5 неудобни въпроса за цените на лекарствата
Разгоря се величествен скандал, откакто шефът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Дечо Дечев разкри по какъв начин едно и също лекарство се регистрира от частна болница на 7 пъти по-висока цена, в сравнение с от общинска или държавна. И по какъв начин касата няма пълномощия да ревизира докладите на частните лечебни заведения, които пък по закон не са задължени да вършат публични поръчки. За всичко това Дечев хвърли виновността върху здравното и финансовото министерство и напълно се оневини за протичащото се. Тъй като всички страни в спора имат лични ползи, които пазят даже с цената на изкривяване и манипулативно пояснение на обстоятелствата, в разногласието се изгубва главното - порочният юридически ред, създаден от депутатите в тази сфера. А точно там е разковничето на всички беди на този толкоз сензитивен пазар.
1. Каква е веригата за доставка на медикаментите за лечебните заведения?
Лекарствата са стока с контролирана оптималната цена, която се следи от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени артикули към Министерския съвет. Продажната стойност на равнище производител се съпоставя регулярно с сходни цени в останалите европейски здравни каси и в случай че бъде открита по-ниска, съветът служебно понижава цената и в България. Веднъж годишно се прави наложителен обзор на всички медикаменти.
Оттук нататък стартират странностите. По закон производителят не може да продава непосредствено на крайни клиенти, тъй като по този начин би могъл да манипулира пазара. Той би трябвало да продаде стоката си на търговец на едро с медикаменти, който може да си начисли надценка съгласно цената. Ако цената на производителя на лекарството е над 30 лева, надценката е 4%, а в случай че е под 10 лева - 7%. На доктрина всичко е тъкмо, на процедура обаче нещата не наподобяват по този начин, тъй като един дистрибутор може да продава на различен дистрибутор, който също има право да си начислява същата надценка върху контрактуваната сред тях цена, и по този начин в случай че има 3-4-ма дистрибутори по веригата, цената скача доста.
Миналата година НЗОК вкара механизъм, при който, в случай че дадена компания е продала повече медикаменти от предходната година, тя би трябвало да възвърне на касата средствата за опаковките, които е продала на лечебните заведения допълнително. Именно опитът на НЗОК да си възвърне част от парите докара до експлоадирането на абсурда и разкриването на порочните механизми на този пазар.
2. Как се стига до фрапантната разлика в цените на едно и също лекарство?
Докато цената на едно лекарство не надвиши пределно откритата от касата, тя е законна. В случая шефът на НЗОК дава образец с лекарство за химиотерапия, което е купувано от частни и държавни лечебни заведения от еднакъв дистрибутор на цени, вариращи от 129 до 1063 лева Не е ясно по какъв начин е вероятен сходен диапазон в цените, в случай че се съблюдават закрепените надценки. Според Дечо Дечев повода за това е, че частните лечебни заведения не са задължени да вършат публични поръчки за доставка на медикаментите, а общинските наложително би трябвало да съберат няколко предложения и по този начин реализират по-добра цена. Според частните лечебни заведения обаче съмнителна е не високата цена, а ниската - те питат какво е качеството на купените от държавните/общинските лечебни заведения партиди от лекарството и дали то не е препоръчано на тази цена поради изтичащ период на валидност. Те настояват, че работят с истински артикули, до момента в който държавните/общинските лечебни заведения купуват генерици. Това обаче не изяснява съответния проблем, защото при него става дума за генерик.
3. Защо частните лечебни заведения не вършат публични поръчки за медикаментите?
Д-р Дечев упрекна и ръководещите, че са приели лобистки закон през 2016 година, като са разрешили на частните лечебни заведения да не вършат към този момент публични поръчки. Щетата за НЗОК единствено от едно такова лекарство е в размер на 800 хиляди лв. за предходната година, разгласи при чуването в парламентарната здравна комисия той. Думите му бяха подкрепени и от здравния министър Кирил Ананиев, който изнесе данни за още три медикамента от позитивния лекарствен лист, за които е открито, че пределната цена, на която се купуват от частните лечебни заведения без търг, е до 50% по-висока по отношение на цените, които се реализират при публичните поръчки.
Текстът, за който двамата приказват, е импортиран през 2016 година от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Движение за права и свободи, АБВ и Патриотичния фронт сред първото и второто четене на Закона за публичните поръчки с претекста, че в случай че не го одобри, България ще наруши европейска инструкция от 2004 година
При чуването в здравната комисия обаче се оказа, че това е безспорна неистина. Нещо повече - страната ни е обект на начален стадий на процедура за нарушаване на Договора за действие на Европейския съюз поради погрешно пояснение на понятието публично-правна организация. Кирил Ананиев изясни, че Европейска комисия е поискала неотложно и частните лечебни заведения да бъдат задължени да вършат публични поръчки, когато харчат обществени средства. В писмата си Европейска комисия споделя на България, че всички лечебни заведения – държавни, частни, общински и със смесено присъединяване, би трябвало да ползват Закона за публичните поръчки, когато работят с публичен запас. Затова и здравният министър незабавно е дал на финансовото министерство ремонти, които да бъдат импортирани от името на държавното управление в Народното събрание и още веднъж да задължат частните лечебни заведения да вършат публични поръчки.
Въпреки всичко това и на съвещанието на комисията в четвъртък един от вносителите на скандалната корекция - Лъчезар Иванов от ГЕРБ, продължи да упорства, че поправката е в синхрон с евродирективата.
4. Кой би трябвало да забележи фрапантната разлика в цените?
Не е ясно и за какво месеци наред НЗОК не е забелязала фрапантната разлика в цените на медикаментите, откакто тя е институцията, която получава фактурите от лечебните заведения и заплаща. Дечо Дечев твърди, че е схванал за казуса едвам в края на предходната година. На въпрос за какво провокира скандал посредством медиите, а не уведоми първо надзорния съвет на НЗОК, здравното министерство или здравната комисия в Народното събрание, Дечев изясни, че по този начин нещата в България се оправяли най-бързо. Не е ясно и за какво сезира прокуратурата, в случай че, въпреки и с фрапантни разлики, всички цени са в границите на оптимално допустимата, т.е. всичко е законно, въпреки и да не е морално.
Здравният министър може да следи поръчките и финансовите потоци в държавните и общинските лечебни заведения, само че не и в частните и в случай че е имало нарушавания по веригата, той в тази ситуация няма механизъм, по който да ги научи. Въпросът е за какво никой не управлява на какви цени купуват частните лечебни заведения, когато се харчат публични средства. И за какво никой даже след експлоадирането на абсурда не предлага да се вкара ефикасен механизъм за надзор.
5. Защо тъкмо в този момент избухна абсурдът?
Има доста версии за какво шефът на здравната каса реши да нападне остро министъра и депутатите от ръководещата коалиция в края на мандата си. Мнозина считат, че изявата му е обвързвана с обстоятелството, че той няма да бъде избран отново за нов мандат отпред на НЗОК. Според други обаче Дечо Дечев си дава ясна сметка, че абсурдът с медикаментите евентуално ще е идващият, по който ще се задейства прокуратурата, и в случай че това се случи, е разумно той да е първият обвинен. Затова и пробва с изпреварваща маневра да трансферира отговорността нагоре по веригата. Каквато и да е истината, несъмнено е едно - на пазара на медикаменти има доста ползи и доста пари и единствено непоколебим надзор по веригата би могъл да обезпечи оптимално дейно консумиране на публични средства. За страдание виновните за това фактори избират да се замерят с обвинявания, да си трансферират отговорността и да вършат частични промени " на пожар ". Затова още дълго време българите ще заплащат от ден на ден за опазване на здравето, а ще получават все по-некачествена услуга.
1. Каква е веригата за доставка на медикаментите за лечебните заведения?
Лекарствата са стока с контролирана оптималната цена, която се следи от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени артикули към Министерския съвет. Продажната стойност на равнище производител се съпоставя регулярно с сходни цени в останалите европейски здравни каси и в случай че бъде открита по-ниска, съветът служебно понижава цената и в България. Веднъж годишно се прави наложителен обзор на всички медикаменти.
Оттук нататък стартират странностите. По закон производителят не може да продава непосредствено на крайни клиенти, тъй като по този начин би могъл да манипулира пазара. Той би трябвало да продаде стоката си на търговец на едро с медикаменти, който може да си начисли надценка съгласно цената. Ако цената на производителя на лекарството е над 30 лева, надценката е 4%, а в случай че е под 10 лева - 7%. На доктрина всичко е тъкмо, на процедура обаче нещата не наподобяват по този начин, тъй като един дистрибутор може да продава на различен дистрибутор, който също има право да си начислява същата надценка върху контрактуваната сред тях цена, и по този начин в случай че има 3-4-ма дистрибутори по веригата, цената скача доста.
Миналата година НЗОК вкара механизъм, при който, в случай че дадена компания е продала повече медикаменти от предходната година, тя би трябвало да възвърне на касата средствата за опаковките, които е продала на лечебните заведения допълнително. Именно опитът на НЗОК да си възвърне част от парите докара до експлоадирането на абсурда и разкриването на порочните механизми на този пазар.
2. Как се стига до фрапантната разлика в цените на едно и също лекарство?
Докато цената на едно лекарство не надвиши пределно откритата от касата, тя е законна. В случая шефът на НЗОК дава образец с лекарство за химиотерапия, което е купувано от частни и държавни лечебни заведения от еднакъв дистрибутор на цени, вариращи от 129 до 1063 лева Не е ясно по какъв начин е вероятен сходен диапазон в цените, в случай че се съблюдават закрепените надценки. Според Дечо Дечев повода за това е, че частните лечебни заведения не са задължени да вършат публични поръчки за доставка на медикаментите, а общинските наложително би трябвало да съберат няколко предложения и по този начин реализират по-добра цена. Според частните лечебни заведения обаче съмнителна е не високата цена, а ниската - те питат какво е качеството на купените от държавните/общинските лечебни заведения партиди от лекарството и дали то не е препоръчано на тази цена поради изтичащ период на валидност. Те настояват, че работят с истински артикули, до момента в който държавните/общинските лечебни заведения купуват генерици. Това обаче не изяснява съответния проблем, защото при него става дума за генерик.
3. Защо частните лечебни заведения не вършат публични поръчки за медикаментите?
Д-р Дечев упрекна и ръководещите, че са приели лобистки закон през 2016 година, като са разрешили на частните лечебни заведения да не вършат към този момент публични поръчки. Щетата за НЗОК единствено от едно такова лекарство е в размер на 800 хиляди лв. за предходната година, разгласи при чуването в парламентарната здравна комисия той. Думите му бяха подкрепени и от здравния министър Кирил Ананиев, който изнесе данни за още три медикамента от позитивния лекарствен лист, за които е открито, че пределната цена, на която се купуват от частните лечебни заведения без търг, е до 50% по-висока по отношение на цените, които се реализират при публичните поръчки.
Текстът, за който двамата приказват, е импортиран през 2016 година от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Движение за права и свободи, АБВ и Патриотичния фронт сред първото и второто четене на Закона за публичните поръчки с претекста, че в случай че не го одобри, България ще наруши европейска инструкция от 2004 година
При чуването в здравната комисия обаче се оказа, че това е безспорна неистина. Нещо повече - страната ни е обект на начален стадий на процедура за нарушаване на Договора за действие на Европейския съюз поради погрешно пояснение на понятието публично-правна организация. Кирил Ананиев изясни, че Европейска комисия е поискала неотложно и частните лечебни заведения да бъдат задължени да вършат публични поръчки, когато харчат обществени средства. В писмата си Европейска комисия споделя на България, че всички лечебни заведения – държавни, частни, общински и със смесено присъединяване, би трябвало да ползват Закона за публичните поръчки, когато работят с публичен запас. Затова и здравният министър незабавно е дал на финансовото министерство ремонти, които да бъдат импортирани от името на държавното управление в Народното събрание и още веднъж да задължат частните лечебни заведения да вършат публични поръчки.
Въпреки всичко това и на съвещанието на комисията в четвъртък един от вносителите на скандалната корекция - Лъчезар Иванов от ГЕРБ, продължи да упорства, че поправката е в синхрон с евродирективата.
4. Кой би трябвало да забележи фрапантната разлика в цените?
Не е ясно и за какво месеци наред НЗОК не е забелязала фрапантната разлика в цените на медикаментите, откакто тя е институцията, която получава фактурите от лечебните заведения и заплаща. Дечо Дечев твърди, че е схванал за казуса едвам в края на предходната година. На въпрос за какво провокира скандал посредством медиите, а не уведоми първо надзорния съвет на НЗОК, здравното министерство или здравната комисия в Народното събрание, Дечев изясни, че по този начин нещата в България се оправяли най-бързо. Не е ясно и за какво сезира прокуратурата, в случай че, въпреки и с фрапантни разлики, всички цени са в границите на оптимално допустимата, т.е. всичко е законно, въпреки и да не е морално.
Здравният министър може да следи поръчките и финансовите потоци в държавните и общинските лечебни заведения, само че не и в частните и в случай че е имало нарушавания по веригата, той в тази ситуация няма механизъм, по който да ги научи. Въпросът е за какво никой не управлява на какви цени купуват частните лечебни заведения, когато се харчат публични средства. И за какво никой даже след експлоадирането на абсурда не предлага да се вкара ефикасен механизъм за надзор.
5. Защо тъкмо в този момент избухна абсурдът?
Има доста версии за какво шефът на здравната каса реши да нападне остро министъра и депутатите от ръководещата коалиция в края на мандата си. Мнозина считат, че изявата му е обвързвана с обстоятелството, че той няма да бъде избран отново за нов мандат отпред на НЗОК. Според други обаче Дечо Дечев си дава ясна сметка, че абсурдът с медикаментите евентуално ще е идващият, по който ще се задейства прокуратурата, и в случай че това се случи, е разумно той да е първият обвинен. Затова и пробва с изпреварваща маневра да трансферира отговорността нагоре по веригата. Каквато и да е истината, несъмнено е едно - на пазара на медикаменти има доста ползи и доста пари и единствено непоколебим надзор по веригата би могъл да обезпечи оптимално дейно консумиране на публични средства. За страдание виновните за това фактори избират да се замерят с обвинявания, да си трансферират отговорността и да вършат частични промени " на пожар ". Затова още дълго време българите ще заплащат от ден на ден за опазване на здравето, а ще получават все по-некачествена услуга.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ