Лиз Райт, певица: Промяната в мисленето става с революции, но и с разказването на истории
Разговорът ни по " Скайп " стартира като всеки различен. Само, че без картина, а единствено със тон. Гласът й е първото нещо, което незабавно прави усещане. Мек, бездънен, кадифен, компактен, мил... От тези, които остават да вибрират дълго след последната разменена имитация. Веднага разбирам за какво в " Ню Йорк таймс " го разказват като " равен, мрачен алт, притежаващ качества, които може да бъдат асоциирани с отлежал в бъчви бърбън или гладка мека като масло кожа ".
Лиз Райт от дълго време се е наложила като един от най-впечатляващите и известни джаз и госпъл гласове на своето потомство. Има пет независими албума зад тила си - от дебютния Verve през 2003 година до последния Grace през 2017 година - всеки от тях се приема възторжено от рецензията и постоянно намира място в секцията с музикални ревюта на " Ню Йорк таймс ".
Цялата тази хубост, която носи музиката й, публиката в Пловдив ще може да види и чуе на 16 юли, когато тя ще показа плана Jazz Symphony и ще излезе на сцената на Античния спектакъл дружно с оркестъра на Опера Пловдив.
Разговаряме за тематиките, които я вълнуват и въодушевяват в последно време, на какво те учи опита да пееш в хцърковен хор, да си дъщерята на пастора и музикален началник на локалната черква в малко градче в щата Джорджия, по какъв начин човек оставя диря в джаза, може ли изкуството да прекатурва мисленето на хора и по какъв начин и на какво се надява да попадне по време на престоя си в Пловдив.
Къде ви откриваме сега?
- В Бруклин, на път да се срещне с другари, с цел да пишем дружно музика. Понякога излизам от града с тази цел, тъй като би трябвало да се откъсна от растенията и животните, за които се грижа, тъй като непрекъснато ме разсейват. Този път ще отседна в хотел в Бруклин, имам среща с другари, с които считам да пиша малко по-късно тази седмица. Просто отивам някъде, където в действителност мога да се концентрирам. На места, които познавам и където имам опция да чувам разнообразни неща, да проуча и да помълча.
© Jesse Kitt
Какви тематиките ви вълнуват и въодушевяват сега?
- Преди две години с колегата ми отворихме кафене. Предлагахме стаж на гимназисти, които желаят да се научат да готвят. Те станаха част от живота ми. Имам ежедневна сутришна рутина, сервирайки кафе на съседите си. Това ме кара да се усещам в действителност добре. Зарежда ме с сила. Така, когато съм на път, знам, че съм обвързвана с живот, в който мога да върна назад тази сила.
Това беше доста прелестно прекарване за мен. Беше си и огромно премеждие. Притеснявах се, до момента в който се науча по какъв начин да давам нещо с ръцете си, без никакво пеене. Без хората да знаят коя съм и да се пробвам да бъда в действителност доста добра в нещо с друг глас. Беше същинско предизвикателство, само че ми достави наслаждение да върша всичко с доста обич, както и да схвана какъв тип обич ме изпълва и ме прави способна. Това сега ме въодушевява в живота ми. А и по принцип, даже преди да направя последния си запис, постоянно се пробвам да схвана къде е мястото ми в музиката, къде се усещам комфортно и способна да поема риск. Търся чувството за сигурност и за обич.
Това да правиш нещата с обич евентуално има връзка с вашето израстване като щерка на свещеник в локалната черква на дребен град в щата Джорджия. Били сте част и от ръководения от него църковен хор. Какви уроци научава човек - персонални, а и професионални - от подобен опит?
- В църквата научих по какъв начин да давам душата си и в това време да споделям това с други хора. Често в изкуството избираш или едното, или другото. В църквата обаче би трябвало да откриеш метод да го правиш по едно и също време. Как да се молиш посредством музиката и да бъдеш откровено допрян от нея и в това време да споделяш това в едно общо пространство. И двете старания би трябвало да са откровени и в действителност да са едно и също изпитание.
Църквата е велика среда, най-малко църквата, в която аз израстнах. От нея се научих да вярвам в себе си, че в случай че съм съумяла да докосна личната си душа, допирам и тези на хората. Упражняваш се по какъв начин да имаш превъзходство над самия себе си и по какъв начин да надскачаш терзанието, да си оттатък съзнанието за себе си или желанието да си съвършен. Нещо като да пуснеш сърцето си да се разбие и да го оставиш отворено.
© Jesse Kitt
Имате ли от време на време чувството, че по време на концертите си успявате да придвижите хората от публиката в редом пространство, сходно на тази черква от детството ви?
- Възможно е. Чувала съм, че от време на време се получава. Знам сигурно, че понякога се случва с мен. Работата с музикантите в действителност ме вълнува. За мен те са актьори като персони. Винаги ми е забавно какво имат да ми кажат за моята музика. Обичам да слушам по какъв начин си поддържат връзка. Обичам да знам за живота им.
Много постоянно в действителност се пробвам да се управлявам, тъй като от време на време се разчувствам ии вълнувам прекалено много. Но не мога просто да се разплача. Това не е развлечение. Това е същинска фамилиарност. Като същински зов към вселената за това кои сме и къде се намираме. Мисля, че тази плътност от откровеност е доста красива. Предполагам, че има и развлекателен детайл, само че не това е задачата. Различно е.
Мисля си, че някои аспекти на религиозното прекарване си остават. Но аз съм и доста земен, доста елементарен човек. Опитвам се да се вглеждам в природата, когато се пробвам да се оправя с духовни или прочувствени въпроси. И въпреки всичко считам, че въздействието на църквата постоянно ще бъде някъде там и хората ще я усещат без даже да я загатвам.
Започнали сте с госпъл музика. Тя се харесва на хората на всички места по света, без значение дали схващат текста, думите. Каква е тази специфична нейна съставна част, която съумява да допре толкоз доста хора?
Това е същата причина, заради която обичат блуса. Тези два типа музика са надълбоко свързани един с различен. Това е методът, по който звучи индивидът и неговите усеща. Дори отвън подтекста или връзката с религията. За мен това е отражение на персоналното ми завещание, културния ми опит и израстване. Аз не преставам да се усещам прочувствено и духовно завършена от тези песни и искреността на това оформяне допира хората.
Госпълът е хубав. Такъв е и блусът. И двата типа музика имат онази хубост, при която не са ти нужни доста думи. Правят се доста повторения на няколко изречения за да изразиш дълбочината на това, което продължаваш да казваш. В същото време се сливаш, потапяш се в него. Както, когато забъркваш нещо в кухнята, то стартира да се смесва, да се разтваря. Ние се разтваряме в блуса, в госпъла. Това е човешко прекарване. Независимо дали е ново, мисля, че е налично за всекиго. Ако му се наслаждаваш, светът откликва на това.
© Jesse Kitt
С времето вършиме огромен скок в кариерата си от началото й до момента. Ако би трябвало да погледнете на този скок в профил, коя е най-голямата смяна, която откривате в себе си?
Мисля, че напълно умишлено съм по-малко проведена по отношение на концепциите си какво е духовното, какво е същинско, какво е красиво, какво е любовта. Всичко тези връзки за мен са по-скоро природа. Не са в безпорядък, а са случайни. Зависят от момента и се дефинират от моите прекарвания.
Не си падам толкоз по доктрини и идеали, а по-скоро се пробвам да различавам кое е духовно, кое е положително, което е истина. Това ме направи доста по-състрадателен човек, доста по-смела и смирена. Вероятно това ми оказа помощ да пея пред всеки.
Не се и пробвам да нямам фокус, а по-скоро бих желала да пребивавам на място под всички тези разделения и категории. Иска ми се да пея оттова. Иска ми се те да са в музиката ми. Иска ми се прочувствено да доближавам до там с всяка една аудитория. Вълнува ме тази неприкритост. Не знам къде ще ме води, само че постоянно съм била признателна за опцията да съм открита и малко по-малко проведена, по-малко да държа надзор над нещата и повече да участвам.
Умишлено ли се пробвате да се променяте, да експериментирате, да пеете за разнообразни неща или това е нещо, което се случва естествено?
Дарба е да умееш да изненадваш хората. Една от аргументите да мога да сюрпризирам хората е, че от чернокожа южнячка като мен и от моя глас като инструмент хората чакат избрани неща, само че не чакат други. Онова, което аз върша, е, че поемам риска да бъда себе си и употребявам целия потенциал на гласа си. Не представям единствено това, което се чака от мен, само че и от това, което мисля и усещам. Хората от време на време не могат да го усетят, тъй като то се смесва в цялото.
Смятам, че съм благословена съм бъда себе си. Да мога да употребявам гласа си. Изкуството е единственото място в развлекателния бизнес, където можем да разкрием цялостната си човешка същина и да бъдем признати като интелектуалци, като майстори, мислители, като основатели и хора с въздействие. Красиво е, тъй като хората се вълнуват да схванат какво вършат и какво си предизвикват, какво мисли другия. От друга страна към този момент не ги интересува чак толкоз, колкото преди.
Не знам по какъв начин другояче да отговоря, като се изключи че съм щастлива, че мога на открито да пребивавам по метода, по който пребивавам от вътрешната страна.
Много хора вършат джаз в днешно време. Има ги класиките, само че ги има и настоящите смесвания на всевъзможни стилове, техники, интервали, нови версии на стандартите. Смятате ли, че има някакво напрежение в опита непрекъснато да се основава нещо ново и друго в джаза?
Мисля, че има известно напрежение, тъй като в него има повратни точки и икони, които показват по какъв начин би трябвало да звучи той. Има известни интервали и персони, които са определящи за даден миг от времето и за мястото, на което се намират.
Джазът е толкоз философия, колкото е и род в музиката. Това включва да си доста открит и да приказваш за това кой си. Затова се изисква доста храброст, с цел да промениш това звучене. Иска се храброст и свястно да надградиш това, което към този момент е основано.
Смятам обаче, че е ужасно да се учат традициите. Точно, както слушайки родителите си, се научаваме да приказваме. Важна част от джаза е и да използваш езика, на който умееш да се изразяваш.
Гордея със съвременниците си и това, което вършат, с цел да участват в тази музика, както и че я поддържат жива. Ако повтаряме единствено джаз звученето от 30-те, 40-те, 50-те или 60-те, то той ще почине. Като да носиш облеклата на труп. Затова доста се вълнувам по какъв начин хората към мен в действителност съумяват да трансфорат джаза в част от съвременността.
© Jesse Kitt
Опитвате ли се да вкарвате политиката по лиричен метод в музиката си?
По принцип се пробвам да заобикалям политиката, защото хората се обръщат към музиката, очаквайки нещо по-дълбоко от политика. А музиката е по-сложен език. Tя има по-силна сила, в сравнение с има говоренето за политика. Това е зона, в която доста тежки неща могат олекнат. Като да сложиш бик във водата, който не можеш да вигнеш, когато е отвън водата.
Изкуството и музиката са опция да погледнем, да приказваме и да усетим неща, които може да са доста по-трудни, погледнати извън.
Но при мен хората идват, тъй като ми се доверяват, че няма да им основа проблеми и няма да им причиня болежка. Уважавам това доверие. Не съм там, с цел да трансформира това, в което имат вяра. Това е тяхна отговорност. Аз съм там, с цел да им покажа пълнотата на живота в 90 минути. Онова, което те ще сторят с това, е техен избор, тяхна отговорност. Винаги желая да почитам хората по този метод.
Много създатели, артисти и реализатори, даже цели компании анулираха свои събития в Джорджия в символ на митинг против измененията в законодателството във връзка с абортите. Смятате ли, че това е верният метод да се бориш? Чрез изкуство.
Бих споделила, да, само че бих споделила и че хубостта на изкуството е освен в предизвикването на процеси, само че и в разказването на истории. Истината е, че не можеш да накараш хората да трансформират позицията си, до момента в който ти самият не можеш да изразиш своята лична позиция и до момента в който не пробудиш в тях познато възприятие. За да промениш фактически мнението на хората, е в действителност значимо да ги прекараш през история, която им разрешава да се припознаят.
В противоположен случай хората и от двете страни ще приказват на всеослушание, без да създадат опит да се схванат взаимно.
Затова мисля, че е красиво сериозното мислене. Когато обаче то се записва и споделя, би трябвало да е в действителност откровено.
Разбира се, оценявам революционерите, оценявам хората, които стачкуват. Безкрайно съм признателна на тези, които са пожертвали нещо, с цел да имам аз през днешния ден избрани свободи. Но също по този начин съм признателна и на хората, намерили способи да опишат историята си, пробуждайки по този метод любознание и състрадание в другите. И двата метода на влияние са доста ефикасни. Аз по-скоро се пробвам да върша второто.
Какво очаквате от визитата си в България? Знаете ли нещо за локалната музика да вземем за пример?
Аз съм доста надълбоко прочувствено обвързвана с хоровата музика. Когато преди излизах с един пианист, той ми пусна запис на български юношески хор. Беше нещо като симфония. Не бях чувала по този начин музика през живота си. Следвала съм хорово пеене и съм изучавала много неща, само че към момента не съм чувала нищо сходно на това.
Това, че в България има такива обичаи в хоровото пеене ме карат да се вълнувам още повече, тъй като демонстрират, че публиката там има друг метод, по който слуша музиката.
Със сигурност ще се опитам да чуя локална музика и несъмнено, несъмнено желая да схвана повече за храната, тъй като с изключение на певица, съм и буен готвач.
Лиз Райт от дълго време се е наложила като един от най-впечатляващите и известни джаз и госпъл гласове на своето потомство. Има пет независими албума зад тила си - от дебютния Verve през 2003 година до последния Grace през 2017 година - всеки от тях се приема възторжено от рецензията и постоянно намира място в секцията с музикални ревюта на " Ню Йорк таймс ".
Цялата тази хубост, която носи музиката й, публиката в Пловдив ще може да види и чуе на 16 юли, когато тя ще показа плана Jazz Symphony и ще излезе на сцената на Античния спектакъл дружно с оркестъра на Опера Пловдив.
Разговаряме за тематиките, които я вълнуват и въодушевяват в последно време, на какво те учи опита да пееш в хцърковен хор, да си дъщерята на пастора и музикален началник на локалната черква в малко градче в щата Джорджия, по какъв начин човек оставя диря в джаза, може ли изкуството да прекатурва мисленето на хора и по какъв начин и на какво се надява да попадне по време на престоя си в Пловдив.
Къде ви откриваме сега?
- В Бруклин, на път да се срещне с другари, с цел да пишем дружно музика. Понякога излизам от града с тази цел, тъй като би трябвало да се откъсна от растенията и животните, за които се грижа, тъй като непрекъснато ме разсейват. Този път ще отседна в хотел в Бруклин, имам среща с другари, с които считам да пиша малко по-късно тази седмица. Просто отивам някъде, където в действителност мога да се концентрирам. На места, които познавам и където имам опция да чувам разнообразни неща, да проуча и да помълча.
© Jesse Kitt
Какви тематиките ви вълнуват и въодушевяват сега?
- Преди две години с колегата ми отворихме кафене. Предлагахме стаж на гимназисти, които желаят да се научат да готвят. Те станаха част от живота ми. Имам ежедневна сутришна рутина, сервирайки кафе на съседите си. Това ме кара да се усещам в действителност добре. Зарежда ме с сила. Така, когато съм на път, знам, че съм обвързвана с живот, в който мога да върна назад тази сила.
Това беше доста прелестно прекарване за мен. Беше си и огромно премеждие. Притеснявах се, до момента в който се науча по какъв начин да давам нещо с ръцете си, без никакво пеене. Без хората да знаят коя съм и да се пробвам да бъда в действителност доста добра в нещо с друг глас. Беше същинско предизвикателство, само че ми достави наслаждение да върша всичко с доста обич, както и да схвана какъв тип обич ме изпълва и ме прави способна. Това сега ме въодушевява в живота ми. А и по принцип, даже преди да направя последния си запис, постоянно се пробвам да схвана къде е мястото ми в музиката, къде се усещам комфортно и способна да поема риск. Търся чувството за сигурност и за обич.
Това да правиш нещата с обич евентуално има връзка с вашето израстване като щерка на свещеник в локалната черква на дребен град в щата Джорджия. Били сте част и от ръководения от него църковен хор. Какви уроци научава човек - персонални, а и професионални - от подобен опит?
- В църквата научих по какъв начин да давам душата си и в това време да споделям това с други хора. Често в изкуството избираш или едното, или другото. В църквата обаче би трябвало да откриеш метод да го правиш по едно и също време. Как да се молиш посредством музиката и да бъдеш откровено допрян от нея и в това време да споделяш това в едно общо пространство. И двете старания би трябвало да са откровени и в действителност да са едно и също изпитание.
Църквата е велика среда, най-малко църквата, в която аз израстнах. От нея се научих да вярвам в себе си, че в случай че съм съумяла да докосна личната си душа, допирам и тези на хората. Упражняваш се по какъв начин да имаш превъзходство над самия себе си и по какъв начин да надскачаш терзанието, да си оттатък съзнанието за себе си или желанието да си съвършен. Нещо като да пуснеш сърцето си да се разбие и да го оставиш отворено.
© Jesse Kitt
Имате ли от време на време чувството, че по време на концертите си успявате да придвижите хората от публиката в редом пространство, сходно на тази черква от детството ви?
- Възможно е. Чувала съм, че от време на време се получава. Знам сигурно, че понякога се случва с мен. Работата с музикантите в действителност ме вълнува. За мен те са актьори като персони. Винаги ми е забавно какво имат да ми кажат за моята музика. Обичам да слушам по какъв начин си поддържат връзка. Обичам да знам за живота им.
Много постоянно в действителност се пробвам да се управлявам, тъй като от време на време се разчувствам ии вълнувам прекалено много. Но не мога просто да се разплача. Това не е развлечение. Това е същинска фамилиарност. Като същински зов към вселената за това кои сме и къде се намираме. Мисля, че тази плътност от откровеност е доста красива. Предполагам, че има и развлекателен детайл, само че не това е задачата. Различно е.
Мисля си, че някои аспекти на религиозното прекарване си остават. Но аз съм и доста земен, доста елементарен човек. Опитвам се да се вглеждам в природата, когато се пробвам да се оправя с духовни или прочувствени въпроси. И въпреки всичко считам, че въздействието на църквата постоянно ще бъде някъде там и хората ще я усещат без даже да я загатвам.
Започнали сте с госпъл музика. Тя се харесва на хората на всички места по света, без значение дали схващат текста, думите. Каква е тази специфична нейна съставна част, която съумява да допре толкоз доста хора?
Това е същата причина, заради която обичат блуса. Тези два типа музика са надълбоко свързани един с различен. Това е методът, по който звучи индивидът и неговите усеща. Дори отвън подтекста или връзката с религията. За мен това е отражение на персоналното ми завещание, културния ми опит и израстване. Аз не преставам да се усещам прочувствено и духовно завършена от тези песни и искреността на това оформяне допира хората.
Госпълът е хубав. Такъв е и блусът. И двата типа музика имат онази хубост, при която не са ти нужни доста думи. Правят се доста повторения на няколко изречения за да изразиш дълбочината на това, което продължаваш да казваш. В същото време се сливаш, потапяш се в него. Както, когато забъркваш нещо в кухнята, то стартира да се смесва, да се разтваря. Ние се разтваряме в блуса, в госпъла. Това е човешко прекарване. Независимо дали е ново, мисля, че е налично за всекиго. Ако му се наслаждаваш, светът откликва на това.
© Jesse Kitt
С времето вършиме огромен скок в кариерата си от началото й до момента. Ако би трябвало да погледнете на този скок в профил, коя е най-голямата смяна, която откривате в себе си?
Мисля, че напълно умишлено съм по-малко проведена по отношение на концепциите си какво е духовното, какво е същинско, какво е красиво, какво е любовта. Всичко тези връзки за мен са по-скоро природа. Не са в безпорядък, а са случайни. Зависят от момента и се дефинират от моите прекарвания.
Не си падам толкоз по доктрини и идеали, а по-скоро се пробвам да различавам кое е духовно, кое е положително, което е истина. Това ме направи доста по-състрадателен човек, доста по-смела и смирена. Вероятно това ми оказа помощ да пея пред всеки.
Не се и пробвам да нямам фокус, а по-скоро бих желала да пребивавам на място под всички тези разделения и категории. Иска ми се да пея оттова. Иска ми се те да са в музиката ми. Иска ми се прочувствено да доближавам до там с всяка една аудитория. Вълнува ме тази неприкритост. Не знам къде ще ме води, само че постоянно съм била признателна за опцията да съм открита и малко по-малко проведена, по-малко да държа надзор над нещата и повече да участвам.
Умишлено ли се пробвате да се променяте, да експериментирате, да пеете за разнообразни неща или това е нещо, което се случва естествено?
Дарба е да умееш да изненадваш хората. Една от аргументите да мога да сюрпризирам хората е, че от чернокожа южнячка като мен и от моя глас като инструмент хората чакат избрани неща, само че не чакат други. Онова, което аз върша, е, че поемам риска да бъда себе си и употребявам целия потенциал на гласа си. Не представям единствено това, което се чака от мен, само че и от това, което мисля и усещам. Хората от време на време не могат да го усетят, тъй като то се смесва в цялото.
Смятам, че съм благословена съм бъда себе си. Да мога да употребявам гласа си. Изкуството е единственото място в развлекателния бизнес, където можем да разкрием цялостната си човешка същина и да бъдем признати като интелектуалци, като майстори, мислители, като основатели и хора с въздействие. Красиво е, тъй като хората се вълнуват да схванат какво вършат и какво си предизвикват, какво мисли другия. От друга страна към този момент не ги интересува чак толкоз, колкото преди.
Не знам по какъв начин другояче да отговоря, като се изключи че съм щастлива, че мога на открито да пребивавам по метода, по който пребивавам от вътрешната страна.
Много хора вършат джаз в днешно време. Има ги класиките, само че ги има и настоящите смесвания на всевъзможни стилове, техники, интервали, нови версии на стандартите. Смятате ли, че има някакво напрежение в опита непрекъснато да се основава нещо ново и друго в джаза?
Мисля, че има известно напрежение, тъй като в него има повратни точки и икони, които показват по какъв начин би трябвало да звучи той. Има известни интервали и персони, които са определящи за даден миг от времето и за мястото, на което се намират.
Джазът е толкоз философия, колкото е и род в музиката. Това включва да си доста открит и да приказваш за това кой си. Затова се изисква доста храброст, с цел да промениш това звучене. Иска се храброст и свястно да надградиш това, което към този момент е основано.
Смятам обаче, че е ужасно да се учат традициите. Точно, както слушайки родителите си, се научаваме да приказваме. Важна част от джаза е и да използваш езика, на който умееш да се изразяваш.
Гордея със съвременниците си и това, което вършат, с цел да участват в тази музика, както и че я поддържат жива. Ако повтаряме единствено джаз звученето от 30-те, 40-те, 50-те или 60-те, то той ще почине. Като да носиш облеклата на труп. Затова доста се вълнувам по какъв начин хората към мен в действителност съумяват да трансфорат джаза в част от съвременността.
© Jesse Kitt
Опитвате ли се да вкарвате политиката по лиричен метод в музиката си?
По принцип се пробвам да заобикалям политиката, защото хората се обръщат към музиката, очаквайки нещо по-дълбоко от политика. А музиката е по-сложен език. Tя има по-силна сила, в сравнение с има говоренето за политика. Това е зона, в която доста тежки неща могат олекнат. Като да сложиш бик във водата, който не можеш да вигнеш, когато е отвън водата.
Изкуството и музиката са опция да погледнем, да приказваме и да усетим неща, които може да са доста по-трудни, погледнати извън.
Но при мен хората идват, тъй като ми се доверяват, че няма да им основа проблеми и няма да им причиня болежка. Уважавам това доверие. Не съм там, с цел да трансформира това, в което имат вяра. Това е тяхна отговорност. Аз съм там, с цел да им покажа пълнотата на живота в 90 минути. Онова, което те ще сторят с това, е техен избор, тяхна отговорност. Винаги желая да почитам хората по този метод.
Много създатели, артисти и реализатори, даже цели компании анулираха свои събития в Джорджия в символ на митинг против измененията в законодателството във връзка с абортите. Смятате ли, че това е верният метод да се бориш? Чрез изкуство.
Бих споделила, да, само че бих споделила и че хубостта на изкуството е освен в предизвикването на процеси, само че и в разказването на истории. Истината е, че не можеш да накараш хората да трансформират позицията си, до момента в който ти самият не можеш да изразиш своята лична позиция и до момента в който не пробудиш в тях познато възприятие. За да промениш фактически мнението на хората, е в действителност значимо да ги прекараш през история, която им разрешава да се припознаят.
В противоположен случай хората и от двете страни ще приказват на всеослушание, без да създадат опит да се схванат взаимно.
Затова мисля, че е красиво сериозното мислене. Когато обаче то се записва и споделя, би трябвало да е в действителност откровено.
Разбира се, оценявам революционерите, оценявам хората, които стачкуват. Безкрайно съм признателна на тези, които са пожертвали нещо, с цел да имам аз през днешния ден избрани свободи. Но също по този начин съм признателна и на хората, намерили способи да опишат историята си, пробуждайки по този метод любознание и състрадание в другите. И двата метода на влияние са доста ефикасни. Аз по-скоро се пробвам да върша второто.
Какво очаквате от визитата си в България? Знаете ли нещо за локалната музика да вземем за пример?
Аз съм доста надълбоко прочувствено обвързвана с хоровата музика. Когато преди излизах с един пианист, той ми пусна запис на български юношески хор. Беше нещо като симфония. Не бях чувала по този начин музика през живота си. Следвала съм хорово пеене и съм изучавала много неща, само че към момента не съм чувала нищо сходно на това.
Това, че в България има такива обичаи в хоровото пеене ме карат да се вълнувам още повече, тъй като демонстрират, че публиката там има друг метод, по който слуша музиката.
Със сигурност ще се опитам да чуя локална музика и несъмнено, несъмнено желая да схвана повече за храната, тъй като с изключение на певица, съм и буен готвач.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ