Прогнозата на МФ за 2019 г.: Ръст на БВП от 3.4 на сто, инфлация - 2.8 на сто и безработица - 4.4 на сто
Растежът на Брутният вътрешен продукт се чака да се забави през втората половина на годината, а за цялата 2019 година се предвижда напредък от 3.4 %, написа в Макроикономическата прогноза на Министерството на финансите, оповестена на уеб страницата на институцията.
За първото полугодие на настоящата година действителният напредък на Брутният вътрешен продукт на България беше 4.1 на 100, по отношение на съответния интервал на миналата година. По-високият напредък бе образуван през първото тримесечие, до момента в който през второто действителното повишаване на Брутният вътрешен продукт се забави, повлияно в огромна степен от спада на износа и понижението на запасите, се отбелязва в документа.
Миналата седмица Национален статистически институт разгласява ревизирани данни за Брутният вътрешен продукт за интервала от 1995 година до второ тримесечие на 2019 година, които отразяват промени в методологията, направени в сходство с рекомендации на Евростат. Според проверките, номиналната стойност на Брутният вътрешен продукт за 2018 година е нараснала с 1.8 милиарда лева, което се дължи на по-висок експорт и вложения, до момента в който потреблението е по-ниско. Реалният стопански напредък остава неизменен - от 3.1 на 100 за 2018 година, само че смяната в структурата на растежа е забележителна, написа в разбора. Направените проверки оказаха въздействие и върху съставените елементи на Брутният вътрешен продукт през първото полугодие на 2019 година, регистрират от министерството на финансите.
Икономическият напредък ще доближи 3.3 на 100 през 2020 година, движен от потреблението и вложенията. Очаква се възобновяване на износа, само че негативният принос на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт ще се усили заради ускоряването на вноса, считат в МФ.
През първото полугодие на 2019 година броят на заетите се усили, а равнището на безработица означи исторически най-малко, написа в документа. Благоприятните развития на пазара на труда се чака да продължат и през втората половина на годината. Безработицата се предвижда да намалее до 4.4 на 100 през 2019 година През 2020 година растежът на заетостта се чака да се забави до 0.2 % под въздействие на рестриктивните мерки от страна на предлагането на труд.
Растежът на компенсацията на един нает се предвижда да възлезе на 8 % през настоящата година, подсилен както от частния, по този начин и от обществения бранш, в следствие от политиката за повишение на приходите в браншове като обучение и държавно ръководство. През 2020 година повишаването на компенсацията на един нает се чака леко да се забави до 7.4 на 100 заради отслабването в позитивната динамичност на пазара на труда. С последователното прекратяване на повишаването на заетостта, покачването на компенсацията на един нает ще продължи да се забавя и в интервала 2021- 2022 година, до момента в който доближи към 6.7 % в края на прогнозния небосвод. Забавянето ще е по-осезаемо в обществения бранш, като в частния бранш също ще се прояви, само че темпът на повишаване се чака да остане релативно непосредствен до междинния за стопанската система. Подобно на пролетната прогноза, оценките за растежа на продуктивността на труда се резервират на равнище от 3.3 на 100 средногодишно, написа в документа на финансовото ведомство.
Инфлацията в края на 2019 година се предвижда да бъде 2.8 на 100, (с 0.4 пр.п. по-висока от тази в пролетната прогноза), а средногодишната - 2.5 %. Услугите и питателните артикули ще имат най-голям принос за инфлацията в края на годината, считат в МФ. Очаква се въздействието на енергийните артикули (пряко и косвено) върху инфлационните процеси в страната последователно да понижава. За идната година инфлацията се обрисува да бъде по-ниска от 2019 година, защото интернационалните цени на суровините, изключително тези на суровия петрол, не се чака да бъдат проинфлационен фактор. Рисковете пред прогнозата са свързани с нестабилната геополитическа конюнктура и повишения брой протекционистични ограничения, написа в макроикономическата прогноза на Министерството на финансите.
В идващите години от прогнозния интервал (2021- 2022 г.) като цяло се чака леко закъснение в стойностите на инфлация заради предстоящите намаляващи нива в интернационалните цени на петрола и стабилизирането в цените при останалите първични материали. Вътрешните фактори за инфлация се резервират, произлизащи от платежоспособното търсене на семействата, което е благоприятствано от повишаването на приходите, ниската безработица и растежа на заемите. Прогнозира се цените на услугите да нарастват с по-висок ритъм от този на стоките, написа в документа
За първото полугодие на настоящата година действителният напредък на Брутният вътрешен продукт на България беше 4.1 на 100, по отношение на съответния интервал на миналата година. По-високият напредък бе образуван през първото тримесечие, до момента в който през второто действителното повишаване на Брутният вътрешен продукт се забави, повлияно в огромна степен от спада на износа и понижението на запасите, се отбелязва в документа.
Миналата седмица Национален статистически институт разгласява ревизирани данни за Брутният вътрешен продукт за интервала от 1995 година до второ тримесечие на 2019 година, които отразяват промени в методологията, направени в сходство с рекомендации на Евростат. Според проверките, номиналната стойност на Брутният вътрешен продукт за 2018 година е нараснала с 1.8 милиарда лева, което се дължи на по-висок експорт и вложения, до момента в който потреблението е по-ниско. Реалният стопански напредък остава неизменен - от 3.1 на 100 за 2018 година, само че смяната в структурата на растежа е забележителна, написа в разбора. Направените проверки оказаха въздействие и върху съставените елементи на Брутният вътрешен продукт през първото полугодие на 2019 година, регистрират от министерството на финансите.
Икономическият напредък ще доближи 3.3 на 100 през 2020 година, движен от потреблението и вложенията. Очаква се възобновяване на износа, само че негативният принос на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт ще се усили заради ускоряването на вноса, считат в МФ.
През първото полугодие на 2019 година броят на заетите се усили, а равнището на безработица означи исторически най-малко, написа в документа. Благоприятните развития на пазара на труда се чака да продължат и през втората половина на годината. Безработицата се предвижда да намалее до 4.4 на 100 през 2019 година През 2020 година растежът на заетостта се чака да се забави до 0.2 % под въздействие на рестриктивните мерки от страна на предлагането на труд.
Растежът на компенсацията на един нает се предвижда да възлезе на 8 % през настоящата година, подсилен както от частния, по този начин и от обществения бранш, в следствие от политиката за повишение на приходите в браншове като обучение и държавно ръководство. През 2020 година повишаването на компенсацията на един нает се чака леко да се забави до 7.4 на 100 заради отслабването в позитивната динамичност на пазара на труда. С последователното прекратяване на повишаването на заетостта, покачването на компенсацията на един нает ще продължи да се забавя и в интервала 2021- 2022 година, до момента в който доближи към 6.7 % в края на прогнозния небосвод. Забавянето ще е по-осезаемо в обществения бранш, като в частния бранш също ще се прояви, само че темпът на повишаване се чака да остане релативно непосредствен до междинния за стопанската система. Подобно на пролетната прогноза, оценките за растежа на продуктивността на труда се резервират на равнище от 3.3 на 100 средногодишно, написа в документа на финансовото ведомство.
Инфлацията в края на 2019 година се предвижда да бъде 2.8 на 100, (с 0.4 пр.п. по-висока от тази в пролетната прогноза), а средногодишната - 2.5 %. Услугите и питателните артикули ще имат най-голям принос за инфлацията в края на годината, считат в МФ. Очаква се въздействието на енергийните артикули (пряко и косвено) върху инфлационните процеси в страната последователно да понижава. За идната година инфлацията се обрисува да бъде по-ниска от 2019 година, защото интернационалните цени на суровините, изключително тези на суровия петрол, не се чака да бъдат проинфлационен фактор. Рисковете пред прогнозата са свързани с нестабилната геополитическа конюнктура и повишения брой протекционистични ограничения, написа в макроикономическата прогноза на Министерството на финансите.
В идващите години от прогнозния интервал (2021- 2022 г.) като цяло се чака леко закъснение в стойностите на инфлация заради предстоящите намаляващи нива в интернационалните цени на петрола и стабилизирането в цените при останалите първични материали. Вътрешните фактори за инфлация се резервират, произлизащи от платежоспособното търсене на семействата, което е благоприятствано от повишаването на приходите, ниската безработица и растежа на заемите. Прогнозира се цените на услугите да нарастват с по-висок ритъм от този на стоките, написа в документа
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ