Растежът на световната икономика остава уязвим пред лицето на финансовите

...
Растежът на световната икономика остава уязвим пред лицето на финансовите
Коментари Харесай

Мартин Улф: Световната икономика продължава да се развива, въпреки политическите кризи


Растежът на международната стопанска система остава уязвим пред лицето на финансовите рецесии, инфлационните шокове и войните.

В самото начало на 2018 година в света се следи контрастност сред най-лошата политическа обстановка и подобряващата се стопанска система. Може ли това разграничение да продължи до безспир? Или в някакъв миг едната страна ще вземе връх над другата? И в случай че това се случи, дали неумелата политика ще навреди на икономическата обстановка, или мощната стопанска система ще помогне да се оправим с политическите проблеми?

Можем да посочим няколко закани пред безконфликтния международен политически ред. Избирането на Доналд Тръмп – войнстващ националист, чиято обвързаност към нормите на демократичната народна власт е много лимитирана – заплашва единството на Запада. На процедура на всички места авторитаризмът набира мощ, а вярата в демократическите институции понижава. Междувременно ръководството на взаимосвързания свят изисква съдействие сред мощните страни, преди всичко сред Съединени американски щати и Китай. Още по-лошото е, че рисковете от открит спор сред двете свръхдържави сега е изцяло действителен.

Въпреки това международната стопанска система продължава да се развива, най-малкото съгласно ограниченията от предишното десетилетие. Ако имаме вяра на прогнозите, съществува оптимистичен консенсус по отношение на вероятностите пред стопанските системи на Съединени американски щати, Япония, Русия и еврозоната през 2018 година Този консенсус предвижда напредък на световната стопанска система с 3,2%, което надвишава доста интензивния стопански напредък през 2017 година

Икономистът Гейвин Дейвис се придържа към още по-оптимистична позиция. Според него този консенсус не регистрира извънредно високите тримесечни индикатори в прогнозите за близкото бъдеще. Той счита, че прогнозите ще бъдат преразгледани в посока покачване. Той дори твърди, че в сегашния миг световната интензивност пораства със скорост от 5% на годишна база /става дума за растежа, измерван по паритета на покупателната дарба, който с към 0,5% надвишава растежа, измерван по пазарни цени/.

Това също по този начин надвишава наклонността от към 1% напредък. На пръв взор, такава скорост на растежа е нестабилна. Но оптимистичният отговор може да се заключава в това, че анализаторите са подценили наклонността. Нещо повече, вложенията играят значима роля в генериране на по-голямо търсене, изключително в еврозоната. На собствен ред, по-голямото търсене води до увеличението на размера на вложенията. През втората половина на 2017 година, както отбелязва Дейвис, размерът на вложенията в Съединени американски щати, еврозоната и Япония се усили с 8-10% на годишна база – това са надалеч по-високи индикатори, в сравнение с във всяка друга година от 2010 насам. Здравословният цикъл, в границите на който бързият напредък укрепва увеличението на скоростта на евентуалния напредък, е изцяло вероятен.

Ако такава скорост на растежа се окаже неустойчива, въпросът ще се състои в това, дали той ще спре последователно или внезапно. Рисковете от разтърсвания са задоволително огромни, отчитайки високите нива на задължения и високите котировки, изключително на американските тържища. За благополучие, инфлацията остава много умерена, а действителните и номиналните лихви – ниски. За момента тези условия вършат задълженията по-поносими, а високите котировки – по-обосновани.

Обаче вероятността от дестабилизация остава задоволително огромна – тя може да стартира поради увеличението на инфлацията или появяването на подозрения в платежоспособността на огромните длъжници. Тя също по този начин може да стартира вследствие на спада на повишените котировки или безредици на пренатоварените пазари на задължения. Ако в този случай икономическият напредък стартира осезаемо да се забавя, богатите страни ще разполагат с много по-малко благоприятни условия за маневриране в областта на фискалната и парична политика. Въпреки това, както писах година по-рано, сходни огромни стопански спадове са много рядко събитие. Тук е редно да напомним, че международната стопанска система е растяла от началото на 50-те години на предишния век. Нещо повече оттогава нейният напредък е бил по-нисък от 2% единствено през 1975, 1981, 1982, 1991 и 2009 година
 Президентите Си Цзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп. Президентите Си Цзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп. / БГНЕС
Каква е била повода за такива внезапни и доста постоянно непредвидени спадове? Финансови рецесии, инфлационни шокове и войни. Войната е най-сериозният политически риск за стопанската система. В началото на ХХ век малко на брой европейци са можели да предвиждат този стопански и обществен провал, който ги е заплашвал. А нуклеарната война може да се окаже още по-разрушителна.

Войните сред петролните производители също могат да се окажат доста пагубни – задоволително е да си спомним двата петролни шока през 70-те години на ХХ век. Война сред Иран и Саудитска Арабия може да се окаже разрушителна. Политиката също играе значима роля в генерирането на инфлационни процеси. Освен това, точно политиката е в основата на протекционизма и безотговорната финансова либерализация. Като цяло рисковете, свързани с политиката, през днешния ден се доста по-големи, в сравнение с през последните десетилетия.

Политиката също по този начин образува дълготрайни тактики, които дефинират индикаторите на развиване на стопанската система. Както знаем, доста постоянно такива тактики са надалеч от общоприетите идеали, съдействащи за икономическия напредък. Десните са заблуждават, потвърждавайки, че е належащо да се понижат налозите и да се смекчи законодателството, а левите бъркат, настоявайки, че увеличението на ролята на страната в стопанската система ще реши всички проблеми.

Днес обаче има много аргументи за оптимизъм. Настоящата неподходяща политика значително стана резултат от внезапното намаляване на стопанската система в предишното – изключително посткризисното мъчително положение на стопанските системи на богатите страни и последвалото след тях намаляване на цените на суровините в доста разрастващи се страни. Можем да се надяваме, че последователно с възобновяване на международната стопанска система и оптимизма по отношение на бъдещите вероятности отрицателните политики и процеси в доста страни последователно ще изчезнат. Това също по този начин може да докара до възобновяване на вярата в политическите икономическите хайлайф. На собствен ред това може да направи политиката по-малко войнствена и по-безконфликтна. Това също по този начин може да докара до спад на популизма.

Следователно за избран интервал от време стопанската система и политиката могат да вървят редом. Но в дълготрайна вероятност въпросът ще се състои в това, ще се срине ли стопанската система под тежестта си, ще унищожи ли стопанската система политиката или – това е най-хубавият вид за развиване на събитията – ще може ли стопанската система да излекува политиката. Нека да се надяваме на последното. За него си коства да се борим. /БГНЕС

------

Мартин Улф, „ Файненшъл таймс “.
Източник: bgnes.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР