Защо Западът не разбира Изтока?
Раните от комунизма си личат в цяла Източна Европа. Хората там са недоверчиви към институции и елити. Усещането, че са били лъгани и употребявани, е надълбоко вкоренено. А Западът ще направи добре да не ги гледа отвисоко, написа Ерик Гуйер за Neue Zürcher Zeitung, представен от Deutsche Welle.
Изтокът си остава цялостна мистерия за Запада. Западна Европа настръхва при мисълта за " нелибералните демокрации " в Полша и Унгария или за шествията на неонацисти из източногерманския Кемниц. Хората в Централна и Източна Европа са много по-различни в политическо отношение, те са по-консервативни и сериозни към всичко непознато, тъй като комунизмът е обърнал наобратно духовните показа в тези страни. Разликите във усещанията на хората от Изтока и Запада съгласно създателя са си проличали още на 3 октомври 1990 година. Западногерманците тогава се надяваха, че повторното Обединение на Германия е поставило финален завършек на разделянето на нацията, до момента в който източногерманците бяха наясно, че Обединението едвам що стартира.
Диктатурата на пролетариата обезправи хората и то освен в политическо отношение, а и във всички останали сфери на живота. Местата в детските ясли, в университетите, работните места, та даже и картите за отмора – всичко беше отпускано и разпределяно „ от горната страна “. Свикнал с това да му постановат непознати решения, социалистическият човек продължи да се усеща като обект, а не като индивид на историята дори и след краха на руското владичество.
И до през днешния ден доста хора в Източна Европа не считат, че са господари на личната си орис, а се виждат като играчка в ръцете на непознати сили - бил той Брюксел, някой западен политик или медиите. Житейският им опит от времето на диктатурата и последвалият провал на този строй ги направи недоверчиви към всевъзможни институции и елити. Усещането, че са били лъгани и употребявани, им е надълбоко вкоренено. Такава е през днешния ден обстановката в източногерманските провинции, същата беше и в Западна Германия след 1945 година. Социологът Хелмут Шелски преди време назова това събитие " скептично потомство ". Чак през 1990-те години западногерманците започнаха да одобряват безусловно Федералната република.
Процесът на образуване на гражданско съзнание във Федералната република лиши половин век. И в някогашната Германска демократична република това няма да стане по-бързо. Дотогава медиите ще си останат " лъжлива преса ", а хората - лесна плячка за всевъзможни протестни партии - без значение дали това е Левицата или " Алтернатива за Германия ". Осакатяванията, породени от диктатурата, се предават от потомство на потомство и могат да избият на повърхността даже и след десетилетия. Нападенията против мигранти след убийството на един немски жител, виновността за което носят вероятно двама бежанци, са отдалечен отзив от някогашната Германска демократична република. Там имаше мощен расизъм, само че тематиката беше напълно покрита с безмълвие.
Реши ли, че е застрашена неговата еднаквост, източният човек реагира доста остро – да вземем за пример, когато някой стартира да настанява бежанци в общини, които до тогава са били с хомогенно източногерманско население. Защо източноевропейските страни да са длъжни с подготвеност да одобряват бежанци, откакто личните им жители не виждат друга вероятност, с изключение на да търсят по-добър живот на Запад?
Но не всичко се дължи на посттравматичния синдром. Грешно е всички проблеми да се изясняват единствено с компликациите преди и директно след 1989 година, тъй като това би означавало да се циментира съдбовната роля на жертви, в която са влезнали доста от източноевропейците. Това пък де факто би означавало те наново да бъдат обезправени. Източногерманците виждат постоянните прояви на западно надменност. Заради изстъпленията в Кемниц цяла Саксония беше оповестена за " проблематична провинция ". След похищенията в новогодишната нощ в Кьолн или размириците по време на срещата на Г-7 в Хамбург, на никое място не беше казано, че Северен Рейн-Вестфалия или Хамбург позорят Германия. Саксония обаче беше съпоставена с „ екстремистко тресавище “.
Много е елементарно да клеймиш като екстремистко и коренно всичко, което не се вписва в западните шаблони. Който употребява тези избрания където би трябвало, и където не би трябвало, както става постоянно, не е по-различен от тези, които по инстикт реагират на всяка рецензия с крясъци " лъжлива преса! ". Източногерманците, множеството от които реализираха промяната на системата без много-много да се вайкат, не са заслужили сходно надменност. Нито пък смелите поляци и унгарци, които се борят против похищенията към гражданското общество в техните страни. Който е подготвен да се отнася към тези хора без пренебрежителност и надменност, би трябвало да одобри, че доста от нещата, на които ги е научил комунизмът, не се вписват в западните модели на мислене. И вероятно в никакъв случай няма да съвпаднат напълно с тях, приключва създателят.
Изтокът си остава цялостна мистерия за Запада. Западна Европа настръхва при мисълта за " нелибералните демокрации " в Полша и Унгария или за шествията на неонацисти из източногерманския Кемниц. Хората в Централна и Източна Европа са много по-различни в политическо отношение, те са по-консервативни и сериозни към всичко непознато, тъй като комунизмът е обърнал наобратно духовните показа в тези страни. Разликите във усещанията на хората от Изтока и Запада съгласно създателя са си проличали още на 3 октомври 1990 година. Западногерманците тогава се надяваха, че повторното Обединение на Германия е поставило финален завършек на разделянето на нацията, до момента в който източногерманците бяха наясно, че Обединението едвам що стартира.
Диктатурата на пролетариата обезправи хората и то освен в политическо отношение, а и във всички останали сфери на живота. Местата в детските ясли, в университетите, работните места, та даже и картите за отмора – всичко беше отпускано и разпределяно „ от горната страна “. Свикнал с това да му постановат непознати решения, социалистическият човек продължи да се усеща като обект, а не като индивид на историята дори и след краха на руското владичество.
И до през днешния ден доста хора в Източна Европа не считат, че са господари на личната си орис, а се виждат като играчка в ръцете на непознати сили - бил той Брюксел, някой западен политик или медиите. Житейският им опит от времето на диктатурата и последвалият провал на този строй ги направи недоверчиви към всевъзможни институции и елити. Усещането, че са били лъгани и употребявани, им е надълбоко вкоренено. Такава е през днешния ден обстановката в източногерманските провинции, същата беше и в Западна Германия след 1945 година. Социологът Хелмут Шелски преди време назова това събитие " скептично потомство ". Чак през 1990-те години западногерманците започнаха да одобряват безусловно Федералната република.
Процесът на образуване на гражданско съзнание във Федералната република лиши половин век. И в някогашната Германска демократична република това няма да стане по-бързо. Дотогава медиите ще си останат " лъжлива преса ", а хората - лесна плячка за всевъзможни протестни партии - без значение дали това е Левицата или " Алтернатива за Германия ". Осакатяванията, породени от диктатурата, се предават от потомство на потомство и могат да избият на повърхността даже и след десетилетия. Нападенията против мигранти след убийството на един немски жител, виновността за което носят вероятно двама бежанци, са отдалечен отзив от някогашната Германска демократична република. Там имаше мощен расизъм, само че тематиката беше напълно покрита с безмълвие.
Реши ли, че е застрашена неговата еднаквост, източният човек реагира доста остро – да вземем за пример, когато някой стартира да настанява бежанци в общини, които до тогава са били с хомогенно източногерманско население. Защо източноевропейските страни да са длъжни с подготвеност да одобряват бежанци, откакто личните им жители не виждат друга вероятност, с изключение на да търсят по-добър живот на Запад?
Но не всичко се дължи на посттравматичния синдром. Грешно е всички проблеми да се изясняват единствено с компликациите преди и директно след 1989 година, тъй като това би означавало да се циментира съдбовната роля на жертви, в която са влезнали доста от източноевропейците. Това пък де факто би означавало те наново да бъдат обезправени. Източногерманците виждат постоянните прояви на западно надменност. Заради изстъпленията в Кемниц цяла Саксония беше оповестена за " проблематична провинция ". След похищенията в новогодишната нощ в Кьолн или размириците по време на срещата на Г-7 в Хамбург, на никое място не беше казано, че Северен Рейн-Вестфалия или Хамбург позорят Германия. Саксония обаче беше съпоставена с „ екстремистко тресавище “.
Много е елементарно да клеймиш като екстремистко и коренно всичко, което не се вписва в западните шаблони. Който употребява тези избрания където би трябвало, и където не би трябвало, както става постоянно, не е по-различен от тези, които по инстикт реагират на всяка рецензия с крясъци " лъжлива преса! ". Източногерманците, множеството от които реализираха промяната на системата без много-много да се вайкат, не са заслужили сходно надменност. Нито пък смелите поляци и унгарци, които се борят против похищенията към гражданското общество в техните страни. Който е подготвен да се отнася към тези хора без пренебрежителност и надменност, би трябвало да одобри, че доста от нещата, на които ги е научил комунизмът, не се вписват в западните модели на мислене. И вероятно в никакъв случай няма да съвпаднат напълно с тях, приключва създателят.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ