Рай: Вяра“ хронологично е втората част от трилогията Рай“ на

„ Рай: Вяра “ хронологично е втората част от трилогията „ Рай “ на Улрих Зайдл, само че аз я гледах последна. Логически, обаче, тази част приключва цикъла. Защото, в случай че в другите две елементи героините са неспокойни и в търсене на смисъла в живота си – в „ Рай: Любов “ посредством платената обич в Кения, а в „ Рай: Надежда “ посредством първите трепети на юношеството, то Мария от „ Рай: Вяра “ не търси нищо, тя е намерила безспорната истина и всички отговори. И това се оказва доста по-страшно от мъката на всяка неустановеност.
  Мария е мощно набожна, самотно живееща жена, която съществува в безспорен, плашещ ред и тишина в стерилната непорочност на дома си, в който няма нито един непотребен подробност. Тя не желае нищо и няма потребност от нищо, по тази причина през отпуската си не пътува, а обикаля из предградията на Виена, разнасяйки със себе си скулптура на Богородица и пробвайки се да приобщи имигрантите към католицизма. Вечер тя споделя на разпятието на стената  за своя ден и с присъщата си дисциплинираност си постанова санкции – освен това навива един таймер, с цел да не предозира с пълзенето по пода или бичуването. Актрисата Мария Хофщатер се е готвила за ролята цели седем години. Живяла е в манастир, скитала е из горите без храна една седмица и е обикаляла из бедните покрайнини на Виена, с цел да приказва с имигрантите. Превъплъщението й е толкоз същинско, че даже за момент не основава подозрение във фанатичната религия и увереност на героинята й, а режисьорът едвам се избави от формалното гонене на църквата.
  Един ден, след двегодишно неявяване,  в този парадайс се появява Надил – брачният партньор на Мария. Фанатично набожен като нея, единствено че в друго – Надил е мохамеданин. След претърпян случай, той е станал неработоспособен и към този момент не може да й постанова волята си физически, по тази причина се пробва да пречупи вярата й. И за двамата това е в някакъв смисъл тестване на устоите на религията им. И до момента в който Мария в едната стая заключена пее химни за Христос, в другата Надил стои пред голяма картина на каабата в Мека и слуша фрагменти от Корана.
  Всичко това на моменти е доста смешно, в случай че не е толкоз същинско. Любовта към Бога изцяло измества любовта към близък. И както и в другите два кино лентата на Зайдл, абсолютизирането на парадайса неизбежно го трансформира в неговото друго…