Разходите за труд в България растат с втория най-висок темп в ЕС
Разходите за труд в бранш обучение се увличават със 17.9% на годишна база през интервала януари - март.
© Цветелина Белутова Разходите за труд в България се усилват приблизително с 12.9% през първото тримесечие на 2019 година, демонстрират данни на Евростат. Само за частния бранш темпът на приръст е 12.3%. За информация, през интервала октомври - декември предходната година растежът на годишна база общо за цялата стопанска система беше двойно по-нисък. Така България се нарежда на второ място в Европейски Съюз след обичайния водач - Румъния, където е регистриран плюс от 16.3%. На трето и четвърто място попадат Словакия с 8.7% и Латвия с 8.5%.
В множеството от страните от района, в това число България, фактор са увеличените минимални работни заплати поради устрема за настигане на средноевропейските приходи, както и дефицитът на хора. Така темповете на приръст на разноските за труд в страните от Централна и Източна Европа не престават да са няколко пъти по-високи в съпоставяне със страните от еврозоната, където нарастването през първото тримесечие е 2.4%.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък " При сегашния недостиг на фрагменти на пазара на труда тази наклонност неизбежно ще продължи и най-вероятно ще се форсира ", съгласно Георги Ангелов от института " Отворено общество ".
Къде порастват най-бързо
С най-голямо нарастване са разноските за труд за учителите и педагогическият личен състав, чиито заплати не престават да се повишават по оповестения от ръководещите проект (да се удвоят до края на мандата на този кабинет). С бюджет 2019 година да вземем за пример бяха заделени над 300 млн. лева за нарастването на възнагражденията в този бранш. Така през първото тримесечие на тази година разноските за работещите в образованието се усилват приблизително със 17.9% на годишна база, като покачването идва както от по-високи заплати, по този начин и от други разходи за осигуровки и налози. Средният растеж в Европа е надалеч по-скромен - 2.9% в Европейски Съюз и 2.5% в еврозоната.
Разходите за личен състав в енергетиката пък са се повишили с ритъм, непосредствен до междинния за страната - 12.4%. Той обаче не идва толкоз от по-високи заплати (макар че и те нарастват), колкото от огромно нарастване на другите разходи за личен състав. Разходите, свързани с осигуровки и налози на работещите в енергетиката, се покачват с цели 24.4% през първото тримесечие по отношение на година по-рано.
Разноските на компаниите в строителния бранш пък са на последно място в класацията в България с " едвам " 8.4% нарастване на годишна база, като тук растежът идва и от заплати, и от други разходи.
Лидерът Румъния
Румъния продължава да е страната в Европейски Съюз с най-високи разноски за труд с годишно нарастване от 16.3% през първото тримесечие. Големият фактор там е държавното управление, което от години целеустремено усилва минималната работна заплата и възнагражденията на всички работещи в обществения бранш. Успоредно с това намали подоходния налог от 16% на 10% и трансферира всички заплащания за осигуровки напълно върху работещите.
Тази политика води и до най-високата инфлация в Европейски Съюз - 4.4% през май по Европейския показател на потребителските цени при приблизително 1.6% в Европейски Съюз по данни на Евростат.
© Цветелина Белутова Разходите за труд в България се усилват приблизително с 12.9% през първото тримесечие на 2019 година, демонстрират данни на Евростат. Само за частния бранш темпът на приръст е 12.3%. За информация, през интервала октомври - декември предходната година растежът на годишна база общо за цялата стопанска система беше двойно по-нисък. Така България се нарежда на второ място в Европейски Съюз след обичайния водач - Румъния, където е регистриран плюс от 16.3%. На трето и четвърто място попадат Словакия с 8.7% и Латвия с 8.5%.
В множеството от страните от района, в това число България, фактор са увеличените минимални работни заплати поради устрема за настигане на средноевропейските приходи, както и дефицитът на хора. Така темповете на приръст на разноските за труд в страните от Централна и Източна Европа не престават да са няколко пъти по-високи в съпоставяне със страните от еврозоната, където нарастването през първото тримесечие е 2.4%.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък " При сегашния недостиг на фрагменти на пазара на труда тази наклонност неизбежно ще продължи и най-вероятно ще се форсира ", съгласно Георги Ангелов от института " Отворено общество ".
Къде порастват най-бързо
С най-голямо нарастване са разноските за труд за учителите и педагогическият личен състав, чиито заплати не престават да се повишават по оповестения от ръководещите проект (да се удвоят до края на мандата на този кабинет). С бюджет 2019 година да вземем за пример бяха заделени над 300 млн. лева за нарастването на възнагражденията в този бранш. Така през първото тримесечие на тази година разноските за работещите в образованието се усилват приблизително със 17.9% на годишна база, като покачването идва както от по-високи заплати, по този начин и от други разходи за осигуровки и налози. Средният растеж в Европа е надалеч по-скромен - 2.9% в Европейски Съюз и 2.5% в еврозоната.
Разходите за личен състав в енергетиката пък са се повишили с ритъм, непосредствен до междинния за страната - 12.4%. Той обаче не идва толкоз от по-високи заплати (макар че и те нарастват), колкото от огромно нарастване на другите разходи за личен състав. Разходите, свързани с осигуровки и налози на работещите в енергетиката, се покачват с цели 24.4% през първото тримесечие по отношение на година по-рано.
Разноските на компаниите в строителния бранш пък са на последно място в класацията в България с " едвам " 8.4% нарастване на годишна база, като тук растежът идва и от заплати, и от други разходи.
Лидерът Румъния
Румъния продължава да е страната в Европейски Съюз с най-високи разноски за труд с годишно нарастване от 16.3% през първото тримесечие. Големият фактор там е държавното управление, което от години целеустремено усилва минималната работна заплата и възнагражденията на всички работещи в обществения бранш. Успоредно с това намали подоходния налог от 16% на 10% и трансферира всички заплащания за осигуровки напълно върху работещите.
Тази политика води и до най-високата инфлация в Европейски Съюз - 4.4% през май по Европейския показател на потребителските цени при приблизително 1.6% в Европейски Съюз по данни на Евростат.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ