Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално,

Разговорът за децата в България постоянно е обагрен мощно прочувствено, политически, обществено, правно. В България няма утвърдена Стратегия за децата към този момент 3 години. Няма и спокоен и балансиран диалог за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развиването на децата на България. Детската беднотия, детската смъртност, ранното отпадане от учебно заведение са единствено част от проблемите. Инициативата „ Парламентарна група на децата “ е опит за диалог по тематиката за децата, част от която са диалозите с известни персони. Своите мисли по тематиката споделя музикантът Стефан Вълдобрев.

- Кое е най-важното и първото, което би трябвало да създадат бъдещите ръководещи за децата в България?

- Особено значимо е бъдещите ръководещи да им покажат с персонален образец, че в България политиците са честни и интелигентни хора. Само това. Нищо друго. Ако имат религия в държавността и страната си, останалото децата ще си го реализиран сами, в случай че никой не им пречи. Те знаят по какъв начин да реализират фантазиите си.

- Политиците, под натиска на избрани групи от обществото, непрестанно отхвърлят законопроекти и европейски документи, които подсигуряват отбраната на децата от принуждение. Решен ли е този проблем в България?

- Не запознат съм законопроекти и европейски документи. Мисля, че е неизбежно казусът с насилието над деца да бъде решен със промяната на поколенията политици и родители.

- В коя сфера са най-сериозните проблеми на децата и фамилиите у нас? Какви са вероятните решения на тези проблеми?

- Мисля, че са от естетически темперамент – кое е красиво и кое е грозно, кое е мотив за горделивост и кое е мотив за позор, кое е същинско геройство и кое е показно геройство. Тези проблеми се вземат решение в фамилията и на никое място другаде.

- Променихме ли се като общество в отношението си към децата през последните години съгласно теб?

- Забелязвам, че нашето потомство поддържа връзка доста по-открито и другарски с децата си. Ние, да вземем за пример, нямахме такава връзка с родителите си. Имаше повече табута и срам. Трябва да минат години, с цел да разберем кой е по-добрият вид.

- В каква България би желал да порастват и живеят твоите деца?

- В интелигентна и гледаща към бъдещето страна, а не непрекъснато обърната към предишното.

- Възможно ли е политическите партии у нас да се обединят по тематиките, свързани с децата?

- Надявам се да е допустимо да се обедният за едно същински положително бъдеще на децата.

*Интервюто със Стефан Вълдобрев e взето във връзка акцията на Национална мрежа за децата „ Парламентарна група за децата “.