Разговаряме с Димитър Енчев, предприемач и инвестиционен мениджър с над

Разговаряме с Димитър Енчев, бизнесмен и капиталов управител с над 15 години опит в региона на енергийния преход и устойчивото развиване за вероятностите пред развиването на ВЕИ промишлеността и на системите за предпазване на сила у нас. Какъв да бъде енергийният микс на България, какво да е присъединяване на ВЕИ и можем ли да се превърнем в районен водач? Ще се превърнем ли в планетата на акумулаторите след въвеждане на електрическите автомобили и новите сторидж системи? Според Енчев до момента в който новите мощности не бъдат построени и системата не е изцяло подготвена, може отчасти да употребяваме съществуващите Топлоелектрическа централа и да плащаме за въглеродните излъчвания, доста по-евтино в сравнение с построяването на нови газови или АЕЦ мощности. Основен проблем за осъществяване на ВЕИ капацитета у нас e, че към момента няма законодателство за хибридни планове – вятър и слънце, както и акумулатори. Димитър Енчев е взел участие в реализирането на огромни вложения в региона на вятърната и слънчевата сила, енергийна успеваемост, системи за предпазване на сила, зелен водород и други, както и редица вложения за рисков капитал в енергийното и софтуерното пространство. Партньор в PostScriptum, капиталов фонд, фокусиран върху устойчивите вложения. Съосновател на CWP Global, която има осъществена 2 GW и набрани средства от $4 милиарда $, и е един от световните пионери в региона на зеления водород в Австралия и Африка с планове с общ потенциал от над 100ГВ. Г-н Енчев, подготвени ли са ВЕИ вложителите да оказват помощ за балансирането на енергийната система в България? Как тъкмо може да се случи това и какъв брой значими са системите за предпазване на сила? Системите за предпазване на сила ще бъдат значима част от всяка една енергийна система. Те са значима част от пъзела, тъй като разрешават навлизането на повече мощности вятър и слънце, които пък от своя страна са най-евтиният източник на електрическа енергия. България към този момент има голям потенциал за предпазване на енергия-ПАВЕЦ „ Чаира “ Те имат своя аналог и в сегашната енергийна система у нас – България към този момент има голям потенциал за предпазване на сила, издигнат преди десетилетия, с цел да балансира нуклеарните ни мощности и той се назовава ПАВЕЦ „ Чаира “. Това ни дава голямо преимущество, тъй като обезпечава средносрочен запас, а в композиция с новоизградени батерийни системи ще разреши съвсем цялостната декарбонизация на българската енергетика. Естествено, съхранението на сила единствено по себе си няма по какъв начин да бъде задоволително. Други основни фактори ще бъдат добре развитата интернационална мрежа за транспорт на електрическа енергия, потребителският отклик (demand response), намаляването на индустриалната корелация сред ВЕИ планове с по-широко географско позициониране и други. ВЕИ производителите имат интерес да улесняват балансирането на енергийната система, тъй като те непосредствено заплащат за него. Затова финансовият интерес на вложителите съответствува с публичния интерес. В добре работеща пазарна среда и при вярната регулаторна рамка, това ще докара до най-ниската цена за всички консуматори и обществото като цяло. Смятате ли, че комплексът „ Марица Изток “ или региона на „ Бобов дол “ са подобаващи места за вложения в създаване на сторидж системи и слънчеви паркове? Кои са провокациите сега? Предимството на тези местоположения е към този момент съществуващата връзка с електропреносната мрежа, съществуването на квалифицирана работна ръка и огромната индустриализирана територия, върху която могат да се разположат огромни слънчеви електроцентрали и системи за предпазване на сила. Голяма част от батериите трябват да бъдат децентрализирани и конфигурирани на основни места за мрежата Въпреки това съгласно нас огромна част от батериите трябват да бъдат децентрализирани и конфигурирани на основни места за мрежата, тъй че да се усъвършенства нейната работа и да се понижат загубите. Това ще разреши на ЕСО да пренасочи вложенията си и към райони, където има потребност да бъдат присъединени повече ВЕИ централи. Подобни планове могат ли да се развиват на пазарен принцип или да се подписват дълготрайни контракти с частни компании за доставка на сила? Очаквате ли скоро подобен контракт да има и в България? Какво е належащо това да се случи по-скоро? Няма спънки пред сключването на такива контракти в България и моето очакване е, че напълно скоро ще започваме да чуваме за тях. Вече следим договаряния с индустриални потребители и търговци за контракти за корпоративно доставяне с електрическа енергия. Благоприятно за конфигурирането на атрактивен електроенергиен артикул би била опцията за създаване на по този начин наречените хибридни ВЕИ планове – композиция сред вятър и слънце. За страдание, в България към момента липсва законодателство във връзка с хибридни планове и акумулатори. Това основава неизясненост и попречва развиването на сходни вложения даже те да са стопански издържани. Как смятате, че страната може да поддържа ВЕИ бранша сега? Защо е нужна такава поддръжка? ВЕИ секторът няма потребност от финансова поддръжка от страната и такава не би трябвало да има. Напротив - страната може да печели от привличането на частни вложители при избрани условия. Вятърът и слънцето към този момент са най-евтините източници на електрическа енергия световно, а България има доста положителни предпоставки да стане районен водач. Единственото нужно е, да има ясни „ правила на играта” и страната да спре да пречи, т.е. да има административно облекчение на капиталовия развой. Това може да стане с цифровизация и ускорение на административните процедури, основаване на централни общи бази данни за издание и обзор на документи от разнообразни административни звена, редуциране на времето за изпращане на отговори на запитвания и издаване на позволения. Това доста ще форсира работата на българската администрация, ще понижи вероятността за неточности, ще усили каузи на ВЕИ планове в България и ще предотврати нездравословни за българската стопанска система досегашни практики. Препоръчително е да се вкара моделът на обслужване на „ едно гише “, който да улесни и форсира капиталовия развой, обвързван с ВЕИ планове. Такъв модел би включвал и повишение на компетенциите на административните чиновници и увеличение на общия административен потенциал. Необходими са и промени, свързани с процедури по Закона за запазване на околната среда. Следва да се плануват ограничения за развиването на експертиза в Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ). Това ще подкрепи процесите на разглеждане на отчети по Оценка на въздействието върху околната среда, ще усъвършенства информираността на Регионална инспекция за опазване на околната среда във връзка с ВЕИ технологиите и на положителните международни практики за насърчаването и подкрепяне на огромни ВЕИ капиталови планове в ускорени периоди. Очакваме и промени, свързани с процедури по Закона за устройство на територията (ЗУТ). Трябва да се планува улеснение на административната процедура по смяна на Общ организационен проект (ОУП), която да върви редом с утвърждението на подробните устройствени проекти (ПУП). Тромавостта на сегашната процедура основава спомагателна административна тежест за ВЕИ вложителите и доста забавя техните планове. Синхронизирана промяна би трябвало да се организира и във връзка с процедурите по Закона за запазване на аграрни земи, да се форсира процедурата за смяна на предназначението на аграрни земи в такива за енергийно произвеждане. По отношение на ветроенергийните централи, следва да се преразгледа и Наредба 6 за присъединение, с цел да може процедурата да дава отговор на действителностите при развиване на тези планове и да бъде съобразена със съответното екологично законодателство и това по отношение на устройство на територията. Казвате, че България може да се трансформира от най- въглеродно интензивната стопанска система поради въглищата в най- положителният производител на сила от слънце и вятър в района, освен това, само че и във водещ експортьор не екоенергия? Как? Бързонарастващите цени на въглеродните излъчвания вършат производството на електрическа енергия от въглищни или газови централи все по-скъпо. Държавите с най-нисък % на електричество от въглеродно интензивни електроцентрали имат най-ниските цени на електрическа енергия и разликите ще стават все по-значими в бъдеще. България има отлични вятърни, слънчеви и водни запаси, които са предостатъчни за декарбонизирането на българската стопанска система. Наличието на огромни ПАВЕЦ/Акумулаторни Водноелектрическа централа, както и на АЕЦ, дават голямо конкурентно преимущество на България по отношение на другите страни в Югоизточна Европа, които имат доста по-сериозна нужда от въглеродно интензивни електроцентрали за производството на базов товар и балансиране на системата. Поемането по пътя на лесна въглеродна индиферентност ще понижи цените на електрическа енергия в България и ще подкрепи не просто износа на електричество, само че и развиването и конкурентоспособността на българската стопанска система. Според Ваш разбор за енергийният микс на България въглищата могат да бъдат сменени от Водноелектрическа централа, ПАВЕЦ, вятърни и слънчеви централи. Необходимо ли е да се промени енергийната електроразпределителна мрежа и по какъв начин? Мрежата би трябвало непрекъснато да се развива и усъвършенства, това е естествен развой. Българската преносна и разпределителна мрежа би трябвало да се приспособява, с цел да се оправи с провокациите на една декарбонизираща се европейска и международна стопанска система. Мрежата да бъде развита предпочитано с добър вятърен и слънчев запас, Трябва да бъдат построени умни мрежи Първо, мрежата би трябвало да бъде развита предпочитано в районите с добър вятърен и слънчев запас, което ще разреши присъединението на повече ВЕИ планове. Второ, би трябвало да бъдат построени „ умни мрежи “, които в композиция със системи за предпазване на сила понижават загубите по подстанциите. Трето, мрежата би трябвало да се приготви за електрификацията на някои браншове и големия брой електрически транспортни средства, които не просто ще употребяват, само че могат и да връщат електрическа енергия в мрежата в часовете на потребност в отговор на „ ценови сигнали”. Защо промяната на въглищата с газ няма да е по-доброто краткотрайно решение за България, съгласно Вас това могат ли да бъдат съществуващите АЕЦ и нужни ли са нови реактори за балансиране на системата? Инвестициите в енергетиката няма по какъв начин да са краткотрайни – те са за по 20, 30, 50 години. Няма безусловно никаква икономическа логичност да влагаме в газова централа, която ще работи единствено няколко години, ще докара до по-висока цена, няма да сътвори работни места и ще усили енергийната ни взаимозависимост. Виждаме какво се случва тази зима с цената на природния газ и цялата енергийна рецесия, подбудена от това. АЕЦ няма по какъв начин да се употребява за балансиране на системата. Ядрените реактори в приложимост през днешния ден са проектирани да работят 24/7 - техническите оперативни параметри не разрешават на централите да трансформират мощността си по бърз и еластичен метод, което им пречи да работят като балансьори. Има нови нуклеарни технологии в развой на разработка, които може би ще имат по-голяма еластичност, само че те са на стадий преди пилотен план и към момента се характеризират с огромна софтуерна неустановеност. В най-хубавия случай, те ще бъдат налични към 2030-2035 година и евентуално ще бъдат прекомерно скъпи. Според LAZARD, индустриалната цена на базов товар от новопостроени АЕЦ с стандартна технология е сред 115 Евро/МВтч и 180 Евро/МВт. Хибридни планове от вятърни и слънчеви мощности, в композиция с акумулатори, могат да направя доста по-евтин „ синтетичен “ базов товар. Това към този момент го вършим в Австралия. Добрата вест е, че България към този момент има огромно количество ПАВЕЦ и акумулаторни Водноелектрическа централа. Тяхното мъдро потребление, в композиция с новоизградени системи за предпазване и добър микс от вятър и слънце, ще ни разреши да декарбонизираме енергетиката като запазим енергийната си самостоятелност. Естествено, че няма по какъв начин това да се случи внезапно. Да употребяваме съществуващите Топлоелектрическа централа и да плащаме за въглеродни квоти, по-евтино от нови газови и нуклеарни мощности Докато новите мощности не бъдат построени и системата не е изцяло подготвена, може отчасти да употребяваме съществуващите Топлоелектрическа централа мощности и да плащаме за въглеродните излъчвания. Това ще бъде доста по-евтино в сравнение с построяването на нови газови или АЕЦ мощности. В разбора предвиждате, че разноските за сила до 2030 година при избора на ВЕИ ще намалеят на бизнеса и хората ще намалеят с 2 милиарда лв.? Защо и по какъв начин ще стане това допустимо? Много просто – индустриалната цена на вятърната и слънчевата сила е към 100лв/МВтч, до момента в който тази на въглищата сега е към 250-300лв/МВтч, а на природния газ - към 350-400лв/МВтч. Навлизането на по-евтини ВЕИ мощности ще изтласка от пазара по-скъпите производители и ще понижи междинната цена. Пазарната цена се дефинира от пределния разход на производителя, който задоволява търсенето. Всяка една електроцентрала взема решение да взе участие на пазара в даден миг на база на своя граничен разход, който се състои от ресурсите нужни за производството на един МВтч в този миг. В случая на една газова централа, това са цената на газа за произвеждане на един МВтч, асоциираните цени на въглеродни излъчвания и други краткосрочни оперативни разноски. Тъй като ВЕИ нямат разноски, свързани с гориво и излъчвания, те имат доста по-ниски пределни цени. Това значи, че колкото повече МВтч има от ВЕИ, толкоз по-рядко газовите и въглищни централи вземат участие на пазара на чисто стопански принцип. Изводът е явен – колкото по-малко въглеродно-интензивни централи работят, толкоз по-ниска е междинната цена у нас. Какъв би трябвало да е салдото сред децентрализирани системи на семействата и централизирани съоръжения за балансиране производството на сила? Какво ще се случи в случай че всяко домакинство създава единствено силата си? Европейските наставления предизвикват децентрализацията на производството на електрическа енергия. Трябва да се работи за премахването на регулаторните спънки и насърчаването на от ден на ден семейства и бизнеси да създават електрическа енергия за лична консумация. Оптималният микс сред децентрализирани системи на семействата и централизирани съоръжения ще се дефинира на пазарен принцип чрез “ценови сигнали”. Ценовото преимущество на децентрализираните системи на семействата идва от избягването на разноските, свързани с мрежата. Недостатъците са, че дребните централи не се възползват от по този начин наречената
„ успеваемост на мащаба”. Вие сте построили най–големия енергиен план в света- 26 GW вятър и слънце за произвеждане на зелен водород, най-големия вятърен парк в Европа? Какви резултати демонстрират те и какъв брой са значими за стопанските системи на съответните страни? Най-големият ни план (26GW) още не е приключен, в развой на разработка е. Големите ВЕИ планове са от извънредно значение за районните стопански системи заради техните мащаби. Те са доста финансово интензивни и надлежно притеглят голямо количество задгранични вложения, като основават хиляди работни места в промишлености на бъдещето. Немалка част от тези вложения се локализират, т.е. отиват при локални подизпълнители. Неслучайно български компании са измежду водещите инсталатори на слънчеви уреди в Европа и това е един от дребното позитивни резултати от първия ВЕИ взрив в България. Този позитивен резултат ще бъде мултиплициран неведнъж, в случай че се поеме курс към бърза декарбонизирация на енергетиката и се развие българският ВЕИ капацитет. По наши сметки, към 15 милиарда лв. вложения могат да влязат в България за ВЕИ планове през идващите години, носейки големи директни и индиректни изгоди за българската стопанска система. Как ще се оправим с преработването на толкоз доста сторидж системи, някои анализатори, даже политици разясняват, че ще се превърнем в планетата на акумулаторите? Рециклирането е значима част от основаването на устойчива кръгова стопанска система. Батериите не са изключение. Добрата вест е, че новото потомство акумулатори имат по-дълъг живот – към 12-15, даже 20 години. След това огромна част от клетките могат да се употребяват още веднъж, само че с понижен потенциал. На края на живота им би трябвало да се рециклират, като сега се създават доста нови технологии за преработване особено на литиеви акумулатори. Нямам подозрение, че батериите, които се конфигурират в този момент, ще бъдат рециклирани на края на живота си – металите в тях ще бъдат прекомерно скъпи, с цел да бъдат заровени в земята. Интервюто беше оповестено първо в.