Футболист от Висшата лига: Гей съм, но футболът не е готов за това разкритие
" Разбрах, че съм гей на 19 години. Но в действителност не мисля, че футболът е подготвен за такова разобличаване от страна на състезател " - две фрази, които провокират състрадание, яд и болежка у един човек, който отхвърля да спомене името си.
Английското издание " Сън " разгласява писмо, за което твърди, че е на футболист от Висшата лига. Той избира да остане неизвестен, тъй като се опасява по какъв начин биха реагирали сътрудниците и почитателите му. За нетрадиционната му полова ориентировка знаят в фамилията му и дребен кръг доверени другари.
Снимка: Getty Images
В изказването си, футболистът написа, че желае да бъде връзка, само че заобикаля да се сближава с други хора. Той прецизира, че почитателите, футболистите, сътрудниците, мениджърите и притежателите на клубовете би трябвало да бъдат " образовани " допълнително приемливост.
Ето и цялото писмо на анонимния футболист:
" Като дете, единственото нещо, което желаех, беше да бъда футболист. Не ми пукаше дали имам отлични оценки в учебно заведение. Вместо да пиша домашни, във всяка свободна минута ритах топка. И най-после това ми се изплати. Дори и в този момент би трябвало да се ощипя, с цел да се уверя, че не сънувам, когато излизам всяка седмица да играя пред хиляди хора. Но има и нещо, което ме отличава от останалите футболисти във Висшата лига.
Аз съм гей!
Самото написване на тази дума е огромна стъпка за мен. Само фамилията ми и дребна група от другари са наясно с моята половост. Не съм подготвен да споделя това нещо с тима или с мениджъра. Тежко е! Прекарвам по-голяма част от времето си с тези момчета, на терена ние сме тим. Но все пак, нещо от вътрешната страна прави невероятно шерването по какъв начин се усещам. Надявам се, че някой ден ще съумея да го направя.
Откакто станах на 19 години знам, че съм гей. Как се живее с това? Ден за ден. И може да бъде безспорен призрачен сън! Отразява се от ден на ден на душeвността ми. Чувствам се като в капан и се опасявам, че, в случай че се разкрия, това ще направи нещата по-лоши. Въпреки, че сърцето ми споделя, че би трябвало да го направя, мозъкът ми повтаря: " Защо да пожертвам? "
Късметлия съм, че спечелвам добра заплата. Имам прекрасен автомобил, дрешникът ми е цялостен с дизайнерски облекла, мога да си разреша да купя всичко, което желаяме аз, фамилията ми и приятелите ми. Но ми липсва схващане. На възраст съм, в която искам да имам връзка. Но, поради работата ми, доверието към възможен дълготраен сътрудник би трябвало да бъде доста високо. Така че, за в този момент, заобикалям да имам връзки. Надявам се, че скоро ще срещна някой, на който ще мога да се доверя.
Истината е, че мисля, че футболът не е подготвен за моето разобличаване. Самата игра би трябвало да се промени фрапантно, с цел да се усещам подготвен да подхваща тази стъпка. От Футболната асоциация обявиха, че са подготвени да оказват помощ на всеки футболист, който желае да направи самопризнание. Казаха, че ще обезпечат консултация на всеки искащ.
И тук идва разминаването. Ако нуждая се от съвещания, ще си запиша час. Това, което би трябвало да създадат тези, които провеждат играта, е да образоват почитателите, футболистите, мениджърите, сътрудниците, притежателите на клубовете - всички забъркани. Ако би трябвало да направя сходна крачка, желая да знам, че ще бъда подсилен през цялото пътешестване. Сега не се усещам по този метод.
Иска ми се да не пребивавам по този метод. Но истината е, че към момента съществуват много предубеждения във футбола. Безброй пъти съм чувал хомофобски подвиквания и мнения от почитатели, които не са ориентирани съответно към някой. Странно, само че не ми пречи по време на мачовете. Тогава съм прекомерно фокусиран върху играта. Започвам да се жегвам, когато се кача в самолета или съм при треньора. Тогава имам време да мисля.
Ако нещата не престават по този начин, проектът ми е да играя, до момента в който не се пенсионирам. Беше ужасно, когато предишния месец Томас Бийти призна, че е гей. Но фактът, че трябваше да чака, до момента в който приключи кариерата си, споделя всичко. Футболистите са прекомерно изплашени, с цел да подхващат тази крачка, до момента в който играят. През предходната година поддръжка ми отказваха от фондация " Джъстин Фашану ", с цел да ми оказват помощ да се оправя с психическите проблеми. Трудно ми е да опиша тази голяма поддръжка. Накараха ме да се усещам свестен, върнаха ми увереността да бъда по-отворен, по-открит изключително със себе си. Без тази поддръжка не знам какво щях да върша.
Най-вероятно един ден няма да мога да пребивавам повече в неистина. Ако стане по този начин, то ще приключа кариерата си и ще се разкрия. Може би ще зачерта години от обещаващата си кариера. Но няма по какъв начин да поставиш цена на спокойствието. Не желая постоянно да пребивавам по този метод ", написа футболистът.
Снимка: Getty Images
Всъщност, играчите в Англия, които намерено са признали нетрадиционната си полова ориентировка са малко на брой. Джъстин Фашану беше първият, който призна, че е гей - през 1990 година, до момента в който играеше в по-долните дивизии в Англия. През юни 2020 година някогашният футболист на " Форест Сити " Лондон Томас Бийти разкри същото.
Английското издание " Сън " разгласява писмо, за което твърди, че е на футболист от Висшата лига. Той избира да остане неизвестен, тъй като се опасява по какъв начин биха реагирали сътрудниците и почитателите му. За нетрадиционната му полова ориентировка знаят в фамилията му и дребен кръг доверени другари.
Снимка: Getty Images
В изказването си, футболистът написа, че желае да бъде връзка, само че заобикаля да се сближава с други хора. Той прецизира, че почитателите, футболистите, сътрудниците, мениджърите и притежателите на клубовете би трябвало да бъдат " образовани " допълнително приемливост.
Ето и цялото писмо на анонимния футболист:
" Като дете, единственото нещо, което желаех, беше да бъда футболист. Не ми пукаше дали имам отлични оценки в учебно заведение. Вместо да пиша домашни, във всяка свободна минута ритах топка. И най-после това ми се изплати. Дори и в този момент би трябвало да се ощипя, с цел да се уверя, че не сънувам, когато излизам всяка седмица да играя пред хиляди хора. Но има и нещо, което ме отличава от останалите футболисти във Висшата лига.
Аз съм гей!
Самото написване на тази дума е огромна стъпка за мен. Само фамилията ми и дребна група от другари са наясно с моята половост. Не съм подготвен да споделя това нещо с тима или с мениджъра. Тежко е! Прекарвам по-голяма част от времето си с тези момчета, на терена ние сме тим. Но все пак, нещо от вътрешната страна прави невероятно шерването по какъв начин се усещам. Надявам се, че някой ден ще съумея да го направя.
Откакто станах на 19 години знам, че съм гей. Как се живее с това? Ден за ден. И може да бъде безспорен призрачен сън! Отразява се от ден на ден на душeвността ми. Чувствам се като в капан и се опасявам, че, в случай че се разкрия, това ще направи нещата по-лоши. Въпреки, че сърцето ми споделя, че би трябвало да го направя, мозъкът ми повтаря: " Защо да пожертвам? "
Късметлия съм, че спечелвам добра заплата. Имам прекрасен автомобил, дрешникът ми е цялостен с дизайнерски облекла, мога да си разреша да купя всичко, което желаяме аз, фамилията ми и приятелите ми. Но ми липсва схващане. На възраст съм, в която искам да имам връзка. Но, поради работата ми, доверието към възможен дълготраен сътрудник би трябвало да бъде доста високо. Така че, за в този момент, заобикалям да имам връзки. Надявам се, че скоро ще срещна някой, на който ще мога да се доверя.
Истината е, че мисля, че футболът не е подготвен за моето разобличаване. Самата игра би трябвало да се промени фрапантно, с цел да се усещам подготвен да подхваща тази стъпка. От Футболната асоциация обявиха, че са подготвени да оказват помощ на всеки футболист, който желае да направи самопризнание. Казаха, че ще обезпечат консултация на всеки искащ.
И тук идва разминаването. Ако нуждая се от съвещания, ще си запиша час. Това, което би трябвало да създадат тези, които провеждат играта, е да образоват почитателите, футболистите, мениджърите, сътрудниците, притежателите на клубовете - всички забъркани. Ако би трябвало да направя сходна крачка, желая да знам, че ще бъда подсилен през цялото пътешестване. Сега не се усещам по този метод.
Иска ми се да не пребивавам по този метод. Но истината е, че към момента съществуват много предубеждения във футбола. Безброй пъти съм чувал хомофобски подвиквания и мнения от почитатели, които не са ориентирани съответно към някой. Странно, само че не ми пречи по време на мачовете. Тогава съм прекомерно фокусиран върху играта. Започвам да се жегвам, когато се кача в самолета или съм при треньора. Тогава имам време да мисля.
Ако нещата не престават по този начин, проектът ми е да играя, до момента в който не се пенсионирам. Беше ужасно, когато предишния месец Томас Бийти призна, че е гей. Но фактът, че трябваше да чака, до момента в който приключи кариерата си, споделя всичко. Футболистите са прекомерно изплашени, с цел да подхващат тази крачка, до момента в който играят. През предходната година поддръжка ми отказваха от фондация " Джъстин Фашану ", с цел да ми оказват помощ да се оправя с психическите проблеми. Трудно ми е да опиша тази голяма поддръжка. Накараха ме да се усещам свестен, върнаха ми увереността да бъда по-отворен, по-открит изключително със себе си. Без тази поддръжка не знам какво щях да върша.
Най-вероятно един ден няма да мога да пребивавам повече в неистина. Ако стане по този начин, то ще приключа кариерата си и ще се разкрия. Може би ще зачерта години от обещаващата си кариера. Но няма по какъв начин да поставиш цена на спокойствието. Не желая постоянно да пребивавам по този метод ", написа футболистът.
Снимка: Getty Images
Всъщност, играчите в Англия, които намерено са признали нетрадиционната си полова ориентировка са малко на брой. Джъстин Фашану беше първият, който призна, че е гей - през 1990 година, до момента в който играеше в по-долните дивизии в Англия. През юни 2020 година някогашният футболист на " Форест Сити " Лондон Томас Бийти разкри същото.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ