Раду Михайляну е многократно награждаван европейски кинорежисьор, сценарист, писател и

Раду Михайляну е неведнъж награждаван европейски кинорежисьор, сценарист, публицист и продуцент, роден през 1958 година в Букурещ, Румъния. Завършил e влиятелното френско кино учебно заведение IDHEC. През 1980 година емигрира във Франция. Работил е като редактор, има издадена книга със стихове. През 80-те години е асистент-редактор на Фолкер Шльондорф и асистент-режисьор на Марко Ферери. Филми като " Влакът на живота " (1998), " След живота " (2005), " Концертът " (2009), " Изворът на дамите " (2011) и " История на любовта " (2016) носят на Михайляну международна популярност.

Обявен е за Рицар на почетния легион и Офицер на ордена за изкуство и литература, две от най-високите оценки във Франция.

Режисьорът беше част от журито на фестивала CineLibri през тази година.

- Г-н Михайляну, вие сте член на журито на CineLibri 2019. С какви упования сте от тазгодишния фестивал?

- Като на всеки един фестивал, упованията са да откриеш нови, прелестни филми, само че също по този начин и да откриеш прелестни хора - освен измежду членовете на журито, само че също по този начин уредниците и публиката в страната. Така че това е едно премеждие както в личностен проект, по този начин и от позиция на киното.

- Били ли сте до момента в България?

- Да, идвал съм доста пъти. Първия път, когато пристигнах, бях на 10 години. Със фамилията ми пътувахме из цялата страна с кола. После съм идвал на фестивалите в София с моите филми и даже в един миг сме записвали музиката към тях тук, с български оркестър.

- Аз обаче желая да ви запитвам за един различен ваш план. Знам, че сега работите върху филм по книгата на Анжел Вагенщайн " Сбогом, Шанхай ". Как се роди тази концепция?

- Един мой другар, който е продуцент, ми даде книгата и ми сподели да я прочета, като концепцията беше това да се трансформира в един извънреден сериал. Аз се влюбих в книгата и в сюжета й. Вътре имаше всички детайли, всички съставни елементи, които аз обичам и които обичам да описвам в киното. Имаше я историята с основно " И ", имаше и други истории, и историята с малко " и " на другите персонажи. В подтекста на войната в Шанхай, която е неуместна и трагикомична в наше време. Нека уточним, че това е история, която е изцяло непозната по света.

- С какво ви впечатли книгата на Вагенщайн?

- С оригиналността на самия сюжет, със силата на историческия подтекст и на персонажите, с смяната, еволюцията, която следим от 1938 до 1945 г, изключително в основните герои. Както и с това, че всичко беше доста характерно, само че и доста универсално.

- В " Сбогом, Шанхай " се приказва за една група немски евреи интелектуалци, които намират избавление от газовите камери. Вашият татко също по този начин съумява да се избави от нацистите, даже трансформира името си, доколкото знам. Има ли персонален миг в избора да извършите този филм?

- Очевидно е, че във всички мои филми има една фамилност, една връзка, която има сред мен и филмите ми. Дори да не е осъзнато, да не е преднамерено, то съществува. Но това, което откривам, е, че в действителност доста постоянно приказвам за емиграцията, за трагикомедията, за идентичността, за диктатурата, за всичко, което аз самият съм претърпял.

- Ще разкриете ли нещо към този филм? Кой е сценаристът, къде ще се снима, кои артисти ще играят в него?

- Всъщност това е една серия от осем епизода, всеки по 52 минути. Сериал, който е за малкия екран и се случва в партньорство с няколко малките екрани от Германия, Италия, Китай, Франция и Израел. Надяваме се да го заснемем другата година, ще бъде на британски език, а фотосите ще бъдат главно в Китай.

- Зрителите по кое време ще могат да видят кино лентата?

- Ако другата година го заснемем, след 2 години, значи през 2021 година

- Какво желаете да кажете на феновете с тази лента?

- Това, което желая да кажа като коментар за съвремието, в което ние живеем сега, е, че постоянно са съществували моменти на нещастия в човешката история, когато индивидът е бил заставен да бъде в заточение някъде другаде и се е опитал да оцелее. Надявам се, че ние можем през днешния ден да погледнем с други очи на тези, които идват при нас извън, тъй че да не ги съдим като същества, които са против нас, които са в съпротива, а по-скоро да можем да се идентифицираме с тях.

- Смятате ли, че в Европа и по света има завръщане към фашизма и интерес към него и каква е задачата на създателя той да не се повтори?

- За страдание считам, че има прилики с всичко това, което се е случило през 30-те години. И за жалост в нашето време, което е на дигитализацията, има едно връщане, едно изплуване още веднъж на тези уклони. Така че една от функциите на създателя е да разчлени, да проучва и да може да отдели детайлите, с цел да разбере каква е механиката зад този феномен и да успее посредством спомените, посредством паметта да подсети и да предизвести - не забравяйте какво се е случило, тъй като то може да се върне и ще бъде против вас. Защото най-после самата покруса е повсеместна и е световна.

- Кой от Вашите филми най-вече цените?

- Това е комплицирано. Въпреки че не обичам да ги съпоставям, това са моите деца, те са над всичко. И като мои деца не мога да предпочета един пред различен, те всички са разнообразни. Разбира се, имам разбирането и чувството за усета на феновете, само че това, което те избират, не съм аз.

- А с какво актуалното европейско кино е забавно на фена и с какво е по-различно от американското всеобщо кино?

- За да не използваме клишетата, дано да кажем, че има доста американски създатели, които основават извънредно качествено кино, което обаче все по-трудно съществува. Голямата разлика е, че европейското кино е кино на създателите. Гледната точка на филмите е към света, към обществото и към човешкото създание. Това е гледната точка на един човек: на създателя, неговото виждане, в Европа към момента почитаме това. Ако го кажем по-общо, в Америка това, което нормално управлява избора на режисьора, в действителност са парите, тъй че е доста друго.

- А познавате ли българското кино?

- Да, може да се каже, че малко го познавам. Основно по-старите създатели, само че също по този начин и по-младите. Примерът, който постоянно давам, е един филм - " Слава " на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, който преди две години, когато бях ръководител на журито на фестивала " Лезак " във Франция, завоюва огромната премия. Това е в действителност моят обичан български филм, намирам го за свръхестествен.

- Вашата обичана мисъл?

- Нямам една мисъл, която обичам. Но обичам мисълта за това да си жив. Това е нещо доста сложно, доста необятно, само че е смисълът на живота като цяло.