделят средства за инвестиции. През 2015-2017 година вложените средства нарастват и към този момент изпреварват изтеглените.
Допълнителната информация от социологически проучвания, обаче демонстрират съществено неравноправие в спестяванията на българите. Според данни на социологическа организация към 70% от българите не разполагат с банкови депозити и не икономисват (ТРЕНД, ноември 2017). Данните на Българска народна банка, за депозитите на семействата, обрисуват наклонност за понижаване на спестяванията в ниските депозитни групи и надлежно противоположния тренд при най-високите спестовни групи. Броят на депозитите до 1000 лева понижават със 7.2%, а максимален растеж от 13.7% бележат тези сред 200 и 500 хиляди лева Общият брой на депозитите до 1000 лв. съставляват 64% от всички депозити на семействата. (БНБ, декември 2017 г.).
Тези данни демонстрират, че актуалният напредък на приходите не се разпределя отмерено, а по-скоро се концентрира в най-високите подоходни групи. Разликата в приходите на най-богатите и най-бедните 20% се е нараснала от 6.1 пъти през 2012 година до 7.7 през 2016 година
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ