Читалищата готвят национален протест в навечерието на 24 май
Ръководствата на читалищата у нас излизат на всеобщ митинг на 23 май от 11:00 ч. пред Министерството на културата. Причината - новата нормативна смяна, която изисква вписването на ръководителя на читалището като юридическо лице в Агенцията по вписванията. Това заяви за Зорница Баракова, секретар на Народно читалище " Пробуда-1990 година " в град Пазарджик.
Инициативният комитет за националния митинг все още наброява близо 20 членове, а в интернет тече и петиция под наслов " За опазване на националния темперамент на националните читалища ".
" Декларацията за действителни притежатели по член 63, алинея 4 от Закона за ограниченията против изпирането на пари задължава ръководителя на културната институция като лице, отговарящо за всички интервенции, да бъде вписано в регистъра на Агенцията ", разясняват недоволните читалищни дейци в обществените мрежи.
По-рано прeд Николина Христова, секретар на Народно читалище " Борис Беров " в село Тъжа, община Павел баня, означи: " Ние би трябвало да излезем от Агенцията по вписванията. Третират ни като търговски сдружения ". По думите на Христова изискващата се декларация дава опция на ръководителя на читалищното настоятелство да разполага със средствата и имуществото на институцията. " Председателят на читалището става негов притежател. Това е неприемливо ", изрази още възмущението си Николина Христова. Жената показа, че е извънредно обезпокоена от правния безпорядък, който настава, със Закона за ограниченията против изпиране на пари.
Зорница Баракова в това време заяви, че за три дни петицията е събрала близо 600 подписа единствено от популяризирането ѝ в обществените мрежи.
Припомняме, че Законът за ограниченията против изпирането на пари бе признат през 2018 година в осъществяване на Директива на Европейски Съюз 2015/849 от 20 май 2015 година и на условията, заложени в нея, свързани с въвеждането на разнообразни ограничения за понижаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. В края на предходната седмица на второ четене депутатите утвърдиха спомагателни нормативни промени. " Народните читалища са културни институции, подчинени на Министерство на културата (МК), и се вписват в обществения указател на МК. С вписването ни в Агенцията по вписванията в действителност читалищата са към този момент в Търговския указател и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – приравнени с комерсиалните сдружения, с всички произлизащи тежести от това ", означават още създателите на писмото.
" Категорично показваме митинга си читалището да се трансформира в комерсиално сдружение, което регистрира активността си с годишен финансов доклад (ГФО) и годишен отчет за активността (ГДД). Протестираме против подаване на ГФО и ГДД до 30 юни 2019 година за 2017 и за 2018 година с държавна такса от 40 лева, откакто нашите финансови доклади са транспарантни и са подадени до Националната организация по приходите (НАП) и до Националния статистически институт (НСИ), като следващата крачка към превръщането на читалището от национално във компания търговец.
Законът за националните читалища (ЗНЧ) урежда по какъв начин и пред кого става отчитането на активността ни. Читалищното настоятелство изготвя годишния доклад за приходите и разноските, който се приема от общото заседание. Отчетът за изразходваните от бюджета средства се показва в общината. Решението на общинския съвет отива при регионалния шеф - също за надзор ", разясняват в писмото към петицията читалищните дейци.
Инициаторите на митинга са безапелационни, че ще се борят до край за настояванията си, които следва да бъдат връчени на способените институции по тематиката.
Инициативният комитет за националния митинг все още наброява близо 20 членове, а в интернет тече и петиция под наслов " За опазване на националния темперамент на националните читалища ".
" Декларацията за действителни притежатели по член 63, алинея 4 от Закона за ограниченията против изпирането на пари задължава ръководителя на културната институция като лице, отговарящо за всички интервенции, да бъде вписано в регистъра на Агенцията ", разясняват недоволните читалищни дейци в обществените мрежи.
По-рано прeд Николина Христова, секретар на Народно читалище " Борис Беров " в село Тъжа, община Павел баня, означи: " Ние би трябвало да излезем от Агенцията по вписванията. Третират ни като търговски сдружения ". По думите на Христова изискващата се декларация дава опция на ръководителя на читалищното настоятелство да разполага със средствата и имуществото на институцията. " Председателят на читалището става негов притежател. Това е неприемливо ", изрази още възмущението си Николина Христова. Жената показа, че е извънредно обезпокоена от правния безпорядък, който настава, със Закона за ограниченията против изпиране на пари.
Зорница Баракова в това време заяви, че за три дни петицията е събрала близо 600 подписа единствено от популяризирането ѝ в обществените мрежи.
Припомняме, че Законът за ограниченията против изпирането на пари бе признат през 2018 година в осъществяване на Директива на Европейски Съюз 2015/849 от 20 май 2015 година и на условията, заложени в нея, свързани с въвеждането на разнообразни ограничения за понижаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. В края на предходната седмица на второ четене депутатите утвърдиха спомагателни нормативни промени. " Народните читалища са културни институции, подчинени на Министерство на културата (МК), и се вписват в обществения указател на МК. С вписването ни в Агенцията по вписванията в действителност читалищата са към този момент в Търговския указател и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – приравнени с комерсиалните сдружения, с всички произлизащи тежести от това ", означават още създателите на писмото.
" Категорично показваме митинга си читалището да се трансформира в комерсиално сдружение, което регистрира активността си с годишен финансов доклад (ГФО) и годишен отчет за активността (ГДД). Протестираме против подаване на ГФО и ГДД до 30 юни 2019 година за 2017 и за 2018 година с държавна такса от 40 лева, откакто нашите финансови доклади са транспарантни и са подадени до Националната организация по приходите (НАП) и до Националния статистически институт (НСИ), като следващата крачка към превръщането на читалището от национално във компания търговец.
Законът за националните читалища (ЗНЧ) урежда по какъв начин и пред кого става отчитането на активността ни. Читалищното настоятелство изготвя годишния доклад за приходите и разноските, който се приема от общото заседание. Отчетът за изразходваните от бюджета средства се показва в общината. Решението на общинския съвет отива при регионалния шеф - също за надзор ", разясняват в писмото към петицията читалищните дейци.
Инициаторите на митинга са безапелационни, че ще се борят до край за настояванията си, които следва да бъдат връчени на способените институции по тематиката.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ