2018 г. отмина като предвоенна
Разединяването и опълчването тежко повредиха душевното здраве
Сто години след Руската Октомврийска гражданска война във Франция потегли Втората Френска – 240 година след Първата. Синхронистично, както и фактът, че жълти жилетки облякоха в Португалия, Белгия и даже в Източна Европа. Припомняме си през днешния ден, че комунизмът също е напълно западен артикул, подмолно изнесен за приложение в Източната част на Европа. Както и революционният, национал-социализмът, фашизмът и концлагерите. 2018-а отминава съпроводена с опасенията, че наподобява на предвоенна година.
„ Какви лицемери сме ние политиците “, споделил един посланик в Мюнхен през 1938 година след края на конференцията, на която Англия и Франция предават Чехословакия на Хитлер, която преди този момент твърдо дали обещание да бранят. През 1939 година стартира Втората международна. Символът на Европейския съюз през днешния ден е разклатушканият от „ ишиас “ ръководител на Еврокомисията Юнкер, обул се с две разнообразни обувки. В последните дни на декември, наскърбен от съюзната реалност, той възкликна, че много европейски водачи са брутални лицемери…
Падат освен портретите от стените, самите стени се срутват, повлечени от срутва на носещи ги партии колони. В Италия цялата политическа колонада падна, от така наречен систематични партии останаха руини. Във Франция нафукалият се за всеевропейски лидер Макрон към този момент стана Микрон за французите. Не е единствено това, обичайните десни там се спихнаха, социалистите изцяло се сринаха. Полският евродепутат Януш Корвин-Мике предсказва начало на световна война, в National Interest същото провидя проф. Робърт Фърли от Колежа на сухопътните войски на Съединени американски щати.
Според него основната причина е икономическият конфликт сред Съединени американски щати и Китай, който не може да се позволи спокойно в интерес на Запада и със опазване на американската надмощие. Така е и съгласно други анализатори. Съединени американски щати слабеят, Китай се ускорява, в действителната стопанска система към този момент води в надпреварата, безспорно скоро и във военно отношение ще стане свръхсила. Военното решение тогава към този момент би било безумство, концепцията да се избърза витае в едни глави във Вашингтон, Лондон и Брюксел. С оглед напредналото доближаване на Пекин с Москва и през днешния ден си е безумство.
Логично през 2018-а страховете на Запада се изляха в възходяща експанзия. В хибридна война с Русия и Китай, в наказания, санкции, разрушение на следвоенния международен ред, закани, провокации. В експанзии и вътре в страните от Запада, даже в най-богатите. Избухнаха недоволства в съвсем всички области на публичния живот – от икономическите спешни явления и неналичието на смислени тактики за излизането от тях, от растежа на цените. Преди всичко от некадърността и наглостта на властимащите в своите страни, от корупционния им хъс, от надменното неуважение на ползите на необятните пластове на популацията и обслужването на свръхбогатите.
Те пък активизираха до военно положение политическите си измекяри и пропагандната прислуга в опит да прокарат най-циничните си и изключително нездравословни за хората мероприятия – Истанбулската спогодба и Споразумението на Организация на обединените нации за миграцията. В редица страни, за наслада и в България, обществата провалиха тези попълзновения против изключително интимните си ползи. Поражението на политиците и изключително на подривния им уред в медиите, държавните и интернационалните институции към този момент има значими и трайни последици.
През миналата година търпението надвиши границите, хората в доста страни поеха към дейна отбрана на правата и свободите си. Това е резултатът от десетилетията нездравословни демократични опити и лъжедемокрация, изродили се в упорити опити за налагане на навсякъде тоталитарно ръководство. Стана явно за мнозина, че тази форма на капитализъм е освен отживялост, само че е и безнадеждно прогнила. И нанесла на хората доста тежки увреждания против доста по-малко изгоди.
Системното отцепване на хората, разбиването на обществата на от ден на ден противопоставящи се и даже враждуващи сегменти доближи лимита си. С невъоръжено око се вижда в Съединени американски щати и Англия, в Италия и Франция, в Испания, Холандия и Белгия, съвсем на всички места измежду груповия Запад. Все по-често цитират еврейката Бат Йеор с нейната прогноза за „Еврабия“. Дори в най-унесените в мигрантско-джендъристка лудост Швеция и Норвегия към този момент треперят да не избухнат протести и със благосклонност си спомнят за Андерс Брайвик.
Да, умопобъркан, всеобщ палач, само че не се пръкна инцидентно, а означи началото на закономерно събитие. Разбиването на фамилията, внезапното увеличение на разводите и наркоманиите, появяването на разширени фамилии с един родител, териториалната непоклатимост – всичко беше пожертвано за появяването на наложително многообразие от форми и придвижвания. Резките съмнения в стопанската система, престъпността, тероризмът и ширещото се принуждение от дълго време не са изключения.
Дължат се на първо място на умишленото от страна на елитите препятстване на общественото доближаване на хората. За да бъдат манипулирани и следени по-лесно, с цел да издига „ общественият асансьор “ нагоре към властта не родолюбивите и виновните за думите и делата си люде, не обществено устойчивите и душевен здравите, не създалите се кариерно и кръвно ангажирани за сегашното и изключително за бъдещето на младите генерации. Разединяването и опълчването продължиха прекомерно дълго и тежко повредиха публичното душевно здраве.
Както и всеобщата просвета, призвана сякаш да въздейства за здравословно обществено доближаване. В реалност се оказа, че по-често задръства източниците на обществено здраве и бълва нездравословни за него артикули. В Щатите и съвсем на всички места в груповия Запад психиатрите и психолозите следят от ден на ден и по-трудни за лечебно повлияване тревожни положения, случаи на душевно опустошаване и проблеми със самовъзприемането. Все по-ясно наподобяващи положението на гранично разстройство на душeвността.
С импулсивно и рисково неконтролирано държание, обилни съмнения в настроението, изкривявания в мисленето и усещанията, чести случаи на междуличностна психопатология. Още през 2009 година в. „ Тайм “ писа, че психиатрите и психолозите най-вече се тормозят от граничните разстройства и доста от тях малко знаят по какъв начин да ги лекуват. Проучванията демонстрират, че рискът от заболяване с това разстройство е два пъти по-голям, в сравнение с с шизофрения и маниакално-депресивна неуравновесеност.
Срещу пределното повишаване на вътрешнополитическите напрежения и заплаха от гърмеж за властимащите елити от епохи изходът е във образуването на външни рискове и постоянно с следващи войни. Опитват и в този момент, репчат се, заплашват, предизвикат, само че все по-ясно се долавят колебливост и променчивост. През 2018-а релефно изпъкна друго съответствие на силите в стопанската система и въоръженията, още по-ясно се видя, че хората на Запад не желаят да гинат, както това е било преди двете международни войни. Но уплашените водачи постоянно са рискови.
Но ще не престават същото, нямат друго. С отслабваща мощ, само че още ще напират с мулти-култито, с джендъризма и соченето на зли външни врагове на распрекрасната и безалтернативна демократична народна власт. С провокациите на протежетата си в Украйна и Близкия Изток, към Китай и в Латинска Америка. Докато следващата финансово-икономическа рецесия с последващите обществени гърмежи не пометат забележителна част от елитите, наред с протежетата, медиите и подривната непеошка агентура.
Имаше и много хубави неща през 2018-а, несъмнено. Направиха се забележителни, а някои и напряко фантастични научни достижения. Особено плашещи във въоръженията, само че окуражаващи в медицината. Имаше огромни културни, инженерни и строителни достижения. В роботиката ускорението беше изключително впечатляващо. При нараствания брой естествени катаклизми имаше и повече жертви, само че хората въпреки всичко се оправиха.
У нас се оправиха с председателството на Европа, най-малко по този начин сподели Брюксел. Управляващите сочат числа в интерес на изказванието за стопански триумфи, само че подозренията и обстоятелствата в противоположна посока са доста. Високо е и недоволството измежду хората, имаше бледи прояви на митинг, само че отзвучаха спокойно. Циганите се демонстрираха като още по-неинтегрирани. Ако сме дали нещо на света – това е българският модел, писа Станислав Стратиев. Българският модел е положение на духа, метод на мислене. Когато мълчанието е злато, а кроткото агне от две майки суче.
И по този начин започваме 2019-а. Да ни е честита!
Сто години след Руската Октомврийска гражданска война във Франция потегли Втората Френска – 240 година след Първата. Синхронистично, както и фактът, че жълти жилетки облякоха в Португалия, Белгия и даже в Източна Европа. Припомняме си през днешния ден, че комунизмът също е напълно западен артикул, подмолно изнесен за приложение в Източната част на Европа. Както и революционният, национал-социализмът, фашизмът и концлагерите. 2018-а отминава съпроводена с опасенията, че наподобява на предвоенна година.
„ Какви лицемери сме ние политиците “, споделил един посланик в Мюнхен през 1938 година след края на конференцията, на която Англия и Франция предават Чехословакия на Хитлер, която преди този момент твърдо дали обещание да бранят. През 1939 година стартира Втората международна. Символът на Европейския съюз през днешния ден е разклатушканият от „ ишиас “ ръководител на Еврокомисията Юнкер, обул се с две разнообразни обувки. В последните дни на декември, наскърбен от съюзната реалност, той възкликна, че много европейски водачи са брутални лицемери…
Падат освен портретите от стените, самите стени се срутват, повлечени от срутва на носещи ги партии колони. В Италия цялата политическа колонада падна, от така наречен систематични партии останаха руини. Във Франция нафукалият се за всеевропейски лидер Макрон към този момент стана Микрон за французите. Не е единствено това, обичайните десни там се спихнаха, социалистите изцяло се сринаха. Полският евродепутат Януш Корвин-Мике предсказва начало на световна война, в National Interest същото провидя проф. Робърт Фърли от Колежа на сухопътните войски на Съединени американски щати.
Според него основната причина е икономическият конфликт сред Съединени американски щати и Китай, който не може да се позволи спокойно в интерес на Запада и със опазване на американската надмощие. Така е и съгласно други анализатори. Съединени американски щати слабеят, Китай се ускорява, в действителната стопанска система към този момент води в надпреварата, безспорно скоро и във военно отношение ще стане свръхсила. Военното решение тогава към този момент би било безумство, концепцията да се избърза витае в едни глави във Вашингтон, Лондон и Брюксел. С оглед напредналото доближаване на Пекин с Москва и през днешния ден си е безумство.
Логично през 2018-а страховете на Запада се изляха в възходяща експанзия. В хибридна война с Русия и Китай, в наказания, санкции, разрушение на следвоенния международен ред, закани, провокации. В експанзии и вътре в страните от Запада, даже в най-богатите. Избухнаха недоволства в съвсем всички области на публичния живот – от икономическите спешни явления и неналичието на смислени тактики за излизането от тях, от растежа на цените. Преди всичко от некадърността и наглостта на властимащите в своите страни, от корупционния им хъс, от надменното неуважение на ползите на необятните пластове на популацията и обслужването на свръхбогатите.
Те пък активизираха до военно положение политическите си измекяри и пропагандната прислуга в опит да прокарат най-циничните си и изключително нездравословни за хората мероприятия – Истанбулската спогодба и Споразумението на Организация на обединените нации за миграцията. В редица страни, за наслада и в България, обществата провалиха тези попълзновения против изключително интимните си ползи. Поражението на политиците и изключително на подривния им уред в медиите, държавните и интернационалните институции към този момент има значими и трайни последици.
През миналата година търпението надвиши границите, хората в доста страни поеха към дейна отбрана на правата и свободите си. Това е резултатът от десетилетията нездравословни демократични опити и лъжедемокрация, изродили се в упорити опити за налагане на навсякъде тоталитарно ръководство. Стана явно за мнозина, че тази форма на капитализъм е освен отживялост, само че е и безнадеждно прогнила. И нанесла на хората доста тежки увреждания против доста по-малко изгоди.
Системното отцепване на хората, разбиването на обществата на от ден на ден противопоставящи се и даже враждуващи сегменти доближи лимита си. С невъоръжено око се вижда в Съединени американски щати и Англия, в Италия и Франция, в Испания, Холандия и Белгия, съвсем на всички места измежду груповия Запад. Все по-често цитират еврейката Бат Йеор с нейната прогноза за „Еврабия“. Дори в най-унесените в мигрантско-джендъристка лудост Швеция и Норвегия към този момент треперят да не избухнат протести и със благосклонност си спомнят за Андерс Брайвик.
Да, умопобъркан, всеобщ палач, само че не се пръкна инцидентно, а означи началото на закономерно събитие. Разбиването на фамилията, внезапното увеличение на разводите и наркоманиите, появяването на разширени фамилии с един родител, териториалната непоклатимост – всичко беше пожертвано за появяването на наложително многообразие от форми и придвижвания. Резките съмнения в стопанската система, престъпността, тероризмът и ширещото се принуждение от дълго време не са изключения.
Дължат се на първо място на умишленото от страна на елитите препятстване на общественото доближаване на хората. За да бъдат манипулирани и следени по-лесно, с цел да издига „ общественият асансьор “ нагоре към властта не родолюбивите и виновните за думите и делата си люде, не обществено устойчивите и душевен здравите, не създалите се кариерно и кръвно ангажирани за сегашното и изключително за бъдещето на младите генерации. Разединяването и опълчването продължиха прекомерно дълго и тежко повредиха публичното душевно здраве.
Както и всеобщата просвета, призвана сякаш да въздейства за здравословно обществено доближаване. В реалност се оказа, че по-често задръства източниците на обществено здраве и бълва нездравословни за него артикули. В Щатите и съвсем на всички места в груповия Запад психиатрите и психолозите следят от ден на ден и по-трудни за лечебно повлияване тревожни положения, случаи на душевно опустошаване и проблеми със самовъзприемането. Все по-ясно наподобяващи положението на гранично разстройство на душeвността.
С импулсивно и рисково неконтролирано държание, обилни съмнения в настроението, изкривявания в мисленето и усещанията, чести случаи на междуличностна психопатология. Още през 2009 година в. „ Тайм “ писа, че психиатрите и психолозите най-вече се тормозят от граничните разстройства и доста от тях малко знаят по какъв начин да ги лекуват. Проучванията демонстрират, че рискът от заболяване с това разстройство е два пъти по-голям, в сравнение с с шизофрения и маниакално-депресивна неуравновесеност.
Срещу пределното повишаване на вътрешнополитическите напрежения и заплаха от гърмеж за властимащите елити от епохи изходът е във образуването на външни рискове и постоянно с следващи войни. Опитват и в този момент, репчат се, заплашват, предизвикат, само че все по-ясно се долавят колебливост и променчивост. През 2018-а релефно изпъкна друго съответствие на силите в стопанската система и въоръженията, още по-ясно се видя, че хората на Запад не желаят да гинат, както това е било преди двете международни войни. Но уплашените водачи постоянно са рискови.
Но ще не престават същото, нямат друго. С отслабваща мощ, само че още ще напират с мулти-култито, с джендъризма и соченето на зли външни врагове на распрекрасната и безалтернативна демократична народна власт. С провокациите на протежетата си в Украйна и Близкия Изток, към Китай и в Латинска Америка. Докато следващата финансово-икономическа рецесия с последващите обществени гърмежи не пометат забележителна част от елитите, наред с протежетата, медиите и подривната непеошка агентура.
Имаше и много хубави неща през 2018-а, несъмнено. Направиха се забележителни, а някои и напряко фантастични научни достижения. Особено плашещи във въоръженията, само че окуражаващи в медицината. Имаше огромни културни, инженерни и строителни достижения. В роботиката ускорението беше изключително впечатляващо. При нараствания брой естествени катаклизми имаше и повече жертви, само че хората въпреки всичко се оправиха.
У нас се оправиха с председателството на Европа, най-малко по този начин сподели Брюксел. Управляващите сочат числа в интерес на изказванието за стопански триумфи, само че подозренията и обстоятелствата в противоположна посока са доста. Високо е и недоволството измежду хората, имаше бледи прояви на митинг, само че отзвучаха спокойно. Циганите се демонстрираха като още по-неинтегрирани. Ако сме дали нещо на света – това е българският модел, писа Станислав Стратиев. Българският модел е положение на духа, метод на мислене. Когато мълчанието е злато, а кроткото агне от две майки суче.
И по този начин започваме 2019-а. Да ни е честита!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ