Различия в културата или икономиката? Този въпрос е в основата

Различия в културата или стопанската система? Този въпрос е в основата на множеството разногласия за актуалния популизъм.
Дали президентството на Доналд Тръмп, Брекзит и увеличението на дяснорадикалните политически партии в Европа са разследване на задълбочаващия се раздор сред полезностите на обществените консерватори и обществените либерали? Или са отражение на икономическото безпокойствие и неустойчивост на доста гласоподаватели, провокирани от финансови рецесии, строги икономии и глобализацията? От отговора на този въпрос зависи бъдещето. Ако допуснем, че властническият популизъм се корени в стопанската система, то подобаващото решение е популизъм от друго естество – прицелен в икономическата неправда и интеграция, само че плуралистичен в политиките си и не наложително унищожителен за демокрацията, споделя професорът по обществени науки от Принстънския университета Дани Родрик. Но, в случай че в основата са просвета и полезности, тогава разновидностите са по-малко. Либералната народна власт може да се окаже обречена от личната си вътрешна динамичност и и несъгласия, отбелязва той.

Някои версии на културологичните причини могат незабавно да бъдат отхвърлени. Например, мнозина коментатори в Съединени американски щати се концентрираха върху расистките апели на Тръмп. Но, расизмът, под една или друга форма е бил неотменна част от американското общество и самичък по себе си не ни дава отговор за какво манипулирането му от страна на Тръмп се оказа толкоз известно. Константата не може да е пояснение за измененията, показва проф. Родрик.

Другите отзиви са още по-сложни. Най- основателно и амбициозно звучи версията на аргумента за популизма като културна реакция дефинирана от проф. Кенеди Норис от Харвардската школа и сътрудника му, Роналдо Инглхарт от Мичиганския университет. Те настояват, че властническият популизъм е разследване от продължителна смяна на полезностите на поколенията.

Тъй като младите генерации станат по-богати, образовани и по-защитени, те одобряват " постматериалните " полезности, подчертаващи секуларизма, персоналната автономност и разнообразието за сметка на религиозността, обичайните фамилни структури и сходни идентичности. По-старите генерации се отчуждават и на процедура стават „ чужденци ” в личната си земя или страна. Независимо от обстоятелството, че през днешния ден традиционалистите са числено по-малобройна група, те са по-активни политически и по-голям брой от гласуващите.

Уил Уилкинсън от основания във Вашингтон тинг-танг Нисканен Център неотдавна излезе с аналогични причини, съсредоточени основно върху ролята на урбанизацията. Уилкинсон счита, че урбанизацията е развой на пространствена подредба, която разделя обществата освен съгласно икономическата обстановка, само че и съгласно културните полезности. На тази база се появяват процъфтяващи, мултикултурни области с висока компактност, където доминират социално-либералните полезности. Те изместват на назад във времето селските региони и дребните градчети, които стават все по-хомогенни в отношението си към обществения консерватизъм и враждебността към разнообразието. Нещо повече даже, този развой се самоиндуцира: икономическият триумф в огромните градове затвърждава градските полезности, до момента в който независимият избор „ да бъдеш бежанец в личната си страна ” в изоставащите региони още повече ускорява по-нататъшната поляризация. Както в Европа, по този начин и в Съединени американски щати, хомогенните, социално-консервативни региони са в основата на поддръжката на нативистките популисти.

Другата страна в този спор – икономистите – направи редица изследования, които свързват политическата поддръжка за популистите с икономическите разтърсвания. Едно от най-известните измежду тези проучвания е взаимен труд на икономисти от Масачузетския технологен институт, Университетът в Цюрих, Калифорнийския университет в Сан Диего и Университета в Лунд. То сподели, че гласовете, дадени за Тръпм на изборите през 2016 година по райони са тясно свързани с мащабите на неподходящи търговски разтърсвания, директно породени от китайския импорт. При равни условия, колкото по-голяма е загубата на работни места поради растящия импорт от Китай, толкоз по-голяма е била поддръжката за Тръмп, сочат данните от това изследване.

Други емпирични изследования дадоха аналогични резултати за Западна Европа. Беше изяснено, че по-широкото нахлуване на китайския импорт обуслява поддръжката за Брекзит във Англия и увеличението на извънредно десните националистически партии в Европа. По-строгите стопански ограничения и разширяващото се чувство за икономическа неустойчивост също са изиграли своята роля. А в Швеция, растежът на неустойчивост на пазара на труда се оказа емпирично обвързван с повишаването на крайнодесните шведски демократи.

Дали културните или икономическите причини са преобладаващи за повишаването на властническия популизъм в последна сметка не е толкоз значимо, счита проф. Родрик. Далеч по-важни са политическите поучения, които би трябвало да бъдат извлечени. И най-важната от тях е: икономическите ограничения за отбрана от неравноправие и неустановеност са от първостепенно значение.

По материали от задграничния печат