Френските герои, "предателят" Йозил и лицемерието на футболна Европа
Расизъм, дискриминация и ксенофобия. Тези думи стряскаха съня на хората от ФИФА и на уредниците на международното състезание по футбол в Русия преди началото му. След това обаче всичко потегли и протече без спънки.
Скоро след мондиала тематиките за расизма, дискриминирането и ксенофобията " изплуваха " в Европа. В центъра на вниманието се оказаха две от водещите сили във футбола - Франция и Германия, само че тематиката към този момент излизаше от рамките на спорта.
Става дума за намеци към френските футболни герои, свързани с произхода им, както и остри рецензии против немския национал Месут Йозил. Проблемът към този момент беше надскочил спортно-злободневните тематики и се придвижи към обществено-политическия набор. За да покаже лицемерния взор в Европа.
Къде са ви корените
Покрай заслужените и бурни тържества във Франция след международната купа се прояви тематиката за " произхода " на тима. В обществените мрежи се появиха стотици мнения и фотоси, изтъкващи, че огромна част от всичките 23-ма футболисти в състава на Дидие Дешан са или имигранти, или деца на такива.
Много интернационалните издания, хора в спортните среди и фенове акцентираха този факт. Изказването на един от известните водещи и хумористи в Съединени американски щати Тремър Ноа, в което поздравява Африка за триумфа на Франция, даже докара до напрегната полемика с френския дипломат във Вашингтон Жерар Аро.
" Разнообразният генезис на тези играчи отразява разнообразието на Франция. За разлика от Съединени американски щати, Франция не се базира на жителите си по симптом на раса, вяра или генезис. Като ги наричате африкански тим, създавате усещането, че отричате френската им еднаквост. Дори като смешка това легитимира идеологията, съгласно която да си бял е единствената формулировка на френската еднаквост ", съобщи Аро.
© Reuters
От своя страна Ноа попита за какво Франция би трябвало да " лишава " африканското от играчите. " Тогава, с цел да сте французин, би трябвало да заличите всичко африканско? Ще продължа да ги лаская като африканци, тъй като считам, че идват от Африка - родителите им са африканци - и в същото време могат да са французи. А в случай че французите споделят, че те не могат да бъдат и двете, считам, че казусът е в тях, а не в мен ", сподели водещият.
И даде образец с имигранта, който получи френско поданство, откакто избави дете, висящо от тераса. " Спасява дете и става французин. Когато е долу, е преселник, когато е горе - става французин ", съобщи Ноа.
А триумфът на Франция в реалност даде мотив на доста африканци да честват. Президентът на Кения Уилям Руто дефинира " петлите " за " единствения африкански тим в заключителната фаза ".
Ту немец, ту преселник
" За тях аз съм немец, когато побеждаваме, и пришелец, когато губим. Защото макар че заплащам налози в Германия, върша дарения в учебни заведения в Германия и завоювах международната купа с Германия, към момента не съм признат от обществото ", написа Месут Йозил в пространното си послание.
29-годишният състезател, който е от турски генезис, само че е роден в Гелзенкирхен, се отхвърли от националния тим на Германия поради нападките, които е получил в страната след фотографията с турския президент Реджеп Тайип Ердоган през май.
Йозил изясни, че срещата му с президента няма общо с политиката и упрекна Германския футболен съюз и медиите в Германия в " расизъм и пренебрежение ". Футболистът се оплака, че към него е имало огромни рецензии след срамното отпадане на Бундестима в групите на международното, тъй като е преселник или " немец втора употреба ".
© Reuters
Историята към Йозил беше бомба с политически заряд, която чакаше за избухне. С изявлението си за чувство на ксенофобия към себе си футболистът разбуни духовете за играчите с задгранични корени, които от години се считат за най-красивото лице на интеграцията в Германия.
Германското държавно управление побърза да отговори, като съобщи, че Йозил е получил почитание, а всички турци или хора, които са от мигрантски фамилии, се радват на положително отношение в страната. " По-голяма част то близо 3-те милиона души с турски корени, които живеят в Германия, са добре интегрирани ", сподели представителят на канцлера Ангела Меркел.
Обръщението на Йозил провокира интернационален отзив, като думите му бяха подкрепени от Ердоган и медиите в Турция. Някои даже дефинираха, че той е жертва на нацистко отношение. Президентът на " Байерн " Юли Хьонес се изрече остро и упрекна играча, че прикрива слабата си форма зад цялата история към фотографията с Ердоган.
© Reuters
" Радвам се, че този цирк най-сетне завърши. Той от години към този момент е един мърляч на терена. Последният шпагат, който направи, беше преди международното през 2014 година, оттогава единствено се крие и оправдава слабото си показване с тази фотография ", сподели Хьонес, който също е противоречива фигура поради укриването на налози, за което беше в затвор.
Въпросите към лоялността на Йозил към Германия и опитите за отменяне на африканската еднаквост за сметка на " френското " в международните първенци демонстрираха, че казусът с приемането на " непознатите " е там и на европейските общества им е мъчно да свикнат.
Скоро след мондиала тематиките за расизма, дискриминирането и ксенофобията " изплуваха " в Европа. В центъра на вниманието се оказаха две от водещите сили във футбола - Франция и Германия, само че тематиката към този момент излизаше от рамките на спорта.
Става дума за намеци към френските футболни герои, свързани с произхода им, както и остри рецензии против немския национал Месут Йозил. Проблемът към този момент беше надскочил спортно-злободневните тематики и се придвижи към обществено-политическия набор. За да покаже лицемерния взор в Европа.
Къде са ви корените
Покрай заслужените и бурни тържества във Франция след международната купа се прояви тематиката за " произхода " на тима. В обществените мрежи се появиха стотици мнения и фотоси, изтъкващи, че огромна част от всичките 23-ма футболисти в състава на Дидие Дешан са или имигранти, или деца на такива.
Много интернационалните издания, хора в спортните среди и фенове акцентираха този факт. Изказването на един от известните водещи и хумористи в Съединени американски щати Тремър Ноа, в което поздравява Африка за триумфа на Франция, даже докара до напрегната полемика с френския дипломат във Вашингтон Жерар Аро.
" Разнообразният генезис на тези играчи отразява разнообразието на Франция. За разлика от Съединени американски щати, Франция не се базира на жителите си по симптом на раса, вяра или генезис. Като ги наричате африкански тим, създавате усещането, че отричате френската им еднаквост. Дори като смешка това легитимира идеологията, съгласно която да си бял е единствената формулировка на френската еднаквост ", съобщи Аро.
© Reuters
От своя страна Ноа попита за какво Франция би трябвало да " лишава " африканското от играчите. " Тогава, с цел да сте французин, би трябвало да заличите всичко африканско? Ще продължа да ги лаская като африканци, тъй като считам, че идват от Африка - родителите им са африканци - и в същото време могат да са французи. А в случай че французите споделят, че те не могат да бъдат и двете, считам, че казусът е в тях, а не в мен ", сподели водещият.
И даде образец с имигранта, който получи френско поданство, откакто избави дете, висящо от тераса. " Спасява дете и става французин. Когато е долу, е преселник, когато е горе - става французин ", съобщи Ноа.
А триумфът на Франция в реалност даде мотив на доста африканци да честват. Президентът на Кения Уилям Руто дефинира " петлите " за " единствения африкански тим в заключителната фаза ".
Ту немец, ту преселник
" За тях аз съм немец, когато побеждаваме, и пришелец, когато губим. Защото макар че заплащам налози в Германия, върша дарения в учебни заведения в Германия и завоювах международната купа с Германия, към момента не съм признат от обществото ", написа Месут Йозил в пространното си послание.
29-годишният състезател, който е от турски генезис, само че е роден в Гелзенкирхен, се отхвърли от националния тим на Германия поради нападките, които е получил в страната след фотографията с турския президент Реджеп Тайип Ердоган през май.
Йозил изясни, че срещата му с президента няма общо с политиката и упрекна Германския футболен съюз и медиите в Германия в " расизъм и пренебрежение ". Футболистът се оплака, че към него е имало огромни рецензии след срамното отпадане на Бундестима в групите на международното, тъй като е преселник или " немец втора употреба ".
© Reuters
Историята към Йозил беше бомба с политически заряд, която чакаше за избухне. С изявлението си за чувство на ксенофобия към себе си футболистът разбуни духовете за играчите с задгранични корени, които от години се считат за най-красивото лице на интеграцията в Германия.
Германското държавно управление побърза да отговори, като съобщи, че Йозил е получил почитание, а всички турци или хора, които са от мигрантски фамилии, се радват на положително отношение в страната. " По-голяма част то близо 3-те милиона души с турски корени, които живеят в Германия, са добре интегрирани ", сподели представителят на канцлера Ангела Меркел.
Обръщението на Йозил провокира интернационален отзив, като думите му бяха подкрепени от Ердоган и медиите в Турция. Някои даже дефинираха, че той е жертва на нацистко отношение. Президентът на " Байерн " Юли Хьонес се изрече остро и упрекна играча, че прикрива слабата си форма зад цялата история към фотографията с Ердоган.
© Reuters
" Радвам се, че този цирк най-сетне завърши. Той от години към този момент е един мърляч на терена. Последният шпагат, който направи, беше преди международното през 2014 година, оттогава единствено се крие и оправдава слабото си показване с тази фотография ", сподели Хьонес, който също е противоречива фигура поради укриването на налози, за което беше в затвор.
Въпросите към лоялността на Йозил към Германия и опитите за отменяне на африканската еднаквост за сметка на " френското " в международните първенци демонстрираха, че казусът с приемането на " непознатите " е там и на европейските общества им е мъчно да свикнат.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ