„Разделихме апартамента на две. Той представлява голямо пространство без врати

„ Разделихме жилището на две. Той съставлява огромно пространство без порти и ние просто теглихме въображаема линия по средата, с цел да не заразим децата ", описват архитектите Борис Енев и Евгения Ходкевич. С ковид ги заразява техен прочут - в двора на къща, която те аранжират, написа.

„ До този миг се пазехме доста от вируса, тъй като едно от децата ни има муковисцидоза. Ходехме с маски с най-високо качество, не се срещахме с други хора. А този човек слезе от колата и ни сподели, че нямало ужасно, тъй като към този момент всички ограничавания са паднали. Ние се държахме на отдалеченост, само че въпреки всичко това беше първият човек, на който подавах ръка от месеци.

Казах си: гледай, хората си живеят обикновено, а ние напълно сме изкукуригали. Явно прекаляваме. Поговорихме си за нашия план на двора, след което индивидът си потегли ", споделя Евгения.

"Получаваш нещо като присъда "

Броени дни по-късно Евгения и мъжът ѝ би трябвало да пътуват до Австрия. И защото там претендирали PCR тест, двамата се подлагат на проучване за болест с ковид. В лабораторията Борис и Евгения научават, че тестванията им са позитивни.

„ В този миг знаехме, че предстоят 14 дни изолираност, трептене, може би тежка болест, тъй като получаваш нещо като присъда - сядаш у дома и започваш да чакаш по кое време ще те екзекутира тази присъда. В този ден минахме през всички етапи - от отричане до обезсърчение. Седяхме на балкона и се опитвахме да се сетим с кого сме се виждали през последните дни.

Пред очите ми мина по какъв начин съм гушкала децата и най-много това с муковисцидоза, по какъв начин съм била при 90-годишния ми татко, който четири месеца не беше излизал, а най-после се оказа, че аз съм влезнала при него като Троянски кон. Проклинах всеки момент, в който съм имала контакт с други хора ", спомня си Евгения.

От РЗИ взимат проби и на трите деца на Евгения и Борис. „ Тестовете на брат ми и сестра ми бяха негативни, а моят - подозрителен. Казах си, че в случай че съм инфектирана, най-малко ще мога да гушкам мама и тати. Те в този миг изобщо не ни гушкаха и това доста ни липсваше, изключително на брат ми, който е на 8 и не разбираше напълно какво тъкмо се случва ", споделя огромната им щерка Яра.

Борис и Евгения изясняват, че от РЗИ се отнесли към тях с внимание. „ Единственото, което ни смути, беше, че когато ни взеха пробите, ни споделиха, че ще се свържат с нас, в случай че сме позитивни. Ние си направихме тестванията в петък, а от РЗИ ни се обадиха чак във вторник - четири дни по-късно. За тези четири дни можеше да сме рискови за доста хора. "

"Това е ужасна безнаказаност "

За благополучие никой от фамилията не развива тежки признаци на заболяването. Но две неща Евгения няма да не помни. „ Когато схванаха, че сме се заразили, огромна част от приятелите ни се стреснаха дотам, че даже и най-скептичните във връзка с вируса започнаха да ни заобикалят, дори и след края на карантината ни.

Другият фрапантен миг беше отново след карантината, когато искахме да отидем в Австрия за обзор на детето ни с муковисцидоза. Съобщиха ни, че към този момент ще ни взимат кръв единствено в изолационна, макар негативния тест. Казаха ни: Били сте позитивни и оттук насетне ще ви преглеждаме постоянно като позитивни. Това доста ме тормози, за първи път усетих какво е да си част от малцинство ", споделя Евгения.

А мъжът ѝ Борис прибавя: "След случката с индивида, който ни болести, започнах да виждам хората по-внимателно. Той е знаел, че в компанията му има инфектирани, които вървят без маски, само че все пак пристигна при нас. Това е ужасна безнаказаност ".

"Така е ", споделя и Евгения. "Въпреки че се пробвах да не обвинявам този наш прочут, въпреки всичко му зададох следния въпрос: Какво щеше да стане, в случай че бяхме изгубили детенцето си с муковисцидоза, тъй като сме го заразили поради нечия безнаказаност? Животът ни щеше да е унищожен вечно. "