БНБ даде на банките пет работни дни да предложат кредитен мораториум
Ръководената от Димитър Радев Българска народна банка ще би трябвало да се произнесе по предложенията на асоциацията. Реално мораториумът ще даде някакъв период, в който могат да не се вършат вноски по заеми
© Надежда Чипева След като през вчерашния ден Европейският банков орган одобри насоки за мораториумите върху заплащания по заеми по отношение на COVID-19, през днешния ден Българска национална банка излезе с решение, че ще ги съблюдава и изиска от банките в петдневен период да й показа за утвърждение съответен пакет ограничения. Така в България евентуално още идната седмица ще бъде задействан частен мораториум върху заплащанията по банкови заеми - т.e. подобен по самодейност на самите банки, а не натрапен от страната или регулатора.
По информация на " Капитал " Асоциацията на банките в България към този момент има подготвеност и планът ще бъде показан доста преди крайния период, още при започване на идната седмица. От него ще станат ясни и всички елементи - за какви типове заеми важи и за какъв период ще могат да се отсрочат заплащанията.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Какво може да е мораториум
Досега Българска народна банка и българските банки изчакваха насоките на ЕБО точно с цел да има изясненост какво ще може за регулаторни цели да се смята за мораториум. Това е значимо защото при използването му банките ще получат еластичност просрочените и преструктурани заеми в резултат на пандемията да не се водят неприятни и да не се постанова автоматизирано да заделят хранителни запаси върху тях. За банкерите това е основно защото провизиите за тях значат счетоводно загуби и понижаване на капитала. Така поради всеобщо потърпевшите бизнеси и семейства в резултат на рестриктивните мерки за справяне със болестта и спада в стопанската система, финансовата адекватност на банките може бързо да падне под регулаторните минимуми. А даже да остане над тях, свиването й ще е спънка за тях да кредитират, което може да забави излизането от рецесията.
ЕБО категорично уточни какви би трябвало да са изпълнените условия, с цел да се одобри, че е налице мораториум. На първо място ограниченията би трябвало да са наложени задоволително необятно като обсег на институциите, които ще ги съблюдават. Предвид, че в България в АББ членуват всички банки и тя е единствената браншова организация това изискване не е проблем. Изрично се акцентира, че начинания на обособена банка не се смятат за мораториум, и в случай че тя предлага някакви облекчения на своите клиенти, е длъжна да преглежда случай по случай кредитополучателите и да ползва общоприетите условия за провизиране при преструктуриране.
Освен това мораториумът би трябвало да е ориентиран към задоволително необятен кръг кредитополучатели. Спрямо това какви са най-засегнатите длъжници в другите страни може да има мораториуми примерно единствено за ипотечни, потребителски заеми или пък за дребни и междинни предприятия. Може да е ориентиран единствено към клиенти от избран район или пък единствено към промишлености от избрани браншове. Изрично е посочено, че като фактор не може да се употребява влошената платежоспособност на клиентите - примерно не може да е ориентиран единствено към заеми с просрочия или сложени под наблюдаване. Обратно обаче, мораториумът може да бъде стеснен единствено за обслужваните заеми.
В България упованието е да се приложи необятен мораториум, обхващащ и жители, и компании, само че не е ясно дали ще обгръща безусловно всички типове кредитни артикули. По принцип няма спънка в една страна да действат и няколко разнообразни мораториума.
Още няколко условия са препоръчаните облекчения да бъдат идентични за всички, към които са адресирани, а също и да е планувано единствено смяна в графика на заплащанията, а не и други условия. Изрично е посочено, че смяна на лихвата ще се смята за преструктуриране и надлежно банките, в случай че предложат такова на клиентите си, ще би трябвало да го третират като преструктуриране по обичаните си правила. Мораториумът няма да се ползва за нови заеми, подписани след оповестяването му, защото се смята, че банките към този момент са наясно с усложнената икономическа конюнктура при решението си да отпускат заеми.
Какво ще се промени
Реално мораториумът ще даде някакъв период, в който могат да не се вършат вноски по заеми. Това няма да води до никакви тежести за кредитополучателите като наказателни лихви, регистриране на просрочие в кредитния указател и така нататък За банките това ще значи, че този период няма да се брои в дните просрочие след падеж, след които по предписание те би трябвало да слагат заема под наблюдаване или да го разгласят като несъбираем. Така действително те получават регулаторна пролонгация.
Всякаква друга смяна обаче не е част от мораториума и той не планува опрощаване на лихви или главници или каквито и да е други промени в изискванията. След края на мораториума по план клиентите би трябвало да продължат да обслужват заемите си по нормалния ред единствено с нов продължен погасителен проект. Естествено всяка банка и всеки клиент могат да договарят и за всевъзможни други промени в договорите им, само че това не е част от общия мораториум. Все отново банките получават малко еластичност и по тази линия - да вземем за пример ЕБО планува отпущането на спомагателен заем на сегашен дебитор, по отношение на който важи мораториума,да не води автоматизирано до прекласифициране на експозицията като преструктурирана.
Очакванията обаче са всевъзможни такива случаи да се преглеждат поотделно. Като цяло европейският регулатор вменява на банките да не престават да наблюдават за кредитоспособността на клиентите си и където има индикации за утежняване да я регистрират правилно. Основният принцип е самичък по себе си мораториумът да не създава неприятни заеми, само че в случай че примерно някоя компания е застрашена от банкрут поради рецесията макар облекченията по заема й, това да води до прекласифицирането й като по-рисков кредитополучател. Изрично е посочено още, че към този момент класифицирани като неприятни и преструктурирани заеми преди пандемията, това няма да се трансформира в резултат на мораториума и те ще си останат такива.
Това оставя много еластичност, само че и провокации за националните регулатори, какъвто е Българска народна банка. Те ще би трябвало да балансират сред благосклонност към поднадзорните лица поради стресовата обстановка, само че също по този начин и да не позволяват опити за разкрасяване на банковите доклади с незадоволително провизирани неприятни заеми, което би могло да заложи бомби със закъснител на по-късен стадий.
© Надежда Чипева След като през вчерашния ден Европейският банков орган одобри насоки за мораториумите върху заплащания по заеми по отношение на COVID-19, през днешния ден Българска национална банка излезе с решение, че ще ги съблюдава и изиска от банките в петдневен период да й показа за утвърждение съответен пакет ограничения. Така в България евентуално още идната седмица ще бъде задействан частен мораториум върху заплащанията по банкови заеми - т.e. подобен по самодейност на самите банки, а не натрапен от страната или регулатора.
По информация на " Капитал " Асоциацията на банките в България към този момент има подготвеност и планът ще бъде показан доста преди крайния период, още при започване на идната седмица. От него ще станат ясни и всички елементи - за какви типове заеми важи и за какъв период ще могат да се отсрочат заплащанията.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Какво може да е мораториум
Досега Българска народна банка и българските банки изчакваха насоките на ЕБО точно с цел да има изясненост какво ще може за регулаторни цели да се смята за мораториум. Това е значимо защото при използването му банките ще получат еластичност просрочените и преструктурани заеми в резултат на пандемията да не се водят неприятни и да не се постанова автоматизирано да заделят хранителни запаси върху тях. За банкерите това е основно защото провизиите за тях значат счетоводно загуби и понижаване на капитала. Така поради всеобщо потърпевшите бизнеси и семейства в резултат на рестриктивните мерки за справяне със болестта и спада в стопанската система, финансовата адекватност на банките може бързо да падне под регулаторните минимуми. А даже да остане над тях, свиването й ще е спънка за тях да кредитират, което може да забави излизането от рецесията.
ЕБО категорично уточни какви би трябвало да са изпълнените условия, с цел да се одобри, че е налице мораториум. На първо място ограниченията би трябвало да са наложени задоволително необятно като обсег на институциите, които ще ги съблюдават. Предвид, че в България в АББ членуват всички банки и тя е единствената браншова организация това изискване не е проблем. Изрично се акцентира, че начинания на обособена банка не се смятат за мораториум, и в случай че тя предлага някакви облекчения на своите клиенти, е длъжна да преглежда случай по случай кредитополучателите и да ползва общоприетите условия за провизиране при преструктуриране.
Освен това мораториумът би трябвало да е ориентиран към задоволително необятен кръг кредитополучатели. Спрямо това какви са най-засегнатите длъжници в другите страни може да има мораториуми примерно единствено за ипотечни, потребителски заеми или пък за дребни и междинни предприятия. Може да е ориентиран единствено към клиенти от избран район или пък единствено към промишлености от избрани браншове. Изрично е посочено, че като фактор не може да се употребява влошената платежоспособност на клиентите - примерно не може да е ориентиран единствено към заеми с просрочия или сложени под наблюдаване. Обратно обаче, мораториумът може да бъде стеснен единствено за обслужваните заеми.
В България упованието е да се приложи необятен мораториум, обхващащ и жители, и компании, само че не е ясно дали ще обгръща безусловно всички типове кредитни артикули. По принцип няма спънка в една страна да действат и няколко разнообразни мораториума.
Още няколко условия са препоръчаните облекчения да бъдат идентични за всички, към които са адресирани, а също и да е планувано единствено смяна в графика на заплащанията, а не и други условия. Изрично е посочено, че смяна на лихвата ще се смята за преструктуриране и надлежно банките, в случай че предложат такова на клиентите си, ще би трябвало да го третират като преструктуриране по обичаните си правила. Мораториумът няма да се ползва за нови заеми, подписани след оповестяването му, защото се смята, че банките към този момент са наясно с усложнената икономическа конюнктура при решението си да отпускат заеми.
Какво ще се промени
Реално мораториумът ще даде някакъв период, в който могат да не се вършат вноски по заеми. Това няма да води до никакви тежести за кредитополучателите като наказателни лихви, регистриране на просрочие в кредитния указател и така нататък За банките това ще значи, че този период няма да се брои в дните просрочие след падеж, след които по предписание те би трябвало да слагат заема под наблюдаване или да го разгласят като несъбираем. Така действително те получават регулаторна пролонгация.
Всякаква друга смяна обаче не е част от мораториума и той не планува опрощаване на лихви или главници или каквито и да е други промени в изискванията. След края на мораториума по план клиентите би трябвало да продължат да обслужват заемите си по нормалния ред единствено с нов продължен погасителен проект. Естествено всяка банка и всеки клиент могат да договарят и за всевъзможни други промени в договорите им, само че това не е част от общия мораториум. Все отново банките получават малко еластичност и по тази линия - да вземем за пример ЕБО планува отпущането на спомагателен заем на сегашен дебитор, по отношение на който важи мораториума,да не води автоматизирано до прекласифициране на експозицията като преструктурирана.
Очакванията обаче са всевъзможни такива случаи да се преглеждат поотделно. Като цяло европейският регулатор вменява на банките да не престават да наблюдават за кредитоспособността на клиентите си и където има индикации за утежняване да я регистрират правилно. Основният принцип е самичък по себе си мораториумът да не създава неприятни заеми, само че в случай че примерно някоя компания е застрашена от банкрут поради рецесията макар облекченията по заема й, това да води до прекласифицирането й като по-рисков кредитополучател. Изрично е посочено още, че към този момент класифицирани като неприятни и преструктурирани заеми преди пандемията, това няма да се трансформира в резултат на мораториума и те ще си останат такива.
Това оставя много еластичност, само че и провокации за националните регулатори, какъвто е Българска народна банка. Те ще би трябвало да балансират сред благосклонност към поднадзорните лица поради стресовата обстановка, само че също по този начин и да не позволяват опити за разкрасяване на банковите доклади с незадоволително провизирани неприятни заеми, което би могло да заложи бомби със закъснител на по-късен стадий.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ