Учени от БАН предлагат на правителството стратегия за развитие на изкуствения интелект
Рамка на Национална тактика за развиване на изкуствения разсъдък създадоха учени от Българската академия на науките по самодейност на ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, оповестяват от пресцентъра на Българска академия на науките.
Документът е възложен за разглеждане в Министерски съвет и е направен за да се подкрепи направата на Национална тактика за развиването на изкуствения разсъдък (ИИ) в България до 2030 година
Европейската комисия предлага тези тактики да се вложат в интегриран 10-годишен проект за деяние.
"Изправени сме пред цялостна смяна на обществото, която е доста повече от софтуерната гражданска война през предишния век ", показват учените.
"Технологичните нововъведения не са универсално използвани и би трябвало да бъдат съотнесени към националните особености на стопанската система и социално-културния подтекст. Адаптирането и оптимизацията на взаимоотношението сред механически и иновационни процеси и тяхното отражение върху обществото би могло да даде значителен принос за конкурентоспособността и продуктивността на българската стопанска система, се отбелязва в тактиката. Облачните и интернет технологиите, технологиите за оползотворяване на капацитета на огромните данни, индустриалната и сервизната роботика, приложенията на изкуствения разсъдък са главните софтуерни предпоставки за развиване на цифровата стопанска система ", показват от Българска академия на науките.
Според Българска академия на науките препоръчаната от Българска академия на науките Рамка на Национална тактика за развиване на изкуствения разсъдък преглежда и обществените аспекти като се показва, че появяването на новата вълна "цифрови технологии " (машинното самообразование, роботиката, огромните данни, самостоятелните системи) ще има обилни последствия за стопанската система и пазарите на труда, с капацитет да провокира основни социално-икономически промени.
"Пазарът на труда и новите условия за цифрова подготвеност, смяната в ученето и придобиването на подготовка, както и обществената значителност са измежду обсъжданите области. Естествено е да чакаме, че при консолидиране на технологиите на ИИ в производството и обществения бранш ще се появят нови типове работа, до момента в който други работни места изчезват. Проучванията демонстрират, че няма единомислещо мнение дали това ще докара до спад или ще усили заетостта. Ясно е, обаче, че автоматизацията и цифровизацията ще трансформират типовете работни места и типовете умения, от които се нуждаят чиновниците ", показват от Българска академия на науките.
Като браншове - „ потребители “ на ИИ са прегледани три характерни области за внедряване на ИИ в България: опазване на здравето, ИИ за обществото (публични услуги), както и интелигентно земеделие, отглеждане на животни и запазване на околната среда. В рекомендациите на работната група от Българска академия на науките за секторите, разрастващи ИИ, се показват няколко посоки, в които страната има добър капацитет за развиване. Един подобен образец е разрастващата се сервизна роботика (например интелигентни асистенти), роботи за потребление на микро- и нано-технологии в биологията, безпилотни летателни апарати с интелигентно ръководство и други
Друг сполучлив за България бранш е създаването на програмен продукт, в това число потребление на ИИ при създаване (и тестване) на програмен продукт, човеко-машинни интерфейси на натурален език с приоритет на български език, системи за сигурност, системи с ИИ за ръководство на индустриални платформи, сериозни запаси и инфраструктури и други В приложение са систематизирани съществуващите български нормативни актове, свързани с развиването на ИИ, както и основните нормативни актове на международно/ЕС ниво.
Работната група от Българска академия на науките предлага да се пристъпи към основаване на Национална тактика за развиването на ИИ в България, което включва правене на детайлни социалноикономически разбори за изгодата от приложението на ИИ в разнообразни предпочитани области и направа на съгласуван План за деяние с интегрирани ограничения в другите браншове.
Документът е възложен за разглеждане в Министерски съвет и е направен за да се подкрепи направата на Национална тактика за развиването на изкуствения разсъдък (ИИ) в България до 2030 година
Европейската комисия предлага тези тактики да се вложат в интегриран 10-годишен проект за деяние.
"Изправени сме пред цялостна смяна на обществото, която е доста повече от софтуерната гражданска война през предишния век ", показват учените.
"Технологичните нововъведения не са универсално използвани и би трябвало да бъдат съотнесени към националните особености на стопанската система и социално-културния подтекст. Адаптирането и оптимизацията на взаимоотношението сред механически и иновационни процеси и тяхното отражение върху обществото би могло да даде значителен принос за конкурентоспособността и продуктивността на българската стопанска система, се отбелязва в тактиката. Облачните и интернет технологиите, технологиите за оползотворяване на капацитета на огромните данни, индустриалната и сервизната роботика, приложенията на изкуствения разсъдък са главните софтуерни предпоставки за развиване на цифровата стопанска система ", показват от Българска академия на науките.
Според Българска академия на науките препоръчаната от Българска академия на науките Рамка на Национална тактика за развиване на изкуствения разсъдък преглежда и обществените аспекти като се показва, че появяването на новата вълна "цифрови технологии " (машинното самообразование, роботиката, огромните данни, самостоятелните системи) ще има обилни последствия за стопанската система и пазарите на труда, с капацитет да провокира основни социално-икономически промени.
"Пазарът на труда и новите условия за цифрова подготвеност, смяната в ученето и придобиването на подготовка, както и обществената значителност са измежду обсъжданите области. Естествено е да чакаме, че при консолидиране на технологиите на ИИ в производството и обществения бранш ще се появят нови типове работа, до момента в който други работни места изчезват. Проучванията демонстрират, че няма единомислещо мнение дали това ще докара до спад или ще усили заетостта. Ясно е, обаче, че автоматизацията и цифровизацията ще трансформират типовете работни места и типовете умения, от които се нуждаят чиновниците ", показват от Българска академия на науките.
Като браншове - „ потребители “ на ИИ са прегледани три характерни области за внедряване на ИИ в България: опазване на здравето, ИИ за обществото (публични услуги), както и интелигентно земеделие, отглеждане на животни и запазване на околната среда. В рекомендациите на работната група от Българска академия на науките за секторите, разрастващи ИИ, се показват няколко посоки, в които страната има добър капацитет за развиване. Един подобен образец е разрастващата се сервизна роботика (например интелигентни асистенти), роботи за потребление на микро- и нано-технологии в биологията, безпилотни летателни апарати с интелигентно ръководство и други
Друг сполучлив за България бранш е създаването на програмен продукт, в това число потребление на ИИ при създаване (и тестване) на програмен продукт, човеко-машинни интерфейси на натурален език с приоритет на български език, системи за сигурност, системи с ИИ за ръководство на индустриални платформи, сериозни запаси и инфраструктури и други В приложение са систематизирани съществуващите български нормативни актове, свързани с развиването на ИИ, както и основните нормативни актове на международно/ЕС ниво.
Работната група от Българска академия на науките предлага да се пристъпи към основаване на Национална тактика за развиването на ИИ в България, което включва правене на детайлни социалноикономически разбори за изгодата от приложението на ИИ в разнообразни предпочитани области и направа на съгласуван План за деяние с интегрирани ограничения в другите браншове.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ