Радвам се - и ви благодаря - че донейде привличам

Радвам се - и ви благодаря - че донейде правя впечатление ви със своите дописки. Но все ви тегля към Блатото - това аморфно нещо, което у нас минава за политика. Знам, че очакванията ви - и по-скоро гневът ви - с съображение са ориентирани натам. От много време обаче се поканвам да ревизира нещо: по какъв начин ще приемете мемоари за хора, които са оставили отпечатък върху Времето - по един или различен метод. Хора, които са ви възторгвали - и които сигурно щяха да се усещат неуютно през днешния ден, измежду общата олелия и грубости. Мисля, че даже нямаше да проумяват това, което се случва пред очите им. *** Не знам дали сте обърнали внимание, само че в раздела „ Интимно от профила " /вляво на страницата/ към този момент показах неколцина известни персони - Парцалев, Радой Ралин, Казаков-Нерона, Димовски, Стоичков... Там има и едно любопитно четиво за абсурда, който преди време, малко изкуствено, спретна Лили Иванова - в една задочна препирня със Слави Трифонов. Още когато качих въпросната обява си споделих, че би трябвало да показва и Емил Димитров - с цел да си спомним освен за един глас, само че и за един различен жанр - житейски и креативен. Правя го в този момент. Дано и сходни четива ви харесат. Ако се случи - дружно ще си напомним още доста светли имена... *** НЕПОЗНАТИЯТ /ДНЕС/ ИДОЛ Лили споделила, че си е заслужила званието полковник - смееха се мои другари. При подобен боен министър може и да е права. Но тогава той посмъртно трябваше да създаде Емил Димитров в звание генералисимус - само че не го направи, тъй като Емил нямаше по какъв начин да пее на предизборното му перчене в Сливен. *** Някои ходеха край смъртното легло на Емил, единствено с цел да се уверят, че си отива и към този момент няма да има с кого да разделят „ славата ". *** Никога няма да не помни един епизод от 25 годишния празник на „ Всяка неделя ". Слязох да го посрещна на входа на НДК. Двама души с тъга го извадиха от колата. Държаха го крепко, до момента в който той ситнеше с забележими старания. Смъртта към този момент беше край него. И внезапно той видя камерите. За момент лицето му претърпя неизразимо с думи преобразяване. Маската на страданието изчезна - сменена от погледа на Краля на естрадата. Защото той знаеше, че хората го обичат и не воюваше с тях. Сетне влязохме в НДК и всичко се разпадна. *** Никога не сме били близки, нямал съм и претенцията, че съм проявявал някакво особено отношение към него. Затова се учудих от думите му пред Антон Стефанов / „ 77 свидетелства. Легендата и нейните герои " / - ето ги: „ Благодарен съм на „ Всяка неделя ", тъй като Кеворкян ме предложения в един интервал, в който имах проблеми с изяви, записи. Не ме пускаха по радиото и малкия екран. Изведнъж той ме блъсна и ме издигна нагоре ". *** Нищо изключително не бях направил - по тази причина останах изумен от благородството на паметта на този човек. *** Предлагам ви две фотоси от срещата ни в НДК, както и дребен откъс от едно изцяло забравено изявление с него - 22 април 1990 година, взето е в навечерието на неговия празник. В него няма огромни лафове или фукни - Кралят като Човек... ***