Историята на Ричард Лъвското сърце
Ранното Средновековие в Европа е плевел интервал в историята на континента. Това е време на отделяне на обособените европейски народи. Сред тази комплицирана конюнктура в средата на ХІІ век на престола на Англия застава Хенри ІІ и основава династия Плантагенети, които ще играят значима роля в ориста на страната през идващите епохи.
Хенри ІІ има трима синове от брака с Елеонора Аквитанска - енергична, интелигентна и чудесно образована средновековна дама. След като престолонаследникът умира рано, остават двамата по-малки синове - Ричард и Джон, прочут в историята като Безземни, защото останал без завещание, разграничено сред по-големите синове. Така по волята на ориста в края на ХІІ век за крал на Англия е коронясан Ричард І, който остава прочут в историята повече с прозвището си Лъвското сърце.
Името на Ричард І става именито и даже се трансформира в нарицателно. Той е пример за обективен крал, героичен рицар и самоуверен кръстоносец. С какво този държател от ранните междинни епохи е заслужил такава популярност?
Историята на живота и делата му потвърждават за следващ път, че сред истината и легендата от време на време пътят е прекомерно дълъг. И той по този начин трансформира историческата истина, че от действителните каузи не остава съвсем нищо. Така се случва и с Ричард І. Ето същинските събития, които съставляват историята на ръководството му.
Ричард І е крал на Англия за интервал от 10 години, само че в страната, на която е държател, прекарва една 6 месеца от целия си живот. През по-голямата част от времето Ричард е в Аквитания, родината на майка му, или на походи.
Той в действителност е неприятен крал за страната си. Поставя персоналните си упоритости и ползи над тези на кралството, а движещата мощ на делата му е жаждата за популярност. Боевете и походите са стихията му и още е от млади години е прочут с военните си триумфи. Внушителният му за времето растеж укрепва визията за неговата смелост.
Той се загатва наред с владетели като Карл Велики и Фридрих Барбароса, които в действителност дефинират хода на историческите процеси в Европа за времето си. Славата на краля не идва от заслугите му към страната или към европейското развиване, а от интензивно градения му имидж. Сам Ричард се обкръжава от трубадури, които неуморно възпяват подвизите и храбростта му. От тях идва и псевдонима Лъвското сърце, с който историята го запомня.
Има обаче и друго название, не толкоз известно, което демонстрира и друга линия от характера му. Наричан е първо да, след това не, което го показва като неуверен и елементарно изменящ мнението си човек, стига да бъде обработен уместно.
Славата му се дължи и на друга средновековна легенда - Робин Худ. Столетия след гибелта на Ричард Лъвското сърце подвизите на разбойника Робин, бранител на бедните, стартират да се свързват с Ричард І, благородният кръстоносец, който е настойник на националния бранител.
Фактите разкриват истина, по-различна от легендите. Една година след възкачването си на престола Ричард І потегля на Третия кръстоносен поход към светите земи със своите рицари, като оставя по-малкия си брат Джон Безземни за шеф на кралството в негово неявяване.
По пътя превзема Кипър и се дами за Беренгария Наварска. Пристигайки в Палестина взе участие в борбата за крепостта Акра и остава финален от всички европейски владетели в светите земи. Успехът му е подписаният контракт със противника на кръстоносците Саладин, с който се позволява на поклонниците християни да посещават святото място.
На връщане от похода Ричард Лъвското сърце попада в плен при австрийския херцог Леополд. За да освободи краля, той желае откуп, равняващ се на цената на 23 тона сребро. Сумата е непостижима за Англия и с цел да бъде събрана, е натрапен налог. Според него една четвърт от всички приходи би трябвало да бъдат давани за откупа. Накрая Елеонор Аквитанска заплаща откупа за сина си и Ричард се връща вкъщи. Той си възстановява трона, узурпиран от брат му Джон, само че двамата реализират единодушие и Джон още веднъж става наместник на краля, въпреки и с лимитирани компетенции.
Още същата година Лъвското сърце потегля на поход към Франция. Пет години по-късно при обсадата на един палат той е ранен в рамото и получава гангрена. Умира на 41-годишна възраст. Погребан е в Руан и остава обвързван вечно със страната, в която прекарал повече време, в сравнение с в кралството, което владеел. Тъй като няма деца от брака си, негов правоприемник на трона става брат му Джон Безземни.
