Медицинските услуги ще поскъпнат
Разходите в бранша доближават 6,7 милиарда лева
В края на септември министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев направи две оферти за промени във финансирането му, които бяха съпроводени с разбор на положението на системата. В две поредни публикации ще прегледам преимуществата и минусите на актуалната система и възможните резултати от препоръчаните промени. За страдание, пожеланото от министерството предложение в сегашния си тип няма да реши проблемите, а ще оскъпи в допълнение медицинските услуги.
Ситуацията сега
През 2018 година разноските за опазване на здравето в държавния бюджет са планувани в размер 4,7 милиарда лева, което съставлява повишаване с 8,2% по отношение на миналата година. През интервала 2000-2017 година се записва бърз напредък на тези разноски. В началото на интервала те са 978 млн. лева и нарастват съвсем 4,5 пъти до 2017 година, когато доближават 4,36 милиарда лева Така средногодишният им ритъм на напредък е 9,2%, който надвишава този на номиналния БВП (БВП) от 7,9%. По този метод относителният дял на бюджетните разноски за опазване на здравето се покачва от 3,5% от Брутният вътрешен продукт през 2000 година до 4,3% от Брутният вътрешен продукт през 2017 година
Освен разноските от бюджета обаче от семействата се изразходват средства за медицински услуги и доплащане при болнично лекуване, както и за медикаменти. Липсват точни данни за размера на тези разноски, само че наклонността за повишаването им е трайна. Според проучване на Алфа Рисърч тези разноски са към 2 милиарда лева, а директните доплащания в България са към 30% от разноските за опазване на здравето. По този метод общият размер на разноските за опазване на здравето доближава 6,7 милиарда лева
Важна характерност на системата на опазването на здравето е така наречен взаимност. На базата на вноските от общо 8% от осигурителния приход (за сметка на обезпеченото лице и вероятно на работодателя му или от държавния бюджет) се образува общ фонд. Тъй като осигурителният приход е друг, за придобиването на едни и същи права, обезпечените лица заплащат разнообразни вноски. През 2018 година тези вноски варират сред 40,8 лева на месец (489,6 лева на година) и 208 лева на месец (2 496 лева на година). Тези суми се изискват от тях за приемането на идентични права. При никой различен вид осигуровки несъответствието сред принос и права не е толкоз ясно изразено. И при пенсионното обезпечаване, и при обезпечаването против безработица, и освен това за общо заболяване и майчинство размерът на пенсиите или компенсациите зависи от избрани формули съгласно направените преди този момент осигурителни вноски. При здравното обезпечаване такава връзка няма. Независимо дали човек заплаща почти 500 лева на година или съвсем 5 пъти повече той има едни и същи права. В подобен случай тласъците да се заплащат вноски при приход, друг от минималния застрахователен, са мощно лимитирани.
Макар че това не се показва като минус на системата в разбора на Министерство на здравеопазването, предлагането спомагателното наложително здравно обезпечаване да бъде с равни вноски (евентуално от 12 лева на месец) в независими сметки, в действителност е неявно самопризнание за съществуването на проблем. Например, спомагателното наложително пенсионно обезпечаване също е въз основата на независими сметки, само че вноските там съставляват още веднъж % от осигурителния приход. Средствата в сметките обаче се употребяват за погашение на втора пенсия и колкото повече са насъбрани, толкоз по-голям е размерът на тази пенсия.
Предимства на актуалната система
Първото преимущество, което се отбелязва в разбора на Министерството на здравеопазването, е съществуването на свръхкапацитет в болничната помощ, което се съчетава с високо равнище на специализация и огромен брой лекари. Според данните на Евростат през 2016 година в страната е имало 727 болнични кревати на 100 хиляди индивида население, с което България се подрежда само след Германия (806) и Австрия (742) по този индикатор в Европейския съюз. От тях 603 на 100 000 души са за интензивно лекуване, което е съвсем толкоз, колкото в Германия (606 кревати на 100 000 човека), която е водач по този индикатор в Европейски Съюз.
Друго преимущество е съществуването на добре подготвени и висококвалифицирани експерти. България е покрай Германия и съгласно броя на практикуващите лекари, който надлежно е 414 и 419 на 100 000 души, до момента в който пред двете страни са Австрия (513) и Литва (447). При практикуващите зъболекари България се подрежда на второ място след Лихтенщайн, надлежно със 112 и 127 на 100 хиляди души. Същевременно България е отпред съгласно броя на изписаните пациенти след лекуване на сърдечно-съдовата система (4 548 на 100 000 човека) при 4 193 в Литва, която е на второ място, и на дихателната система (2 985 на 100 000 души) при 2 358 в Румъния.
Достъпът до болнични услуги е релативно елементарен, като се обезпечават незабавна помощ и високоспециализирани действия.
Нараства потенциалът за превъзмогване на рискови фактори за пораждане на хронични незаразни болести. Осигурено е финансиране от Европейския съюз за интегрирани социално-здравни услуги.
Основни проблеми
На първо място би трябвало да бъдат сложени резултатите. Въпреки съществуването и потреблението на медицинския потенциал предстоящата дълготрайност на живота при дамите е 78,5 години при приблизително 83,6 години за Европейски Съюз, което значи, че България е на последно място в Европейски Съюз. При мъжете тези стойности са надлежно 71,3 години и 78,2 години в Европейски Съюз, като България се подрежда само пред Латвия (69,8) и Литва (69,5). България е на последно място и съгласно индикатора стандартизирана смъртност на 100 000 индивида с 1 660 при 1 036 приблизително за Европейски Съюз.
В разбора на Министерството на здравеопазването са посочени голям брой дефекти на системата. На първо място, отделените средства както обществени, по този начин и частни непрекъснато се покачват, само че това не води до възстановяване на резултатите или на удовлетвореността на пациентите. Освен това контролът върху изразходването на средствата е слаб, което е една от най-важните аргументи за увеличението на разноските във всички посоки – болнично лекуване, лекарствени средства, медицински произведения. Липсва дълготрайно обмисляне при разкриването на нови действия или разширението на обсега на съществуващите такива.
Координацията сред болнична и извънболнична помощ е слаба при ниска успеваемост на доболничната помощ. Разходите за интензивно лекуване и за медикаменти преобладават за сметка на дейностите по предварителна защита и профилактика. Особено значимо е, че не са налице медицински критерии и стандарти за следене на успеваемостта и качеството на лекуване на пациентите.
Медицинските експерти и ресурсите са неравномерно разпределени териториално. Системата за осъществяване на специализациите, за обмисляне на образованието и за продължаващото образование е неразбираема и непрозрачна. Фактически тя не се управлява от министерството на опазването на здравето. Освен това липсват критерии за сходство сред медицински стандарти, акредитация и разрешителни за активност на лечебните заведения.
Също по този начин се следи повтаряне на действия, финансирани от разнообразни източници и предопределени за лекуване на едни и същи болести. Това са Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Министерството на здравеопазването и доброволното обезпечаване. Договорите сред НЗОК или районните є поделения се подписват с лечебните заведения на база налични кревати, само че не се упражнява надзор за осъществяване на критериите и условията от страна на тези заведения.
В резултат от това системата се натоварва с функционалности и действия, които имат обществен, само че не и медицински темперамент. Все още не са построени интегрирана осведомителна система, система за статистическо и аналитично наблюдаване на резултатите и успеваемостта на разноските. Логичното следствие от всичко изброено е, че измежду популацията се следи незадоволеност от качеството на здравни услуги и от огромния нерегламентиран размер на доплащанията, а при медицинския личен състав – от нивото на трудовите хонорари.
Друг проблем е обвързван с остойностяването на медицинските услуги като цяло и в частност с по-адекватно образуване на възнагражденията на медицинските служащи. Тъй като липсва пазарен механизъм, който да разкрие действителните им цени, те са избрани административно. Това обаче може да значи огромни несъответствия сред обективните (пазарни) стойности и избраните все още и заради обстоятелството, че оценяването е осъществено преди повече от 15 години. При нереални цени и слаб или изчезнал надзор върху успеваемостта на разноските общата оценка на нужните средства за издръжката на системата е невъзможна.
Политиката по медикаментите също има съществени дефекти, като дава опция за източване на средства от НЗОК. Средствата за медикаменти са близки по мярка до тези за болнична помощ, което не е типично за по-добре развитите системи.
Друг значителен проблем е огромният брой здравно неосигурени лица. Понастоящем те са почти 720 хиляди индивида. Тези данни са мощно повлияни от броя на българските жители, които обитават непрекъснато в чужбина. Тоест те не са постоянни ползватели на медицински услуги в страната. Когато им се постанова, те изплащат минималния брой нужни вноски за възобновяване на правата си. Разбира се, значително хора, които работят в неофициалната стопанска система или нямат никакви приходи, въобще не заплащат вноски и нямат здравноосигурителни права.
Всички посочени дефекти несъмнено демонстрират нуждата от промяна в опазването на здравето.
В края на септември министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев направи две оферти за промени във финансирането му, които бяха съпроводени с разбор на положението на системата. В две поредни публикации ще прегледам преимуществата и минусите на актуалната система и възможните резултати от препоръчаните промени. За страдание, пожеланото от министерството предложение в сегашния си тип няма да реши проблемите, а ще оскъпи в допълнение медицинските услуги.
Ситуацията сега
През 2018 година разноските за опазване на здравето в държавния бюджет са планувани в размер 4,7 милиарда лева, което съставлява повишаване с 8,2% по отношение на миналата година. През интервала 2000-2017 година се записва бърз напредък на тези разноски. В началото на интервала те са 978 млн. лева и нарастват съвсем 4,5 пъти до 2017 година, когато доближават 4,36 милиарда лева Така средногодишният им ритъм на напредък е 9,2%, който надвишава този на номиналния БВП (БВП) от 7,9%. По този метод относителният дял на бюджетните разноски за опазване на здравето се покачва от 3,5% от Брутният вътрешен продукт през 2000 година до 4,3% от Брутният вътрешен продукт през 2017 година Освен разноските от бюджета обаче от семействата се изразходват средства за медицински услуги и доплащане при болнично лекуване, както и за медикаменти. Липсват точни данни за размера на тези разноски, само че наклонността за повишаването им е трайна. Според проучване на Алфа Рисърч тези разноски са към 2 милиарда лева, а директните доплащания в България са към 30% от разноските за опазване на здравето. По този метод общият размер на разноските за опазване на здравето доближава 6,7 милиарда лева
Важна характерност на системата на опазването на здравето е така наречен взаимност. На базата на вноските от общо 8% от осигурителния приход (за сметка на обезпеченото лице и вероятно на работодателя му или от държавния бюджет) се образува общ фонд. Тъй като осигурителният приход е друг, за придобиването на едни и същи права, обезпечените лица заплащат разнообразни вноски. През 2018 година тези вноски варират сред 40,8 лева на месец (489,6 лева на година) и 208 лева на месец (2 496 лева на година). Тези суми се изискват от тях за приемането на идентични права. При никой различен вид осигуровки несъответствието сред принос и права не е толкоз ясно изразено. И при пенсионното обезпечаване, и при обезпечаването против безработица, и освен това за общо заболяване и майчинство размерът на пенсиите или компенсациите зависи от избрани формули съгласно направените преди този момент осигурителни вноски. При здравното обезпечаване такава връзка няма. Независимо дали човек заплаща почти 500 лева на година или съвсем 5 пъти повече той има едни и същи права. В подобен случай тласъците да се заплащат вноски при приход, друг от минималния застрахователен, са мощно лимитирани.
Макар че това не се показва като минус на системата в разбора на Министерство на здравеопазването, предлагането спомагателното наложително здравно обезпечаване да бъде с равни вноски (евентуално от 12 лева на месец) в независими сметки, в действителност е неявно самопризнание за съществуването на проблем. Например, спомагателното наложително пенсионно обезпечаване също е въз основата на независими сметки, само че вноските там съставляват още веднъж % от осигурителния приход. Средствата в сметките обаче се употребяват за погашение на втора пенсия и колкото повече са насъбрани, толкоз по-голям е размерът на тази пенсия.
Предимства на актуалната система
Първото преимущество, което се отбелязва в разбора на Министерството на здравеопазването, е съществуването на свръхкапацитет в болничната помощ, което се съчетава с високо равнище на специализация и огромен брой лекари. Според данните на Евростат през 2016 година в страната е имало 727 болнични кревати на 100 хиляди индивида население, с което България се подрежда само след Германия (806) и Австрия (742) по този индикатор в Европейския съюз. От тях 603 на 100 000 души са за интензивно лекуване, което е съвсем толкоз, колкото в Германия (606 кревати на 100 000 човека), която е водач по този индикатор в Европейски Съюз.
Друго преимущество е съществуването на добре подготвени и висококвалифицирани експерти. България е покрай Германия и съгласно броя на практикуващите лекари, който надлежно е 414 и 419 на 100 000 души, до момента в който пред двете страни са Австрия (513) и Литва (447). При практикуващите зъболекари България се подрежда на второ място след Лихтенщайн, надлежно със 112 и 127 на 100 хиляди души. Същевременно България е отпред съгласно броя на изписаните пациенти след лекуване на сърдечно-съдовата система (4 548 на 100 000 човека) при 4 193 в Литва, която е на второ място, и на дихателната система (2 985 на 100 000 души) при 2 358 в Румъния.
Достъпът до болнични услуги е релативно елементарен, като се обезпечават незабавна помощ и високоспециализирани действия.
Нараства потенциалът за превъзмогване на рискови фактори за пораждане на хронични незаразни болести. Осигурено е финансиране от Европейския съюз за интегрирани социално-здравни услуги.
Основни проблеми
На първо място би трябвало да бъдат сложени резултатите. Въпреки съществуването и потреблението на медицинския потенциал предстоящата дълготрайност на живота при дамите е 78,5 години при приблизително 83,6 години за Европейски Съюз, което значи, че България е на последно място в Европейски Съюз. При мъжете тези стойности са надлежно 71,3 години и 78,2 години в Европейски Съюз, като България се подрежда само пред Латвия (69,8) и Литва (69,5). България е на последно място и съгласно индикатора стандартизирана смъртност на 100 000 индивида с 1 660 при 1 036 приблизително за Европейски Съюз.
В разбора на Министерството на здравеопазването са посочени голям брой дефекти на системата. На първо място, отделените средства както обществени, по този начин и частни непрекъснато се покачват, само че това не води до възстановяване на резултатите или на удовлетвореността на пациентите. Освен това контролът върху изразходването на средствата е слаб, което е една от най-важните аргументи за увеличението на разноските във всички посоки – болнично лекуване, лекарствени средства, медицински произведения. Липсва дълготрайно обмисляне при разкриването на нови действия или разширението на обсега на съществуващите такива.
Координацията сред болнична и извънболнична помощ е слаба при ниска успеваемост на доболничната помощ. Разходите за интензивно лекуване и за медикаменти преобладават за сметка на дейностите по предварителна защита и профилактика. Особено значимо е, че не са налице медицински критерии и стандарти за следене на успеваемостта и качеството на лекуване на пациентите.
Медицинските експерти и ресурсите са неравномерно разпределени териториално. Системата за осъществяване на специализациите, за обмисляне на образованието и за продължаващото образование е неразбираема и непрозрачна. Фактически тя не се управлява от министерството на опазването на здравето. Освен това липсват критерии за сходство сред медицински стандарти, акредитация и разрешителни за активност на лечебните заведения.
Също по този начин се следи повтаряне на действия, финансирани от разнообразни източници и предопределени за лекуване на едни и същи болести. Това са Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Министерството на здравеопазването и доброволното обезпечаване. Договорите сред НЗОК или районните є поделения се подписват с лечебните заведения на база налични кревати, само че не се упражнява надзор за осъществяване на критериите и условията от страна на тези заведения.
В резултат от това системата се натоварва с функционалности и действия, които имат обществен, само че не и медицински темперамент. Все още не са построени интегрирана осведомителна система, система за статистическо и аналитично наблюдаване на резултатите и успеваемостта на разноските. Логичното следствие от всичко изброено е, че измежду популацията се следи незадоволеност от качеството на здравни услуги и от огромния нерегламентиран размер на доплащанията, а при медицинския личен състав – от нивото на трудовите хонорари.
Друг проблем е обвързван с остойностяването на медицинските услуги като цяло и в частност с по-адекватно образуване на възнагражденията на медицинските служащи. Тъй като липсва пазарен механизъм, който да разкрие действителните им цени, те са избрани административно. Това обаче може да значи огромни несъответствия сред обективните (пазарни) стойности и избраните все още и заради обстоятелството, че оценяването е осъществено преди повече от 15 години. При нереални цени и слаб или изчезнал надзор върху успеваемостта на разноските общата оценка на нужните средства за издръжката на системата е невъзможна.
Политиката по медикаментите също има съществени дефекти, като дава опция за източване на средства от НЗОК. Средствата за медикаменти са близки по мярка до тези за болнична помощ, което не е типично за по-добре развитите системи.
Друг значителен проблем е огромният брой здравно неосигурени лица. Понастоящем те са почти 720 хиляди индивида. Тези данни са мощно повлияни от броя на българските жители, които обитават непрекъснато в чужбина. Тоест те не са постоянни ползватели на медицински услуги в страната. Когато им се постанова, те изплащат минималния брой нужни вноски за възобновяване на правата си. Разбира се, значително хора, които работят в неофициалната стопанска система или нямат никакви приходи, въобще не заплащат вноски и нямат здравноосигурителни права.
Всички посочени дефекти несъмнено демонстрират нуждата от промяна в опазването на здравето.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ