Райко Николов Алексиев с псевдоним Фра Дяволо е виден български

Райко Николов Алексиев с псевдоним Фра Дяволо е изтъкнат български художник, карикатурист, фейлетонист.
Той е неколкократен ръководител на Съюза на сдруженията на художниците в България; помощник на периодическите издания „ Македония “, „ Барабан “, „ Смях “, „ Людокос “, „ Българан “, „ Маска “, „ Зора “; създател и основен редактор на сатиричния вестник „ Щурец “ (1932 – 1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. Участва в няколко художествени изложения.
Роден е на 7 март 1893 година в Пазарджик в фамилията на учителя Никола Алексиев, българин емигрант от Солун[1] и на Стоянка Белопитова, сестра на участника в Априлското въстание Тодор Белопитов. Има трима братя и две сестри. Следвал е литература в Софийския университет и изобразяване в Художествената академия в София. Още с появяването на първия му пейзаж в „ Изложба на младите “ през 1913 година българската кралица Елеонора става една от най-големите почитателки на гения му. Същата година художникът прави пет независими изложения
Вестник „ Щурец “
През 1932 година основава седмичния вестник „ Щурец “. Райко Алексиев самичък рисува всичките му карикатури, самичък написа публикациите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространението му. „ Щурец “ се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 година Тиражът му от 50 000 през всичките 12 години го държи на челно място измежду родните печатни издания.Още първият брой се разграбва толкоз бързо, че се постанова създателят му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават постоянни сътрудници на „ Щурец “. Вестникът не пропуща брой даже по време на Втората международна война.
Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията – вид на преследван от злополучията злощастник, Гуньо Гъсков – слабоумен, само че удобен юноша, Нане-Гето – шоп одумник, Отец Тарапонтий – удобен свещеник.
Семейство
През май 1939 година свързва ориста си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца – Радослав, Веселин и Александър. След гибелта на Райко Алексиев, брачната половинка му е имала няколко брака, през 1965 година съумява да емигрира в чужбина и умира на 26 юни 1994 година в Германия. Радослав почива преди нея. Веселин умира през 1996 година Алекс Алексиев живее в Съединени американски щати, връща се в България след измененията през 1989 година и известно време е консултант на Филип Димитров.
Обществена активност
Като дълготраен ръководител на Съюза на сдруженията на художниците Райко Алексиев провежда подпомагането на бедстващите си сътрудници, останали без покрив след бомбардировките на София. Той съумял да издейства от Министерството на финансите сумата от 2 милиона лв., която избавя от гладна гибел фамилиите на доста нещатни художници, евакуирани в разнообразни села на страната.
Смърт
С триумфите си, а също и с нерядко жлъчния си комизъм Райко Алексиев си основава значително врагове. В последните дни преди Деветосептемврийския прелом той е неведнъж предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на фамилията Никола Мушанов го доставя с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отхвърля да повярва, че е в заплаха и твърди:
„ Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което правят някои политици и е нездравословно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм постоянно налозите си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напущам кораба, когато той потъва. “
Непосредствено след преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е задържан от Лев Главинчев като „ зложелател на народа “ заради необятно известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Алексиев бива пребит до гибел на 18 ноември 1944 година в София.
В документалния разказ „ Горещо алено “, основан въз основа на изявленията на авторката Ивайла Александрова със брачната половинка на Алексиев и на изследване на архивите от Народния съд и Министерство на вътрешните работи, се цитират разнообразни версии за мъченията и края на художника, само че нито една от тях не е потвърдена несъмнено.
През март 1945 година Алексиев е наказан посмъртно поради „ антисъветска “ и „ прогерманска “ агитация от по този начин наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, публицисти, в това число някои към този момент убити. Имуществото му е иззето в интерес на страната, а книгите му са неразрешени.
След промяната на комунистическия режим в страната през 1989 година е оправдан. Съюзът на българските художници отваря изложба „ Райко Алексиев “.
Награди
На негово име е учредена през 2002 година национална литературна премия за комизъм и ирония, връчвана от община Пазарджик. Присъжда се на всеки три години, на 7 март, на български писатели за изцяло литературно творчество и принос в региона на хумора и сатирата. Наградата могат да получат и задгранични създатели за особени заслуги към българистиката популяризация, персонално творчество в региона на хумора и сатирата, разбори и изявления, тематично свързани с България. Съществуват и съпътстващи състезания за създатели от област Пазарджик в три раздела – хумористична лирика, хумористична прозаичност и подигравка.
На 27 февруари 2013 година в негова чест е наименуван хладилник Алексиев в Антарктика.