За година инфлацията доближи цените в България до средноевропейските
Разходите на българските семейства са нарастнали фрапантно. За една година сумата за прехрана на 3-членно семейство се е нараснала с 366 лева и нужният чист месечен приход доближава 2432 лева Вече са нужни 203 лв. повече по отношение на 2021 година за издръжката да едночленно домакинство. Човек би трябвало да създава най-малко 1351 лева за разноски като храна, жилище, обучение, опазване на здравето, облекло, превоз, развлечения и отмора.
Това сочи разбор на потребителските цени и Заплатата за прехрана за четвъртото тримесечие на 2022 година, показан от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ. Данните демонстрират, че поради задълбочаващата се инфлация, и то при артикули от първа нужда, приходите на работещите във всички браншове в страната изостават, само че най-фрапиращо е изоставането в растежа на минималната работна заплата, която от 1 януари стана 780 лева Това обрича стотици фамилиите на беднотия и ограничения, заключават специалистите от КНСБ.
" Твърдението, че у нас заплатите са ниски, тъй като и цените са по-евтини, не е правилно, тъй като хората, които работят на минимална работна заплата, използват таман базовите хранителни артикули, а при тях растежът в цените е и най-осезаем " – споделя Любослав Костов, шеф на Института към КНСБ.
" Например яйцата тук са поскъпнали приблизително с 65%, при 30% в Европейски Съюз. Сирената са повишили цената си с 38%, а междинното нарастване в Европейски Съюз е 26%, т.е. всички съществени артикули в България са поскъпнали приблизително с близо 2 пъти повече по отношение на регистрираното в Европейски Съюз. Нашият тренд на повишаване е най-голям, което допуска задълбочаване на наклонността на повишаване на неравенствата. "
По думите на специалиста, в България цените на най-необходимите артикули за прехрана са доста близки, съвсем изравнени, до тези в Германия и Хърватия, а приходите тук са в пъти по-ниски, като в някои сектори са ужасяващо ниски. Изследването на КНСБ върху действителната покупателната дарба у нас демонстрира, че в България във всички браншове има обедняване, само че в публичния бранш загубата на покупателна дарба е най-голяма.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров вижда като главен минус неприемането на постоянен държавен бюджет за 2023 година " Даваме си сметка за политическата действителност сега в страната, само че час по-скоро би трябвало да се създаде и одобри нов държавен бюджет след изборите и да се работи за повишение на приходите " – сподели Пламен Димитров пред Радио България:
" Около 40% от инфлационния растеж у нас идва от две направления, едната е спекулативно повишаване на цените на артикули и услуги, които не получават надзор от нашите регулаторни органи. За никого не е оригиналност, че регулацията на нашия пазар е доста слаба. Време е двата държавни регулатора мощно да влязат на пазара, с цел да пресекат тази далавера. Втората причина за високия растеж в цените е в опита на всички български производители, изключително на хранителни артикули, да вкарат в пазарната цена оптималната част от ценовите равнища на енергоносителите и всички други увеличени разноски за производител. Към всичко това се добави и спекулата, т. е. потребителят на 100% компенсира цената на производителя по отношение на другите фактори, плюс спекулацията и таман това обуславя този растеж от 26 и повече % при питателните артикули, което е невиждано. Няма друго сходно нарастване на цените в страна членка и то при приходи, които са в пъти по-ниски от междинните за Европейски Съюз. Парадоксът е, че цените ни са идентични или близки с европейските, а приходите ни са 4-5 пъти по-ниски. Няма друго решение – би трябвало промяна на приходите. Инфлацията и чувството за обедняване измежду българските работещи е доста очевидно сега. Сега хората са нетърпеливи и се чакат всеобщи протестни дейности ", уточни президентът на КНСБ, един от двата огромни синдиката в страната.
Това сочи разбор на потребителските цени и Заплатата за прехрана за четвъртото тримесечие на 2022 година, показан от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ. Данните демонстрират, че поради задълбочаващата се инфлация, и то при артикули от първа нужда, приходите на работещите във всички браншове в страната изостават, само че най-фрапиращо е изоставането в растежа на минималната работна заплата, която от 1 януари стана 780 лева Това обрича стотици фамилиите на беднотия и ограничения, заключават специалистите от КНСБ.
" Твърдението, че у нас заплатите са ниски, тъй като и цените са по-евтини, не е правилно, тъй като хората, които работят на минимална работна заплата, използват таман базовите хранителни артикули, а при тях растежът в цените е и най-осезаем " – споделя Любослав Костов, шеф на Института към КНСБ.
" Например яйцата тук са поскъпнали приблизително с 65%, при 30% в Европейски Съюз. Сирената са повишили цената си с 38%, а междинното нарастване в Европейски Съюз е 26%, т.е. всички съществени артикули в България са поскъпнали приблизително с близо 2 пъти повече по отношение на регистрираното в Европейски Съюз. Нашият тренд на повишаване е най-голям, което допуска задълбочаване на наклонността на повишаване на неравенствата. "
По думите на специалиста, в България цените на най-необходимите артикули за прехрана са доста близки, съвсем изравнени, до тези в Германия и Хърватия, а приходите тук са в пъти по-ниски, като в някои сектори са ужасяващо ниски. Изследването на КНСБ върху действителната покупателната дарба у нас демонстрира, че в България във всички браншове има обедняване, само че в публичния бранш загубата на покупателна дарба е най-голяма.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров вижда като главен минус неприемането на постоянен държавен бюджет за 2023 година " Даваме си сметка за политическата действителност сега в страната, само че час по-скоро би трябвало да се създаде и одобри нов държавен бюджет след изборите и да се работи за повишение на приходите " – сподели Пламен Димитров пред Радио България:
" Около 40% от инфлационния растеж у нас идва от две направления, едната е спекулативно повишаване на цените на артикули и услуги, които не получават надзор от нашите регулаторни органи. За никого не е оригиналност, че регулацията на нашия пазар е доста слаба. Време е двата държавни регулатора мощно да влязат на пазара, с цел да пресекат тази далавера. Втората причина за високия растеж в цените е в опита на всички български производители, изключително на хранителни артикули, да вкарат в пазарната цена оптималната част от ценовите равнища на енергоносителите и всички други увеличени разноски за производител. Към всичко това се добави и спекулата, т. е. потребителят на 100% компенсира цената на производителя по отношение на другите фактори, плюс спекулацията и таман това обуславя този растеж от 26 и повече % при питателните артикули, което е невиждано. Няма друго сходно нарастване на цените в страна членка и то при приходи, които са в пъти по-ниски от междинните за Европейски Съюз. Парадоксът е, че цените ни са идентични или близки с европейските, а приходите ни са 4-5 пъти по-ниски. Няма друго решение – би трябвало промяна на приходите. Инфлацията и чувството за обедняване измежду българските работещи е доста очевидно сега. Сега хората са нетърпеливи и се чакат всеобщи протестни дейности ", уточни президентът на КНСБ, един от двата огромни синдиката в страната.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ