Държавата акцентира върху инвестиции на север
"Ръстът на вложенията надвишава 1 милиарда евро. "
"Трябва да се регистрира, че задграничните компании изплащат дивиденти и връщат заемите си за инвестиции. "
"България е на картата на международния пазар в автомобилостроенето. "
Г-н Борисов, кое съгласно вас дефинира страната ни като атрактивна капиталова дестинация за задграничните компании?
- България твърдо към този момент е на картата на интернационалните капиталови процеси. Има една композиция от три индикатора, които дефинират лидерското място на страната в района. На първо място, това е кредитният рейтинг, който беше повишен преди към година от интернационалните организации. Той беше доказан и през 2018-а. Този индикатор, комбиниран с доста устойчивия стопански напредък в България и ограниченията на Министерството на стопанската система във връзка с бизнес средата, извеждат страната ни като един от водачите в района и Централна и Източна Европа като добра капиталова среда. Като трети фактор можем да посочим финансовата непоклатимост. България резервира третата си позиция за най-ниско съответствие сред държавен дълг и БВП измежду страните от Европейския съюз. Това демонстрират данните на Евростат за третото тримесечие на предходната година.
Всички тези три индикатори, допълнени от ниската административна тежест и положителната данъчна система, несъмнено вършат страната ни една добра капиталова дестинация.
В тази връзка кои са секторите, които ще движат българската стопанска система през тази година?
- Структурата на българската стопанска система е ясна. Виждаме промишлеността с дял от към 30%, много по-малък е този на селско стопанство. Водещ бранш у нас са услугите. В момента виждаме бързо развиване както в някои от подсекторите в областта на услугите, по този начин и в някои от секторите на промишлеността. Не мога да пропусна ИТ бранша, който през последни години демонстрира високи равнища на напредък - с 28%, като основава артикули с висока добавена стойност. Има непрекъснат интерес и от нови вложители в услугите и ИТ сферата. Например скоро една водеща международна компания в автомобилната промишленост ще построи в "София тех парк " собствен R&D център.
Друг един бранш, който доста добре се развива е автомобилостроенето. Преди 10 години започнахме съвсем от нулата. В момента имаме към този момент 220 компании, които генерират към 4 милиарда лева оборот. Разбира се, някои са от тях са от сферата на машиностроенето, електрониката, електротехника, химията, само че те работят и за автомобилния бранш. Тази група от компании по наши оценки основават към 3-4% от брутния вътрешен артикул. Очакваме наклонността на динамично развиване в този бранш да продължи и през тази година.
Машиностроенето, елетрониката и електортехниката са извънредно значими за страната. Не могат да се пропуснат и някои индустриални колоси от региона на химията и металургията, които са гръбнакът на промишлеността.
Малките и междинните предприятия са в основата на всяка стопанска система. Те чакат поддръжка от страната за присъединяване си в интернационалните панаири и изложби. Какво е планувано в тази посока?
Когато приказваме за дребните и междинните предприятия, би трябвало да подчертаваме върху няколко сфери. От една страна, е достъпът до финансиране. Тук има огромен прогрес. Създадени бяха доста фондове, с поддръжка от Министерството на стопанската система. От друга страна, са самодейностите, подети от Фонда на фондове. От трета страна би трябвало да отбележим и Оперативната стратегия "Иновации и конкурентоспособност ".
В тази връзка интернационализацията е доста значим акциент. Изпълняваме няколко плана посредством нашите организации, които са подкрепени със средства от еврофондовете. Тук би трябвало да отбележа и тези планове, които започнахме дружно с Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия и Българската организация за вложения, като тази процедура ще продължи.
На трето място, обръщаме внимание и върху човешкия фактор. Връщането на надарени българи в страната е значим детайл в тази самодейност. Работим и по такива стратегии. По наша самодейност акцентирахме върху основаването на Асоциация за стартъпите. В този започващ бизнес, с който можем да задържим младите у нас, виждаме един огромен капацитет, който може да е доста потребен за страната. В непрекъсната връзка сме с асоциацията на стартъпите, поддържаме самодейностите им, дружно създаваме ограничения, с които да подтикваме развиването на тази старт екосистема. В този сегмент има огромен капацитет.
В стартъп асоциацията вземат участие и българи, които са създали първите си стъпки в чужбина, само че биха могли да бъдат потребни и у нас.
Какви задгранични компании и в кои браншове да чакаме вложения в идващите месеци? Може ли да посочите имена?
- Заявки за нови планове, или по-скоро срещи, имаме в Агенцията за задгранични вложения с над 50 нови компании, като при осъществяването им вложенията могат да надминат 1 милиарда лв.. Хубавото е, че към този момент подчертаваме и в региони, непознати до момента за вложителите - Северна България. А с построяването и на автомагистрала "Хемус " считаме, че ще се канализира инвестиционнитя поток в селищата към нея.
Започнахме годината с плана на немската високотехнологична компания "МД Електроник ", която ще построи ново индустриално дружество във Враца. Размерът на инвестицията възлиза на 21.5 млн. лева, като ще бъдат разкрити нови 300 работни места с наклонност за повишаване. Надяваме се до края на годината да имаме още една хубава вест за жителите на Враца. Още една компания, която е поддоставчик на огромни автомобилни производители, се готви да развие своя план в града.
В Северна България има още няколко обилни вложения, да вземем за пример, немската "Леони ". Фирмата ще влага 32 млн. евро, с цел да построи нов цех за електрическо окабеляване на коли в Плевен. Това ще сътвори 2000 работни места за района. Немският авто колос VOSS Automotive влиза в Баховица, край Ловеч. Инвеститорите към този момент са подписали дълготраен контракт за наем на повърхност в "Баховица Индустриален парк " ЕАД, където ще употребяват халета на автомобилния цех. Те дават обещание да разкрият нови 1000 работни места за района.
Преди дни в Димитровград министър председателят Бойко Борисов и икономическият министър Емил Караниколов откриха нов цех на индийската компания "Варок Лайтинг системс " след инвестиция за над 8 млн. евро. Предприятието ще създава осветителни тела за автомобилната промишленост, а продукцията му е предопределена за известни марки коли.
И в идващите месеци ще продължим с планове в секторите машиностроене, електроника и електротехника. Хубавото е, че това са все високотехнологични производства, които разкриват нови работни места за квалифицирани експерти, основават повече добавена стойност, а и способстват за стопански напредък.
"Национална компания индустриални зони " ЕАД е значим инструмент за привличане на задгранични вложения и за разширение на вложенията у нас.
- Изграждането на индустриални зони е добър механизъм за поддръжка, който е заложен и в държавната стратегия. "Национална компания индустриални зони " има към този момент 10-12-годишна история. Привлечените до момента вложенията във всички зони на нейна територия са за 880 млн. лева и основават сред 6000 и 8000 работни места. Това е един добър инструмент, който считаме да развиваме и отсега нататък. Но, въпреки това, ще насърчаваме и дребните общини посредством сключване на меморандуми за съдействие с НКИЗ или с БАИ, като ще работят взаимно за привличане на вложения и за отделяне на стопански зони в градовете при съответен интерес от вложители. Законът ни разрешава да построяваме прилежаща инфраструктура за поддръжка на вложителите, тъй че можем да построяваме и сдружения дружно с общините.
Дузина дребни общини у нас също демонстрират интерес към развиване на индустриални зони. Как Министерството на стопанската система ще им помогне да го създадат?
- Вярно е, че сега сякаш в действителност има една централизация на фабрики в региона на машиностроенето, автокомпоненти, електротехника в "Тракия икономическа зона " край Пловдив. София е доста мощна в сфера услугите. Но развиваме и други региони.
Добър взаимен план е "Индустриален и логистичен парк - Бургас ". Зоната към този момент е със напълнен потенциал, по тази причина с кмета търсим благоприятни условия за развиване на една нова зона в региона на бившето летище в Равнец. С регионалния шеф на Варна в по-дългосрочна вероятност стартирахме подготовка за уедряване на терени покрай автомагистралата за създаване на нова икономическа зона. Добър капацитет виждаме и в Сливен, в който има работна ръка, близо е до Ямбол и могат да се развиват дружно. Тук има общински терен - някогашно летище, който може да се развива, несъмнено, при интерес от вложители.
Това са така наречен подготвени налични планове. Работим и със Стара Загора, където към този момент има основано комерсиално сдружение. Имаме контракт и с Враца.
В Кърджали имаме няколко сполучливи плана. В рамките на предходната година Министерството на стопанската система отдели средства за създаване на прилежаща инфраструктура за един от плановете. Електроника, автомобилни съставни елементи, R&D център са забавните браншове за развиване тук. Още една компания пристигна от Турция. Имаме поръчка от още една компания в региона на електроника, която сега оглежда района.
Разговора води Евгений Натов
Лъчезар Борисов е приключил "Макроикономика " в УНСС. Сега е докторант във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси. Работи в Министерството на стопанската система от 2002 година след извоюван конкурс, като е заемал разнообразни виновни длъжности във ведомството. Лъчезар Борисов бе назначен за заместник-министър на стопанската система в служебното държавно управление, ръководено от Огнян Герджиков, през 2017 година. В момента е член и на управителния съвет на Фонда за енергийна успеваемост и възобновими енергийни източници. Има богат насъбран опит в областта на корпоративното ръководство, като е бил и в управителните органи на редица частни и държавни компании от сферата на индустрията, енергетиката и финансовото ръководство.
"Трябва да се регистрира, че задграничните компании изплащат дивиденти и връщат заемите си за инвестиции. "
"България е на картата на международния пазар в автомобилостроенето. "
Г-н Борисов, кое съгласно вас дефинира страната ни като атрактивна капиталова дестинация за задграничните компании?
- България твърдо към този момент е на картата на интернационалните капиталови процеси. Има една композиция от три индикатора, които дефинират лидерското място на страната в района. На първо място, това е кредитният рейтинг, който беше повишен преди към година от интернационалните организации. Той беше доказан и през 2018-а. Този индикатор, комбиниран с доста устойчивия стопански напредък в България и ограниченията на Министерството на стопанската система във връзка с бизнес средата, извеждат страната ни като един от водачите в района и Централна и Източна Европа като добра капиталова среда. Като трети фактор можем да посочим финансовата непоклатимост. България резервира третата си позиция за най-ниско съответствие сред държавен дълг и БВП измежду страните от Европейския съюз. Това демонстрират данните на Евростат за третото тримесечие на предходната година.
Всички тези три индикатори, допълнени от ниската административна тежест и положителната данъчна система, несъмнено вършат страната ни една добра капиталова дестинация.
В тази връзка кои са секторите, които ще движат българската стопанска система през тази година?
- Структурата на българската стопанска система е ясна. Виждаме промишлеността с дял от към 30%, много по-малък е този на селско стопанство. Водещ бранш у нас са услугите. В момента виждаме бързо развиване както в някои от подсекторите в областта на услугите, по този начин и в някои от секторите на промишлеността. Не мога да пропусна ИТ бранша, който през последни години демонстрира високи равнища на напредък - с 28%, като основава артикули с висока добавена стойност. Има непрекъснат интерес и от нови вложители в услугите и ИТ сферата. Например скоро една водеща международна компания в автомобилната промишленост ще построи в "София тех парк " собствен R&D център.
Друг един бранш, който доста добре се развива е автомобилостроенето. Преди 10 години започнахме съвсем от нулата. В момента имаме към този момент 220 компании, които генерират към 4 милиарда лева оборот. Разбира се, някои са от тях са от сферата на машиностроенето, електрониката, електротехника, химията, само че те работят и за автомобилния бранш. Тази група от компании по наши оценки основават към 3-4% от брутния вътрешен артикул. Очакваме наклонността на динамично развиване в този бранш да продължи и през тази година.
Машиностроенето, елетрониката и електортехниката са извънредно значими за страната. Не могат да се пропуснат и някои индустриални колоси от региона на химията и металургията, които са гръбнакът на промишлеността.
Малките и междинните предприятия са в основата на всяка стопанска система. Те чакат поддръжка от страната за присъединяване си в интернационалните панаири и изложби. Какво е планувано в тази посока?
Когато приказваме за дребните и междинните предприятия, би трябвало да подчертаваме върху няколко сфери. От една страна, е достъпът до финансиране. Тук има огромен прогрес. Създадени бяха доста фондове, с поддръжка от Министерството на стопанската система. От друга страна, са самодейностите, подети от Фонда на фондове. От трета страна би трябвало да отбележим и Оперативната стратегия "Иновации и конкурентоспособност ".
В тази връзка интернационализацията е доста значим акциент. Изпълняваме няколко плана посредством нашите организации, които са подкрепени със средства от еврофондовете. Тук би трябвало да отбележа и тези планове, които започнахме дружно с Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия и Българската организация за вложения, като тази процедура ще продължи.
На трето място, обръщаме внимание и върху човешкия фактор. Връщането на надарени българи в страната е значим детайл в тази самодейност. Работим и по такива стратегии. По наша самодейност акцентирахме върху основаването на Асоциация за стартъпите. В този започващ бизнес, с който можем да задържим младите у нас, виждаме един огромен капацитет, който може да е доста потребен за страната. В непрекъсната връзка сме с асоциацията на стартъпите, поддържаме самодейностите им, дружно създаваме ограничения, с които да подтикваме развиването на тази старт екосистема. В този сегмент има огромен капацитет.
В стартъп асоциацията вземат участие и българи, които са създали първите си стъпки в чужбина, само че биха могли да бъдат потребни и у нас.
Какви задгранични компании и в кои браншове да чакаме вложения в идващите месеци? Може ли да посочите имена?
- Заявки за нови планове, или по-скоро срещи, имаме в Агенцията за задгранични вложения с над 50 нови компании, като при осъществяването им вложенията могат да надминат 1 милиарда лв.. Хубавото е, че към този момент подчертаваме и в региони, непознати до момента за вложителите - Северна България. А с построяването и на автомагистрала "Хемус " считаме, че ще се канализира инвестиционнитя поток в селищата към нея.
Започнахме годината с плана на немската високотехнологична компания "МД Електроник ", която ще построи ново индустриално дружество във Враца. Размерът на инвестицията възлиза на 21.5 млн. лева, като ще бъдат разкрити нови 300 работни места с наклонност за повишаване. Надяваме се до края на годината да имаме още една хубава вест за жителите на Враца. Още една компания, която е поддоставчик на огромни автомобилни производители, се готви да развие своя план в града.
В Северна България има още няколко обилни вложения, да вземем за пример, немската "Леони ". Фирмата ще влага 32 млн. евро, с цел да построи нов цех за електрическо окабеляване на коли в Плевен. Това ще сътвори 2000 работни места за района. Немският авто колос VOSS Automotive влиза в Баховица, край Ловеч. Инвеститорите към този момент са подписали дълготраен контракт за наем на повърхност в "Баховица Индустриален парк " ЕАД, където ще употребяват халета на автомобилния цех. Те дават обещание да разкрият нови 1000 работни места за района.
Преди дни в Димитровград министър председателят Бойко Борисов и икономическият министър Емил Караниколов откриха нов цех на индийската компания "Варок Лайтинг системс " след инвестиция за над 8 млн. евро. Предприятието ще създава осветителни тела за автомобилната промишленост, а продукцията му е предопределена за известни марки коли.
И в идващите месеци ще продължим с планове в секторите машиностроене, електроника и електротехника. Хубавото е, че това са все високотехнологични производства, които разкриват нови работни места за квалифицирани експерти, основават повече добавена стойност, а и способстват за стопански напредък.
"Национална компания индустриални зони " ЕАД е значим инструмент за привличане на задгранични вложения и за разширение на вложенията у нас.
- Изграждането на индустриални зони е добър механизъм за поддръжка, който е заложен и в държавната стратегия. "Национална компания индустриални зони " има към този момент 10-12-годишна история. Привлечените до момента вложенията във всички зони на нейна територия са за 880 млн. лева и основават сред 6000 и 8000 работни места. Това е един добър инструмент, който считаме да развиваме и отсега нататък. Но, въпреки това, ще насърчаваме и дребните общини посредством сключване на меморандуми за съдействие с НКИЗ или с БАИ, като ще работят взаимно за привличане на вложения и за отделяне на стопански зони в градовете при съответен интерес от вложители. Законът ни разрешава да построяваме прилежаща инфраструктура за поддръжка на вложителите, тъй че можем да построяваме и сдружения дружно с общините.
Дузина дребни общини у нас също демонстрират интерес към развиване на индустриални зони. Как Министерството на стопанската система ще им помогне да го създадат?
- Вярно е, че сега сякаш в действителност има една централизация на фабрики в региона на машиностроенето, автокомпоненти, електротехника в "Тракия икономическа зона " край Пловдив. София е доста мощна в сфера услугите. Но развиваме и други региони.
Добър взаимен план е "Индустриален и логистичен парк - Бургас ". Зоната към този момент е със напълнен потенциал, по тази причина с кмета търсим благоприятни условия за развиване на една нова зона в региона на бившето летище в Равнец. С регионалния шеф на Варна в по-дългосрочна вероятност стартирахме подготовка за уедряване на терени покрай автомагистралата за създаване на нова икономическа зона. Добър капацитет виждаме и в Сливен, в който има работна ръка, близо е до Ямбол и могат да се развиват дружно. Тук има общински терен - някогашно летище, който може да се развива, несъмнено, при интерес от вложители.
Това са така наречен подготвени налични планове. Работим и със Стара Загора, където към този момент има основано комерсиално сдружение. Имаме контракт и с Враца.
В Кърджали имаме няколко сполучливи плана. В рамките на предходната година Министерството на стопанската система отдели средства за създаване на прилежаща инфраструктура за един от плановете. Електроника, автомобилни съставни елементи, R&D център са забавните браншове за развиване тук. Още една компания пристигна от Турция. Имаме поръчка от още една компания в региона на електроника, която сега оглежда района.
Разговора води Евгений Натов
Лъчезар Борисов е приключил "Макроикономика " в УНСС. Сега е докторант във Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси. Работи в Министерството на стопанската система от 2002 година след извоюван конкурс, като е заемал разнообразни виновни длъжности във ведомството. Лъчезар Борисов бе назначен за заместник-министър на стопанската система в служебното държавно управление, ръководено от Огнян Герджиков, през 2017 година. В момента е член и на управителния съвет на Фонда за енергийна успеваемост и възобновими енергийни източници. Има богат насъбран опит в областта на корпоративното ръководство, като е бил и в управителните органи на редица частни и държавни компании от сферата на индустрията, енергетиката и финансовото ръководство.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ