Преоткриване на Северозапада: мисията е възможна
Районът на Северозападна България е най-бързо обезлюдяващият се и най-слабо стопански развъртян в цялата страна. Неслучайно носи нарицателното „ Северозападнала “ България. Дали поради едва развитата инфраструктура, или поради неналичието на интерес от страна на политическата класа, през годините естествените дадености и стратегическото местонахождение на района не съумяват да бъдат оползотворени по ефикасен метод.
На този декор обаче двама запалянковци вземат решение да създадат къщи за посетители в две села в региона, пробвайки се да върнат най-малко малко живота в тях и да покажат, че най-западналият завършек на България в действителност може да се похвали с голям брой забележителности, които да подтикват развиването на туризма.
Село Яньовец е съвсем обезлюдено, а в село Горни Вадин дребното останало население е застаряващо. Данните на Националния статистически институт (НСИ) от преброяването на популацията предходната година сочат, че жителите на Яньовец са едвам 12, а тези на Горни Вадин – 183. И макар че в последното живеят малко повече хора, то за последните 10 години популацията е намаляло на половина. По-голяма част от живущите в двете села са на възраст над 65 години. Двама души обаче виждат капацитет и вземат решение да го развият, тъй че от дълго време застиналите във времето кътчета, да бъдат събудени за едно ново начало.
Село Горни Вадин
Село Горни Вадин е ситуирано навръх брега на река Дунав и от другата страна се вижда румънският бряг. Намира се в община Оряхово, област Враца. Като множеството села в тази област, преди години жителите са били доста повече. До преди по-малко от 50 години в селото е имало главно учебно заведение и детска градина, само че с течение на времето малко по-малко жителите стартират да понижават. Липсата на прехранване кара някои да избягат в по-големите градове, а други – отпътуват да търсят шанса си в непознати страни. Така единствено след едно потомство детската градина и главното учебно заведение престават да действат.
Хората си спомнят и за пристанището, което е било работещо преди време. Тогава корабите са спирали точно в селото и са разтоварвали стоката. Сега пристанището е превърнато в риболовен пристан.
По-голяма част от живущите сега са пенсионери. Издържат се от дребните пенсии и от това, което сами си отгледат в градините. Някои от тези, които към момента са в трудоспособна възраст, пътуват всеки ден и работят в прилежащите общини. Риболовът също е добре прочут и усвоен поминък.
Пътищата до селото са осеяни с дупки. Неслучайно преди време жителите му се прочуха с това, че асфалтираха сами пътя. Водопроводната мрежа е остаряла, а множеството къщи разполагат със септични ями. Токът също постоянно стопира и оставя хората на мрачно и без топла вода.
И макар тези битови усложнения хората в селото са задружни и щастливи. Градините им са прекопани и подредени по конец. Основно отглеждат кокошки и на места по някое прасе. Всичко това обаче е задоволително, с цел да им обезпечи главното прехранване през зимните месеци. Никой в селото не се оплаква. Напротив – оползотворяват свободното си време, като си вървят на посетители, както се споделя „ на раздумка “. През последната година тематика на диалог е и стартиралата къща за посетители в селото.
31-годишният Георги Стефанов, до неотдавна IT експерт в огромен телеком, работещ в София, взема решение да зареже огромния град и да стартира да развива личен бизнес. Връзката му със селото е топла, тъй като в него са останали да живеят родителите му. Преди малко повече от две години чува, че техен съселянин продава триетажна вила в селото. Решава да я купи и да я трансформира в привлекателен център за туристи. Началото не е елементарно, тъй като започва по време на пандемията. Пътят по-късно също не е посипан с рози, само че сега Георги посреща и изпраща посетители непрестанно. На въпрос какво го накара да купи остаряла вила, да я ремонтира, да я развие в къща за посетители, и то в село, чието име малко хора са чували, Георги споделя:
Не можех да виждам по какъв начин селото се разрушава. Има капацитет и желаех да покажа тъкмо това. Ако ние, младите, не сме тези, които стартират да трансформират нещо, то няма кой. “
Вложението от над 60 хиляди лева ще се изплати след 2 – 3 години. Едва тогава Георги ще почне да печели от къщата. През това време работи като диджей и не стопира да я обновява. Вилата е изцяло ремонтирана със личен труд, разполага с огромна кръчма, задоволителна да събере 15 – 16 души. Отоплението е обезпечено от климатици и голяма камина. През лятото в двора е ситуиран голям басейн с чадъри и шезлонги. Георги е обезпечил и барбекю със скара на дървени въглища.
Най-голямото преимущество на вилата е това, че е ситуирана директно на брега на реката. От трите тераси гледката към Дунав е незаменима. Всеки, който реши, може и да плажува на реката или пък да лови риба. Пред вилата има и чешма с минерална вода, подобаваща за къси душове.
Георги се пробва да предлага разнообразни занимания на гостите. От това лято гостите може да се повозят с моторница по реката. Когато времето е по-студено, в къщата има обособена голяма библиотека с книги и голям брой играчки за по-малките посетители. Така с чаша вино в ръка, на уютно, всеки може да не помни за забързаното си всекидневие и просто да се потопи в живота на село, който постоянно е доста по-спокоен от този в града.
Искам и работя върху това да почнем да предлагаме и храна на гостите, само че приготвена единствено с артикули от градината “, споделя Георги.
31-годишният мъж споделя, че най-голямата му битка е била с оператора на електроразпределителната мрежа. Писал е голям брой писма до „ Електрохолд “, с цел да може да бъде решен казусът с неочакваното прекъсване на тока в селото. С регионалното пътно ръководство на Агенция „ Пътна инфраструктура “ също е комуникирал в опит да бъдат най-малко запълнени дупките по пътищата, водещи до селото.
Ако пътищата не са направени, никой няма да желае да идва в селото. Никой няма да желае да си счупи колата, с цел да пристигна на отмора тук “, изяснява той.
Въпреки това къщата за посетители се радва на много гости. Главно я наемат огромни групи от младежи от Плевен, Враца и по-големите градове в региона, с цел да избягат от всекидневието и да си провеждат другарски събирания. На територията ѝ към този момент са били провеждани и няколко тиймбилдинг събития. Георги споделя, че към този момент даже получава запитвания и за Коледните и Новогодишни празници.
Жителите на селото пък се радват, че виждат и други хора, с изключение на съселяните си. Казват, че нямат проблем с това, че къщата за посетители действа и че през селото минават „ непознати “ хора. Напротив – предизвикват Георги за това, че се пробва да направи нещо хубаво за селото им.
Село Яньовец
Ако опишем село Яньовец като „ скрита цитадела “, няма да сбъркаме. За тези, които не са упътени по какъв начин да стигнат до него, то е съвсем неоткриваемо. Разположено е в котловина, заобиколено от възвишенията на най-южната част на планинския хълм Венеца. Намира се в община Димово, област Видин. Само една дребна табелка оказва пътя към селото. Самият той е асфалтиран, само че две коли мъчно биха се разминали по него.
Гледките на диви животни, като сърни, са постоянно срещани тук, тъй като селото е безусловно „ сгушено “ в гората. Един основен път и 3 улички – толкоз е огромно селото. Въпреки че статистиката на Национален статистически институт сочи за 12 поданици, те най-вероятно са доста по-малко. Повечето къщи тук са изоставени още преди години. Сега се виждат светлини само в 3 – 4 къщи, в които има непрекъснато живущи.
И тук преди години ситуацията е била друга. Хората основно са отглеждали животни, като овце, крави и други. Някои още си спомнят звука от звънчетата, когато животните са били изкарвани на паша. В непосредственост до селото нивите са се обработвали заедно от фамилиите и са осигурявали препитанието на жителите. Съдбата на селото не е по-различна от тази на всички други села в България. Хората си потеглят, нивите пустеят или се изкупуват, звънчетата на животните стопират да се чуват и всичко застива.
42-годишният Ивайло обаче взема решение да направи къща за посетители в селото, с цел да може туристи да се радват на спокойствието и да се любуват на природата на селото. Въпреки че живее и работи в София, Иво вдъхва нов живот на фамилната къща в Яньовец и я прави уютна и гостоприемна. На въпрос какво го стимулира в начинанието му, той дава отговор:
Това е къщата на фамилията ми, на моите родственици. Не желаех да я оставя просто да се разрушава с времето. “
По традиция старите къщи са били строени на два етажа, като на първия са били ситуирани пространствата за животните, а на вторият – фамилиите. И къщата на Иво не е изключение от това предписание. Заради това, когато стартира ремонтът ѝ, той среща най-големи компликации с първото равнище. Една от стените е безусловно камък, с доста неравности. Докато придобие тип на права стена, въпреки и не гладка, минава много време и Иво влага огромни старания. В момента стената е непокътната съвсем в достоверния си тип.
Беше пъклен мъчно. Такъв материал мъчно се разрушава. Не всичко стана от раз, само че пък с доста воля и неизменност, мисля, че се получи добре ", споделя Иво.
Цялата ремонтна активност по къщата и двора е направена от него и група другари. Инвестицията е над 20 хиляди лева На първият етаж е обособена кръчма, с настрана кухненско помещение и баня. На вторият са ситуирани спалните и още една баня. Има и дребен хол. За да резервира старите обичаи всички да се събират към трапезата, Иво купува по поръчка голяма маса от дъбов масив. Дворът е трансфорат в райска градина с доста цветя и зеленина. Има барбекю и самостоятелен ъгъл за хранене. Голямото преимущество на къщата е това, че директно зад двора се открива гледката на необятна гора. През зимата отоплението е обезпечено от две печки на дърва. Така гостите може да се любуват на приятна конюнктура, да се отърсят от мислите си и да чуват само пукането на горящите дърва.
Къщата посреща посетители към този момент от няколко години, а противоположната връзка е повече от позитивна. Освен че туристите имат опция да бъдат в допир с природата и да избягат от бетонните градове, наоколо се намират и други забележителности – пещерите Венеца и Магурата, фамозните Белоградчишки скали, крепостта Баба Вида.
Иво и Георги споделят, че от време на време „ избягалите “ хора от селата се връщат в тях. Някои, с цел да видят остаряващите си родственици, а други – просто да си отдъхнат. Всички те знаят, че единственият спокоен кей, който може да намерят, е родното място.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
На този декор обаче двама запалянковци вземат решение да създадат къщи за посетители в две села в региона, пробвайки се да върнат най-малко малко живота в тях и да покажат, че най-западналият завършек на България в действителност може да се похвали с голям брой забележителности, които да подтикват развиването на туризма.
Село Яньовец е съвсем обезлюдено, а в село Горни Вадин дребното останало население е застаряващо. Данните на Националния статистически институт (НСИ) от преброяването на популацията предходната година сочат, че жителите на Яньовец са едвам 12, а тези на Горни Вадин – 183. И макар че в последното живеят малко повече хора, то за последните 10 години популацията е намаляло на половина. По-голяма част от живущите в двете села са на възраст над 65 години. Двама души обаче виждат капацитет и вземат решение да го развият, тъй че от дълго време застиналите във времето кътчета, да бъдат събудени за едно ново начало.
Село Горни Вадин
Село Горни Вадин е ситуирано навръх брега на река Дунав и от другата страна се вижда румънският бряг. Намира се в община Оряхово, област Враца. Като множеството села в тази област, преди години жителите са били доста повече. До преди по-малко от 50 години в селото е имало главно учебно заведение и детска градина, само че с течение на времето малко по-малко жителите стартират да понижават. Липсата на прехранване кара някои да избягат в по-големите градове, а други – отпътуват да търсят шанса си в непознати страни. Така единствено след едно потомство детската градина и главното учебно заведение престават да действат.
Хората си спомнят и за пристанището, което е било работещо преди време. Тогава корабите са спирали точно в селото и са разтоварвали стоката. Сега пристанището е превърнато в риболовен пристан.
По-голяма част от живущите сега са пенсионери. Издържат се от дребните пенсии и от това, което сами си отгледат в градините. Някои от тези, които към момента са в трудоспособна възраст, пътуват всеки ден и работят в прилежащите общини. Риболовът също е добре прочут и усвоен поминък.
Пътищата до селото са осеяни с дупки. Неслучайно преди време жителите му се прочуха с това, че асфалтираха сами пътя. Водопроводната мрежа е остаряла, а множеството къщи разполагат със септични ями. Токът също постоянно стопира и оставя хората на мрачно и без топла вода.
И макар тези битови усложнения хората в селото са задружни и щастливи. Градините им са прекопани и подредени по конец. Основно отглеждат кокошки и на места по някое прасе. Всичко това обаче е задоволително, с цел да им обезпечи главното прехранване през зимните месеци. Никой в селото не се оплаква. Напротив – оползотворяват свободното си време, като си вървят на посетители, както се споделя „ на раздумка “. През последната година тематика на диалог е и стартиралата къща за посетители в селото.
31-годишният Георги Стефанов, до неотдавна IT експерт в огромен телеком, работещ в София, взема решение да зареже огромния град и да стартира да развива личен бизнес. Връзката му със селото е топла, тъй като в него са останали да живеят родителите му. Преди малко повече от две години чува, че техен съселянин продава триетажна вила в селото. Решава да я купи и да я трансформира в привлекателен център за туристи. Началото не е елементарно, тъй като започва по време на пандемията. Пътят по-късно също не е посипан с рози, само че сега Георги посреща и изпраща посетители непрестанно. На въпрос какво го накара да купи остаряла вила, да я ремонтира, да я развие в къща за посетители, и то в село, чието име малко хора са чували, Георги споделя:
Не можех да виждам по какъв начин селото се разрушава. Има капацитет и желаех да покажа тъкмо това. Ако ние, младите, не сме тези, които стартират да трансформират нещо, то няма кой. “
Вложението от над 60 хиляди лева ще се изплати след 2 – 3 години. Едва тогава Георги ще почне да печели от къщата. През това време работи като диджей и не стопира да я обновява. Вилата е изцяло ремонтирана със личен труд, разполага с огромна кръчма, задоволителна да събере 15 – 16 души. Отоплението е обезпечено от климатици и голяма камина. През лятото в двора е ситуиран голям басейн с чадъри и шезлонги. Георги е обезпечил и барбекю със скара на дървени въглища.
Най-голямото преимущество на вилата е това, че е ситуирана директно на брега на реката. От трите тераси гледката към Дунав е незаменима. Всеки, който реши, може и да плажува на реката или пък да лови риба. Пред вилата има и чешма с минерална вода, подобаваща за къси душове.
Георги се пробва да предлага разнообразни занимания на гостите. От това лято гостите може да се повозят с моторница по реката. Когато времето е по-студено, в къщата има обособена голяма библиотека с книги и голям брой играчки за по-малките посетители. Така с чаша вино в ръка, на уютно, всеки може да не помни за забързаното си всекидневие и просто да се потопи в живота на село, който постоянно е доста по-спокоен от този в града.
Искам и работя върху това да почнем да предлагаме и храна на гостите, само че приготвена единствено с артикули от градината “, споделя Георги.
31-годишният мъж споделя, че най-голямата му битка е била с оператора на електроразпределителната мрежа. Писал е голям брой писма до „ Електрохолд “, с цел да може да бъде решен казусът с неочакваното прекъсване на тока в селото. С регионалното пътно ръководство на Агенция „ Пътна инфраструктура “ също е комуникирал в опит да бъдат най-малко запълнени дупките по пътищата, водещи до селото.
Ако пътищата не са направени, никой няма да желае да идва в селото. Никой няма да желае да си счупи колата, с цел да пристигна на отмора тук “, изяснява той.
Въпреки това къщата за посетители се радва на много гости. Главно я наемат огромни групи от младежи от Плевен, Враца и по-големите градове в региона, с цел да избягат от всекидневието и да си провеждат другарски събирания. На територията ѝ към този момент са били провеждани и няколко тиймбилдинг събития. Георги споделя, че към този момент даже получава запитвания и за Коледните и Новогодишни празници.
Жителите на селото пък се радват, че виждат и други хора, с изключение на съселяните си. Казват, че нямат проблем с това, че къщата за посетители действа и че през селото минават „ непознати “ хора. Напротив – предизвикват Георги за това, че се пробва да направи нещо хубаво за селото им.
Село Яньовец
Ако опишем село Яньовец като „ скрита цитадела “, няма да сбъркаме. За тези, които не са упътени по какъв начин да стигнат до него, то е съвсем неоткриваемо. Разположено е в котловина, заобиколено от възвишенията на най-южната част на планинския хълм Венеца. Намира се в община Димово, област Видин. Само една дребна табелка оказва пътя към селото. Самият той е асфалтиран, само че две коли мъчно биха се разминали по него.
Гледките на диви животни, като сърни, са постоянно срещани тук, тъй като селото е безусловно „ сгушено “ в гората. Един основен път и 3 улички – толкоз е огромно селото. Въпреки че статистиката на Национален статистически институт сочи за 12 поданици, те най-вероятно са доста по-малко. Повечето къщи тук са изоставени още преди години. Сега се виждат светлини само в 3 – 4 къщи, в които има непрекъснато живущи.
И тук преди години ситуацията е била друга. Хората основно са отглеждали животни, като овце, крави и други. Някои още си спомнят звука от звънчетата, когато животните са били изкарвани на паша. В непосредственост до селото нивите са се обработвали заедно от фамилиите и са осигурявали препитанието на жителите. Съдбата на селото не е по-различна от тази на всички други села в България. Хората си потеглят, нивите пустеят или се изкупуват, звънчетата на животните стопират да се чуват и всичко застива.
42-годишният Ивайло обаче взема решение да направи къща за посетители в селото, с цел да може туристи да се радват на спокойствието и да се любуват на природата на селото. Въпреки че живее и работи в София, Иво вдъхва нов живот на фамилната къща в Яньовец и я прави уютна и гостоприемна. На въпрос какво го стимулира в начинанието му, той дава отговор:
Това е къщата на фамилията ми, на моите родственици. Не желаех да я оставя просто да се разрушава с времето. “
По традиция старите къщи са били строени на два етажа, като на първия са били ситуирани пространствата за животните, а на вторият – фамилиите. И къщата на Иво не е изключение от това предписание. Заради това, когато стартира ремонтът ѝ, той среща най-големи компликации с първото равнище. Една от стените е безусловно камък, с доста неравности. Докато придобие тип на права стена, въпреки и не гладка, минава много време и Иво влага огромни старания. В момента стената е непокътната съвсем в достоверния си тип.
Беше пъклен мъчно. Такъв материал мъчно се разрушава. Не всичко стана от раз, само че пък с доста воля и неизменност, мисля, че се получи добре ", споделя Иво.
Цялата ремонтна активност по къщата и двора е направена от него и група другари. Инвестицията е над 20 хиляди лева На първият етаж е обособена кръчма, с настрана кухненско помещение и баня. На вторият са ситуирани спалните и още една баня. Има и дребен хол. За да резервира старите обичаи всички да се събират към трапезата, Иво купува по поръчка голяма маса от дъбов масив. Дворът е трансфорат в райска градина с доста цветя и зеленина. Има барбекю и самостоятелен ъгъл за хранене. Голямото преимущество на къщата е това, че директно зад двора се открива гледката на необятна гора. През зимата отоплението е обезпечено от две печки на дърва. Така гостите може да се любуват на приятна конюнктура, да се отърсят от мислите си и да чуват само пукането на горящите дърва.
Къщата посреща посетители към този момент от няколко години, а противоположната връзка е повече от позитивна. Освен че туристите имат опция да бъдат в допир с природата и да избягат от бетонните градове, наоколо се намират и други забележителности – пещерите Венеца и Магурата, фамозните Белоградчишки скали, крепостта Баба Вида.
Иво и Георги споделят, че от време на време „ избягалите “ хора от селата се връщат в тях. Някои, с цел да видят остаряващите си родственици, а други – просто да си отдъхнат. Всички те знаят, че единственият спокоен кей, който може да намерят, е родното място.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ