Различно е, когато си Германия. Не празнуваш класирането за големи

Различно е, когато си Германия. Не празнуваш класирането за огромни шампионати, тъй като това би било ненапълно все едно да празнуваш слагането на долни дрехи заран. Не очакваш постоянно да побеждаваш, само че и в никакъв случай не очакваш да се провалиш монументално. Изпадането от групата в Лигата на нациите – доста действителна опция все още – може и да не е огромен проблем за други страни (например за също застрашената Италия, където селекционерът Роберто Манчини с наслада снижава самичък летвата с думите, че би трябвало да бъде съден по представянето на Евро 2020), но в тази се счита за чиста проба оскърбление. От оня жанр падения, които слагат под въпрос всичко считано за несъмнено и даденост при достиженията в последното десетилетие.

В събота вечер Германия бе разрушена с 3:0 на посетители на Нидерландия. Нека не забравяме, че този противник не съумя да се класира за последните две огромни шампионати и че имаше измежду титулярите си двама дебютанти (Дензел Думфрийс и Стевен Беергхайн) и двама върнали се от забвението ветерани (Раян Бабел и Дейли Блинд).

Поражение от международния първенец Франция на „ Стад дьо Франс” би оставило предходния отличник на планетата единствено с една точка от три мача и би трансформирало последния дуел в групата – против „ лалетата” – в конфликт „ всичко или нищо”, евентуално с потребност от победа с голяма разлика.



Човек не може да отпише това като „ само” Лига на нациите по простата причина, че то идва незабавно след бедственото показване на Мондиала в Русия – класиране на последното място в групата и отпадане още на първото затруднение за първи път от 1938 година насам. Тимът също по този начин не съумя да вкара гол в три следващи публични мача за първи път в своята история, а в случай че не беше трагичното попадение на Тони Кроос от директен свободен удар в добавеното време против Швеция в Русия, щеше да има и серия без победа в пет публични мача.

Ето каква е мъчителната действителност пред Йоахим Льов в 12-ата му година като народен селекционер. Неговият тим е и милионното удостоверение, че футболът в никакъв случай не забива на едно място – стилните трендове непрекъснато идват и си отиват. Само допреди шест месеца мнозина лееха дитирамби за „ Германския модел на футболно развитие” с централизирани академии и футболен мултикултурализъм, плод на скритата голяма мозъчна мощ под черния шлем от коса на Льов. Днес, след скандалното отдръпване на Месут Йозил и неприятната поредност от резултати, махалото безспорно се обръща в другата посока, правилата стават доктрина, самочувствието се трансформира в надменност и мнозина желаят да ампутират целия крайник поради няколко мазола.



Действителността в действителност е евентуално много по-простичка и несъмнено може да се сведе до два напълно елементарни фактора, които застигат всеки един народен селекционер по света, без значение от силата на „ модела на развитие” зад тях.

Първият, най-просто казано, е невъзможността даден народен тим да си купи състезател да запълни дупката на избрана позиция. Ако по някаква причина си слаб в избрана зона, няма доста какво да сториш по въпроса. Ахилесовата пета на Германия е на върха на офанзивата.

Льов даде на Марк Ут неговия дебют като централен нападател за отбора против „ оранжевите”. Ут е на 27 години и за последно вкара гол в формален мач преди шест месеца. Той играе за Шалке 04, където бе промяна в три от последните четири мача. Дори и на клубно равнище е вкарвал двуцифрен брой голове единствено в два сезона в досегашната си кариера (и то в единия случай в Нидерландия с екипа на Хееренвеен).



Колкото и отлично да се оправя немският футбол с произвеждането на гении, по някаква причина не съумя да го стори откъм нападатели, а това изяснява за какво Льов се върна на Мондиала това лято към използването на таран в лицето на Марио Гомес на ръба на 33-тия му рожден ден. Единственият различен приближен вид за водач на офанзивата – Тимо Вернер, не бе сметнат за тактически верен против „ лалетата” и най-после се озова на крилото.

Същинският проблем обаче е добре прочут на всеки един треньор, който е изживял огромни триумфи с обещано ядно от играчи. В кой тъкмо миг оставяш настрани доверените си ветерани, които са били лоялни към теб и са ти помогнали да побеждаваш през годините? Джером Боатенг, Тони Кроос, Томас Мюлер, Матс Хумелс и Мануел Нойер бяха стълбовете на този тим в по-голямата част от последното десетилетие.



В събота Нойер беше виновен за първия гол, пасовете на Кроос бяха разцентровани, Мюлер изглеждаше необичайно, а Боатенг правеше всичко по силите си да потвърди, че изпълнителният вицепрезидент на Манчестър Юнайтед Ед Уудуърд е бил прав да наложи несъгласие на заплащането на голяма сума за него през лятото.

Най-поразителното обаче бе чувството за безпорядък и боязън – тъкмо това, което спря отбора и в Русия. Последните минути против нидерландците донесоха хаотичен напън, довел само до допускането на още два гола в личната врата след контраатаки, а човек би очаквал от изпитани във времето ветерани да обръщат внимание на такива елементи като головата разлика, които най-после постоянно могат да се окажат решаващи.

Льов се разсъни в неделя сутринта от крещящите заглавия, че страната „ губи вяра” у оногова, който през 2006 година изведе Ди Дойче Маншафт към „ Рестарт”. Това е най-ниската точка в неговия режим и той може да се оттласне нагоре единствено с взимане на някои доста тежки решения, в това число и изваждането на някои от тези имена, които направиха от Германия днешната международна мощ. Или най-малко международната мощ допреди Русия 2018.



ЗЛОЩАСТНАТА ПОРЕДИЦА (баланс 3-2-5 през 2018 г.)

Германия – Испания 1:1

Германия – Бразилия 0:1

Австрия – Германия 2:1

Германия – Саудитска Арабия 2:1

Германия – Мексико 0:1

Германия – Швеция 2:1

Южна Корея – Германия 2:0

Германия – Франция 0:0

Германия – Перу 2:1

Нидерландия – Германия 3:0
Габриеле Маркоти, „ Таймс” Лига на нациите 3 кръг, събота 13 октомври Холандия 3:0краен резулат Германия